№ 182
гр. Сливен, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105027 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземането на заявителя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между Община Твърдица и ответницата
С. Ц. П. имало сключени договори за наем на общинско жилище, последният
от които от 12.04.2023 г. Въз основа на договорите ответницата ползвала под
наем имот общинска собственост, а именно апартамент с площ от 60 кв. м. на
адрес гр. Твърдица, ул. „Райна Княгиня“ № 10, бл. 1, ап. 3. Съгласно чл. 7.3 от
договорите ответницата се задължила да заплаща редовно наемната цена и
всички консумативни разноски, свързани с ползването на жилището, в които
се включвали разходите за доставка на вода и електроенергия. С чл. 7.4 от
договорите ответницата се задължила да представи документи за открити на
нейно име партиди за тези консумативни разноски. Тъй като към момента
ответницата не изпълнила задължението си по чл. 7, т. 4 от договорите,
партидите били все още на Община Твърдица, която заплатила дължимите от
ответницата разходи за доставена вода и електроенергия в общ размер на
5032,22 лв. Въпреки многократно отправените от ищеца покани, ответницата
1
не заплатила дължимите суми. На изложените основания ищецът моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноските, направени в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, с който изразява становище за неоснователност на исковете.
Заявява, че не е потребила количествата вода и електроенергия, които се
твърдят от ищеца, както и че винаги своевременно е заплащала дължимите
консумативи. Ответницата излага, че на 11.03.2024 г. депозирала молба до
Община Твърдица с искане да й бъдат предоставени фактури за потребените
от нея вода и ел. енергия по месеци, но й била издадена единствено справка за
период от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., в която като ежемесечно потребление
били отразени много по-ниски суми от 3,77 лв. за вода и 67,69 лв. за ел.
енергия. Наред с това ответницата излага, че наетото от нея жилище няма
самостоятелна партида за ел. енергия. Заявява, че лиспват доказателства, а
именно фактури за задължения, начислени на база показанията на водомера и
електромера на имота, който ползва под наем ответницата. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът Община Твърдица, редовно призована, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и също претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата С. Ц. П. дължи на ищеца Община Твърдица
сумата от 5032,22 лв., представляваща неплатена главница - консумативи по
договор за наем - ел. енергия и вода, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата
2
от 105,49 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
31.05.2024 г. до 24.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2270 от 29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
От представените в приложеното по делото ч. гр. д. № 3893/2024 г. по
описа на СлРС писмени документи се установява, че между страните са били
сключени общо 11 договора за наем на общинско жилище, първият от които на
21.10.2013 г., а последният на 12.04.2023 г.
Съгласно чл. 7.3 от всички договори ответницата се задължила да
заплаща редовно наемната цена и всички консумативни разноски, свързани с
ползването на жилището. С чл. 7.4 от договорите ответницата се задължила да
представи документи за открити на нейно име партиди за тези консумативни
разноски.
Видно от представената по ч. гр. д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС
справка от Община Твърдица, ответницата има неплатени задължения за
водоснабдяване и електроенергия, като последната заплатена от ответницата
към Община Твърдица сума е в размер на 53,98 лв. на 31.05.2024 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че в периода от датата на
сключване на първия договор за наем - 21.10.2013 г. до датата на подаване на
заявлението за образуване на ч. гр. д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС за
процесния обект - апартамент № 3 в бл. 1 от „Социален комплекс за временно
настаняване“, ул. „Райна Княгиня“ № 10, гр. Твърдица, е налице
самостоятелна ИТН 2328023 за отчитане на изразходваната електрическа
енергия за обекта.
Видно от представените на експертизата фактури, издадени към
Община Твърдица в разглеждания период, е налице смяна на доставчика на
електрическа енергия, а именно през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
доставчик е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, през 2018 г. и 2019 г.
доставчик е бил „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕООД, през 2020 г. и част от
3
2021 г. доставчик е бил „Кумер“ ООД, през част от 2021 г., през 2022 г., 2023 г.
и 2024 г. доставчик е „Електрохолд Трейд“ ЕАД („ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД),
като независимо от смяната на доставчика на електроенергия през годините
във фактурите процесният обект -апартамент № 3 в бл. 1 от „Социален
комплекс за временно настаняване“, ул. „Райна Княгиня“ № 10, гр. Твърдица,
е с ИТН 2328023.
На 04.05.2023 г. въз основа на дадено от С. П. пълномощно от страна на
Община Твърдица в „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е прехвърлен ИТН
2328023 на името на ползвателя на процесния обект - С. П., след което
фактури за обекта са започнали да се издават към ползвателя, а не към
Община Твърдица.
Последното фактурирано задължение към Община Твърдица за ИТН
2328023 - апартамент № 3 в бл. 1 от „Социален комплекс за временно
настаняване“, ул. „Райна Княгиня“ № 10, гр. Твърдица е по фактура №
**********/31.05.2023 г.
Вещото лице е посочило, че с оглед на това, че титуляр по договора за
доставка на електрическа енергия за находящите се в „Социален комплекс за
временно настаняване“ апартаменти е Община Твърдица, то и задълженията
за същата до м. 06.2023 г. са начислявани по цени за небитови абонати.
От извършен анализ на получените от Община Твърдица фактури е
видно, че независимо от дружеството - издател и доставчик на електрическа
енергия, отчетеното потребление, показанията на измервателните уреди,
начислените суми за пренос и достъп са индивидуално посочени във
фактурите и приложените към същите справки по номер на ИТН и с посочен
административен адрес на всеки обект.
Във всички фактури и справките към тях процесният обект е
индивидуализиран като „ИТН 2328023 „Социален комплекс за временно
настаняване“, гр. Твърдица, ул. „Райна Княгиня“ № 10, бл. 1, ап. № 3“.
При извършената проверка в Община Твърдица вещото лице е
установило, че в разглеждания по делото период за процесния обект,
отчитането на потребеното количество студена вода е въз основа на
показанията на водомер с № 100688 като всички фактури са издадени от
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД. При анализа на издадените
към Община Твърдица фактури от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“
4
ООД е видно, че отчетеното количество потребена вода е индивидуално
посочено по номер на водомера, административен адрес на обекта и име на
ползвателя на обекта. Във всички фактури процесният обект е
индивидуализиран като „блок 1, ап. 3, С. Ц. П., гр. Твърдица, ул. „Райна
Княгиня“ № 10 „Социален комплекс за временно настаняване“, водомер
100688.
От извършения анализ на издадените и осчетоводени фактури
експертизата е установила, че общият размер на осчетоводените задължения в
Община Твърдица, съгласно начислени суми за снабдяване с електрическа
енергия и доставка на вода за питейно-битови нужди и отвеждане на отпадни
води, за периода от м. 06.2014 г. до датата на подаване на заявлението по ч. гр.
д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС е 8 559,83 лв.
От страна на Община Твърдица размерът на всяко нововъзникнало
задължение след осчетоводяване се капитализира към сумата на непогасените
към момента на осчетоводяване задължения, поради което при постъпване на
сума тя погасява наличната към момента главница, формирана от всички
натрупани до момента задължения.
Общият размер на извършените към Община Твърдица плащания от
страна на С. Ц. П., за периода от м. 06.2014 г. до датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС е 3 527,61 лв.
След погасяване на начислените задължения за снабдяване с
електрическа енергия и доставка на вода за питейно-битови нужди и
отвеждане на отпадни води, за периода от м. 06.2014 г. до датата на подаване
на заявлението по ч. гр. д. № 3893/2024 г. по описа на СлРС в размер 8 559,83
лв. с постъпилите в същия период плащания в размер на 3 527,61 лв.,
експертизата е установила, че е налице непогасено задължение в размер на 5
032,22 лв.
Видно от изготвената от вещото лице таблица към отговора на четвърти
въпрос от експертното заключение, първото дължимо и неизплатено
задължение на ответницата към ищеца е в размер на 15,74 лв. за потребена
вода по фактура № *********/18.06.2019 г.
Размерът на законната лихва върху сумата от 5 032,22 лв. за периода от
31.05.2024 г. до 24.07.2024 г. е 105,49 лв.
5
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта.
Текстът е възпроизведен в чл. 7.3 от сключените между страните
договори за наем, съгласно които ответницата се задължила да заплаща
редовно наемната цена и всички консумативни разноски, свързани с
ползването на жилището.
Тъй като наемателят не е открил партида на свое име за ползваната
електрическа енергия и водоснабдяване за наетия обект, то фактурите,
издавани от електроснабдителното и водоснабдителното дружество по
партидата на наетия имот за ползваната от наемателя електрическа енергия и
потребена вода, са на Община Твърдица, която ги изплаща на дружествата -
доставчици, след което тези разходи за платена електрическа енергия са
фактурирани на наемателя. В случая не се касае за сделка - доставка на ел.
енергия и водоснабдяване, а за издаване на фактура за задължение на
наемателя към наемодателя за платеното за сметка на наемателя. Направените
в случая разходи са от името на доставчика (наемодателя) за сметка на
получателя (наемателя) и за данъчното и счетоводно уреждане на тези
отношения и поемане на консумативните разноски от самия наемател,
съответно, за да бъдат отчетени в счетоводството му като негов разход за
данъчни цели, е необходимо издаване на фактура. В Решение на СЕС от 16
април 2015 година по дело С-42/14 е посочено, че при отдаването под наем на
недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както
и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя,
който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани
от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и
начислява на наемателя единствено направените за това разходи. Именно
защото не се касае за вземане на електроснабдително/водоснабдително
дружество към ответницата, което да представлява периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а за задължение за плащане на консумативните
разходи за ел. енергия и потребена вода от страна на наемателя в полза на
наемодателя, който ги е заплатил на електроснабдителното/водоснабдителното
дружество /чл. 7.3. от договорите за наем/, то приложима е 5-годишната
6
давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна такава (в този смисъл
Решение № 1742/04.07.2022 г. по възз. гр. д. № 406/2022 г. по описа на
СГС).
Нещо повече, в случая съгласно приетото заключение на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, от страна на Община Твърдица размерът
на всяко нововъзникнало задължение след осчетоводяване се капитализира
към сумата на непогасените към момента на осчетоводяване задължения,
поради което при постъпване на сума тя погасява наличната към момента
главница, формирана от всички натрупани до момента задължения.
Ответницата е заплащала различни суми, подробно описани от вещото лице в
табличен вид към отговора на трети въпрос от заключението в периода от
01.07.2014 г. до 31.05.2024 г., като с всяко едно частично плащане, погасяващо
част от общо дължимата главница, ответницата е признавала задължението си,
което съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД прекъсва давността.
След 31.05.2024 г. ответницата е изпаднала в забава, тъй като не е
извършила плащане на претендирана от ищеца сума, представляваща
главница в размер на 5 032,22 лв., нито част от сумата, поради което и
съгласно заключението на съдебно-икономичекста експертиза за периода от
31.05.2024 г. до 24.07.2024 г. дължимото обезщетение за забава е в размер на
105,49 лв.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в
общ размер на 1885,50 лв., от които 102,75 лева - довнесена държавна такса,
1080,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 600,00 лв. - внесен
депозит за съдебно-икономическа експертиза в исковото производство, както и
102,75 лева - заплатена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 3893/2024 г. по описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. Твърдица, ул. „Райна Княгиня“ № 10, бл. 1, ап. 3 ДЪЛЖИ на
ОБЩИНА ТВЪРДИЦА, Булстат *********, с гр. Твърдица, пл. „Свобода“ №
1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 5032,22 лв. /пет хиляди тридесет и два лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща неплатена главница - консумативи по договор за
наем - ел. енергия и вода, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 105,49 лв.
/сто и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 31.05.2024 г. до 24.07.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2270 от 29.07.2024 г. по ч. гр. д. №
3893/2024 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА С. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Твърдица, ул. „Райна
Княгиня“ № 10, бл. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ТВЪРДИЦА,
Булстат *********, с гр. Твърдица, пл. „Свобода“ № 1 на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1885,50 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски в общ размер, направени в
настоящото исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д. №
3893/2024 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8