РЕШЕНИЕ
№ 1745
гр. Плевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430102707 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от Г. В. Й. от гр.Плевен против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш.. Ищецът
твърди, че на 19.05.2022г. сключил договор за паричен заем № 25735658 с
първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че страните са се договорили
за отпуснатия заем да бъде в размер на 4000 лв., вида на вноската е месечна,
броят на погасителните вноски е 24, за ГПР е посочен размер 21,39%, за ГЛП -
19,54%.
Ищецът твърди, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т.12
от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят
е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант -
поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.
По силата на чл. 4 от Договора, задължението по него следва да бъде
обезпечено- чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от
подаване на заявлението за кредит. На същата дата - 19.05.2022 година Г. Й. е
сключила с втория ответник - „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, Договор за предоставяне
на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря
1
пред КРЕДИСИМО солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит, като за поемане на тези
задължения потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на
4210,58 лева платимо на месечни вноски. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора за
поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по
сметки на „Кредисимо” ЕАД, като по този начин общата погасителна вноска
се увеличава на 460,22 лева, а общата дължима сума по кредита на 9741,87
лева. Ишцата е погасила задълженията си по двата договора, чрез
заплащането на следните суми: на 20.06.2022 - 460,40 лв; на 21.07.2022 -
460,22 лв; на 20.08.2022 - 460,22 лв; на- 10 лв; на 30.11.2022 - 1425 лв; и на
26.01.2023 - 4500,47 лв. Така общата сума заплатена по Договор за
потребителски кредит № 2496230 от 19.05.2022 година и Договор за
предоставяне на поръчителство от 19.05.2022 година е в размер на 7316,13
лева.
Считам сключените договори между страните за недействителни.
Съображенията за това са следните:
Ответниците "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ******** и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК ********** представляват финансови институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Видно от предмета на дейност на дружествата в ТР
при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се
в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ
по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Прави впечатление, видно от справка в ТР, че
едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е „КРЕДИСИМО”
ЕАД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. В
случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени
в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22
от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от
2
процесните договори.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора - 21,39 %, но от съдържанието на същия не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този
допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към
посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите
разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще
надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти
размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която
накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са
сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят
е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно
тъй като кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно
3
обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и
договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора
юридическо лице- поръчител. Изложеното води и до извода, че в конкретния
случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство
обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР,
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като
несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на
договор за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за
потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят
дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране
на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т.
е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност,
която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на
договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и одобрено от
кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно
място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с
погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по изрично
посочени банкови сметки на "Кредисимо" ЕАД. Освен това едноличен
собственик на капитала на дружеството „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е
„КРЕДИСИМО” ЕАД. Не на последно място в договорите за предоставяне на
поръчителство е изрично посочено, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът
за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на "КРЕДИСИМО" ЕАД
и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се
стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си.
Дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство се явява
допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита,
който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго"
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
4
Република България.").
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23. Прието е, че Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е
наложено на потебителя с клаузата на чл. 4 от договора за кредит.
Неспазването на нормативните изисквания на националните правни
разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на
потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие
със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква
ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен
ГПР - 36,06 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече- както вече бе коментирано, предвид възнаграждението за
поръчителство следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на
действителния такъв. При изчисляването на ГПР, чрез онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към
исковата молба) с включено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство се получава ГПР от 229,43 %, което многократно надхвърля
законоустановения максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
С оглед всичко изложено, сключеният между Г. В. Й. и „КРЕДИСИМО”
ЕАД, Договор за потребителски кредит № 2573658 от 19.05.2022 година се
явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Въпреки, че всеки един от договорите - за кредит и за предоставяне на
поръчителство формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение по
чл. 4, сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в
който е сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице,
5
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита.
Договорът, сключен между потребителя и заемодателя "КРЕДИСИМО" ЕАД,
и договорът, сключен между потребителя и "АП ТРЪСТ" ЕООД, се намират
във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните. Недействителността на договора за кредит, неминуемо рефлектира
и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията. Предвид изложеното процесният договор за
предоставяне на гаранция, заобикаля закона, поради което е изцяло
недействителен. Процесният Договор за предоставяне на поръчителство от
19.05.2022година, изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "КРЕДИСИМО"
ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 4, ал. 2 от
договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договора за поръчителство, което е 4210,58 лева, в размер над получената в
заем сума от 4000 лева, ищецът - потребител не получава каквато и да било
услуга. Този договор се явява нищожен, като накърняващ добрите нрави.
Предвид изложеното, сключеният между Г. В. Й. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2022 година се явява
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и
добрите нрави.
При недействителност на договора за потребителски кредит и договора
за предоставяне на поръчителство, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение общо заплатената сума от
ищцата по Договор за потребителски кредит № 2573658 от 19.05.2022 година
и Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2022 година е 7316,13
лева, при главница 4000. Надплатената сума от 3316,13 лева над главницата на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо
платена по недействително правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Г. В. Й.,
ЕГН: ********** и ''КРЕДИСИМО'' ЕАД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ***, Бизнес център "България", Договор за
потребителски кредит № 2573658 от 19.05.2022 година, поради това, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора,
Да прогласи на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл.
6
1-во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за
недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: ********** и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООП,, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: : ***, Бизнес
център "България", Договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2022г.,
като обезпечение на Договор за потребителски кредит № 2573658 от
19.05.2022г., поради липса на основание и противоречие със закона и добрите
нрави,
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗП, "КРЕПИСИМО" ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Бизнес център
"България" да заплати на Г. В. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
***. сумата от 3316,13 лева /три хиляди триста и шестнадесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор
за потребителски кредит № 2573658 от 19.05.2022г. и Договор за предоставяне
на поръчителсто от 19.05.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
Ответниците оспорват исковете, като са развили подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
констари следното:
По исковете с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 от
ЗЗД.
Не е спорно, че на 19.05.2022г. ищцата е сключила договор за паричен
заем № 25735658 с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че
страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 4000 лв.,
вида на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, за ГПР е
посочен размер 21,39%, за ГЛП -19,54%.
Видно е, че в чл.4 ал.1 от договора, страните са предвидили в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii)
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението. Видно е, че в ал.2, страните са предвидили в случай,
че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда
действие между страните. В чл.4 ал.3 от договора е уговорено, в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване
на заявлението, договорът не поражда действие.
7
Не се спори между страните, че между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“
ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер 4210,58лв..
Не се спори, че дължимите суми по договорите са заплатени.
По други идентични дела между същите страни, е било установено, че
ако към сумата , дължима по договора за потребителски кредит, бъде
включена и сумата за възнаграждение по договора за поръчителство, ГПР ще
бъде над 50 %, т. е. ще надвишава нормативно определения процент в ЗПК.
От правна страна, съдът приема следното :
Сключеният между ищцата „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.София договор е
потребителски, поради което се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗПК, договора за потребителски кредит е договор, по
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор
за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие
с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Съгласно чл.4 ал.1 т.6 ЗПК,
разпоредбите на ЗПК не се прилагат при договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи. В случая, видно от договора, въпреки, че е за срок по
кратък от три месеца, за сключването му е необходимо и сключване на договор
за поръчителство с възнаграждение в значителен размер, с оглед на което и по
отношение на този договор за кредит, следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗПК, тъй като по същия се дължат значителни разходи,
каквото е възнаграждението по договора за поръчителство.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл.10 ал.1 от
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 ЗПФУР.
По силата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
8
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,08
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като този
размер не надвишава максималния по чл.19 ал.4 от ЗПК.
Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, което следва да влиза в общите разходи по кредита по смисъла
на §1 т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се
установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.
Същевременно съгласно чл.8 ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за
потребителски кредит- чл.4 ал.1- 3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“
юридическо лице- поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14- дневен срок от подаването му.
Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи кредити“,
при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
9
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице- поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. За да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, кредитополучателят следва да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора
юридическо лице- поръчител. В конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и
сл. от ЗПК) и едва след анализа им да прецени дали да предостави заемната
сума. С оглед така въведеното задължение за представяне на обезпечение,
съдът приема, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на кредитополучателя последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Въпреки, че всеки един от представените договори- този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство- формално представляват
самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на
искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8 ал.5
от Договор за предоставяне на поръчителство (лист 59). С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит се включва в общия разход по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по делото се установи, че реалният ГПР, при вариант
на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, надвишава значително
нормативно установения. При така изложеното, съдът счита, че макар
формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
10
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето- чл.22 от ЗПК. След като не е оповестил действителния ГПР в
договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл.11 т.10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Не на последно място следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че
договорът за кредит и договорът за поръчителство се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето
защо следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен.
Предвид гореизложеното предявените против „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.
София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр.София отрицателни установителни искове по
чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени.
Видно от представената от ответника- заемодател справка, че по заема е
погасена 7316,31, с която е погасена изцяло главницата от 4000 лв., и е
надвенесена и недължимо платена 3316,13лв.-л.52, като по този начин следва
да се уважи изцяло иска.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 454,36лв. или „Кредисимо ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Витоша №
146/сграда А/, ет.4, Бизнес център България-359,09лв. и Ай Тръст ЕООД,
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Витоша
№ 146/сграда А/, ет.4, Бизнес център България-173,62лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
както следва: „КРЕДИСИМО“ ЕАД- сумата от 700лв., „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД-
сумата от 400лв.,като се отчита фактическата и правна сложност на делото, на
отделните искове и Наредба№1/20024г. и чл.72, ал.1 от ГПК и цената на
исковете.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предложение
първо ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК по иска, предявен от Г. В. Й. с ЕГН
********** от *** против Кредисимо ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: ***, Бизнес център България Договор за потребителски
кредит № 2573658/19.05.2022г., поради противоречие с нормите на ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26,ал.1,предложение
второ и трето ЗЗД по иска, предявен от Г. В. Й. с ЕГН ********** от ***
против Ай Тръст ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление: ***, Бизнес център България Договор за предоставяне на
поръчителство от 19.05.2022г. поради заобикаляне на ЗПК и поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД Кредисимо
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: ***, Бизнес център
България ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й. с ЕГН ********** от *** сумата от
3316,13 лева, представляваща недължимо платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
Кредисимо ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: ***,
Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ н а адв.С. С. Т. ЕГН **********, като
процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 700 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ, като се заплати по сметка на адв.С. С.Т.:IBAN:*********** – „Алианц
Банк България“АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК Ай
Тръст ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: ***,
Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. С. Т. ЕГН **********, като
процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ, като се заплати по сметка на адв.С. С.Т.:IBAN:***********– „Алианц
Банк България“АД..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Кредисимо ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: ***, Бизнес център
България и Ай Тръст ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление: ***, Бизнес център България ДА ПЛАТЯТ Г. В. Й. с ЕГН
********** от гр.***, *** сумата общо 454,36лв. или „Кредисимо ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: ***, Бизнес център
България-359,09лв. и Ай Тръст ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес
на управление: ***, Бизнес център България-173,62лв. , представляващи
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12
13