№ 254
гр. гр.Несебър, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100638 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Т. – Г.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. „И.“ ***,
представлявано от В. К., чрез адвокат Д.Н. от АК-Г., със съдебен адрес: гр. Г., ул. ***
против Н.И. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***. В исковата
молба се сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. Г., ул. „***. Излага се, че В. не била заплатила на установените падежи цената на
топлинната енергия в размер на следните суми: за месец 11.2018г. – 29,04 лв., за месец
12.2018г. – 89,40 лв.; за месец 01.2019г. – 82,32 лв.; за месец 02.2019г. – 69,89 лв.; за
месец 03.2019г. – 85,00 лв.; за месец 06.2019г. – „-49,94 лв.“; за месец 06.2019г. – 7,63
лв.; за месец 11.2019г. – 44,15 лв.; за месец 12.2019г. – 64,66 лв.; за месец 01.2020г. –
69,73 лв.; за месец 02.2020г. – 70,44 лв.; за месец 03.2020г. – 69,13 лв.; за месец
04.2020г. – 29,78 лв.; за месец 08.2020г. – 137,13 лв. или общо сума в размер на 798,36
лв., представляваща главница. Сочи се, че от забавата за изпълнение на горепосочените
суми за ищцовото дружество възникнало правото да търси обезщетение в размер на
законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху всяко главно вземане в размер на общо 81,69
лв., представляващи лихва. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д.
№ 1188/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, по което била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Уточнява се, че претендираната главница в размер на
798,36 лв., представлявала сбор от суми, дължими от ответника всеки от
горепосочените месеци. Дължимите суми били формирани от натрупани суми за
1
топлинна енергия за отоплителни сезони 2018/2019г. и 2019/2020г., която била
незаплатена и потребена, видно от уравнителни сметки за същата. Сочи се, че това
задължение на ответника за заплащане на сумите произтичало от чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, тъй като бил собственик на жилище, което се намира в сграда –
етажна собственост с работеща абонатна станция. Твърди се, че непрекъснатостта на
сградната инсталация не позволявала обособяване на отделни части от инсталацията,
спрямо които може конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно,
тъй като частта сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и
заплащането на сумите било изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. Навежда се, че
съгласно Тълкувателно решение № 2/2016г. от 25.05.2017г. на ОСГК на ВКС за
отношенията, възкникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагали разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречали на разпоредбата на чл. 62 вр. пар. 1 от ДР на Закона за защита
на потребителите. Сочи се, че с промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), съгласно чл. 112 „в”, ал. 2, започнало да се
разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда – етажна собственост, като
количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. Излага се, че на
09.12.2003г. бил обнародван бр. 107 на ДВ и влязъл в сила Закона за енергетиката (ЗЕ).
Сочи се, че съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на всички потребители се разпределяла
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на жилищата им по проект. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ било дадено определение и за понятието
потребител на топлинна енергия – това са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в топлофицирана сграда – етажна собственост. Сочи се, че с
решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г., II т.о. на ВКС било прието, че
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
Твърди се, че в Закона за енергетиката (ЗЕ) не било предвидено сключването на
индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество и
тъй като ЗЕ уреждал продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител“ било
равнозначно на купувач. Сочи се, че по силата на чл. 150 от ЗЕ, респективно чл. 106а,
ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от
влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този
начин ответниците били обвързани в облигационно правоотношение с „Т. - Г.” ЕАД по
силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. - Г.” ЕАД на потребителите в град Г. от 2008г. Сочи се,
че за отоплителен сезон 2018/2019г., включващ месеците ноември 2018г., декември
2
2018г., януари 2019г., февруари 2019г. и март 2019г., за използвана топлинна енергия,
ответникът дължал сума в размер на 355,65 лв., а за отоплителен сезон 2019/2020г.,
включващ месеците ноември 2019г., декември 2019г., януари 2020г., февруари 2020г.,
март 2020г. и април 2020г., за използвана топлинна енергия, ответникът дължал сума в
размер на 355,52 лв. /триста петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/. Твърди се,
че за уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се изготвяли
уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. Сочи се, че след края на
отоплителен сезон 2018/2019г. била изготвена изравнителна сметка от месец 06.2019г.,
която била отрицателна, т.е. начислената прогнозна топлоенергия била повече от
реално консумираната, поради което на ответника следвало да се възстанови за месец
06.2019г. сума в размер на „-49,94 лв.“. След края на отоплителен сезон 2019/2020г.
била изготвена уравнителна сметка от месец 08.2018г., която била положителна, т.е.
начислената прогнозна топлоенергия била по-малко от реално консумираната и
дължима, поради което ответникът дължал за месец 08.2018г. сума в размер на 137,13
лв. Сочи се, че след калкулиране на изравнителните сметки ответникът дължал по тях
сума в размер на 87,19 лв. Излага се, че след събиране на дължимите суми от
отоплителните сезони: съответно сумата от 355,65 лв. за сезон 2018/2019г., сумата от
355,52 лв. за сезон 2019/2020г. и след прибавяне на сумата, получена от
изравнителните сметки от отоплителните сезони в размер на 87,19 лв., се формирало
задължение в размер на 798,36 лв., представляващо търсената от ищцовото дружество
главница. Сочи се, че съгласно чл. 154, изр. 2 от ЗЕ падежите за отделните
отоплителни сезони настъпвали след изготвяне на изравнителните сметки, а
топлинната енергия се заплащала в срок до 30 дни след съответния месец за доставката
й, като след изтичането на срока, абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Навежда се, че начислената лихва за
месеците от отоплителен сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна,
впоследствие се премахвала с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка.
Сочи се, че поради изпадането в забава ищцовото дружество претендира мораторна
лихва в размер на 81,69 лв.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищцовото дружество да поиска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Н.И.
В. дължи на „Т.-Г.“ ЕАД сумата от 798,36 лева – главница, представляваща сбор от
вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: ноември и декември
2018г., януари, февруари, март, юни, ноември и декември 2019г., януари, февруари,
март, април и август 2020г., сумата от 81,69 лева - лихва за забава върху всяко от
просрочените задължения от датата на забава до 25.11.2020г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Правят се искане за
3
изискване и прилагане на ч.гр.д. № 1188/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответната страна особен представител -
адвокат Т.Д. от АК-Бургас е подал писмен отговор на исковата молба, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва иска по основание и
по размер. Сочи, че според ищцовото дружество В. била потребител на топлинна
енергия, доставяна за имот, находящ се в гр. Г., ул. „*** и че съгласно ЗЕ като
потребител на дружеството, собственик на жилище в режим на етажна собственост с
работеща абонатна станция следвало да заплати за посочените периоди
претендираните в исковата молба суми за съответните отплителни периоди. Излага, че
ищцовото дружество считало ответника за свой абонат и контрагент, но не сочило от
кога и как били възникнали правоотношенията между тях, нито сочило доказателства
за твърдението, че В. е собственик на посочения обект. Сочи, че според твърденията в
исковата молба сметките за посочените периоди били определени на база извлечение
от сметка за топлоенергия към посочената партида. Твърди се, че от представеното към
исковата молба заверено копие на справка – извлечение не може да се установи точно
как са изчислени записаните в нея суми, на база на какво са установени и как. Оспорва
се представената справка и счита, че същата не отразява фактическото състояние и
реално потребено количество топлинна енергия. Оспорва се верността на написаното в
справката. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява.
Ангажират съдебно-техническа експертиза. Представят нови писмени доказателства.
Молят съда да уважи предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
За ответницата В. в съдебно заседание се явява назначеният й особен
представител – адв.Т.Д. от АК-Бургас, който поддържа отговора на исковата молба. Не
сочи доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответната страна, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
4
доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр.Г., ул.“***, по
партида № 20225. На следващо място следва да докаже, че през процесния период
ответницата В. е имала качеството потребител на топлинна енергия, доставяна от „Т.-
Г.“ ЕАД до процесния имот по смисъла на Общите условия, тъй като е била
собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на нейно име.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 80
от 20.01.2022г., постановено по настоящото дело /л.44-46 вкл./.
В подкрепа на обстоятелството, че ответницата В. е собственик на процесния
имот – Апартамент № 10, находящ се на адрес: гр.Г., ул.“*** е представената по делото
справка от Служба по вписвания /л.53/. Като собственик ответницата В. притежава
качеството потребител на топлинна енергия.
Съгласно пар.41б от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергийни
услуги” е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ. Според чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. По делото като писмено доказателство са представени Общите
условия (л.67), одобрени с Решение № ОУ-017 от 28.07.2008г. /л.70/.
Извода, който се налага е, че в периода от ноември 2018г. до август 2020г.,
ответницата В. е имала качеството на потребител на топлинна енергия в процесната
топлоснабдена сграда. Ето защо между страните при осъществяване на предвидените в
закона факти е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл.150, ал.1 от
ЗЕ. Облигационното отношение е касаело доставянето на топлинна енергия от ищеца
до обекта на ответницата, находящ се в гр.Г., ул.“***.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, съгласно което процесната сграда в режим на етажна собственост се е
обслужвала от абонатна станция за процесния период с общ топломер, отчитан
ежемесечно. От вещото лице е установено, че ползваната от ответницата топлинна
енергия включва топлинна енергия, отдавана от отоплително тяло с уред в имота по
броя деления, отоплително тяло в имота без уред с мощност 380т и дялово
разпределена топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. От експертизата се
установява, че отчитането на показанията на топломера в абонатната станция на
сградата в режим на етажна собственост се извършва от Продавача при спазване на
изискванията на Наредбата за топлоснабдяване. Количеството топлинна енергия,
5
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обект
на имотите по проект. Според вещото лице, паричната стойност на количеството
потребена топлинна енергия от ответницата В. за зимен сезон 2018/2019г. и
2019/2020г. е в размер на 758,93 лева, а с включена абонаментна такса и такса уреди
възлиза в размер на 798,36 лева.
Налага се извод, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 30.11.2020г., за ищеца е възникнало вземане срещу ответницата за сумата от 798,36
лева, представляваща стойността на консумираната топлинна енергия от топлоснабден
имот с адрес: гр.Г., ул.“***, за периода от месец ноември 2018г. до месец август 2020г.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума за главница, обосновава извода за
основателност на предявения от ищеца иск в претендирания размер от 798,36 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената топлинна енергия, потребителят се е
поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и
задължението за плащане на обезщетение за забава в претендирания размер от 81,69
лева за периода от 01.01.2019г. до 25.11.2020г.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за основателна и
доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответницата В. следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 1125 лева /хиляда сто двадесет и пет лева/, от които: държавна такса – 75
лева, възнаграждение за адвокат - 350 лева, възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза - 500 лева, възнаграждение за особен представител – 200 лева.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят направени в хода на заповедното производство разноски общо в размер на
325 лева /триста двадесет и пет лева/, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева –
адвокатско възнаграждение. В тази част решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив. Ответницата В. дължи разноски, тъй като с поведението си е дала повод за
завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И. В. с ЕГН **********, с постоянен и
6
настоящ адрес: гр. *** дължи на „Т. – Г.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ул. „И.“ ***, представлявано от В. К., със съдебен адрес: гр. Г., ул.
*** /чрез адвокат Д.Н. от АК-Г./, сумата в размер на 798,36 лева /седемстотин
деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ – главница, представляваща сбор
от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: ноември и декември
2018г., януари, февруари, март, юни, ноември и декември 2019г., януари, февруари,
март, април и август 2020г., сумата в размер на 81,69 лева - лихва за забава върху всяко
от просрочените задължения за периода от 01.01.2019г. до 25.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед № 260232 от 23.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1188/2020г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Н.И. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** да
заплати на „Т. – Г.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул.
„И.“ ***, представлявано от В. К., със съдебен адрес: гр. Г., ул. *** /чрез адвокат Д.Н.
от АК-Г./, сумата общо в размер на 1125 лева /хиляда сто двадесет и пет лева/,
представляваща заплатени по делото разноски в исковото производство и сумата общо
в размер на 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща заплатени по делото
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7