Присъда по дело №41/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 10
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20234410200041
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. ЛЕВСКИ, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
и прокурора М. В. Т.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело от
общ характер № 20234410200041 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. Б. М., родена на *** г. в гр.П., с адрес:
гр.П., ул.*** №33, българка, с българско гражданство, с начално образование,
безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН:********** за ВИНОВНА в това, че
през периода месец ноември 2020 г. до месец ноември 2022 г. (вкл.) в
с.Асеновци, обл.Плевен, като осъдена със съдебно решение по в.гр.д.
№451/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло в сила на 26.07.2019
г., да издържа свои низходящи малолетните си деца – Ф. Р. Н. и Й. Р. Н.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 25 (двадесет и пет) месечни вноски, всяка по 140,00 лева за
детето Ф. Р. Н. и 25 (двадесет и пет) месечни вноски, всяка по 140,00 лева за
детето Й. Р. Н., общо в размер на 7 000 лева, поради което и на основание
чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което ОТЛАГА
на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда №10 от 18.04.2023г., постановенa по НОХД
№41/2023г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу Г. Б. М. за това, че през периода месец ноември
2020г. до месец ноември 2022г. (вкл.) в с.А., обл.Плевен, като осъдена със
съдебно решение по в.гр.д.№451/2022г. по описа на Окръжен съд – Плевен,
влязло в сила на 26.07.2019 г., да издържа свои низходящи малолетните си
деца – Ф. Р. Н. и Й. Р. Н., съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 25 месечни вноски, всяка по
140,00 лева за детето Ф. Р. Н. и 25 месечни вноски, всяка по 140,00 лева за
детето Й. Р. Н., общо в размер на 7 000 лева - престъпление по чл.183, ал.1
НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Прави анализ на събраните по делото доказателства, от които счита за
установено престъплението, за което е повдигнато обвинение, от обективна и
субективна страна. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Счита, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни за М., а като отегчаващи
отговорността обстоятелства дългият период от време, за който не е плащала
издръжка, както и че се касае за две деца.
Защитникът – адв.В.П. - ПлАК счита обвинението за доказано. Пледира
при определяне на наказанието да бъде отчетено, че подзащитната му е
безработна, няма трудови доходи, твърди, че реализира такива от
проституция, което било недоказано, както и техният размер. Счита, че
предложеното от прокуратурата наказание е справедливо и би имало ефект.
Подсъдимата Г. Б. М., редовно призована, не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Г. Б. М. е родена на ***г. в гр.П., с адрес: гр.П., ул.”***”
№*, българка, с българско гражданство, с начално образование, безработна,
омъжена, неосъждана, ЕГН:**********.
Подсъдимата Г. Б. М. и свидетелят Р. К. Н. живеели на съпружески
начала в с.А., област Плевен и от съвместното им съжителство се родили две
деца - малолетните Ф. Р. Н., родена на *** година и И. Р. Н., родена на ***
година.
През 2018 година отношенията между Р. Н. и подсъдимата Г. М. се
влошили, поради което двамата се разделили.
Свидетелят Р. Н. предявил иск против подсъдимата пред Районен съд-
гр. Левски с правно основание чл.127, ал. 2 от СК относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката по отношение на родените от фактическото им съпружеско
1
съжителство деца Ф. Р. Н. и И. Р. Н.. Образувано било гражданско дело
№610/2018 година по описа на същия съд, като с Решение №100/22.05.2019г.
упражняването на родителските права относно децата Ф. и Й. Н.и било
предоставено на техния баща - свидетелят Р. Н.. Подсъдимата Г. М. била
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от децата в размер на
150,00 лева. С Решение №342/26.07.2019г. по в.гр. дело №451/2019 година по
описа на Окръжен съд-Плевен решението на Районен съд Левски било
изменено в частта за издръжката, като било постановено подсъдимата Г. М.
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лева за всяко от децата,
считано от 01.01.2019 година до настъпване на причини за нейното
изменение. Решението влязло в законна сила на 26.07.2019 година.
По посочените граждански дела, по които подсъдимата била осъдена
да заплаща издръжка на децата си, същата не взела лично участие, като била
представлявана от назначен й особен представител на основание чл.47, ал.6 от
ГПК.
На 30.10.2020г. с постановление на прокурор при РП-Плевен по ДП
№Д-1723/2020г. по описа на РП-Плевен Г. Б. М. била привлечена в качеството
на обвиняем за това, че от месец юли 2019г. до месец юли 2020г. в с.А.,
общ.Левски, след като е осъдена с решение 342/26.07.2019г. по гр.д.
№451/2019г. по описа на ОС-Плевен, да издържа свои низходящи - Й. Р. Н. и
Ф. Р. Н., като заплаща по 127,50 лв. месечна издръжка за всяко едно от децата
или общо за двете 255 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на 2 и повече месечни вноски - общо по 12 месечни вноски за всяко едно от
децата или общо в размер на 3060лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата научила за постановеното решение по в.гр.д.
№451/2019г. по описа на Окръжен съд-Плевен, по силата на което е осъдена
да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на 140 лв. - на
30.10.2020г. с предявяването й лично на постановлението за привличане на
обвиняем по посоченото досъдебно производство №Д-1723/2020г. по описа
на РП-Плевен.
Въпреки това, през последващия период от месец ноември 2020 година
до месец ноември 2022 година /включително/, обвиняемата не заплатила
дължимата издръжка за децата - общо в размер на 25 месечни вноски, всяка
на стойност 140,00 лв. за детето Ф. Р. Н. и 25 месечни вноски, всяка на
стойност 140,00 лв. за детето И. Р. Н. или всичко на обща стойност 7000,00
лева.
Във връзка с неплащане на издръжката била подадена жалба в Районна
прокуратура - Плевен. По случая била извършена проверка и образувано
процесното досъдебно производство.
По доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на
гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля Р. К. Н.,
прочетените на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК обяснения на
подсъдимата Г. Б. М., както и от приобщените писмени доказателства: жалба
от Р. К. Н. до РП-Плевен, удостоверения за раждане на Ф. Р. Н. и Й. Р. Н.,
Решение №100 от 22.05.2019г. по гр.д.№610/2018г. по описа на РС-Левски,
2
Решение №342/26.07.2019г. по в.гр.д.№451/2019г. по описа на ОС-Плевен,
справка от ТД НАП Велико Търново за актуални трудови договори, справка
от ТП НОИ - Плевен, справка от Агенция по вписванията, писмо от Община
Левски, постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на
обвиняем по ДП №Д-1723/2020г. по описа на РП-Плевен, приложени по
НОХД №165/2021г. по описа на РС-Левски, Присъда №5/28.02.2022г. по
НОХД №165/2021г. по описа на РС-Левски, Решение №126/11.07.2022г. по
ВНОХД №241/2022г. по описа на ОС-Плевен, характеристична справка,
справка за съдимост.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви
по отношение на приетата за установена от съда фактическа обстановка,
предвид на което по аргумент от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК не
следва да бъдат подробно обсъждани. Показанията на свидетеля Р. К. Н.,
които съдът кредитира като логични, последователни, безпротиворечиви, се
подкрепят от писмените доказателства - удостоверения за раждане, решение
на ОС-Плевен, писмо от Община Левски. От посочените гласни и писмени
доказателства безпротиворечиво се установява, че подсъдимата е майка на
децата Ф. Р. Н. и Й. Р. Н., че е осъдена с влязло в сила решение да заплаща
издръжка на всяко едно от тях, че не е заплащала нито една месечна вноска за
издръжка, поради което бащата е подал заявление до Община Левски и
ежемесечна издръжка за децата е заплащана от Общината.
Посочените гласни и писмени доказателства се подкрепят от дадените
от обвиняемата обяснения в хода на досъдебното производство, прочетени на
основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК. При разпита й в качеството на
обвиняем Г. М. заявява, че първоначално не знаела, че дължи издръжка,
впоследствие разбрала, била възпрепятствана да заплаща такава поради липса
на доходи и лична карта, заявила готовност да си извади лична карта и да
заплати дължимата се издръжка, предмет на обвинението. Съдът кредитира
обясненията на обвиняемата освен като израз на упражнено от нея право на
защита, така и като годни гласни доказателствени средства.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимата Г. Б. М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна, през периода месец ноември 2020г. до месец
ноември 2022г. в с.А., обл.Плевен, подсъдимата, след като била осъдена да
заплаща издържа на свои низходящи – малолетните си деца – Ф. Р. Н. и Й. Р.
Н., не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски
– 25 месечни вноски, всяка по 140,00 лева, за детето Ф. Р. Н. и 25 месечни
вноски, всяка по 140,00 лева, за детето Й. Р. Н., или общо не заплатила
дължима издръжка на своите низходящи в размер на 7 000 лева.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината –
пряк умисъл. През инкриминирания период м.11.2020г. - м.11.2022г.
подсъдимата е съзнавала, че е осъдена да заплаща издръжка на малолетните
3
си деца, което научила на 30.10.2020г. по време на воденото срещу нея
предходно наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и
което обстоятелство се извежда и от заявеното при разпита й като обвиняем.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
изразяващ се в нарушаване на безусловното право на издръжка на децата от
техните родители, предвиждала е неговите общественоопасни последици,
изразяващи се в неосигуряване на средства за отглеждане на децата и е целяла
настъпването им, като неминуема последица от деянието.
Предвид на изложеното, съдът намери, че с деянието си подсъдимата Г.
Б. М. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради
което я призна за виновна по така повдигнатото й обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК са предвидени алтернативни
наказания лишаване от свобода до една година или пробация.
Съдът намери, че в конкретния случай по-подходящо за постигане
целите на наказанието по отношение на подсъдимата Г. Б. М. е наказание
Лишаване от свобода. При определяне размера на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало и
липсата на постоянни доходи, а като отегчаващо такова - дългият период от
време, през който не е заплащана издръжка. Като взе предвид горните, съдът
прие, че наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е от естество
да постигне целите по чл.36 от НК. Съдът намери, че за постигането им не е
необходимо подсъдимата да търпи ефективно наложеното й наказание
лишаване от свобода, като намери, че размерът на наказанието, самият
изпитателен срок и възможността при извършване на ново престъпление
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, би въздействало възпиращо по
отношение личността й относно последващи престъпни деяния. Предвид
изложеното и като взе предвид, че подсъдимата е неосъждана, съдът прие, че
са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4