РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Радомир, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101321 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. А. К. срещу
„Ст.-Кр." АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и
чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
С исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит №
. от дата 29.12.2023 г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства
в размер на 950 лв. при лихвен процент от 27% и с годишен процент на разходите 30,6 % в
срок на погасяване на заема 12 месеца. Сочи се, че съгласно чл. 17 от договора за заем
получателят следва да осигури поръчител отговарящ на изискванията посочени в ОУ и след
одобрение от кредитора. В чл. 27 от Договора за потребителски кредит №.......... от дата
29.12.2023 г. е предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение по чл. 17 от същия кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 0,9%
от усвоената сума за всеки ден. Ищеца е усвоил изцяло заемния ресурс, но се твърди, че не
дължи плащането на неустойка, тъй като клаузите от договора са нищожни тъй като
заобикалят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19 ал. 4 от Закона за
потребителския заем.Т.е. счита, че така посочената клауза на чл. 27, ал. 1 от договора,
предвиждаща дължимостта на неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави
и поради това, че противоречи на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 33 ЗПК.
Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. Основната цел на така посочената клауза била
да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
С оспорената клауза от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
1
тъй като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение.
Наред с това, налице било и противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като търсената неустойка по договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП, както и неустойката по процесния договор е нищожна като нарушаваща
добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗЗП, във връзка с чл. 19 ал.
1 ЗПК, във връзка с чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 4 ЗПК, поради което моли съда да постанови
решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.17 и чл. 27, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит №................. от дата 29.12.2023 г ., сключен между В. А. К.
и „Ст.-кр.“ ООД поради противоречие със закона и с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик Кредит“АД е подал отговор на исковата
молба и е оспорил исковите претенцции, като моли за отхвърлянето им. Сочи се от
ответника, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
както и ограничение за максималния й размер и доколкото по-големият размер на
неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можело да се приеме
като изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Дори в случай, че се приеме, че
неустойката е прекомерна, нейният размер следвало да бъде намален, но не и цялата клауза
за неустойка да бъде обявявана за нищожна. Освен това ответника излага доводи, че ищецът
бил изначално запознат с условията на договора преди същият да бъде сключен и не бил
длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице-
поръчител, което да отговаря на определените в договора изисквания и след това да премине
към подписването му.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В срока за отговор „Ст. Кр.“АД е депозирало насрещна искова молба като е
предявило насрещни искове срещу ищеца по първоначалния иск, които насрещни искове са с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Моли се съда да постанови съдебен акт ,с който да осъди ответника/ищец по първоначалния
иск/ В. А. К. с ЕГН: ********** да заплати на „Ст. Кр.“ АД , с ЕИК............. сумата от 914,08
лв. оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
.......... от 29.12.2023 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане, както и да осъди
ответника В. А. К. с ЕГН: ********** по предявеният насрещен иск да заплати на „СТ. КР.“
АД с ЕИК .............. сумата от 148,64 лева договорна лихва върху главницата съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ........... от 29.12.2023
година.Претендират се и направени по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ищеца (ответник по насрещния иск) е подал отговор, с който
е противопоставено възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради
непосочване на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. В договора не
2
било посочено изрично и какви конкретни разходи се включвали в годишния процент на
разходите. Излагат се твърдения за нищожност и на клаузата, въвеждаща задължение за
заплащане на договорна лихва. Твърди се, че ищеца по първоначалния иск е извършвал
плащания по кредита до момента на забавата и не дължи исковата сума.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба адвокат-пълномощника му поддържа предявения иск и моли
съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 17
и в 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ............./29.12.2023 г. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение съгл.чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното дружество „Ст.-Кр." АД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и липсата на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Моли се за уважаване на насрещния иск и за присъждане на разноски
по него.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит №
............/29.12.2023 г., сключен между „Ст.-Кр." АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 950,00
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 164,17 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са
уговорили на 29.01.2024 г., а на последната - на 29.12.2024 г. Страните са уговорили
следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент - 27 %;
годишен процент на разходите – 30,6%; общ размер на всички плащания – 1120,01 лева. В
чл. 17 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът се задължава да обезпечи
изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на
банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това
задължение дължи на кредитора на основание чл. 27 от договора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено
уговореното обезпечение.
Видно от приложения по делото погасителен план, дължимата от кредитополучателя
неустойка в случай, че не е осигурено обезпечение, е в общ размер на 850,03 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът
възприема като компетентно дадена.Видно от заключението на в.лице А. след проверка по
документите в дружеството е констатирала, че Договор за потребителски кредит
3
предоставен от разстояние № ............ от дата 29.12.2023 г. е сключен между „Ст.-Кр." АД -
кредитор и В. А. К. - потребител .В.лице дава заключение, че за периода от предоставяне на
кредита до датата на предоставяне на данни от ответника - 28.01.2025 г.,
кредитополучателят е платил общо 334,17 лева, с които са погасени задължения, както
следва: 35,92 лева главница - по първа погасителна вноска с падеж 29.01.2024 г., 21,38 лева
договорна /възнаградителна лихва - по вноска с падеж 29.01.2024 г., 106,87 лева неустойка
по вноска с падеж 29.01.2024 г.и 170,00 лева такси за писма, съобщения.
В.лице дава заключение, че годишният процент на разходите с включване
предвиденото оскъпяване по чл. 17 от договора със сумата по погасителен план в размер на
850,03 лева, платимо разсрочено на вноски е в размер 343,21 %.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по
сключен договор за потребителски кредит № ............. от дата 29.12.2023 г., съгласно който
на ищеца е предоставен кредит в размер на 950 лева. Сключеният договор за заем по своята
правна характеристика и съдържание представ.лява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна, а именно клаузата на чл. 27, ал. 1,
предвиждаща заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде
обсъдена, за да се прецени дали действително същата е нищожна, така както се твърди в
исковата молба.
На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния
договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са
били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите
следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност - аргумент от чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
4
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин".
В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи
неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора
обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като
му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да
заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски, ако не осигури такова.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение), е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК,
който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
5
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам щеше да стигне да
заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде
предоставено обезпечението.
Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна/чл.17 и чл.27, ал.1 от
Договора/, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД:
Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че са сключили договор за
потребителски кредит №.........../29.12.2024 г. В настоящия случай предоставената на ищеца в
заем сума е размер на 950,00 лева., която е усвоена от потребителя. От така посочената сума,
отчитайки извършените плащания от страна на кредитополучателя и предвид заключението
на в.лице А. то К. е заплатил сумата от 334,17 лева, с които са погасени задължения, от
тях: 35,92 лева главница - по първа погасителна вноска с падеж 29.01.2024 г., 21,38 лева
договорна /възнаградителна лихва - по вноска с падеж 29.01.2024 г., 106,87 лева неустойка
по вноска с падеж 29.01.2024 г. и 170,00 лева такси за писма, съобщения.
Тук следва да се посочи, че независимо от липсата на ангажирани по делото
доказателства, от които да е видно, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
ищеца преди подаване на исковата молба, съгласно приетото в решение № 10/25.02.2020 г.
по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде извършено и в хода на исковото производство. Изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Упражняването на това потестативно право на кредитора и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск от „Ст. Кр. “ АД за осъждане на
ищеца (ответник по насрещния иск) да върне претендираната непогасена част от главницата
е основателен и следва да бъде уважен изцяло. По отношение на претендираната договорна
лихва същата следва да бъде уважена предвид заключението на в.лице в размер на 127, 26
лева и с оглед извършено плащане от К. в размер на 21, 38 лева договорна
/възнаградителна лихва - по вноска с падеж 29.01.2024 г. като до пълния предявен размер от
6
148,64 лева бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че в процесния случай от кредитополучателя
не е предявен иск за прогласяване на недействителността на сключения договор за кредит –
на основание чл. 22 ЗПК, но дори такъв да бе предявен и уважен, и в този случай същият
дължи връщане на непогасената част от главницата по договора за кредит – по аргумент от
чл. 23 ЗПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на РдРС дължимата държавна такса за предявения първоначален иск, с оглед
обстоятелството, че ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, а
именно в размер на 50,00 лева за държавна такса за образуване на делото.
В производството по делото ищеца е представляван от пълномощник, на когото не е
заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че ищеца се представлява безплатно от адв. П.П. от
АК-Хасково поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно
чл.2, ал.2 /Изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г. / от НАРЕДБА № 1 от 9.07,2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се
възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно
критериите, предвидени в тази наредба.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва
да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото
с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 400,00 лева, съдът
присъжда този размер като се съобрази с фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството ,че същото е разгледано и приключило в две с.з.
Ищецът К. /ответник по насрещния иск/ следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество направените по делото разноски по предявения насрещен иск съразмерно с
уважената част на исковите претенции , а именно в размер на 490 лева – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение , съответно 98,00 лева/деветдесет и осем лева /
заплатена д.такса и 392.00 лева /триста деветдесет и два лева/ адвокатско възнаграждание
,предвид размера на уважените насрещни искови претенции и предвид фактическата и
правна сложност на делото .
7
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържащи се в чл.17 и чл. 27, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ........../29.12.2023 г., сключен между В. А. К., с ЕГН:
********** , с адрес: с.Н........, общ. Р........ и „С.-Кр." АД, с ЕИК:..............., със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., пл. „Об........" № ......., поради противоречие със закона и с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ст.-Кр." АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр.
Ш......., пл. „О........." № ....... да заплати по сметка на PC - Радомир в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Ст.-Кр." АД, с ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.
„Об." № . да заплати на адв. П. И. П. от ХАК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева /четиристотин лева /.
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН: ********** , с адрес: с.Н. , общ. Р. да заплати на „Ст.-Кр."
АД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.." № .... сумата от 914,08
лева (деветстотин и четиринадесет лева и осем стотинки) – главница по договор за
потребителски кредит № ......./ 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 19.12.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 127,26 лева /сто двадесет и
седем лева и двадесет и шест стотинки/ договорна лихва върху главницата/ като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за лихва за разликата до пълния предявен размер от 148,64
лева (сто четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН: ********** , с адрес: с.Н. , общ. Р. да заплати на „Ст.-Кр."
АД, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...... пл. „О." № . , ..сумата от
490,00 лева /четиристотин и деветдесет лева/ направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8
9