Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 27.02.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3194/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се излагат
твърдения че на *водачът И.Д.И. паркирал лек автомобил
*, собственост на *, на *. Изтъква се, че ответникът оставил без надзор в
обхвата на пътя притежаваното от него пътно превозно средство с животинска тяга
- каруца теглена от кон, в резултат на което същото самопотеглило и блъснало
паркирания автомобил. Твърди се, че от удара на последния са причинени
имуществени вреди, за които ищецът в качеството си на застраховател по
договор за застраховка „Каско” с *е
образувал застрахователна преписка *.
Навеждат се твърдение, че след извършен оглед на автомобила ищецът е оценил
щетите на 780,47 лв., които на 19.04.2019г. е изплатил за отстраняването им на *.
Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника в качеството на
собственик на коня и каруцата, като на основание чл.
410 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало
правото да претендира от Ю.Х.И. платеното застрахователно обезщетение. Навеждат
се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд относно посочената сума, спрямо която е подадено възражение. Ищецът
твърди, че претендираното вземане от 774,89 лв. е
дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да
бъде установено съществуването му, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1222 от 16.09.2019г. по частно гражданско дело
№2793/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква, че не е собственик на
процесното пътно превозно средство с животинска тяга и че няма вина за
настъпване на произшествието. С оглед гореизложеното, отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между ищеца и *
е сключен договор за застраховка „Каско” с *по отношение на лек
автомобил *, със срок на действие от 05.12.2018г. до 05.12.2019г. На *автомобилът се ползвал от И.Д.И. като около 11:15 часа бил паркиран на *. Непосредствено след това зад автомобила се
появила каруца теглена от кон, която се движела без водач. Същата преминала от дясната
му страна като поради липсата на достатъчно разстояние последвал страничен
приплъзващ удар между предната лява част на каруцата и дясната част на задната
броня и десния праг на автомобила, в резултат на което последните се
деформирали. След настъпване на произшествието са сигнализирани органите на
полицията, които предприели действия за установяване собственика на каруцата и
коня. Въз основа на събраната информация от жители на селото, полицейските
служители снели обяснения от ответника като той признал, че *са собственици на
превозното средство с животинска тяга, че същия ден след като са изхвърляли с
него боклук са го оставили без надзор пред дома си, а впоследствие са
установили липсата му. Последвало съставяне на протокол за ПТП, в който
ответникът бил вписан като собственик на коня и каруцата. За произшествието на
ответника са издадени акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, с което му е наложена глоба за извършено нарушение
по чл. 106, ал. 1 от ЗДвП. След настъпване на застрахователното
събитие е уведомен и застрахователят, по повод на което е образувана застрахователна преписка *и след оглед на автомобила вредите са оценени на 780,47
лв. На *е извършен ремонт на превозното средство от *, за което на 19.04.2019г. ищецът му платил по банков път горепосочената
сума. На 31.05.2019г. на ответника е връчена регресна покана
от ищеца за заплащане на застрахователното обезщетение. Поради липсата на
изпълнение в определения срок, на 13.09.2019г. застрахователят
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на
горепосочената сума от ответника, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането като на 16.09.2019г. издал заповед за изпълнение, спрямо която
ответникът подал възражение. По делото е установено, че в *не се води регистър
на собствениците на пътни превозни средства с животинска тяга, а в Областна
дирекция по безопасност на храните *липсва регистрация на ответника като
собственик на кон. Заключението на
допуснатата съдебно - автотехническа експертиза потвърждава описания в
протокола за ПТП механизъм на произшествието. Като причини за настъпването му в
заключението са посочени както оставянето без надзор на впрегнатото в каруцата
животно, така и неправилната преценка от водача на моторното превозно средство за
паркирането му в конкретната пътна ситуация, с което е дал възможност на
превозното средство с животинка тяга да премине през свободното пространство
между дясната част на автомобила и десния край на платното за движение. Вещото
лице е установило, че описаните в протокола за ПТП и при огледа от застрахователя
деформации по автомобила е възможно да бъдат получени при установения механизъм
на произшествието като пазарната стойност на причинените имуществени щети е
определена на 774,89 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
собственика и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху веща,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. От събраните доказателства е
установено сключването на имуществена застраховка
„Каско” по отношение на моторното превозното средство към момента на причиняване
на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението му
по договора за изплащане на сумата за обезщетение на доверения сервиз на застрахования,
в който е извършен ремонт на автомобила му. Вредите са причинени при
съприкосновението на паркирания автомобил с движещото се без водач превозно
средство с животинска тяга, на което ответникът се явява собственик и на
основание чл. 50 от ЗЗД следва да носи отговорност за тяхното възстановяване.
Ответникът е признал пред полицейските органи, че упражнява фактическа власт
върху горепосочените вещи в качеството си на собственик, като регистрацията на
превозното средство с животинска тяга съгласно Закона за движението по пътищата
или идентификацията на коня съгласно Закона за ветеринаромедицинската дейност не
са условия за възникване, съществуване или погасяване на вещните му права
спрямо тях. Отговорността на ответника е обективна и за реализирането й не се изисква
установяване на вина като е без правно значение дали той е предприел
действия за ограничаване възможността на притежаваното от него превозно
средство да създава опасност за останалите участници в движението. Следва да
бъде посочено, че собственикът на жовотното, което е причинило вреди отговаря и
когато то е избягало или се е изгубило. По делото
липсват доказателства вредите да са в резултат на случайно събитие,
непреодолима сила или да са причинени изключително и изцяло от трети лица,
включително и по вина на водача на автомобила, които да освободят ответника от
отговорност. Водачът на автомобила при извършване на паркирането му не е имал обективна
възможност да съобрази поведението си с теглената от коня каруца, защото в
конкретната пътна ситуация тя се е появила в района на произшествието след
преустановяване на движението му.
От гореизложеното се достига до извода,
че сумата от 774,89 лв. е
дължима от ответника като от забавата за изпълнение, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, е възникнало правото на застрахователя да търси обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба по
смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК – 13.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. За същото вземане е издадена и заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, поради
което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса и за възнаграждения за
вещо лице и свидетел в размер на 295 лв. както и разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 225 лв., направени в производството по
частно гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Ю.Х.И. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, *, сумата от 774,89 лв. /седемстотин седемдесет и четири
лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”
с *за причинени щети на лек
автомобил * от
пътнотранспортно произшествие на *на *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1222 от
16.09.2019г. по частно гражданско дело №2793/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда
Ю.Х.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *,
сумата от 295 лв. /двеста
деветдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и
сумата от 225 лв. /двеста
двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски
по частно гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2793/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: