Определение по дело №2458/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260022
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20202330102458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260022/1.3.2022г.

 

01.03.2022 год.                             гр.Ямбол

 

     Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                           Председател: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

като разгледа докладваното от   съдията ДИМЧО ДИМОВ   гр. дело 2458 по описа на ЯРС за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано искова молба от Г.В.В. с ЕГН ********** чрез пълномощник – адв. Ваня Маринова от САК против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София представлявана от Директора – Главен комисар Николай Николов, с административен адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А.

Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се представят писмени доказателства.

С определение от 12.11.2020 год. съдът на основание чл.633, вр.чл.631, ал.1, изр.1 ГПК е спрял производството по делото.

На основание чл.631, ал.2 ГПК, с определение от 901.03.2022 год. съдът е възобновил производството по делото.

Съдът като прецени, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Доказателствените искания на ищеца за назначаване на ССЕ и за събиране на гласни доказателства се явяват допустими поради което следва да се уважат.

Представените от ответника писмени доказателства са допустими и следва да бъдат допуснати за събиране.

Тъй като настоящото производството се развива по особените правила на гл.XXV ГПК, на страните следва да се укаже, че в едноседмичен срок от връчване на определението следва да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада по делото като предприемат съответните процесуални действия, след което тази възможност ще се преклудира, с оглед разпоредбата на чл.313 ГПК.

Съдът на основание чл.312, ал.1, т.2 следва да изготви писмен доклад по делото и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

На основание чл.312, ал.1, т.1 ГПК, съдът следва да насрочи делото не по-късно от три седмици.

Водим от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

           

НАСРОЧВА делото, като ПОСТАНОВЯВА същото да се  разгледа по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО,  по предявениете с исковата молба искове в открито съдебно заседание за 21.03.2022 год. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, а ищеца и от отговора на ответника. 

НА основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК изготвя и приема писмен доклад по делото:             

С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника се намират в трудовоправни отношения, като ищеца заема длъжността КОМАНДИР НА ЕКИП при РС „ПБЗН“ гр.Стралджа към ГД „ПБЗН“ към МВР София от 05.05.2010 год.

Твърди, че в периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год. е отработил 50 нощни смени, или 250 часа в парична равностойност 1 200 лева, неизчислен по коефициент 1.143 и неизплатен от работодателя. Поддържа че изчислението следвало да стане при приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Ищецът твърди, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от която включвала полагане на нощен труд, в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 часа на следващия ден. Общо за посочения период ищеца бил отработил 50 нощни смени. Претнедира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд  за периода от 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 120,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск – 1200 лева, до завеждане на исковата молба, изчислен към датата на завеждането, за периода 29.09.2017 год. – 06.07.2020 год.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се признава, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение РДПБЗН-Ямбол при ГДПБЗН-МВР. Предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. По същество се поддържа, че в случая следва да намерят приложение съответните специални разпоредби на ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих  и почивките на държавните служители в МВР, а не общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените от ищеца искове предмет на настоящото съдебно производство са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и т.6 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът намира за безспорно между страните, поради което и неподлежащо на доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение РС „ПБЗН“ гр.Стралджа към ГД „ПБЗН“ към МВР София.  Не са спорни и отработените от ищеца 50 нощни смени в часовия интервал от 22.00 часа до 06.00 часа в периода 29.09.2017 год. – 09.07.2020 год.

Спорно между страните е дали в процесния период ищеца е полагал извънареден труд, респ. дали положения от него нощен труд следва да се преобразува с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – чл.154 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже положения от него извънареден, респ. нощен труд.

ПРИКАНВА страните към сключването на съдебна спогодба, която влиза в сила веднага и при която ответника се осъжда да заплати половината държавна такса, медиация, извънсъдебно споразумение,  или друг способ за дброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА представените от ответника писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните проверки там където е необходимо да отговори на формулираните в исковата молба въпроси.

Определя за вещо лице по допусната експертиза Светлана Николова Димитрова включена в  списъка на вещите лица при съдебен район на Окръжен съд Ямбол за 2020 година. 

Вещото лице да се призове за участие по делото и заключение по поставените с експертизата задачи.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, да посочат и представят всички доказателства, които искат да бъдат събрани, да направят доказателствените си искания като им УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидими обстоятелства – чл.313 ГПК.

Определението е окончателно.           

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: