Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №14873/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от М. С.А. и Д.В.А. – длъжници по изп.д. №2013838040897, срещу разпореждане
от 30.09.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №2013838040897.
Жалбоподателите поддържат, че произнасянето
е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на период, превишаващ 2 години – 14.01.2014 г. – 14.01.2016 г., не
са искани и извършвани изпълнителни действия.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години, а в процесния период
– между 14.01.2014 г. и 14.01.2016 г. по делото са постъпвали множество
плащания от трети лица по наложени запори, които представляват изпълнителни
действия, гони да прекъснат срока по чл.433, т. 8 ГПК.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на О.Б.Б.АД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжниците М.С.А. и Д.В.А.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Молбата за образуване на
изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 20.11.2013
г.
Спорен по делото е въпросът поискани и са, съответно -
извършвани ли са изпълнителни в периода 14.01.2014 г. – 14.01.2016 г.
Установява се от приложеното изпълнително
производство, че в посочения период по сметка на съдебния изпълнител са
постъпвали суми от Банка ДСК ЕАД, У.Б.АД и Ю.АД въз основа наложените със
запорни съобщения от 21.11.2013 г. запори върху сметките на двамата длъжници. Видно
от представените извлечения от сметката на ЧСИ и направени отбелязвания на
изпълнителния лист, в периода 14.01.2014 г. – 14.01.2016 г. са постъпили
множество плащания от третите лица, които са преведени на взискателя. Постъпването
на парични суми от трети задължени лица представлява изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва течението на срока по
чл.433, т.8 ГПК – така мотивите към т.10 на С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това в рамките на изследвания период взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия и такива са извършени – с молба от
29.01.2014 г. взискателят е поискал насрочване на публична продан на
притежавани от длъжниците недвижими имоти, а с акт на съдебния изпълнител на
15.12.2015 г. е насрочен опис и оценка на имот, притежаван от длъжниците в
режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С
ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.“ Видно от изпълнителното дело, в процесния период
2014 г. – 2016 г. са постъпвали плащания от трети лица, поискано е изпълнително
действие и е насрочено такова. Периодите между постъпилите плащания от трети
лица, поисканото и осъщественото изпълнително действие, са в срокове, по-кратки
от изискуемия по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с постъпилите
плащания от трети лица, поисканото насрочване на публична продан на притежавани
от длъжниците недвижими имоти, и насрочването на опис и оценка на имот,
притежаван от длъжниците в режим на съпружеска имуществена общност е прекъснато
течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като считано от всяко
от посочените действия е започнал да тече нов срок, който към постановяване на
обжалвания акт не е изтекъл. По тези съображения следва да се приеме, че не е
настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на М. С.А. и Д.В.А.
– длъжници по изп.д. №2013838040897, срещу разпореждане от 30.09.2019 г. на
съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство
по изп.д. №2013838040897
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.