Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260020
гр. Ботевград,
05.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на десет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
*****
при участието на секретаря *****, като разгледа докладваното от съдия ***** гражданско
дело No 1557 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“*****” ЕООД, гр. София /с предишно наименование “**” ЕООД/ твърди, че по
подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 836/2020
г., като предвид постъпило възражение от длъжника, от съда са дадени указания
за предявяване на иск за установяване на вземанията му. Твърди, че с договор за
цесия от 01.10.2019 г. “**” ООД му е прехвърлило вземанията си, на които на
свой ред е собственик по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител “**”
ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислена неустойка по него.
Поддържа,
че между ответника и “**” ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 51141664002 от дата 19.12.2015 г.,
въз основа на който е ползвал интернет услуги с No **********, като договорът е
бил за срок от 24 месеца, съответно до 19.12.2017 г. Въз основа на сключения
договор за предоставянето на мобилни услуги между ответника и “**” ЕАД са
издаден фактури в периода от 19.12.2015 г. до 14.06.2017 г. на обща стойност
72.61 лв. Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищецът
претендира незаплатения остатък от 68.56 лв., фактурирани за четири
последователни отчетни месеци – от 03/2017 г. до 06.2017 г. вкл. Сочи, че
поради неизпълнението на абоната за заплати в сроковете дължимите към оператора
месечни плащания, процесният абонамент е деактивиран на 03.07.2017 г. Моли съда
да постанови решение, с което признае за установено съществуването на
вземанията му към ответника в размер на 68.56 лв., представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга с клиентски номер 51141664002 от
дата 19.12.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът-
Й.С.В. *** срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел
становище по иска. В депозирано възражение в заповедното производство същият е
оспорил дължимостта на вземанията като погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 836/2020 г. по описа на
РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 09.07.2020
г., подадено по куриер с дата 08.07.2020 г., съдът е издал заповед No 3067/13.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Й.С.В..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 68.56 лв., представляваща неизплатени суми по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
51141664002 от дата 19.12.2015 г., сумата
от 91.07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2017 г. до 01.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски
по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, в което е
направил възражение за погасяване на задължението по давност, като в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От
заверено копие на Заявление/Договор No 79070428419122015-35716101 от 19.12.2015
г. се установява, че между “**” EАД и ответника Й.С.В. е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги при прилагане на Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между ** EАД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни
услуги, и които ответникът е приел за приложими, подписвайки договора.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 19.12.2015 г. за номер *********,
клиентски номер 1141704, с избрана услуга интернет услуга, абонаментен план
VIVACOM
Mobix 30 Free, при
заплащане на месечна абонамента цена в размер на 15.80 лв. с ДСС.
Представено
е заверено копие на Общи условия на договора между “**” АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, съгласно чл. 29 от които предоставените услуги се отчитат
месечно и заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, а ** определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Представени са заверено копие на Месечна
сметка No ********** от 15.03.2017 г. за предоставените на ответника интернет
услуги с обща сума за плащане 25.21 лв. с ДДС, Месечна сметка No ********** от 15.04.2017
г., включваща стойност на услугите от 15.80 лв. с ДДС и баланс от предходни
периоди, с обща сума за плащане 41.01 лв., Месечна сметка No ********** от 16.05.2017
г., включваща стойност на услугите от 15.80 лв. с ДДС и баланс от предходни
периоди, с обща сума за плащане 56.81 лв., и Месечна сметка No ********** от 15.06.2017
г., включваща стойност на услугите от 15.80 лв. с ДДС и баланс от предходни
периоди, с обща сума за плащане 72.61 лв., и краен срок за плащане 02.07.2017
г.
Видно
от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018
г., между “**” ЕАД и “**” ООД, гр. Монтана е сключен договор, по силата на
който “**” ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлило възмездно на “**” ООД,
гр. Монтана, в качеството му на цесионер, вземанията си, произтичащи от
договори, описани в Приложение No 1 към него, срещу цена, която ще бъде
определена в Приложение No 1, и дължима от цесионера при сключване на договора
в сроковете по точка 2.1. от същия.
Представено
е и заверено копие на Пълномощно (без дата), видно от което със същото ** ЕАД е
упълномощило “**” ООД с правата да го представлява по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по сключения между двете дружества Договор
за цесия от 16.10.2018 г.
Видно
от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019
г., между “**” ООД, гр. София и “**” ЕООД, гр. София е сключен
договор, по силата на който “**” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлило
на “**” ЕООД, в качеството му на
цесионер, вземания от трети физически и юридически лица, описани в Приложение
No 1 – “Списък на вземания”, неразделна част от договора, и които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в това приложение.
Видно от заверено копие на Извлечение от Приложение
No 1 към Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г., в същото е
посочено, че по силата на сключения договора за цесия в полза на “**” ЕООД е прехвърлено и процесното
вземане към ответника в размер на 68.56 лв.
От
заверено копие на Уведомление за цесия се установява, че със същото “**” ЕАД, в
качеството си на цедент по договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез
пълномощника си “**” ООД, и “**” ООД, в качеството си на цедент по договор за
цесия от 01.10.2019 г., уведомяват ответника за сключения договор за цесия от
16.10.2018 г. между “**” ЕАД и “**” ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г.
между “**” ООД и “**” ЕООД, по силата на които
задължението на ответника към “**” ЕАД в размер на 68.56 лв. по договор/и за
далекосъобщителни услуги е прехвърлено на съответно на “**” ООД и впоследствие
на “**” ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което е издадена
заповед No 3067/13.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. No 836/2020 г. по описа на БРС. Съдът намира, че
така предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че
ответникът Й.С.В. е била страна по сключен с “**” ЕАД договор No 79070428419122015-35716101
от 19.12.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги, както и че от страна на
дружеството са му предоставени далекосъобщителни услуги (интернет услуги) на
стойност 72.61 лв., за които са издадени
Месечна сметка No ********** от 15.03.2017 г., Месечна сметка No ********** от 15.04.2017
г., Месечна сметка No ********** от 16.05.2017 г. и Месечна сметка No **********
от 15.06.2017 г.
Категорично
се установява и обстоятелството, че между “**” ЕАД и “**” ООД е сключен Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., по силата на който “**”
ЕАД е прехвърлило възмездно на “**” ООД вземанията си, произтичащи от договори,
описани в Приложение No 1 към договора за цесия. Посоченото Приложение 1 към
договора, в което са определени вземанията, предмет на цесията, не е
представено по делото. Липсват и други представени от ищеца доказателства,
установяващи обстоятелството, че процесното
вземане е част от вземанията, предмет на договора за цесия.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор. В случая договорът е с предмет прехвърляне на
вземания на цедента, произтичащи от договори, описани в Приложение No 1 към
този договор, без тези вземания да са индивидуализирани в договора. Същевременно,
липсва представено по делото Приложение 1 към договора за цесия, в което да са
посочени конкретни вземания, предмет на цесията. При това съдът намира за
недоказано в настоящото производство прехвърлянето на процесното вземане срещу
ответника от първоначалния кредитор - цедента “**” ЕАД на “**” ООД - праводател
на ищцовото дружество. При липса на доказателства за придобиване на процесното
вземане към ответника от страна на “**” ООД, то не може да се приеме за
доказано, че последното е прехвърлило надлежно вземанията в полза на ищеца по
силата на сключения между тях Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019
г. и Приложение No 1 към него, тъй като никой не може да прехвърли права, които
не притежава. При това съдът намира за недоказано в настоящото производство
прехвърлянето на процесните вземания срещу ответника, респективно преминаването
на тези вземания в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца
на качеството кредитор спрямо ответника за последните. Последното обуславя
извод за недоказаност на исковата претенция, която на това основание следва да
бъде отхвърлена.
На
следващо място, съдът намира за основателно и възражението на ответника за
погасяване на задължението по давност. Вземането за далекосъобщителни услуги е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се
погасява с изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда
на 08.07.2020 г. Видно от най-късно издадената месечна сметка, задължението по
същата е със срок за плащане 02.07.2017 г., когато е настъпила и нейната
изискуемост и следователно тригодишният период за погасяване на задължението по
давност е изтекъл на 02.07.2020 г. При това към момента на подаване на
заявлението вземанията по процесните месечни сметки са били изцяло погасени по
давност, като възражението за това е основателно. Предвид погасяване на
задължението по давност, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При тези съображения съдът намира
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца към ответника за неоснователен и като такъв същият следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “*****” ЕООД /с предишно наименование “**” ЕООД/, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, срещу Й.С.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането, за което е
издадена Заповед No 3067 от 13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 836/2020 г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за сумата-главница от 68.56 лв. /шестдесет
и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатени суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 51141664002 от дата 19.12.2015 г., за което са издадени фактури No **********/15.03.2017
г., No **********/15.04.2017 г., No **********/16.05.2017 г. и No **********/15.06.2017
г.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :