Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр.Плевен, 05.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1198 по описа
на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147,
ал.2 във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на Йорданка Антонова-прокурор в
Окръжна прокуратура Плевен против Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №********* , издадено на 17.03.2010 година за категории „М“
и „В“ с валидност до 17.03.2020. на името на С.Д.И., издадено от сектор „ПП“
при ОД на МВР-Плевен.
С протеста се иска обявяване на СУМПС за нищожно, като
издадено в нарушение на Закона. Твърди се, че при подаване на изискуемите
документи за издаване на СУМПС от С.Д. е представено свидетелство за завършено средно
специално образование рег.№6308/30.06.1998 год. от Техникум по строителство и
архитектура „Никола Фичев“ гр.Плевен. Твърди се, че производството е приключило
с издаване на СУМПС с №*********/17.03.2010г. за категории „М“ и „В“ с
валидност до 17.03.2020г. и връчено на лицето на 19.03.2010г. Сочи се, че с
Определение от 9.10.2019 год. по НОХД №2051/2019г.
на РС-Плевен, е одобрено споразумение между Районна прокуратура-Плевен и С.Д.И.,
според което подсъдимият се е признал за виновен затова, че на 16.03.2010 год.
в гр.Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено
образование-диплома за завършено средно специално образование с рег.№6038/30.06.1998 год., издадена от
Техникум по строителство и архитектура „Никола Фичев“ гр.Плевен, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК..
Твърди се, че така установеното се явява ново обстоятелство или ново писмено
доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК и е от съществено значение за
издаване на индивидуалния административен акт – СУМПС на името на С.Д.И., което
не е могло да бъде известно на административния орган, издаващ този акт. Сочи
се, че са изтекли предвидените в чл.102, ал.2 вр. с чл.100 от АПК, срокове за
възобновяване на административното производство, поради което е в правомощията
на прокуратурата да предприеме действия по обявяване за нищожен на
индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на Закона.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор
в Окръжна прокуратура Плевен, който излага подробни доводи за неговата
основателност.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се
представлява и не взема становище по протеста.
Заинтересованата страна С.Д.И. в
съдебно заседание се явява лично, предоставя на преценката на съда да се
произнесе по основателността на протеста.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според
чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1,
т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни
актове. Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД. Т.е.
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК,
тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от
значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за
притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на С.И. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо,
производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
От доказателствата по делото се установява, че със
Заявление А05109120/2010 год, приложено
на л.34-35 от делото, С.Д.И. е поискал първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС,
по реда на чл.13, ал.1 от Наредба №.I-157/1.10.2002
год. н министъра на вътрешните работи
Към това заявление лицето е приложило изискуемите се документи, приложени
на л.26-л.36 от делото, включително е представил диплома за завършено средно
специално образование рег.№6308/30.06.1998 год. от Техникум по строителство и
архитектура „Никола Фичев“ гр.Плевен. Друго свидетелство за завършено
образование, в т.ч. за завършено основно образование, И. не е приложил към
подаденото заявление за издаване на СУМПС. На С. Д.И. е
издадено СУМПС с №*********/17.03.2010г. за категории „М“ и „В“ с валидност до 17.03.2020г
.
От приложеното към настоящото дело производство по
нохд №2051 по описа на Районен съд-Плевен за 2019 год. се установява, че с
Определение, постановено в проведеното на 9.10.2019 год. съдебно заседание по
нохд №2051/2019 год., Районен съд-Плевен е одобрил , на основание на чл.382,
ал.7 във вр. с чл.381, ал.5 от НПК постигнатото между Районна прокуратура
– гр. Плевен, представлявана от прокурор Владимир Радоев и адв. Р.М. - защитник на
подсъдимия С.Д.И. споразумение, с което подсъдимият С.Д.И. се признава за
виновен в това, че: За времето от неустановена дата на месец февруари 2010г. до
16.03.2010г. в гр. Враца и в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ:
1.На неустановена дата на месец февруари 2010г.
в гр. Враца пред инструктор за придобиване на категории за управление на МПС – М. М. Ц.от гр. Враца съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за завършено средно образование - Диплома за средно
образование серия В-98 №007672, рег.№6308/30.06.1998 год., на която е придаден
вид, че е издадена от Техникум по строителство и архитектура „Никола Фичев“
град Плевен, на името на С.Д.И. с ЕГН:**********, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
2.На 16.03.2010г. в гр.Плевен, пред служител на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен на гише „Административно обслужване на
граждани“ съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено
средно образование - Диплома за средно образование серия В-98 №007672,
рег.№6308/30.06.1998 год., на която е придаден вид, че е издадена от Техникум
по строителство и архитектура „Никола Фичев“ град Плевен, когато от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
На подсъдимия С.Д.И. е определено наказание при условията на чл. 54 от НК за извършеното престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно – 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено
с тригодишен изпитателен срок. Съдебният акт е влязъл в законна сила
на 9.10.2019 год.
Във връзка с горното, с приложената на л.5-6 от делото
Докладна записка рег.№316р-32245/21.10.2019
год. до Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, е направено предложение да
бъде уведомена Окръжна прокуратура Плевен за предприемане на действия по
обявяване на СУМПС на И. за нищожно. Посочено е в докладната, че сроковете за
възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на 19.03.2011г.,
поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид нормата на чл.16,
ал.1 от АПК. Тази докладна записка е изпратена по компетентност на Окръжна
прокуратура Плевен за преценка за предприемане на действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден
при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание;
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет,
когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151, ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7 от
Наредба №І-157/1.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда
за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина в приложимите редакции на Закова и Наредбата към датата на
издаването му.
Съгласно чл.12, ал.1, т.1 от Наредба №І-157/1.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при
първоначално придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена
категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на
документи, представени от лицето, като в т.7 на чл.13, ал.1 от Наредбата, в
относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС,
е регламентирано представяне на копие от документ за
завършено най-малко основно образование.
От събраните писмени доказателства е
безспорно установено, че С.И. е представил неистински документ за завършено средно
образование в Техникум по строителство и архитектура Никола Фичев“ гр.Плевен пред
органите на МВР, въз основа на който му е издадено първоначалното свидетелство
за управление на МПС, като същевременно не е представил към заявлението друг
документ за завършено основно образование. След
като лицето е представило неистински документ за завършено средно образование и
не е представило друг документ, удостоверяващ завършено основно образование, не
е доказало наличието, съществуването на императивното изискване на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на
представен документ за завършено основно образование към подаденото заявление
за издаване на СУМПС и наличието на представен неистински такъв за завършено
средно образование е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС. Същото си е
послужило с престъпни действия, а именно съзнателно е ползвал неистински
официален документ, за да му бъде издадено СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на С.И. с валидност до 19.03.2020г.
е допуснато тежко нарушение на изискванията
на чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица.
Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС,
опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Свидетелство за управление
на моторно превозно средство с №*********/17.03.2010г. за категории „М“ и „В“ с
валидност до 17.03.2020г ., издадено на името на С.Д.И. с ЕГН **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/