№ 6557
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20222960/15.12.2021г., постановено по гр.д. №24047/2020г.
по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено, че Д. Б. С. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.99 от
ЗЗД сумата от 1176,08 лева, представляваща дължима главница по договор за
кредит „Бяла карта“ №539977/04.04.2018г., сключен с „А. Ф.“ ООД, ведно със
законната лихва от 15.11.2019г. до окончателното плащане, като са
отхвърлени изцяло установителните искове за дължимост на следните суми:
106,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
26.11.2015г. до 06.02.2017г., сумата от 150,21 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.04.2018г. до 06.11.2018г., сумата от 316,26 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата
от 200 лева, представляваща разходи и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата от 135,53 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 06.11.2018г. до 08.11.2019г., за които
суми по ч.гр.д. №65652/2019г. по описа на СРС, 71 състав, е издадена заповед
1
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Осъдена е Д. Б. С. да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 234,51 лева – разноски, сторени в производството по чл.422, ал.1 от
ГПК и 51,59 лева – разноски по ч.гр.д.№65652/2019г. на СРС, 71 състав.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата Д. Б. С. срещу решението в
частта, с която е уважен искът за установяване дължимостта на вземане за
главница в размер на 1176,08 лева, като се излагат оплаквания, че в
обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивницата поддържа, че направените от нея плащания са били насочени за
погасяване на задължението по нищожен договор за поръчителство, поради
което същите следвало да се считат направени за погасяване на задълженията
по договора за кредит.
Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, чрез пълномощника юрисконсулт Х.А., е подала писмен отговор по
реда и в срока срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Въззиваемата страна поддържа, че задължението по
процесния договор за кредит не е било обезпечено с поръчителство и
плащания по такъв договор не са разпределяни, както се твърди във
въззивната жалба. С оглед установената от първоинстанционния съд
нищожност на клаузата за неустойка, съдът е извършил преразпределение на
плащанията, отнесени за погасяване на това задължение, като правилно е
определил дължимия остатък от главницата.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата
инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и
с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по
делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни
искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за установяване дължимостта на вземания по договор за кредит „Бяла карта“ с
№539977/04.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65652/2019г. по описа на
СРС, 71 състав, както следва: сумата от 1293,37 лева – главница, ведно със
законна лихва от 15.11.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 150,21
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2018г. до
06.11.2018г., сумата от 316,26 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 200 лева, представляваща
разходи и такса за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 135,53
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 06.11.2018г. до 08.11.2019г.
Първоинстанционният съд е уважил частично единствено иска за
главница до размер на сумата от 1176,08 лева, като са изложени мотиви за
нищожност на клаузите от договора за неустойка и разноски, като
извършените от кредитополучателя плащания, отнесени от кредитора за
погасяване на тези задължения, са отчетени като вноски по лихвите
3
(мораторна и възнаградителна) и след това по главницата.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че
направените от кредитополучателя плащания са били насочени за погасяване
на задължението по нищожен договор за поръчителство, поради което същите
следвало да се считат направени за погасяване на задълженията по договора
за кредит. От събраните по делото доказателства не се установява
изпълнението на задълженията по процесния договор за кредит да е било
обезпечено чрез поръчителство, нито да са правени от въззивницата –
ответник плащания, насочени за погасяване на задължения по такъв договор.
От кредитираното заключение на ССчЕ се установява размерът на
извършените от кредитополучателя плащания по договора за кредит, а
именно 2108,49 лева, като със същите са извършени погашения по
главницата, възнаградителната лихва, неустойка и разходи за събиране.
Поради това и предвид извода за нищожност на клаузите относно
неустойката и таксите по договора, вноските, направени от ответника и
отнесени от кредитора за погасяване на тези задължения, следва да се зачетат
като вноски по кредита, при спазване правилото на поредност на
погасяванията, установено в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като правилно е определен
от първоинстанционния съд размерът на останалата непогасена главница по
договора.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20222960/15.12.2021г., постановено по
гр.д. №24047/2020г. по описа на СРС, 71 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Б. С. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
4
задължения“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5