№ 16051
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110129458 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.“ №ЗБ, ет. 5, И. П. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. П. Т., Община П. Т., Област В. Т., ул. „У.” № 19, ет. 2, И. А. А., ЕГН **********, с
адрес село Р., Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, А. А. А., ЕГН **********, с
адрес с. Р., Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, М. А. В., ЕГН **********, с адрес в
с. Р., Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и ш.“ № 30, чрез пълномощниците им адв. И. С. Н. и
адв. Т. С. П., и двамата от АК - В. Т., със съдебен адрес гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 27, вх. „В”, ап.
3 против „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. 1612, р-
н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ № 9, представлявано от Г. М. Р., с която са предявени искове по
чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД вр. чл. 4а ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 229, ал. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на 1) Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан в Служба по
вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, за временно
възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Р., общ. П. Т., а именно –
Поземлени имоти с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „Т. б.“ с площ от 11.297 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на
земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „О.“, с площ от 13.014
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива;
категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „П. п.“, с площ от
1.484 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
нива; категория на земята – четвърта, сключен между И. П. Д. / наемодател/, чрез
пълномощник – А. П., и „Е.“ ЕООД / наемател/; 2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022 г. и 3)
Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт
№ 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., като противоречащи на закона, евентуално – като
заобикалящи закона, евентуално – като противоречащи на добрите нрави.
В условията на евентуалност ищците предявяват иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
229, ал. 3 ЗЗД за обявяване за непротивопоставими по отношение на М. П. С., И. А. А.,
1
А. А. А. и М. А. В. на 1) Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията
– В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, 2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022
г. и 3) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022
г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г.
В условията на евентуалност ищцата И. П. Д. предявява искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
за прогласяване на недействителност на 1) Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан в
Служба по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, 2) Анекс
от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45,
том № 7, дело № 4096/2022 г. и 3) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с
вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., евентуално иск по чл.
40 ЗЗД за обявяване недействителността на 1) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022 г. и 2)
Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт
№ 47, том № 7, дело № 4098/2022 г.
Твърди се в исковата молба, че първите четирима ищци, като наследници на И. П. М.,
са собственици на поземлен имоти с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., Община П. Т., находящ се в местност „Т. б.“ с площ от
11.297 кв. м., трайно предназначение на територията - Земеделска; начин на трайно
ползване: Нива; Категория на земята: трета, поземлен имот с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., Община П. Т., находящ се в местност
„О.“ с площ от 13.014 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на
трайно ползване: нива, категория на земята – трета и поземлен имот с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., Община П. Т., находящ
се в местност „П. п.“ с площ от 1,484 кв. м., трайно предназначение на територията –
Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята – четвърта. Собствеността
върху имотите била удостоверена с констативен нотариален акт за собственост на
недвижими имоти № 129, том 8, дело № 2694 от 25.06.1997 г. Всеки един от четиримата
ищците притежавал по 1/4 идеална част от описаните поземлени имоти. На 11.05.2020 г.
между ищцата И. Д., като наемодател, чрез пълномощника й А. П., и „Е.“ ЕООД, като
наемател, бил сключен договор за наем, вписан в Служба по вписванията – В. Т. на
13.05.2020 г., с предмет предоставянето на възмездното ползване на процесните земеделски
земи. Срокът на този договор бил до 01.10.2023 г. На 10.06.2022 г. бил сключен договор за
аренда, вписан в Служба по вписванията – В. Т. на 10.06.2022 г., между М. А. В., в
качеството й на арендатор, и М. С., И. Д. и И. А., като арендодатели, в качеството им на
собственици на земеделска земя, находяща се в землището на село Р., а именно поземлени
имоти с идентификатор *********, ********, ******** и 61279.31.16. На 31.10.2022 г. (след
сключване и вписване на посочения Договор за аренда от 10.06.2022 г.) били подписани два
анекса към Договор за наем от 11.05.2020 г., с които се удължавла срокът на договора за
наем. С единия анекс срокът се удължавал с 3 стопански години, считано от 2023 г. до 2026
г., а с другия анекс от същата дата, подписан едновременно с първия анекс, срокът бил
удължен с още 3 години от 2026 г. до 2029 г. Посочените анекси били подписани от А. П.
като пълномощник на наемателя „Е.“ ЕООД и, от друга страна, като пълномощник на
наемодателя И. Д. въз основа на пълномощно с нотариално заверка на подписа с рег. № 153
от 06.11.2019 г. на Кмет на село Р., общ. П. Т.. Ищцата И. Д. не била уведомена за
сключването на анексите, а разбира за тях след сключването на договора за аренда и по
повод на желанието за участие на арендатора М. В. в споразумението по чл. 37в, ал. 2
ЗСПЗЗ. Ищците претендират, че договорът за наем от 11.05.2020 г. и анексите към него ска
нищожни като противоречащи на императивни правни норми и накърняващи добрите
нрави. Сочат, че противоречат на чл. 4а от ЗСПЗЗ, съгласно който договор за наем на
земеделска земя за срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици,
притежаващи повече от 1/4 ид. ч. Излагат доводи за абсолютна недействителност на двата
анекса като заобикалящи закона, тъй като посредством тях се постига забранена от закона
цел, а именно сключването на договор за наем за срок, по-дълъг от максимално допустимия
2
по закон. Твърдят, че анексите към договора за наем, с които срокът му е продължен до 2029
г. са непротивопоставими на арендатора М. В., тъй като договорът за аренда е сключен и
вписан преди анексите към договора за наем. Претендират, че анексите към договора за наем
са сключени извън представителната власт, учредена от ищцата И. Д., а при условията на
евентуалност – след оттегляне на пълномощията, дадени на А. П.. Сочи се, че А. П., като
пълномощник на наемодателя и наемателя, е сключила договора за наем и анексите към него
в противоречие с интересите на наемодателя. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски по делото.
С молба с вх. № 226782/10.07.2024 г. ищците поддържа предявените искове. Молят да
се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Оспорват твърдението за получаване на плащания
за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. Оспорва се, че на 12.10.2021 г. И. Д. е
получила наемно плащане от името и за сметка на М. С.. Оспорва, че на 28.10.2021 г. Петя
Ф. е получила наемно плащане от името и за сметка на А. А. и И. А.. Оспорва, че на
08.11.2022 г. М. С. е получила наемно плащане от името и за сметка на И. Д.. Оспорва, че на
08.11.2022 г. Петя Ф. е получила наемно плащане от името и за сметка на А. А. и И. А..
Оспорва, че на 13.11.2023 г. М. С. е получила наемно плащане от името и за сметка на И. Д..
Оспорва, че на 13.11.2023 г. А. А. е получил наемно плащане от името и за сметка на И. А..
Оспорва, че ищците са приели сключването на процесния договор за наем и анексите към
него с конклудентни действия. Моли за допълване на доклада по отношение квалификацията
на иска по т. 2 от исковата молба. Оттеглят искането си за събиране на свидетелски
показания. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 16.07.2024 г. ищците не се явяват лично, нито чрез
представител.
С молба с вх. № 25.09.2024 г. ищците поддържа предявените искове. Молят да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие. В молбата ищците посочват, че не дават съгласие за
събиране на гласни доказателствени средства при условията на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК вр. ал.
2 ГПК. Във връзка представеното от ответника пълномощно се уточнява, че
представителната власт по него е възникнала от 09.11.2023 г. Моли се искането по чл. 176
ГПК да бъде оставено без уважение.
В открито съдебно заседание от 03.10.2024 г. ищците не се явяват лично, нито чрез
представител.
В срока за писмена защита ищците са депозирали такава, в която са изразили
становище за основателност на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си, депозира
отговор на исковата молба. Със същия прави възражение за нередовности на исковата молба,
тъй като не била уточнена активната легитимация по всеки от обективно съединените
искове. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесния
договор за наем и анекси към него са сключени при надлежно учредена представителна
власт и преди оттеглянето й, което е направено през 2023 г. Твърди, че ищците наемодатели
са приемали изпълнение по договора за наем (получаване на наемна цена), поради което не
могат да се позовават на неговата недействителност или непротивопоставимост. Сочи, че
договорът за наем е търговска сделка и ограничения, предвидени в ЗЗД, досежно срока на
наемното правоотношение са неотносими към него. Излага доводи, че вписването на
анексите към договора за наем е извършено преди изтичането на първоначалния срок по
договора, който също е вписан, поради което правата на арендатора по договора за аренда са
непротивопоставими на наемателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание от 16.07.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба. Не прави възражения по доклада.
Моли за допускане на свидетелски показания, като прави и искане по чл. 176 ГПК. Моли за
предоставяне на срок за представяне на допълнителни доказателства.
С молба с вх. № 241675/26.07.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител,
3
прилага нотариално заверено пълномощно, издадено в полза на М. С. от И. Д.. Моли за
издаване на съдебно удостоверение, като прави и искане по чл. 176 ГПК.
С молба с вх. № 410452/03.10.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба.
Прилага писмени доказателства, чрез които твърди да докаже, че ищците са свързани лица
помежду си. Поддържа твърдението, че ищците са признали договора с конклудентни
действия, както и доказателственото си искане по чл. 176 ГПК. Моли за извършване на
справка в регистър ЕСГРАОН, от която да се установи, че П. М. А. и П. М. Ф. са едно и
също физическо лице.
В открито съдебно заседание от 03.10.2024 г. ответникът не изпраща законен или
договорен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I,
II и III ЗЗД вр. чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 229, ал. 2 ЗЗД, а при условията на евентуалност –
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.
С доклада по делото е било разпределено в доказателствена тежест на ищцовата
страна да установи следните обстоятелства: сключването на договора за наем и анексите към
него, сключването на договора за аренда, а на ответника – да установи, че договорът за наем
и анексите към него са търговска сделка, тъй като са сключени от ответното дружество в
изпълнение на неговото занятие. Като безспорни обстоятелства са били отделени –
сключването на договора за наем и анексите към него, подписването на пълномощното от
ищцата И. Д., съдържанието на пълномощното и обстоятелството, че същото е заверено от
кмета на с. Р., Община П. Т..
По делото е приложен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ, № 129, том 8, дело № 2694 от 25.06.1997 г. касателно Нива в
местността „О.“, с площ от 13.013 дка, съставляваща имот № 008017, Овощна градина в
местността „Н. к.“ с площ 1.121 дка, съставляващ имот № 031016, Изостав. тр. нас. в
местността „П. п.“ с площ 1.484 дка, съставляващ имот № 079029, и Нива в местността „Т.
б.“ с площ 11.298 дка, съставляващ имот № 104005, с който П. И. П. и М. И. А.а са обявени
за собственици по наследство от И. П. М. на изброените недвижими имоти, находящи се в с.
Р., общ. П. Т., обл. Л.. Съгласно прието по делото Удостоверение за наследници от 13.05.2022
г. П. И. П. е оставил за законни наследници М. П. С. и И. П. Д. / дъщери/, а съглсно
Удостоверение от 13.05.2022 г. М. И. А.а е оставила за закони наследници – А. А. А. и И. А.
А. / синове/. От същото следва, че ищците М. П. С., И. П. Д., А. А. А. и И. А. А. се
легитимират като съсобственици на процесните недвижими имоти при квоти от по ¼ ид.ч.
По делото е приложен Договор за наем на земеделска земя от 11.05.2020 г., сключен
между И. П. Д., чрез пълномощника А. В. П., и „Е.“ ЕООД, по силата на който е бил
предоставен на ответното дружество ползването на недвижими имоти с идентификатори
*********, с площ 13.014 кв.м., в местност „О.“, ********, с площ 11.297 кв.м., в местност
„Т. б.“ и ********, с площ 1.484 кв.м., в местност „П. п., находящи се в землището на с. Р.,
общ. П. Т., обл. В. Т. по документ за собственост – Нотариален акт № 129 от 25.06.1997 г.
Приет като писмено доказателство и Аренден договор от 10.06.2022 г., вписан в
Служба по вписванията – В. Т. на 10.06.2022 г., по силата на който М. П. С., И. П. Д. и И. А.
А., в качеството им на арендодатели, са предоставили процесните имоти на М. А. В., в
качеството й на арендатор, за временно ползване на земеделска земя за срок от 10 години,
считано от стопанската 2022/2023 г.
Разпоредбата на чл. 4а, ал.3 от ЗСПЗЗ поставя изискване упълномощаването за
сключване на договор за наем на земеделска земя да бъде с изрично пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите. По делото е приложено и
4
пълномощно, издадено от И. П. Д. в полза на А. В. П. на 06.11.2019 г., с нотариална заверка
на подписите, с което последното лице е упълномощено от ищцата да я представлява при
сключване на договор, както и на анекси към вече сключен такъв, за аренда/ наем касателно
притежаваните от нея недвижими имоти – имот с № 8017, находящо се в землището на с. Р.,
с площ 13.014; имот с № 104005, находящо се в землището на с. Р., с площ 11.247; имот с №
79029, находящо се в землището на с. Р., с площ 1.484; с „Е.“ ЕООД. Договорът е сключен за
срок от 3 години, считано от 01.10.2020 г. Ползването на поземлените имоти – предмет на
договора е за сумата в размер на 50 лв./дка. Договорът е бил вписан в Агенция по
вписванията.
С последващи волеизявления, обективирани в 2 бр. анекса от 2022 г. ищцата И. П. Д.,
чрез пълномощника А. В. П., и „Е.“ ЕООД са договорили удължаване срока на договора с по
3 стопански години, считано от 2023 г. до 2026 г. и от 2026 г до 2029 г. Едва на 12.09.2023 г.
ищцата е оттеглила учредената в полза на А. П. представителна власт, като е изпратила и
покана до същата на 20.09.2023 г., връчена на 03.10.2023 г.
На първо място съдът счита, че за да разгледа така предявените искове, следва първо
на основание чл. 20 ЗЗД да тълкува волята на страните по процесните договори,
ответниците по иска. На първо място настоящия съдебен състав счита, че волята на
участниците в облигационното отношение е една, а именно – отдаване под наем на
процесните имоти, постигната воля със сключения договор за наем на земеделски земи. С
определение № 40 от 25.01.2010 г. по т.д. № 838/2009 г. на ВКС, І Т. О. обжалваното въззивно
решение е допуснато на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК до касационно
обжалване за произнасяне по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на
закона както и за развитие на правото: за възможността наемните правоотношения между
едни и същи страни, за една и съща вещ да продължат повече от 10 години, ако са породени
от сключени последователно повече от един договори, както и анексите, с които е
продължено действието на първоначално сключения наемен договор, представляват ли нови
самостоятелно договори за наем. В Решение № 75 от 26.05.2010 г., постановено по реда на
чл. 290 ГПК по т.дело №838 /2009 годин на I ТО ВКС съдът е отговорил на поставения
въпрос, като е приел: „сключените между страните анекси не представляват нови
самостоятелни наемни договори, поради което не може да се счита, че с тях са породени
нови наемни отношения, макар и между същите страни и за същата наета вещ, спрямо всяко
едно от които може да се приложи максималният 10-годишен срок за продължителност на
наемното правоотношение. Анексите представляват самостоятелни съглашения между
страните в наемното правоотношение, с които се изменят само някои от елементите му, но с
тях то нито се поражда, нито се прекратява, поради което не представляват самостоятелни
нови наемни договори. Договорът за наем е съглашение между наемодателя и наемателя, с
което се поражда, урежда или прекратява наемното правоотношение / арг. от чл. 8, ал. 1, във
вр. с чл. 228, ал. 1 ЗЗД/ те не представляват нови самостоятелни наемни договори. Те
съдържат само промяна в цената и срока на действие на първоначално сключения наемен
договор, защото от тях не се поражда основното задължение на наемодателя да предаде
вещта и да осигури ползването й, както и това за наемателя – да заплаща уговорения наем и
да върне наетата вещ след прекратяване на действието на договора/ чл. 228 ЗЗД /“. Приел е,
че правилно е приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 3 ЗЗД, като сключеният между
страните наемен договор, трансформирал се в безсрочен на основание 236, ал.1 ЗЗД, е
прекратен по силата на закона с изтичане на 10-годишния максимален срок“.
С оглед горното съдът счита, че е налице една единна воля на страните, а именно: да
се отдадат поземлените имоти под наем за срок от 2020 г. до 2029 г. за уговорената цена от
50 лв/дка. , постигната посредством сключения първоначално, вписан в Служба по
вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, Договор за наем от
11.05.2020 г. с първоначален срок – 01.10.2020 г. до 01.10.2023 г., продължен с 2 бр. Анекси
№ 40.
Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ предвижда, че договор за наем на земеделска
земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска
5
земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от
упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, без законът да изключва възможността
срокът на наемното правоотношение, да е по-дълъг от посочения. По делото се установи, че
И. Д. е сключила оспорените договор и анекси без да е притежавала изискуемите от закона
идеални части от трите имота.
Сключването на договор за наем от лице, което може да извършва действия на
обикновено управление за срок по-дълъг от 3 години в разрез с чл. 229, ал. 2 ЗЗД, не влече
нищожност на целия договор, а съставлява основание за редуциране на уговорения срок до 3
години и за прекратяване на договора след изтичане на срока. Дали страните ще сключат три
договори за наем на една и съща дата, всеки за срок от 3 години, или ще сключат един
договор за девет години в случая, влече след себе си една и същата последица – редуциране
срока на договора до позволения в закона, до три години, поради което не е налице
заобикаляне на закона или постигане на забранена цел.
Сключването на договор за наем над установения в закона максимален срок или от
лице, което няма правомощията да сключи договор за срок такъв срок, не е порок на
сделката, който обосновава нейната пълна нищожност, но се отразява върху един от
елементите на договора, касаещ модалитета срок, като го ограничава. Следва да се замести
нищожната клауза в договора с повелителното правило на закона относно срока на наемния
договор, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, каквото е разрешението по този въпрос в решение № 315
от 12.07.2006 год. по гр. д. № 880/2005 год. на ВКС, която съдебна практика следва да се
приеме за правилната
С ал. 2 на чл. 4а ЗСПЗЗ в отклонение от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС се предвижда
съсобственик или съсобственици, които притежават повече от една четвърт от дяловете, да
могат да сключат договор за наем със срок над 1 година, който да е противопоставим на
останалите съсобственици. В съдебната практика / Решение № 179 от 23.07.2015 г. по гр. д.
№ 3104/2014 г., IV г. о. на ВКС/, се приема, че имуществените отношения в хипотезата на чл.
32, ал. 1 ЗС се уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в
сделката съсобственик, което съдът намира за приложимо и в случаите по чл. 4а, ал. 2
ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Доколкото отдаването на
съсобствена вещ под наем представлява действие на управление, решението за това следва
да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС тоест от съсобствениците,
притежаващи повече от половината й. С оглед на това, когато съсобствената вещ е отдадена
под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от
половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите,
съсобственици на имота заедно или поотделно / в този смисъл решение № 314/17.02.2012 г.
на ВКС, ІІІ г.о по гр.д. № 1548/2010 г./. Следователно наемният договор, макар да не
отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, е валиден, но непротивопоставим на
съсобствениците ищци.
Фактът, че договорът за наем е сключен от съсобственик с част по-малка от 25 на сто
идеални части от съсобствените имоти, не влече нищожност на договора по смисъла на чл.
26 ал. 1 пр. първо ЗЗД – противоречие със закона. Договорът за наем е облигационен договор
и следва да се разглежда на плоскостта на облигационните правоотношения, а не на вещните
такива / които уреждат отношенията между самите съсобственици/. Именно поради това е и
възможно сключването на валиден договор за наем и при липса на собственост върху
наетата вещ от страна на наемодателя. В този смисъл е и Решение № 541 от 6.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че договорът за наем не
обвързва собствениците на земеделски земи, ако е сключен в нарушение на закона, но не е
нищожен.
От обективна страна заобикалянето на закона е налице, когато законът забранява с
определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от
закона сделка, за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и да е
6
позволена, е нищожна поради заобикаляне на закона. От субективна страна, участниците в
сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна
цел.
В случая сключването на Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан на 13.05.2020 г. в
Агенция по вспИ.ията за срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2023 г., продължен с 2 бр,. анекса №
40, с нотариална заверка на подписите на 31.10.2022 г., вписания в Агенция по вспИ.ията,
не са нищожни поради заобикаляне на закона, доколкото чрез тях не се постига забранен от
закона резултат. Напротив, резултатът, който страните постигат е допустим и съобразен със
закона. Това е така, тъй като нито разпоредбите на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито чл. 229, ал. 2 ЗЗД
въвеждат забрани за сключване на договори за наем за срок по-дълъг от една година, респ. за
срок по-дълъг от три години. Сключването на договор за наем от лице, което може да
извършва действия на обикновено
управление, за срок по-дълъг от 3 години в разрез с чл. 229, ал. 2 ЗЗД не влече нищожност
на целия договор, а съставлява основание за редуциране на уговорения срок до 3 години и за
прекратяване на договора след изтичане на срока. Дали страните ще сключат три договори
за наем на една и съща дата, всеки за срок от 3 години, или ще сключат един договор за
девет години в случая, влече след себе си една и същата последица – редуциране срока на
договора до позволения в закона, до три години, поради което не е налице заобикаляне на
закона или постигане на забранена цел.
Към датата на подаване на исковата молба в съда срокът на договорът за наем е бил е
прекратен по силата на закона, респ. несъществуването му понастоящем, лишава ищеца –
арендатор М. А. В. от правен интерес да иска установяване на неговата нищожност или
недействителност, включително преюдициално, тъй като подобен иск не би довел до
желаната промяна в правната сфера на ищеца с оглед защитимите му права по вписан
договор за аренда с 10-годишен срок. За правния интерес като условие за допустимост на
исковото производство съдът е длъжен да следи по всяко време на процеса, като отпадането
му е основание за прекратяване на делото в тази му част / в този смисъл Решение № 247 от
13.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2564/2022 г., II т. о., ТК/.
С оглед изложеното исковете с правно основание 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД,
предявени от ищците съсобственици на процесните имоти се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени, а производството по същите, предявени от ищеца –
арендатор М. А. В., следва да бъде прекратено като недопустимо.
По исковете по чл. 124 ГПК вр. чл. 229, ал. 3 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ е обща и касае всички договори за наем, без
значение на срока, за който са сключени. С ал. 2 се поставя специално изискване към
договорите за наем, които са със срок над една година – те трябва да бъдат сключени от
съсобственик (съсобственици), притежаващи най-малко една четвърт идеална част от имота.
Тълкуването на тази норма води до извод, че за да отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ, договорът за наем за срок над една година, който касае съсобствен имот, трябва
да е сключен при спазване на поставеното от ал. 2 условие.
Спорният момент по делото е свързан с допустимия в закона срок за отдаване под
наем на земеделска земя в хипотезата, при която договорът не е сключен от всички
съсобственици. Следва да се отчете, че както Законът за собствеността и ползването на
земеделските земи, така и Законът за арендата се явяват специални спрямо Закона за
собствеността и Закона за задълженията и договорите, като последните се прилагат когато
законодателят не е предвидил специални правила. В чл. 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ е предвидена
възможността земеделската земя да се отдава под наем. Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от
ЗСПЗЗ регламентира, че договорът за наем на земеделска земя със срок над една година се
сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25
на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези
случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
По делото бе установено, че ищцата И. П. Д. е притежавала само ¼ ид. ч. от
7
процесните имоти, а не повече от ¼ ид.части /каквото е изискването в чл. 4а от ЗСПЗЗ/, за
които е сключил договор за наем за срок от 3 стопански години, а с последващи анекси, за по
още 3 години – от 2023 до 2026 г. и от 2026 до 2029 г. С оглед и разпоредбата на чл. 4а ал. 2
от ЗСПЗЗ, която се явява специална по отношение разпоредбата на чл. 32 ал. 1 ЗС,
договорът не може да породи своето действие и по отношение съсобствениците, които не са
го сключили и същият не може да им бъде противопоставен. Съгласно чл. 229 ал. 2
ЗЗД лицата, които може да вършат само действия по обикновено управление, не могат да
сключват договор за наем за повече от три години. Или нормата на чл. 32, ал. 1 ЗС
предвижда, че действията на управление могат да се извършват от съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, ЗСПЗЗ допуска договорът за наем на
земеделска земя да бъде сключен от собствениците притежаващи повече от 25 на сто от
съсобствения имот. С разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД е въведена забрана лицата, които
могат да извършват само действия на обикновено управление на вещта / в случая
притежаващи 25% от общата вещ в случая земеделска земя/ , да сключват договори за наем
за повече от три години. Следователно договор за наем, сключен за повече от три години
следва да е сключен от лица, които притежават право на разпореждане с вещта – т.е. от
всички съсобственици. Съгласно чл. 229 ал. 3 ЗЗД договор за наем, сключен за по-дълъг срок
има сила за максималния срок от три години. Сключването на договор за наем за повече от
три години от лице, носител на право на управление е основание за редуциране на
уговорения срок до три години по силата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД. В тази насока са и
разясненията в ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на съда приема, че процесният договор за наем, ведно с
последващите анекси, е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 229 ал. 2 от ЗЗД и с
оглед разпоредбата на чл. 229 ал. 3 от ЗЗД договорът за наем следва да се счита сключен за
период от три години, считано от стопанската 2019/2020г. и касае стопанските 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г., като тригодишният срок на договора изтича на 01.10.2023 г.
За яснота съдът счита, че следва да подчертае, че процесният договор за наем няма
как да бъде потвърден от неучаствалите в него ищци чрез конклудентни действия, каквото
възражение е релевирано в отговора на исковата молба. Законът изрично предвижда
договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, вкл.
споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, да се сключват в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно съгласно
чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ирелевантно е обстоятелството дали ищците са приемали плащания на
наемните вноски, престирани от ответника, с оглед което не следва да бъде обсъждано
допълнително.
Съдът счита, че не следва да разглежда и възражението на ответника, че оспореният
договор за наем е търговска сделка, доколкото същият е сключен първоначално за 3 години,
а впоследствие удължен за още 6 години, тоест – уговореният период на действие е по-
кратък от 10 години.
Следва да се отбележи и че настоящият състав споделя възприетото становище в
Решение № 247 от 13.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2564/2022 г., II т. о., ТК, съгласно което
разпоредбите на чл. 229, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД намират приложение и спрямо договора за наем на
земеделска земя, сключен при условията на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ. В същото е посочено и че
арендаторът на земеделски земи с вписан договор по чл. 3, ал. 2 ЗА ( случая М. А. В.) има
правен интерес да установи, че вписан съгласно чл. 4б, ал. 3 ЗСПЗЗ договор за наем за
същите земеделски земи и за същия период от време няма действие след изтичането на
тригодишния срок по чл. 229 ЗЗД. Конкретните съображения в този смисъл са видни от
определение № 454 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 595/2023 г. на І т. о., постановено
между същите страни (а именно по аргумент от указанията в Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС;).
Съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД лицата, които могат да вършат само действия по
обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години, а
съгласно чл. 229, ал. 3 ЗЗД, ако в този случай договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той
8
има сила за три години. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 ЗЗД представлява императивно
правило, което автоматично замества противоречащите му договорни клаузи. Следователно
договорът за наем, сключен от съсобственици с право да извършват действия по обикновено
управление на съсобствения имот за по-дълъг от посочения срок, се счита прекратен с
изтичането на максимално предвидения в закона тригодишен срок (в т. см. решение №
75 от 24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 194/2011 г. на ІІ т. о.). В случая това означава, че
договорът за наем, сключен между сключен между И. П. Д. / наемодател/, чрез
пълномощник – А. П., и „Е.“ ЕООД / наемател/ няма действие за стопанските години от
2023/2029 г., тъй като е прекратен с изтичането на стопанската година 2022-2023 г., а именно
– на 01.10.2023 г.
Предвид последното следва да се постанови решение по същество, с което да се
приеме за установено по отношение на страните, че оспорваният договор за наем няма
действие за стопанските години от 2023/2024 г. до 2030/2031 г.
По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
Както бе отбелязано вече процесният договор за наем е бил сключен при валидно
учредена представителна власт по силата на пълномощно, издадено от И. П. Д. в полза на А.
В. П. на 06.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите, с което последното лице е
упълномощено от ищцата да я представлява при сключване на договор, както и на анекси
към вече сключен такъв, за аренда/ наем касателно притежаваните от нея недвижими имоти
– имот с № 8017, находящо се в землището на с. Р., с площ 13.014; имот с № 104005,
находящо се в землището на с. Р., с площ 11.247; имот с № 79029, находящо се в землището
на с. Р., с площ 1.484; с „Е.“ ЕООД. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от
01.10.2020 г. Следователно упълномощеното лице е действало в обхвата на учредената от
ищцата представителна власт и искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД се явява неоснователен.
Видно от съдържанието на пълномощното, в същото е било предвидено ограничение
относно срока за сключване на договор за аренда, като негов максимален праг е предвиден 5
години. В пълномощното обаче никъде не е записано, че въпросното ограничение се отнася
и за договорите за наем, с оглед което съдът счита и че при сключване на последващите
анекси от пълномощника на ищцата същият е действал в учредената му представителна
власт.
С оглед изложеното исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 40 ЗЗД:
Недействителността по чл. 40 ЗЗД обслужва интересите на представлявания и не
допуска да му се противопоставят последиците на увреждащ го договор, който
пълномощникът и насрещната страна са сключили недобросъвестно със съзнанието, че
увреждат представлявания. Обективният елемент е договорът, сключен чрез представителя
и насрещната страна по него е във вреда на представлявания. Не е необходимо вредата да е
настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, тоест да има
сигурна възможност за обективно увреждане на интересите на представлявания и това
увреждане да не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, съответно за
сигурното му настъпване, се извършва към момента на сключване на договора като се
съобразят конкретните обстоятелства. Субективният елемент е „споразумяване“ между
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Този
втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице)
относно увреждането на представлявания. „Споразумяването“ не съставлява отделна правна
сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор, която сделка
да е различна от самия този договор, т.е. не е необходимо да е налице изричен „сговор“
между тях да увредят представлявания. Това „споразумяване“ между представителя и
насрещната страна се съдържа в самия недействителен договор, увреждащ представлявания,
което е първият елемент от фактическия състав. Поради това вторият елемент от този
9
фактически състав е субективен и се изразява невинаги в общ сговор и общо намерение
(цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност – те, и двамата, осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.
Съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен поради следните
съображения. Към момента на сключване на двата анекса за процесните имоти е имало
вписан в Агенция по вписванията на договор за аренда, сключен за 10 години, с оглед което
анексите са били сключени във вреда на представлявания, доколкото договорът за аренда е
бил противопоставим. Освен това първоначално уговорения между страните срок на
договора за наем бил 3-годишен и, удължавайки го с още 6 години с двата анекса, е било
нарушено правилото на чл. 229, ал. 2 ЗЗД, а именно – лицата, които могат да вършат само
действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три
години, каквото в случая е бил представляваният. В чл. 40 ЗЗД не се предполага
недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази
недобросъвестност, по правило следва да я установи по реда на пълното и главно доказване.
В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка
ищецът-упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и
третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства
за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице - обяснимо е
представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си
и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с
косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени
отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание
за увреждането / чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ или заинтересованост /чл. 172 ГПК/, вкл. даваща право на
отказ от свидетелствуване /чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК/, или трайни търговски отношения, или
времевия период от упълномощаването до сключването на разпоредителна сделка и
последващи такива, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната
икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице
в полза на пълномощника, както и поведението на приобретателите свързани с реализиране
правомощията, които придобиват с придобИ.е право на собственост или други действия,
даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на
представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да
създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания
при сговаряне между пълномощника и третото лице /решение № 190 от 7.02.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 180/2017 г., IV Г0/. В случая по делото е представена справка за актуално
състояние на действащи трудови договори за упълномощеното лице – Анели я Валериева
Попова, от която се установява, че същата в трудови правоотношения с ответното
дружество, считано от 28.02.2019 г. Следователно е налице и субективния елемент от
фактическия състав на правото по чл. 40 ЗЗД – недобросъвестност, както на
упълномощеното лице, така и на ответното дружество като насрещна страна по договора
относно увреждането на представлявания.
Ето защо съдът счита, че исковете по чл. 40 ЗЗД се явяват основателни, с оглед което
следва да бъде проглА.и за недействителни Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022 г., и Анекс
от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт № 47,
том № 7, дело № 4098/2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищците на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Същите са сторили разноски в размер на 1662 лв., от които държавна такса в размер
на 62 лв. и 1600 лв. за адвокатски хонорар, платен в брой съгласно Договор за правна защита
и съдействие от 26.01.2024 г., сключен между М. П. С., И. П. Д., И. А. А., М. А. В., от една
страна, и адв. И. Н.. С оглед изложеното на всеки от ищците – М. П. С., И. П. Д., И. А. А.,
10
М. А. В., следва да се присъдят разноски общо в размер на по 412,40 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, а на ищеца – А. А. А. – разноски в размер на 12,40 лв. за
държавна такса.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ицщите М. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. В. Т., ул. „С. М.“ №ЗБ, ет. 5, И. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П. Т., Община П. Т.,
Област В. Т., ул. „У.” № 19, ет. 2, И. А. А., ЕГН **********, с адрес село Р., Община П. Т.,
Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, А. А. А., ЕГН **********, с адрес с. Р., Община П. Т., Област
В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, против ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. С., п.к. 1612, р-н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ № 9, представлявано от Г. М. Р.,
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД вр. чл. 4а ал. 2 ЗСПЗЗ и чл.
229, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на 1) Договор за наем от 11.05.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, за
временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Р., общ. П. Т., а именно –
Поземлени имоти с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „Т. б.“ с площ от 11.297 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на
земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „О.“, с площ от 13.014
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива;
категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „П. п.“, с площ от
1.484 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
нива; категория на земята – четвърта, сключен между И. П. Д. / наемодател/, чрез
пълномощник – А. П., и „Е.“ ЕООД / наемател/; 2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022 г. и 3)
Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт
№ 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., като противоречащи на закона, евентуално – като
заобикалящи закона, евентуално – като противоречащи на добрите нрави, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I,
II и III ЗЗД вр. чл. 4а ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 229, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
1) Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията – В. Т. с вх. рег. №
3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, за временно възмездно ползване на земеделска земя в
землището на с. Р., общ. П. Т., а именно – Поземлени имоти с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „Т.
б.“ с площ от 11.297 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – нива; категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в
местност „О.“, с площ от 13.014 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска;
начин на трайно ползване – нива; категория на земята – трета; Поземлени имоти с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П.
Т., находящ се в местност „П. п.“, с площ от 1.484 кв.м.; трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на земята – четвърта,
сключен между И. П. Д. / наемодател/, чрез пълномощник – А. П., и „Е.“ ЕООД / наемател/;
2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г.,
Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022 г. и 3) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., като
противоречащи на закона, евентуално – като заобикалящи закона, евентуално – като
противоречащи на добрите нрави, предявени от ищцата М. А. В., ЕГН **********, с адрес в
11
с. Р., Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и ш.“ № 30, против ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. 1612, р-н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“
№ 9, представлявано от Г. М. Р., като НЕДОПУСТИМО поради липсата на правен
интерес.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. П. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.“ №ЗБ, ет. 5, И. А. А., ЕГН **********, с адрес село Р.,
Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, А. А. А., ЕГН **********, с адрес с. Р.,
Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, и М. А. В., ЕГН **********, с адрес в с. Р.,
Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и ш.“ № 30, че сключеният между И. П. Д. / наемодател/,
чрез пълномощник – А. П., и „Е.“ ЕООД / наемател/, 1) Договор за наем от 11.05.2020 г.,
вписан в Служба по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, за
временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Р., общ. П. Т., а именно –
Поземлени имоти с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „Т. б.“ с площ от 11.297 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива; категория на
земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „О.“, с площ от 13.014
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива;
категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „П. п.“, с площ от
1.484 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
нива; категория на земята – четвърта, ведно с последващо сключените към него Анекс от
31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том
№ 7, дело № 4096/2022 г. и Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег.
№ 8824/03.11.2022 г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г. нямат правно действие за
стопанските години от 2023/2024 г. до 2028/2029 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
229, ал. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД от ищеца И. П. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П. Т., Община П. Т., Област В. Т., ул. „У.” № 19, ет. 2, против
ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. 1612,
р-н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ № 9, представлявано от Г. М. Р., за прогласяване
недействителността на 1) Договор за наем от 11.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията
– В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт № 17, том № 4, 2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том № 7, дело № 4096/2022
г. и 3) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8824/03.11.2022
г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на И. П. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П. Т., Община П. Т., Област В. Т., ул. „У.” № 19, ет. 2, 1) Анекс от
31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8823/03.11.2022 г., Акт № 45, том
№ 7, дело № 4096/2022 г. и 2) Анекс от 31.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № 8824/03.11.2022 г., Акт № 47, том № 7, дело № 4098/2022 г., към Договор за наем от
11.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията – В. Т. с вх. рег. № 3026/13.05.2020 г., Акт №
17, том № 4, за временно възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Р., общ.
П. Т., а именно – Поземлени имоти с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „Т. б.“ с площ от 11.297
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива;
категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „О.“, с площ от
13.014 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване
– нива; категория на земята – трета; Поземлени имоти с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., общ. П. Т., находящ се в местност „П.
п.“, с площ от 1.484 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – нива; категория на земята – четвърта, сключени между И. П. Д., чрез
12
пълномощника й А. В. П., и „Е.“ ЕООД, на основание чл. 40 ЗЗД поради споразумяване
между представителя и наемателя на процесните имоти във вреда на упълномощителя, по
иска на И. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П. Т., Община П. Т., Област В. Т., ул. „У.” №
19, против „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. 1612,
р-н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ № 9, представлявано от Г. М. Р., на основание чл. 40 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С.,
п.к. 1612, р-н К. с., ж.к. „Л.“, ул. „Б. Й.“ № 9, представлявано от Г. М. Р., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „С.
М.“ №ЗБ, ет. 5, И. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П. Т., Община П. Т., Област В. Т., ул.
„У.” № 19, ет. 2, И. А. А., ЕГН **********, с адрес село Р., Община П. Т., Област В. Т., ул.
„Д. и в.“ № 4, М. А. В., ЕГН **********, с адрес в с. Р., Община П. Т., Област В. Т., ул. „Д. и
ш.“ № 30, сумата от по 412,40 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, и на А. А. А., ЕГН **********, с адрес с. Р., Община П. Т.,
Област В. Т., ул. „Д. и в.“ № 4, сумата от 12,40 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта, с която производството е
прекратено (имащо характер на определение), може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13