№ 338
гр. Шумен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.а К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. Колева
като разгледа докладваното от П.а К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201330 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-0001220 от 13.05.2025 год., на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на А. В. М., ЕГН ********** от гр.Смядово са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Счита, че НП страна от съществени
формални пороци, поради неконкретизирана фактическа обстановка, която оспорва изцяло.
Оспорва вмененото нарушение по същество. Излага доводи, че в НП не са конкретизирани
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на нарушението и подбудите
за извършването му, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН, поради което не били ясни
допълнителните обстоятелства взети предвид от наказващият орган при определяне размера
на глобата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично. Явява се
упълномощен представител – адв. А.Х. от ВАК, който поддържа жалбата. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2025г. в 23.30 часа жалб. А. В. М. управлявал л.а. „БМВ 330 Д“ с рег.
№YC57FM в гр.Шумен по ул.“Климент Охридски“ в посока от кръстовището с бул.“Симеон
Велики“ към ул.“Марица“. По същото време свидетелите В. Й. В. и Д. Д. Х. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен работили на кръстовището на
ул.“Марица“ и ул.“Невен“, във връзка с неправилно паркиран лек автомобил. Вниманието
им било привлечено от автомобила на жалбоподателя, който издавал нетипичен силен шум и
1
се движел бързо към кръстовището с ул.“Марица“. Приближавайки участъка от ул.“Климент
Охридски“, където следва ляв завой за продължаване по ул.“Марица“ , жалбоподателят
навлязъл в завоя приплъзвайки задната част на автомобила на дясно като по този начин
приплъзвайки автомобила преминал през целия завой. След излизане от завоя изправил
автомобила и продължил по ул.“Марица“ в посока зала „Арена – Шумен“. Свидетелите В.
Й. В. и Д. Д. Х. го последвали с патрулен автомобил с включена звукова и светлинна
сигнализация. На кръговото кръстовище на ул.“Марица“ и ул.“Васил Друмев“,
жалбоподателят направил обратен завой, след което бил спрян от контролните органи на
ул.“Марица“, където му била извършена проверка.
Св. В. В. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №3588811 за нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че преминавайки през кръстовището на
ул.“Климент Охридски“ и ул.“Марица“ на лява крива целенасочено подава рязко газ на
лекия автомобил с цел да изведе автомобила извън контрол и демонстративно приплъзва
задната му част, чрез превъртане на задните гуми, приплъзвайки автомобила на дясната си
страна. Актосъставителят е приел, че с тези си действия жалб. М. не използва пътя отворен
за обществено ползване по предназначение и създава предпоставки за ПТП. Актът е
съставен в присъствие на жалбоподателя като е отразено, че няма възражения. В
законоустановения срок е депозирано писмено възражение, в което жалбоподателят посочва,
че на 05.02.2025г. е посетил сервиз в гр.Варна, където било установено , че системата за
електронно стабилизиране на движещите колела не работела и му бил даден час за
отремонтиране на 11.02.2025г. Излага, че ако се е получило приплъзване на задните колела
при навлизане в кръстовището това не било умишлено, а в следствие от неработещата
системата за електронно стабилизиране на движещите колела. При условията на
евентуалност моли да бъде разгледана и възможността за издаване на предупреждение по
чл.28 от ЗАНН. Към възражението приложил ремонтна карта от 05.02.2025г., заявка за
ремонт от 05.02.2025г. и приемо – предавателен протокол от 05.02.2025г. След извършване
на проверка, подаденото възражение е счетено за неоснователно.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на А. В. М., ЕГН ********** от гр.Смядово са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП.
Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа
експертиза установения при диагностиката проблем в системата за приплъзване на
колелетата на автомобила /ESP/ , се отразява на управлението на автомобила и може да
доведе до приплъзване. При неизправна система ESP водачът следва да обърне специално
внимание на скоростта, особено при завой или платно с понижен коефициент на сцепление
на гумите. В този случай при преодоляване на завой водачът следва да не ускорява
автомобила /да подава по – малко газ/ и приплъзването може да бъде избягнато като
преценката е на самия водач.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, по-специално от показанията на свидетелите В. Й. В. и Д.
Д. Х., които са очевидци на извършеното нарушение и пресъздават това, което са възприел
непосредствено. Същите пряко са възприели поведението на водача и извършваните от
негова страна действия. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на този свидетел или да сочат на наличието на мотив
да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията на свидетелите В.
и Х. не се опровергават от показанията на св. А.С.К. според който действително при
навлизане в завоя автомобилът поднесъл, но било за кратко, което според него се дължало
на това, че жалбоподателят може би дал по - рязко газ.
По отношение на изготвената експертиза съдът намира, че е пълна и обективно
дадена, дава компетентен отговор на всички поставени въпроси и доколкото за съда не
съществува съмнение в компетентността и непредубедеността на вещото лице то същата
следва да бъде кредитирана изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Й. В. и Д. Д. Х. се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 07.02.2025г. в 23.30 часа,
управлявайки лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. №YC57FM, при извършване на маневра
завой на ляво на ул.“Климент Охридски“, за продължаване по ул.“Марица“, навлязъл в завоя
приплъзвайки задната част на автомобила на дясно и по този начин приплъзвайки го
преминал през целия завой като изправил автомобила след излизане от завой. Събраните по
делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите на свидетелите В.
Й. В. и Д. Д. Х. Г., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено
са възприели фактите, за които свидетелстват . Същите са очевидци на факти и
обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача на л.а. „БМВ 330
Д“ с рег. №YC57FM. Същите съставляват съставляват пряко доказателство, тъй като
свидетелите В. и Х. са очевидци на действията на М.. Показанията, които тези свидетели
дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване в хода на
съдебното следствие, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви. Не се опровергават от останалите събрани доказателства, а по –
конкретно от показанията на св. А.С.К. според който действително при навлизане в завоя
автомобилът поднесъл, но било за кратко, което според него се дължало на това, че
жалбоподателят може би дал по - рязко газ.
На база показанията на св. А.С.К. както и приобщените писмени доказателства -
ремонтна карта от 05.02.2025г., заявка за ремонт от 05.02.2025г. и приемо – предавателен
протокол от 05.02.2025г., съдът намира за достоверно твърдението на жалбоподателя, че на
05.02.2025г. в сервиз в гр.Варна е бил диагностициран проблем със системата за
стабилизиране на движещите колела който не е бил отстранен към 07.02.2025г.
Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа
при автомобили със задно предаване, какъвто е процесния, диференциала, който разпределя
движението между лявото и дясното задно двигателно колело, се намира в задната част на
автомобила /в задния мост/. Задната част на автомобила е по – лека и по тази причина
сцеплението на задните гуми с пътното платно е по – малко. При завой тежестта на
автомобила е прехвърлена на външната част на завоя и в този случай гумата от
вътрешната страна на завоя е възможно да приплъзне и задната част на автомобила да се
занесе към външната част на завоя. Електронната система за стабилност /ESP/ помага на
автомобила да остане стабилен на пътя като предотвратява поднасяне и загуба на
сцепление. При завой, когато автомобила започва да поднася, ESP автоматично задейства
спирачките, за да коригира траекторията и да предотврати инцидент. При автомобили със
задно предаване, които не са оборудвани с ESP в този случай водачът следва да коригира
посоката на движение с волана.
Действително съгласно заключението на експертизата установения при
диагностиката проблем в системата ESP, се отразява на управлението на автомобила и
може да доведе до приплъзване. Но също така според вещото лице при неизправна система
ESP, както и при автомобили, които изобщо нямат такава система, водачът следва да обърне
специално внимание на скоростта, особено при завой или платно с понижен коефициент на
3
сцепление на гумите, като в този случай при преодоляване на завоя следва да не ускорява
автомобила /да подава по – малко газ/ и приплъзването може да бъде избягнато, като
преценката е на самия водач, т.е. дали ще се стигне до приплъзване и занасяне на
автомобила в задната част при неизправна система ESP или при изначална липса на такава,
зависи от действията на водача.
В конкретният случай жалбоподателят е бил наясно с диагностицирания проблем и
доколкото автомобилът на жалбоподателят при вземането на целия завой се е приплъзвал
на дясно и траекторията му на движение е била коригирана от жалбоподателя едва след
излизането от завоя, т.е. не е напрал опит да коригира посоката на движение с волана при
минаването през завоя, съдът намира, че това приплъзване не е вследствие на проблема в
системата ESP, а в резултат от действията на водача.
От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
В случая водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на
превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и
товари. Подобно поведение в градски условия, на улици с интензивно движение, безспорно
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган
правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и
приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на
чл.175а, ал.1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за
водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието
налагайки го в неговия абсолютен размер.
Съдът намира, че нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че действително в самото
наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя
изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с
висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски е неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две
открити съдебни заседания, от друга страна делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
4
възнаграждение в размер на 130 лева.
В хода на съдебното производство съдът е направил разноски за изготвяне на съдебно
– автотехническа експертиза, които предвид изхода на делото следва да бъдат възложени на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0869-0001220 от 13.05.2025 год.,
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на А. В. М., ЕГН ********** от гр.Смядово са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на А. В. М., ЕГН ********** да запрати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 / сто и тридесет / лева.
ОСЪЖДА на А. В. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Шумен направените в съдебното производство разноски в
размер на 420 /четиристотин и двадесет / лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5