№ 840
гр. Благоевград, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500879 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 516/21.06.2025 г. по гр. д. № 816/2024 г. по описа на РС –
Благоевград е прието за установено на основание чл. 124 от ГПК по
отношение на Община - Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от М.Б. - кмет, че
А. Д. О., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, е собственик на основание
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.623.106,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 14.10.2014 г.,
находящ се в гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к.
2700, с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Търново” 1,
с площ на имота от 556 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при
граници /съседи/ : поземлен имот с идентификатор 04279.623.391, поземлен
имот с идентификатор 04279.623.390, поземлен имот с идентификатор
04279.623.107, поземлен имот с идентификатор 04279.623.105, номер по
предходен план – 9569.
Със същото решение е разпределена отговорността за разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Община - Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. Благоевград, пл. “Георги
Измирлиев“ № 1, представлявана от М.Б. - кмет. Жалбоподателят излага
1
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Сочи, че доводите и мотивите на PC - Благоевград за уважаване на
иска по чл. 124 от ГПК, депозиран от А. О., са неоснователни, немотивирани и
недоказани за това, че в хода на развилото се първоинстанционно
производство, не се е установило имотът на ищеца О. - дворно място да е
принадлежал на конкретно лице, поради което неправилно решаващият съд PC
- Благоевград е приел, че разпоредбата на чл. 6 от ЗС /първоначална редакция/,
не съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от
държавата. Във връзка с изложеното цитира съдебна практика и твърди, че
атакуваното решение на РС - Благоевград е постановено в противоречие с
практиката на ВКС и в нарушение на правилата по чл.12, чл.236 ал.2 и чл.235,
ал.2 от ГПК, поради което атакуваното решение страдало от липса на мотиви
и необсъждане на всички доказателства и обстоятелства по спора.
На следващо място сочи, че в случая решаващият съд не е обсъдил с
дължимата критичност гласните доказателства, приетата по делото съдебно-
техническа експертиза и същите внимателно да съпостави с другите
доказателства по делото, което от своя страна води до порочност на
постановения първоинстанционен съдебен акт. Излага твърдения за
немотивираност на атакувания съдебен акт по отношение на обстоятелството,
че процесният имот не може да бъде придобиван по давност и не може да тече
придобивна давност по отношение на него. Сочи, че в случая липсва годен
обект на вещни права и за това не можело процесният имот да бъде придобит
по давност, тъй като към момента на започване на владението същият не е бил
индивидуализиран като самостоятелен обект, както и че ищецът А. О. се явява
единствено и само държател на процесния недвижим имот. Цитират се
решения на ВКС и съдилищата.
Твърди, че безспорно се установява, че в конкретния случай,
собственикът Община Благоевград е предоставил вещта за ползване, с оглед
изградените в имота сгради, т.е. собственикът е предоставил вещта за
ползване другиму, и владее вещта чрез този, на когото е предоставена. Сочи,
че собственикът Община Благоевград не е бил уведомен за промяна на
намерението, с което ищецът е ползвал имота, нито се установява да са
извършвали такива действия, които да обективират подобно намерение.
Според жалбоподателя, промяна в намерението на ползващия имота, е
достигнала до знанието на Община Благоевград, в качеството й на собственик,
2
едва с предявяване на настоящата искова претенция, поради което не е изтекъл
предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок.
Въз основа на гореизложеното моли да бъде отменено изцяло Решение
№ 516/21.06.2025 г., постановено по гр. д. № 816/2024 г. по описа на Районен
съд – Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения от А. Д. О. срещу
Община Благоевград иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като недоказан и
неоснователен.
В срока за отговор е депозиран такъв от А. Д. О., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, чрез пълномощник. Въззиваемият сочи, че атакуваното решение
е правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено при обсъждане на
всички доказателства, представени и събрани в развилото се
първоинстанционно производство, при спазване на разпоредбите на
материалния и процесуалния закон и на трайната съдебна практика на
съдилищата и ВКС. Счита, че изводите на съда са абсолютно непротиворечиви
и обосновани, а изложените от жалбоподателя - Община Благоевград
възражения са изцяло неоснователни.
Твърди, че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е
основателно искането на ищеца за признаването му за собственик на
процесния имот, посочен в исковата молба, поради безспорно доказване на
института на давностно владение по отношение на същия, както и че именно
ищецът А. Д. О. е осъществявал фактическа власт върху процесния имот,
поради което и следва да се приеме и предполагаемия факт на наличие на
намерение същият да го държи като свой. Сочи, че районният съд точно и
ясно посочва и мотивира своя съдебен акт, като установява, че имотът е
завладян от ищеца, през 1985 г. и към момента се намира в негово владение.
Цитира съдебна практика, като твърди, че оплакването на Община
Благоевград за немотивираност на атакувания съдебен акт по отношение на
обстоятелството, че процесният имот не може да бъде придобиван по давност
и не може да тече продобивна давност по отношение на него за голословни и
неаргуменирани.
На следващо място сочи, че твърдението, че в случая липсва годен
обект на вещни права и за това не можело процесният имот да бъде придобит
по давност, тъй като към момента на започване на владението същият не бил
3
индивидуализиран като самостоятелен обект, досежно обстоятелството, че
същият се появява за първи път в реални граници през 1998 г., за който имот
има отразяване на къщата на А. О., а същият едва през 2018 г., предприема
действия по снабдяване с нотариален акт по чл. 587, ал.2 от ГПК, е
ирелевантен за спора, с оглед института на придобивната давност.
Моли да бъде потвърдено постановеното решение като правилно и
мотивирано.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 04.11.2025 г. от 10:50 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
4
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5