Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 21.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III Наказателен състав, в публичното си заседание на 16 септември, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 195/2021г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
М.В.П., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез адв.Г.З. ***, със служ. адрес гр.Враца, ул.“Мито Цветков“ № 2, ет.4, оф.14, е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3786116 на ОД на МВР Враца, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОДП-Враца не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата. /становище изразено от РУ - Б.С., но те не са страна по делото/
Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 19.05.2020 год., около 15.39 часа, служителят на РУ - Б.С. – свидетелят Л.М.Ц., бил изпратен за извършване на контрол по безопасност на движението за разрешена скорост на второкласен път ІІ -15, на км.26+060, при бивш ресторант „Мара Врачанка“. На място ограниченията на скоростта и в двете посоки е 60 км/ч, обозначена с пътен знак „В 26”. Той позиционирал служебния си автомобил, който бил оборудван с техническо средство за видео - заснемане, марка TFR1-M № 549. По пътя с посока на движение - с.Борован, към него /служебен автомобил/ се задало превозно средство, лек автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“, с рег.№ ЕН 8577 КВ. Автоматизираното техническо средство № TFR1- М 549, с което бил оборудван служебният автомобил, засякло превишение на скоростта от движещия се автомобил. Максималната разрешена скорост за мястото, където е извършен контрола е 60 км./ч., а автомобилът, който бил засечен, се движил с 90 км/ч или бил превишил максимално разрешената скорост за това място с 30 км./ч. На собственика на лекия автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“, с рег.№ ЕН 8577 КВ, бил издаден електронен фиш, в който е описано, че на гореспоменатата дата е превишил разрешената допустима скорост с 59 км./ч.
От представеното писмо с приложени писмени доказателства от А“ПИ“, ОПУ – Враца се установява, че пътният знак В26 /60/ „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ е бил наличен към датата 19.05.2020 г. на път ІІ -15, на км.26+060 във връзка с обезопасяването на движението /поставени в двете посоки на движение на 28.01.2020г. и констатиране на кражбата им на дата 27.06.2020г./, поради което възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, основаващи се на липсата на пътен знак В26, не се споделят от настоящият състав. Същото се установи и от показанията на свидетеля Л.М.Ц., който заяви, че лично е проверил дали знаците с въведеното ограничение на скоростта са по местата си и е констатирал, че същите са налични, тъй като е недопустимо да работи с техническото средство, ако същите липсват. Той позиционирал служебния си автомобил, който бил оборудван с техническо средство за видео – заснемане, в обхвата на ограничението на скоростта. Наличието на ограничението на скоростта е отразено и в съставения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени
доказателства – Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на
автомобила с установена скорост и място, Заповед № 8121-з-172/29.02.2016г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо на ГД“НП“, протокол
за метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на
същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила,
протокол за използвано техническо средство, справка за нарушител/водач, писмо с
приложени писмени доказателства от А“ПИ“, ОПУ – Враца вх.№263441/28.06.2021г., показание
на служителя на МВР.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване посочено в чл.189 ал.4 ЗДвП е при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС практически загуби своето значение, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи се на мотиви от това решението не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното под № 549. Според показанията на свидетеля Л.М.Ц. автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като тяхната задача като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията, и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 549, било одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г., който срок е продължен. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер на техническото средство, което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване. От този протокол с дата 03.04.2020 г. се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.05.2020 год. в 15.39 часа, на второкласен път ІІ -15, на км.26+060, посока на движение с.Борован, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо 407 СВ 2.0 Д“, с рег.№ ЕН 8577 КВ, лична собственост, като при ограничение от 60 км/час с пътен знак В 26 извън населено място се движил със скорост от 90 км/час, при което е налице превишена стойност на скоростта от 30 км/час, като нарушението е установено с техническо средство № 549. Приспаднати са три км.толеранс или жалбоподателят е управлявал с 27 км/ч превишена скорост. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не е извършил посоченото нарушение, като твърди, че по време на движението си с автомобила на сочените дата и място не е бил поставен пътен знак В26. В подкрепа на тези негови твърдения са показанията на св.Велизар Пламенов Василев. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са в противоречие с показанията на свидетеля Л.М.Ц., както и с констатациите в приложените писмени доказателства по делото. Отделно от това, св. Василев е в приятелски отношения с жалбоподателя, поради което същият е заинтересован да депозира показания в негова полза. Имайки предвид всичко това, съдът прие тези твърдения на жалбоподателя за негова защитна версия и отказа да ги кредитира.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – с.Борован, като същите са в резултат на правомерно използване на техническо средство № 549 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП. Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 90 км/час, но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост от 87 км/час, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата е в границите на 3км/ч., което се установява от отразеното в протокола за последващата метрологична проверка.
Установено било, а и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на жалбоподателя. Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.
Административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, тъй като разрешената стойност на скоростта за управление на моторни превозни средства в конкретния пътен участък е сигнализирана по описаното в обстоятелствената част на електронния фиш с пътен знак „В-26“-за въвеждане на забрана за движение със скорост по-висока от означената. Цифровото посочване, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, също не опорочава Електронен фиш за налагане на глоба и не представлява съществено процесуално нарушение, нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и при какви обстоятелства, за да се защитава адекватно по него.
При определяне на административното наказание, което жалбоподателят е следвало да понесе за осъществения от него състав на административно нарушение в ел.фиш е посочена разпоредбата на 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП. В цитираната законова разпоредба е посочен размерът на санкцията, която водачът на моторно превозно средство следва да понесе при управление на такова, превишавайки разрешената скорост извън населено място. Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за това нарушение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на л.а. „Пежо 407 СВ 2.0 Д“, с рег.№ ЕН 8577 КВ. Правилно бил определен и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма на чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП, относно размерът на превишената скорост. В случая нормата сочи фиксиран размер от 100.00 лв. глоба при превишение от 21 км/час до 30 км/час.
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
При този изход
на делото съдът намира, че не следва да присъжда на жалбоподателя направени
разноски по делото, поискани с молба от 15.09.2021г. – л.61 от делото. Същият
следва да заплати по сметка на Районен съд – Б.С. направените по делото разноски в размер на 9.87 лева /пътни
разноски за свидетел/.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3786116/19.05.2020г. на ОД МВР Враца, с който на М.В.П., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, оф.14, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА М.В.П., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, оф.14, да заплати направените по делото разноски в размер на 9.87 лева /пътни разноски за свидетел/ по сметка на Районен съд – Б.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за заплащане на направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: