№ 8089
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110173765
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника Н. Н. Г. за заплащане на следните суми: 3379,97 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. - април 2019 г. в
имот с аб. № 335146, 10,71 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода август 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва
от 08.9.2021 г. до погасяване на задълженията, 801,78 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 30.8.2021 г. и 2,61 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 14.9.2018 г. – 30.8.2021 г. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, оспорва исковете, като поддържа, че в процесния период в имота не е
доставяна топлинна енергия, тъй като отоплителните тела са пломбирани от 2000 г. Счита,
че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски,
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С определението от 24.3.2022 г. за безспорно е обявено
обстоятелството, че в периода юли 2017 г. – април 2019 г. ответникът е бил собственик
на процесния имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „Милин камък“ №
31, вход 2, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването му
за доказано. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
2
200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция,
като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с
етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника
е имало 4 броя отоплителни тела, които са били пломбирани /който факт не се оспорва от
ищеца,а се признава от третото лице помагач/, на които не са били поставени ИРРО
/който факт се твърди и от самия ответник/. От обясненията на вещото лице по СТЕ се
установява, че пломбирането е осъществено още към 2013 г. – т.е. преди началото на
процесния период. За процесния период на ответника е начислявана топлинна енергия от
отоплителните тела, като нейното количество е начислено служебно поради липсата на
ИРРО, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно,
съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Ответникът не оспорва да дължи
цената на последната, а и от обясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно
заседание, се установява, че такава се дължи, тъй като съседен имот на долния етаж в
сградата се отоплява.
Основният спорен въпрос е дължи ли се от ответника цена на топлинна енергия за
отопление от отоплителните тела, доколкото в процесния период същите са били
пломбирани. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Според чл. 125, ал. 3 ЗЕ редът и техническите условия за топлоснабдяване,
за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на
производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на
топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на
енергетиката. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139- чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/.
От заключението на СТЕ и от обясненията на вещото лице се установява, че количеството
топлинната енергия от четирите броя отоплителни тела е определено на база екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата, по реда на чл. 6.5 от приложението към чл.
61, ал. 1 от наредбата. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи цената на
така определеното количество ТЕ, тъй като отоплителните тела са били пломбирани. В пар.
3
2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от наредбата се съдържа ясна, конкретна уредба на тези случаи. Съгласно
посочения текст собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
пломбираните отоплителни тела в имотите си, като при неизпълнение на тази разпоредба
след 01.10.2007 г. пломбираните отоплителни тела се приравняват на отоплителни тела без
уреди – т.е. за тях се определя количество на потребление по реда на т. 6.5 от методиката.
Монтирането на средства за дялово разпределение на всички отоплителни тела, в това число
и на пломбираните, е регламентирано в защита правата на останалите собственици в ЕС,
осигурява еднаквото им третиране при отчитане на дяловото разпределение и дава
възможност енергията да бъде разпределяна пропорционално на отчетените от уредите
показания, което се явява и в полза и на тези, чиито отоплителни тела са пломбирани /в този
смисъл решение № 8015 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 6307/2015 г. на Софийски градски съд и
др./. Целта на разпоредбата е да гарантира точността на разпределението на ползваното в
сградата количество топлинна енергия, което не би било така /точно/ при липса на
поставени разпределители на всички отоплителни тела в сградата. И в заключението на
СТЕ, и в дадените обяснения вещото лице сочи, че не може да бъде категоричен, че, макар и
пломбирани, отоплителните тела не са отдавали топлинна енергия. До обратен извод не води
и установеното от вещото лице прекъсване на щранговете в имота, тъй като този факт е
констатиран от него при посещението в процесния имот, което е извършено в момент,
следващ процесния период. Следователно в случая дори няма сигурни данни за прекъсване
на топлоподаването към отоплителните тела, което да е извършено в момент, предхождащ
процесния период. Ето защо и няма основание да се приеме, че на практика е било излишно
поставяне на ИРРО /предвид изключване на всякаква възможност до отоплителните тела да
е достигала топлинна енергия/, респ. да не се прилага предвидената в наредбата санкция за
неизпълнение на това задължение от потребителя.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ /таблица № 3/ цената на това
количество за процесния период възлиза на 3379,98 лева. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените и
документи за отчет и според СТЕ третото лице помагач е извършило услугата, като няма
4
данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца
дължимото възнаграждение в размер на 10,71 лева.
Наведеното в отговора възражение за изтекла погасителна давност е следвало да бъде
релевирано в преклузивния 1-месечен срок за отговор на исковата молба, което не е било
направено и е довело до настъпването на преклузията по чл. 133 ГПК. Препис от исковата
молба и доказателствата са били връчени на ответника на 10.2.2022 г., срокът по чл. 131
ГПК е изтекъл на 10.3.2022 г. /четвъртък/, а отговорът е подаде на 12.3.2022 г. Ето защо и
възражението не следва да бъде обсъждано по същество.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и водомера, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2018 и 2019 г. е настъпило
след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
5
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 133,90 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 201,30 лева – държавна такса в исковото производство, 280 лева – депозит за
СТЕ, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство – общо 715,20
лева. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в
размер на 586,44 лева /като следва да се има предвид, че платената държавна такса по
исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима от ответника, тъй като тези искове са изцяло
неоснователни, а таксата по исковете за главници е изцяло дължима, както и депозитът за
СТЕ, доколкото тя е назначена само за установяване на вземанията за главница/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на своевременно поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 99,97 лева. Разноските за СТЕ остават в тежест на ответника, тъй като искът за
установяване на вземане за цена на топлинна енергия, във връзка с възраженията по който са
сторени, е изцяло отхвърлен.
Предвид искането на ищеца, обективирано в исковата молба, съдът следва да извърши
компенсация на дължимите между ищеца и ответника разноски до размера на по-малката
сума. След компенсацията на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 486,47
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Н. Г., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** следните
суми: 3379,97 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли
2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 335146, и 10,71 лева, представляваща възнаграждение
за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода август 2018 г. – април 2019 г.,
заедно със законната лихва от 08.9.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите
6
801,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 30.8.2021 г. и 2,61
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 14.9.2018 г. –
30.8.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 486,47 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7