Присъда по дело №355/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 102/12.06.2024 година, постановена по НОХД
№ 355/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 69/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият З. Д. /Z.J./, гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2024 година, в района на гранична
пирамида №161, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез
служебния му защитник - адв.Ж. К., по негово изрично искане, направено в хода на БП в
дадените от него обяснения в качеството му на обвиняемо лице и с участието на служебния
му защитник, назначен от фазата на БП – адв.К. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор М. Г. при РП-Ямбол, поддържа
повдигнатото против подсъдимия З. Д. обвинение в извършване на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така
и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да
признае подсъдимия З. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, поради което предлага
на основание чл.54 от НК да му се наложи наказание 3 години лишаване от свобода, което да
бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия З.
Д. в лицето на адв.К. в хода на устните прения пледира за постановяване на оправдателна
присъда спрямо подзащитния й по предявеното му обвинение по чл.279, ал.1 от НК. В тази
насока се изтъква, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен
начин авторството на деянието, вменено на подс. З. Д.. Обвинението според защитата се
базира единствено на направените самопризнания във фазата на ДП от обвиняемия, поради
което според адв.К. обвинението се явява недоказано. Алтернативно в случай, че съда
прецени, че все пак подс. З. Д. е извършил вмененото му престъпление, то адв.К. прави
искане за постановяване на една справедлива присъда, с оглед многобройните смекчаващи
вината на подзащитния й обстоятелства.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият З. Д. е роден на ********** г. в гр.Пактия, Афганистан и е гражданин
на тази държава.
Съгласно обясненията на подс. З. Д., дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди
около 4 години е напуснал родината си по произход – Афганистан поради влошаване на
икономическата и обществената обстановка, като е влязъл нелегално в Република Турция и
се установил в гр.Истанбул, където работил като общ работник в текстилен завод.
Намерението, с което подсъдимият е напуснал държавата си по произход, е било да се
придвижи до Франция. Поради това, че не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, бащата на подсъдимия
се свързал с каналджия, който му обещал срещу сумата от 3 000 евро да преведе сина му –
подс.З. Д. нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там да
бъде преведен в Сърбия.
1

На неустановена по делото дата след средата на м.май 2024г., каналджията
осигурил транспорт и събрал на неустановено място в гр.Истанбул група от 18 мъже –
афганистанци, между които бил и подсъдимият З. Д.. Каналджията качил групата мъже в
две таксита, които потеглили от гр.Истанбул към границата между Република Турция и
Република България. След около 3 часа такситата спрели до гориста местност, находяща се в
близост до турско-българската граница, където ги чакали трима водачи, които също били
афганистанци. Там подсъдимият и останалите 17 мъже от групата излезли от такситата и
тръгнали пеша през гората, в посока към границата, водени от тримата водачи.
На 20.05.2024г. около 19.30 часа подсъдимият З. Д. и спътниците му достигнали до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави и
посредством стълба преминали на територията на Република България. По този начин
подсъдимият З. Д. на 20.05.2024г. влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България в района на 161-ва гранична пирамида, намираща се в землището на
с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и
от останалите от групата 17 лица и от тримата водачи.
След като минали границата, трима от групата останали и се отделили. Останалите
15 мъже от групата, между които бил и подсъдимият продължили да вървят, следвайки
водачите си. Вървели цяла вечер и на сутринта – около 06.00 часа на 21.05.2024г. стигнали
до място, което било в близост до асфалтов път. Тогава водачите уведомили подсъдимия и
останалите 14 мъже от групата, че трябва да останат на място, да се скрият и да чакат
идването на автомобил. След известно време забелязали, че по асфалтовия път приближава
товарен автомобил с ремарке, който спрял. Шофьорът му излязъл и с жестове подканил
групата мъже да се качат в ремаркето. Подсъдимият и останалите негови 14 спътника от
групата се качили в ремаркето, след което тов.автомобил потеглил, а тримата водачи, които
не се качили в МПС-то се върнали обратно. Известно време след това тов.автомобил бил
спрян от полиция и подсъдимият и спътниците му от групата били задържани.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Г. С. П. – на длъжност
„полицейски инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово бил нощна
смяна за времето от 20.00 часа на 20.05.2024г. до 08.00 часа на 21.05.2024г., назначен наряд
– ОИГ. В сутрешните часове на 21.05.2024г. преди приключване на смяната групата на
св.П., която с патрулния автомобил се прибирала от ГКПП-Лесово, движейки се по път I-7,
следвана от друг автопатрул от командировани служители в ГПУ-Болярово, получила
сигнал от Оперативния дежурен при ГПУ-Елхово за неспрял на стоп палка товарен
автомобил на разклона за с.Мамарчево, движещ се по път I-7 в посока към гр.Елхово. След
известно време автомобилът, в който пътувал св.П. се разминал с тов.автомобил с ямболска
регистрация, поради което служебният автомобил на ГПУ-Елхово, следван от служебния
автомобил на ГПУ-Болярово предприели маневра обратен завой и последвали товарния
автомобил като възпроизвели звуков и светлинен сигнал за спирането му. Но тов.автомобил
не се подчинил, а продължил движението си като се е отклонил от път I-7 и поел движение
по пътя за гр.Тополовград. Полицейският граничен автопатрул, в състава на който бил св.П.
продължил със служебния автомобил да следва тов.автомобил, а вторият полицейски
автомобил със служители от ГПУ-Болярово изостанал. На втория разклон за с.Синапово
тов.автомобил внезапно спрял, като шофьорът му излязъл и побягнал. Св.П. заедно с
Началника на групата Иван Зотов го последвали и го задържали на 1-2 км. в посока към
с.Синапово. Същият представил лични документи, от които проверяващите го полицаи
установили, че е турски гражданин. След това св.П. и колегите му от автопатрула
установили, че в ремаркето на тов.автомобил има 15 лица от мъжки пол, отговарящи на
рисковия профил на нелегален мигрант. Същите били без документи за самоличност и се
самоопределили за граждани на Афганистан. Били предприети действия по задържането и
конвоирането на шофьора и на откритите в тов.автомобил 15 чужди граждани, до
помещение за временно задържане на лица в ГПУ-Елхово.
2

От показанията на свидетеля И. Г. Г. – „Командир на отделение“ в ГОДГ първи
екип в ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово, се установи, че същият е бил на смяна на
21.05.2024г., когато сутринта получил разпореждане от Началника на групата – Анатоли
Василев, да провери района в близост до с.Голямо Крушево, общ.Болярово, където е товарен
задържаният тов.автомобил с мигранти. Св.Г. посетил мястото и установил пресни следи от
стъпки на множество хора встрани на банкета, а встрани от пътя имало прясна пътека в
тревата. След като докладвал за това на прекия си началник, св.Г. по разпореждане
извършил и прохождане на обратната следа по линията на държавната граница. Свидетелят
констатирал, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в
района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово.
В района на посочената гр.пирамида е било констатирано смачкано бруно на изграденото
възпрепятстващо съоръжение, както и следи на множество лица, с направление от Р. Турция
към вътрешността на страната ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - З. Д. /Z.J./, роден на ********** г. в гр.Пактия,
Афганистан, гражданин на Афганистан. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез
преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода
на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на
съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240523005000223873 от 23.05.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
З. Д. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Г. С. П. /на длъжност „полицейски инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и И. Г. Г. /на длъжност „Командир на отделение“ в ГОДГ първи екип в
ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Поради това съдът не
възприе доводите на защитата, че обвинението не е доказано.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите П. и Г.,
поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. З. Д. са съдържими
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения на втория
разклон за с.Синапово тов.автомобил с ямболска регистрация и последвалото задържане на
него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Г. С. П. и И. Г. Г. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Г. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи,
3

че деянието е извършено на 20.05.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през бруното му чрез покатерване по стълба, което е било
констатирано като „смачкано“ в района на гр.пирамида 161, находяща се в землището на
с.Странджа, общ.Болярово при прохождане на обратната следа от св.Г.. Тези показания на
свидетеля Г. се потвърждават от обясненията на подс. З. Д., който в самопризнанията си
сочи и направлението на движение на групата след преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.Г. на 21.05.2024г. следи както в
района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа,
общ.Болярово, които били пресни, така и в района в близост до с.Голямо Крушево, където
подсъдимият и останалите 14 спътника от групата се качили в ремаркето на тов.автомобил.
От своя страна изложените от свидетеля П. в показанията му обстоятелства са
пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като
установен в ремаркето на тов.автомобил с ямболска регистрация заедно с още 14 мъже
чужди граждани, представили се за граждани на Афганистан, който автомобил е спрял на
втория разклон за с.Синапово по пътя за гр.Тополовград, след предприети действия по
преследването му от автопатрул на ГПУ-Елхово. Показанията на св.П. са относими и към
последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово. Съпоставени с
обясненията на подсъдимия показанията на св.П. напълно кореспондират с изложената от З.
Д. фактология по спирането на тов.автомобил и откриването от полицейските служители на
ГПУ-Елхово на групата от 15 чужди граждани в ремаркето на спрения тов.автомобил с
ямболска регистрация и последвалото тяхно задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 69/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
21.05.2024г., Протокол за обиск на лице от 21.05.2024г., Декларация за права на задържано
лице, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 22.05.2024г., Приемо-
предавателен протокол от 22.05.2024г., Евродак дактилоскопна карта/, се прецениха за
редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
кредитират от съда. Поради тези си съображения съдът не възприе доводите на защитата, че
фактическата обстановка не е доказана и че освен самопризнанието на подсъдимия не са
налице други годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването от З. Д.
на вмененото му престъпление по чл.279, ал.1 от НК,.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият З. Д. /Z.J./, роден на **********
г. в гр.Пактия, Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като 20.05.2024 година, в района на
гранична пирамида №161, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
З. Д. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 20.05.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
4

деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит заедно с други 14 чужди
граждани, самоопределили се за афганистанци, в ремаркето на тов.автомобил с ямболска
регистрация на втория разклон за с.Синапово по пътя за гр.Тополовград от граничен
полицейски автопатрул, в състава на който е бил разпитания по делото като свидетел Г. П..
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че З. Д. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около четири години родината си по произход - Афганистан
поради влошеното от талибаните положение, несигурността и размириците, като
намерението му е било да се придвижи до Франция, където да се устрои и заживее. С оглед
на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не
са налице основанията да се приеме, че З. Д. е влязъл на територията на страната ни, за да
търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход –
Афганистан. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. З. Д.
са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни
действия на подсъдимия, навяват на извода, че З. Д. е бил наясно с обстоятелството, че ще
премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение
за влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е
съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и
за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република България, от където да продължи към Сърбия, а от там за Франция.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне на
неустановена дата преди около една година доброволно държавата си по произход –
Афганистан, а впоследствие и Р. Турция, от където е влязъл нелегално на територията на
страната ни, които са от социално-икономическо естество и го определят като
икономически имигрант, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от подс.З. Д. престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и
от обстановката в държавата по произход на подсъдимия - Афганистан, в която макар и
да има размирици, въоръжени сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие,
характеризиращо наличие на всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната
общност и то в такава степен, че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият З. Д. /Z.J./, гражданин на
Афганистан, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
5

на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили З. Д. да напусне доброволно родината си -
Афганистан – трудният социално-икономически живот, вследствие на овладяване на властта
от движението на талибаните, размириците в отделни части на страната, ширещата се
бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. З. Д. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия З. Д. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. З. Д. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на З. Д. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. З. Д. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	102
Дата:	12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200355
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Присъда по дело №355/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите