Решение по дело №739/2022 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

№………./09.02.2023 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА 

         

        при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 739/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. 

        Образувано е по жалба на Л.Б.Б., с ЕГН **********,***, против решение № 116/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/02.09.2022 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО поради липса на 15 години действителен осигурителен стаж. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Твърди се, че в противоречие с материалния закон и съдебната практика административният орган е приел, че наборната военна служба не представлява действителен осигурителен стаж при пенсиониране. Сочи се, че със създаването на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не отпада задължението на държавата да зачете времето на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. Счита се, че положеният от жалбоподателя трудов стаж в изпълнение на задължението за отбиване на редовна военна служба от 02 г 01 м 18 дни е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО и пенсионните органи неправилно не са го зачели. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона и зачитане на времето на военна служба като действителен осигурителен стаж. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.                         

       Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Счита, че обжалваното решение съответства на данните по делото и материалния закон. Твърди, че стажът, придобит по време на наборната военна служба, не представлява действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което правилно и законосъобразно административният орган не го е зачел.    

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :                

        Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.  

        От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят Л.Б.Б. *** заявление с вх.№ 2113-24-538/10.05.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № **********/02.10.2022 г. ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно мотивите към разпореждането на заявителя е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд – 05 години 01 месец 26 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 10 години 03 месеца 27 дни, т.е. общо 15 години 05 месеца 23 дни, от които военна служба – 2 години 01 месец 18 дни. След като е прието, че периодът на военната служба не съставлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, е направен извод, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст 67 години, но няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението, а има 13 години 04 месеца 05 дни.     

Л.Б. е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 116 от 03.11.2022 г. е отхвърлил жалбата му, споделяйки изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че военната служба не попада в хипотезата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена от общия действителен осигурителен стаж на лицето.  

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя на 07.11.2022 г. и в законоустановения срок е оспорено пред Административен съд – Добрич.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:         

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма 15 години действителен осигурителен стаж, като не е зачел за действителен осигурителен стаж времето, през което той е отбивал редовната си военна служба. Следователно няма спор по делото, че Л.Б. има общ осигурителен стаж от втора и трета категория труд 15 години 05 месеца 23 дни, както и че притежава изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст. Спорът между страните се концентрира единствено върху това дали наборната военна служба на жалбоподателя за периода 14.09.1973 г. – 01.11.1975 г. се приравнява на действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст, като за 2022 г. мъжете придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 10 месеца.   

Разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО сочи, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория, независимо кога е положен. С тези норми законодателят ясно е изразил волята си наборната военна служба да се признава за осигурителен стаж при пенсиониране, аргумент за което е и препращането към действащото по време на изпълнението ѝ законодателство. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – три години. С оглед на това положената от жалбоподателя задължителна военна служба от 2 години 01 месец 18 дни следва да бъде зачетена за осигурителен стаж от трета категория.  

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в редакцията му към датата на издаване на оспореното решение, „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В случая е налице стаж, придобит през времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО той следва да се преценява и квалифицира съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Според относимата за този период разпоредба на чл. 81 от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили съгласно чл. 9 от ЗВВСНРБ (отм.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за трудов стаж при пенсиониране по действащото законодателство до 31.12.1999 г., поради което се признава за осигурителен стаж по КСО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на същия кодекс. В този смисъл е и трайната съдебна практика – решение № 6611от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г.; решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6444/2020 г.; решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г.,; решение № 6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г.; решение № 15587/13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г.; решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г. и др.        

Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО периодът на редовна военна служба се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Аргумент в подкрепа на този извод е и последващото изменение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (обн. бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.), с което законодателят изрично е определил периода на наборна и мирновременна алтернативна служба за действителен осигурителен стаж. Вярно е, че това изменение е обнародвано и е влязло в сила след датата на постановяване на оспореното решение, но доколкото процесната норма е тълкувателна, тя по дефиниция има обратно действие (има действие от момента на влизане в сила на тълкуваната норма), поради което и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК следва да бъде съобразена от съда при преценката относно приложението на чл. 68, ал. 3 от КСО.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е отказал да зачете периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж. След признаване на този период (2 години 1 месец 18 дни) общият действителен осигурителен стаж на Л.Б. надвишава 15 години към датата на подаване на заявлението. Предвид на това и предвид навършената възраст от 67 години съдът намира, че по отношение на жалбоподателя са налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Като е приел обратното, директорът на ТП на НОИ – Добрич е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.                                                        

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 500 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.                                      

           Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 116/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/02.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Добрич, с което на Л.Б.Б., с ЕГН **********,***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-538/10.05.2022 г. на Л.Б.Б. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.                            

          ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Л.Б.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 500 лева, сторени разноски за първата инстанция.                   

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Административен съдия :