РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
Трети състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев адм. д. №
708 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по
жалба, подадена от „Агро-еко 2013“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление с. Сливовица, общ. Златарица, ул. ***, чрез управителя Н.М.С., срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/944#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С обжалвания АУПДВ на „Агро-еко 2013“ ЕООД - с. Сливовица е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53
459,60 лв., представляващо 10% от изплатена субсидия за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
по подадени от жалбоподателя заявления за плащане на площ. Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, поради липса на компетентност на
органа, който го е издал, допуснато при издаването му съществено нарушение на
административно производствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Не формулира
конкретни оплакания срещу обжалвания АУПДВ, твърди липса на мотиви и
доказателства в подкрепа на установеното публично държавно вземане. Оспорва същото като недължимо, навежда и
възражение за изтекла погасителна давност. От съда се иска обжалваният
акт да бъде отменен, с всички произтичащи от това последици. Не се претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
Ответникът –
заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., в представена по делото молба
вх. №202/ 13.01.2023 г. по описа на съда, моли да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие и бъде приета представената с писмо изх. №01-151-1106/239 от
18.11.2022 г. административна преписка, както и да бъдат присъединени
материалите по адм. д. № 679/ 2021 г. по описа на АСВТ. По същество оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Излага аргументи за законосъобразност
на акта, включително че АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила акт за
прекратяване, който е бил предмет на адм. д. № 679/ 2021 г. на АСВТ, решението
по което дело е потвърдено с Решение № 5148/ 31.05.2022 г. по адм.д. № 3369/
2022 г. на Върховен административен съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното
от оспорващото дружество адвокатското
възнаграждение.
Съгласно установената практика на
ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по отношение на „Агро-еко
2013“ ЕООД, като получател на средства от европейските фондове, възприетото в
общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното
законодателство такова „бенефициент“.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните не се спори и от
съдържащата се в административната преписка документация се установява, че
„Агро-еко 2013“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 604287. През кампания 2015 г. същото
е подало заявление
за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 04/220615/64548, с което
са заявени площи за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г. с
направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока
природна стойност“. За одобрените и неодобрените площи кандидатът е информиран
с Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/511 от 16.03.2016 г.,
което е получено на 17.03.2016 г., лично от упълномощен
представител
с
приложено пълномощно. В цитираното уведомително писмо изрично са посочени
задълженията на одобрения кандидат в рамките на петгодишния ангажимент, в това
число, че всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент /период от пет
последователни години/, бенефициерът е длъжен да подава
заявление за плащане.
От доказателствата в
административната преписка се установява, че на основание относимата редакция
на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/ 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба №7/,
петгодишният ангажимент е подновен през 2016 г., поради
увеличаване на общата заявена площ с над 20 на сто от първоначалния размер или
с повече от 10 хектара, респективно през 2016 г. стопанинът е поел нов
агроекологичен ангажимент за всички подпомагани площи до 2020 година. Видно
от Уведомително писмо № 02-040-2600/3966 от 15.12.2016
г., връчено на 25.01.2017 г. на упълномощен представител, „Агро-еко 2013“ ЕООД
е поело задължение всяка година до изтичане на пет последователни години, да
подава заявления за плащане.
По делото не се спори, че
заявления за плащане са подадени за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 година.
С акт за
прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ с изх. № 01-2600/944#3
от 15.09.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, е прекратен агроекологичния ангажимент на „Агро-еко 2013“ ЕООД,
тъй като не е подадено заявление за плащане за кампания 2020 година. Актът е
бил оспорен по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение № 45/
22.02.2022 г. по адм. дело № 679/ 2021 г.
на АСВТ, оставено в сила с Решение № 5148/ 31.05.2022 г. по адм. дело № 3369/ 2022 г. на
ВАС.
С Писмо изх. № 01-2600/944#5
от 18.08.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ ,
дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че въз основа на
влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, за възстановяване на част от изплатената финансова помощ по
агроекологичния ангажимент. В писмото са посочени правното основание за
възстановяването /чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7 от 2015
г. на МЗХ/, изплатените суми по ангажимента за периода 2015 г. – 2019 г. /общо
534 596,04 лв./ и размера на дължимата сума за възстановяване –
53 459,60 лв. /10% от общо
изплатената помощ/, и на лицето е указана възможността да направи възражение и
представи допълнително доказателства, в случай на несъгласие с констатациите на
органа. Писмото е връчено на управителя
на дружеството на 30.08.2022 г., видно от саморъчно изписаното изявление
на гърба му. В указания срок в ДФ „Земеделие“ е постъпило Възражение вх. № 01-2600/944#6/ 05.09.2022
г.,
в което е заявена незаконосъобразност на писмото и противопоставяне на
изложените в него констатации, без да са формулирани някакви конкретни
оплаквания.
Подаденото възражението е прието
за неоснователно и на 20.10.2022 г. заместник
изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ - РА е издал на основание чл. 18, ал.
3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г.
на МЗХ,
Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600-944#7/
20.10.2022 г., дължимо
от
„Агро-еко 2013“ ЕООД в размер на 53 459,60 лева.
Съгласно посоченото в АУПДВ, вземането представлява изплатена субсидия
по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. във
връзка с подадените от дружеството заявления за подпомагане с УИН
04/220615/64548, УИН 04/150616/69906, УИН 04/150617/75240, УИН 02/210518/78639
и УИН 04/280519/83142. В съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г.
на МЗХ,
определеният
с оспорвания акт размер на публичното вземане е 10 % от общата изплатена сума. В акта е определен срок за доброволно плащане
на задължението и е посочено, че след изтичането му се начислява лихва.
Актът за установяване на публично
държавно вземане е връчен на адресата му на дата 27.10.2022 г., видно от
отбелязването на последната му страница /л. 18 от
делото/. Жалбата срещу него е депозирана директно пред АСВТ, на дата 10.11.2022
година.
В съдебната фаза на
производството от ответника са представени документите от административната
преписка, а също и Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с
изх. №
01-2600/944#3
от 15.09.2021 г. на ДФ „Земеделие“. По искане на процесуалния представител на
ответника, като
доказателства по настоящото дело са приети документите, съдържащи се в адм.
дело № 679/
2021 г.
на АСВТ и адм. дело № 3369/ 2022 г. на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните
изводи:
В обжалвания акт
като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 27, ал.
3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно
цитираните разпоредби от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, и че същите са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което не представляват основание за налагане на финансова корекция, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК определя кои държавни вземания
са публични като в конкретния случай се касае за публични държани вземания по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК – претендира се възстановяване
на недължимо платени суми, по проект, финансиран от европейските земеделски
фондове и лихвите върху тях. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично
държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по
реда на АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за
оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, аминистративният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на
АПК, пред компетентния да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Съобразно изложеното жалбата, подадена от „Агро-еко 2013“ ЕООД срещу АУПДВ № 01-2600/944#7 от
20.10.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ-РА, се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а,
ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
в приложимата редакция /Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г./, изпълнителният директор издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, а според чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5
на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда. В тази връзка по делото е представена Заповед № 03-РД/ 3088 от
22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е делегирал
на Владислава Илиева Казакова – заместник изпълнителен директор, подробно
описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и
мерки по директни плащания. Съобразно посоченото, оспореният АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА, е издаден от лице, действащо при надлежно
упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална компетентност.
При издаване на процесния АУПДВ е
спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че
същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за
издаване на административен акт по реда на АПК. Обратно на
твърденията на жалбоподателя, в оспорения АУПДВ са изложени както фактическите,
така и правните основания за издаването му. Административният орган е описал
фактите, въз основа на които е приел, че процесната сума е недължимо платена.
Посочено е, че поетият от оспорващото дружество ангажимент по Мярка 10
„Агроекология и климат“ е бил прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на
ангажимент по същата мярка с изх. № 01-2600/944
от 15.09.2021 г. на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Посочено е правното
основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Посочени са и
разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7 от 2015
г. на МЗХ /приложимата редакция/, относими съответно към
възстановяване на получената финансова помощ и към определяне на размера на
дължимата сума.
Актът е издаден след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията на чл.
35 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като „Агро-еко 2013“ ЕООД е
уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази
становище и да представи доказателства, от
която дружеството се е възползвало в преценения за необходим обем. Настоящият
съдебен състав не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание.
При извършения анализ на
установените релевантни факти и техните правни последици съдът намира, че
оспореният акт е постановен и
в съответствие с материалния закон:
Фактите, релевантни за проверка на
законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви
в него, се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание подпомагане по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. и 2. прекратяване на
агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт.
В случая събраните
по делото доказателства установяват наличието и
на двете релевантни материалноправни предпоставки. От представените от
ответната страна документи –
разпечатки от системата на ДФЗ относно изплатени суми на „Агро-еко 2013“ ЕООД
се установява, че посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за
кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е коректно изчислена. Същата е изплатена от разплащателната агенция и получена от земеделския стопанин, поради което
съдът приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е получил
финансово подпомагане в общ размер на 534 596,04 лв. по Мярка 10 „Агроекология и климат” за посочените
кампании. Следва изводът, че изплатената финансова помощ е правилно определена
както по основание, така и по размер от административния орган.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на
задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и определена с АУПДВ сума, а именно агроекологичният ангажимент по Мярка 10 да е прекратен. С влязъл в законна сила Акт за
прекратяване на ангажимент за кампания 2020 г. по същата мярка, разплащателната агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на
„Агро-еко 2013“ ЕООД. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от
жалбоподателя, а и се установява от влязлото на 31.05.2022 г. в сила Решение № 45/ 22.02.2022 г. по адм.д. №679/2021 г. на АСВТ,
приложено към настоящото. Тоест в случая се
касае за стабилен административен акт,
обжалван и потвъден по съдебен ред. С факта на влизане в сила на административния акт по
прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане,
административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да
проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин
възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
3 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК – аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В чл. 18, ал. 3 /в относимата редакция/ на издадената на основание
специалния закон Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ, изрично е предвидено, че ДФЗ – РА
прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на алинея четири.
Следващата ал. 4 на чл. 18 е императивна и задължава /при прекратен
агроекологичен ангажимент/ земеделският стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви
от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени
неспазвания по направлението. В зависимост
от прекратяването на поетия ангажимент след петата му година, се възстановяват
10% от изплатената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ, както е в настоящия случай.
Безспорно е установено по делото, че
през 2015 г. „Агро-еко 2013“ ЕООД е одобрен за участие по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като през кампания
2016 г. е подновил ангажимента. В случая годината на първоначалното одобрение
по мярката е 2015 г., но ангажиментът е подновен през 2016 г. и земеделският
стопанин е поел нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за
всички подпомагани площи. Именно поради това подновяване през 2016 г. „Агро-еко
2013“ ЕООД има задължението за подаване на заявление за плащане и през 2020 г.,
която се явява петата година на ангажимента и това задължение е недвусмислено
указано в уведомителното писмо за одобрението за кампания 2016 г., налично по
приложеното адм. д. № 679/ 2021 г. на
АСВТ.
Кампанията, за която е установено
неспазване на задълженията, е 2020 г. и това също е изрично посочено в акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент, като годината на
прекратяване е 2021 година. Изложеното
обуславя включването на финансовата помощ, получена през 2015 г., за
математическото изчисляване на размера на държавното вземане, тъй като законът
изисква да бъде съобразена изцяло получената до момента финансова помощ от
годината на първоначалното одобрение, която в случая е 2015 г., до годината, за
която е установено неизпълнение на поетия ангажимент. Доколкото актът за
прекратяване датира от 15.09.2021 г., тоест една година след петгодишния
агроекологичен ангажимент на жалбоподателя, то безспорно е налице хипотезата,
посочена от компетентния орган, а именно чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ. Размерът
на сумата за възстановяване е правилно определен съобразно реално получените от
бенефициера суми за подпомагане и съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 и
ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7.
Неоснователно се поддържа от
оспорващото лице, че задълженията, основани на прекратения ангажимент са
погасени по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година, а според чл. 172, ал. 2 от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно
ал. 3 последицата от прекъсването на давността е стартиране на нов 5-годишен давностен срок. Правилото на чл. 171, ал. 2 от ДОПК дефинира абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично
посочените в закона случаи.
Видно от доказателствата по делото,
Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-2600/944/
15.09.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ е придобило стабилитет
на 31.05.2022 г., а съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7/ 2015 г. от момента
на прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомогнатото лице по силата
на закона възниква и задължението да възстанови получената финансова помощ.
Това, съобразно цитираните по-горе разпоредби означава, че погасителната
давност за вземанията по ангажимент 2016 г. – 2020 г. е започнала да тече на
01.01.2023 година. Тя е прекъсната на същата дата /започването на
производството по издаване на процесния АУПДВ и издаването на АУПДВ я
предхожда/, от която е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не
е изтекъл към момента на подаване на жалбата, нито към датата на приключване на
устните състезания или тази на обявяване на настоящото решение.
Оспореният акт е постановен и в
съответствие с целта на закона. Общите правила относно подпомагането на
развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР
са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка
„Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която са регламентирани в
чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.
Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на
земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и
други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват
операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат
по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която
включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от
настоящия регламент. Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от Регламента,
ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като
плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от
поетите задължения.
Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на
селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на преходни разпоредби. На национално
ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г. са регламентирани с Наредба №7 от 24.02.2015 г.,
издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 година. Съгласно
чл. 1, ал. 3 от тази наредба подпомагането се предоставя под формата на годишно
агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС)
№1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани
по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и
Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В
чл. 3 от Наредба № 7/ 2015 г. са посочени
8 направления, по които се подпомага извършването на агроекологични дейности,
като едно от тях е избраното от жалбоподателя.
Следователно за агроекологичните
мерки е характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения
да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда,
като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки отпускат
ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите
от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се
извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане/плащане, която е условие
за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да
се регулира изплащането на помощите.
Преждевременното прекратяване на
многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на субсидията по Мярка 10, поради което задължаването
на получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага
и при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ, съгласно който подпомагането се
предоставя за постигане на следните цели: запазване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез
насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на
полуестествените затревени площи. Съобразно чл. 3 от същата наредба
подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности, като според
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/ 2015 г., последните се прилагат за период от пет
последователни години.
Целта на подпомагането е да се
извършват съответните агроекологични дейности на определените площи за целия петгодишен период, т.е. цели се устойчивост на тези
дейности. Това е и законодателната логика при определянето на различните
процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б. „а“ – „г“
от Наредба № 7/ 2015 година. Размерът на сумата за възстановяване от получената
финансова помощ е обусловен от времето, през което се е осъществявал
агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от реалното осъществяване
на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на средствата за
подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда. В конкретния случай възстановяването на 10% от получените
средства по смисъла на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г., е последица
от влезлия в сила акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент след
петата година.
Според практиката на Съда на
Европейския съюз /Решение от 24.05.2012 г. по дело С-188/11; решение от
07.02.2013 г. по дело С-454/11/ неспазването на всички условия по поетия
многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията, извършени във връзка
с него. Възстановяването на платените суми /изцяло или частично/ не е санкция,
а последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент.
По тези съображения настоящият
състав намира, че оспореният АУПДВ е валиден, процесуално и материално
законосъобразен
акт, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника, на последния
следва да се присъдят разноски. От ответната страна се претендира
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв. Размерът на
възнаграждението е обоснован с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, според който по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. На ответника следва да се заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на „Агро-еко 2013“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Сливовица,
общ. Златарица, ул. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
с изх. № 01-2600/944#7 от 20.10.2022
г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда
„Агро-еко 2013“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Сливовица,
общ. Златарица, ул. ***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, разноски по делото в размер на 100,00
/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :