Решение по дело №913/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение № 148 от 13.12.2021 година
по АНД № 913/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава ХХVIII
от НПК.
Бързото производство (БП) № 381/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, преписка с вх.№ 5247/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Милена Славова – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на
чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на АТ. АНГ. АТ., роден на 11.06.1983 година в
град Хасково, българин, български гражданин, живущ в град Харманли, ул.
„************” № ************, област Хасково, женен, със средно
специално образование, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, за това,
че на 18.11.2021 година в село Сладун, област Хасково, по третокласен път №
5509, управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка
„LAND ROVER DISCOVERY” с рама № SALLJGBF8VA709394, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от
НК.
В съдебното заседание, проведено на 13.12.2021 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Обвиняемият АТ. АНГ. АТ., редовно призован, се явява. За него се
явява адвокат Х.Г. – упълномощен защитник от БП, редовно призован.
Обвиняемият пред настоящия Съдебен състав заявява, че съжалява за
случилото се и че за в бъдеще ще спазва правомерно поведение.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Х.Г., излага процесуално
становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на
Прокурора. Поддържаните доводи касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи
по ефекта си, за каквито сочи младата възраст на обвиняемия,
самопризнанията, които е направил, факта, че има две непълнолетни деца и че
съпругата му работи при минимални месечни доходи, липсата на престъпни
навици, добрите характеристични данни и обстоятелството, че случилото се –
предмет на настоящото дело, е инцидентен случай.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
1

събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 2053 от
03.12.2021 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Хасково,
обвиняемият А. не е осъждан – реабилитиран е и не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ –
Харманли – ПИ: Д.С. и приложена в кориците на БП, става ясно, че А.А. не е
лице от криминалния контингент и не е регистриран като такъв, не е обявен за
ОДИ и МИ, няма наложени забрани за напускане на страната, няма данни за
нарушаване на обществения ред и за злоупотреби с алкохол и НУВ и има
един заведен заявителски материал от далечната 2008 година.
В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият има две
ненавършили пълнолетие деца, притежава недвижим имот в село Михалич,
област Хасково и МПС – 2 броя, не притежава ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки и има месечни доходи в
размер на 850 лв.
Свидетелят Ангел А. Шишков (баща на обвиняемия) притежава отдавна
лек автомобил марка „LAND ROVER DISCOVERY” с рама №
SALLJGBF8VA709394, който бил регистриран по надлежния ред в КАТ-
Хасково и имал регистрационен № Х 40 35 ВН.
На 09.10.2019 година свидителят Ш. подава Заявление в КАТ-Хасково
за бракуване на въпросния автомобил и за прекратяване на регистрацията му,
като връща двете регистрационни табели. Автомобилът има повреда по
турбото и това налага бракуването му, като се съхранява в имот в село
Михалич.
Въпреки че е наясно с тези обстоятелства и с факта, че въпросното МПС
е с прекратена регистрация, без регистрационни табели, на 18.11.2021 година
обвиняемият се качва и го управлява по третокласен път № 5509 в село
Сладун, област Хасково.
По това време в РУ-Свиленград се извършва специализирана
полицейска операция с рег.№ 351р-30005 и полицейските служители –
свидетелите Д. А. Д. и А. В. В. изпълняват служебните си задължения в село
Сладун, когато около 15.30 часа забелязват движещия се по третокласен път
№ 5509, при км. 28 + 397, в началото на село Сладун, в посока към центъра на
селото, лек автомобил марка „LAND ROVER DISCOVERY” с рама №
SALLJGBF8VA709394, маслено зелен металик, без регистрационни табели.
След подаден сигнал, водачът отбива и спира автомобила, като проверката
установява, че той е именно обвиняемият А.А.. Проверка в системата на МВР
установява, че водачът е правоспособен. На обвиняемия контролният орган -
свидетелят Д. съставя Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА с бланков № 814340 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
2

Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Обвиняемият подписва Акта без
възражения. В последствие Администативнонаказателната преписка,
образувана въз основа на посочения АУАН, е прекратена на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН.
От приложената по делото Справка за нарушител е видно, че
обвиняемият има налагани административни наказания за извършени от него
нарушения по ЗДвП и по Кодекса за застраховането (КЗ), както и
принудителна административна мярка.
Обвиняемият се признава за виновен на фазата на БП, в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и заявява, че разбира
обвинението. Съжалява за извършеното. Дава обяснения по случая като
разкрива подробно механизма на извършването от него престъпление. В
съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като изразява пред
настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод
на случилото се.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладна записка; Справки; АУАН;
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбум;
Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода
на съдебното производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания
от БП, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а
именно – А. А. Ш., Д. А. Д. и А. В. В., както и обясненията, дадени от
обвиняемия, също в хода на БП пред разследващия орган. Изброените гласни
доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след
надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се
констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни
или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им
насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и
относно обясненията на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на
самопризнания, които не се опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
3

съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършеното процесуално-следствено действие оглед, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващо го. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по
делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези
източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане (както вече бе посочено).
Въз основа на гореизброените и обсъдените писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
обвиняемия.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият
АТ. АНГ. АТ. е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК.
Обвиняемият АТ. АНГ. АТ. е роден на 11.06.1983 година в град
Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход.
Живее в град Харманли, ул.„************” № ***************** , област
Хасково. Женен е и има две ненавършили пълнолетие деца. Със средно
специално образование е. Не е осъждан – реабилитиран е. Регистриран е като
земеделски производител и има месечни доходи в размер на 850 лв.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има
спор, че регистрационният номер е основният индивидуализиращ белег за
всяко пътно средство (ПС), който представлява контролен знак, издаден от
надлежен компетентен орган за неговата регистрация, с който се
индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за
физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.
4

Действащият за тях е регистрационен режим, с регламентация освен в
нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и Наредба № І-
45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския
съюз (ЕС) като общите характеристики на регистрационните номера за
страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета
на ЕС от 3 ноември 1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството
на същото се установява категорично от показанията на разпитаните
свидетели А. А. Ш., Д. А. Д. и А. В. В., от обясненията на обвиняемия, както
и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е установено, че
обвиняемият е извършил фактически действия по управление на лекия
автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в
депозираните от него обяснения в БП. Надлежният ред за регистрация на ПС
е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба
№ I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от
Министъра на МВР. Съгласно § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 12, б. „а” от посочените
ДР на ЗДвП „Автомобил” е недвуколесно безрелсово МПС, което се използва
за превозване на пътници и товари или за теглене на други ППС, … леки - за
превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 8.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е
процесният лек автомобил съгласно дефинициите, посочени по-горе в
настоящото изложение, нерегистрирано по надлежния ред, е неправомерно.
Няма спор, според правната уредба и вътрешното законодателство на
страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС и тяхното
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР
– чл. 2 от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е
доказан, преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие
и доказва мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на
обвиняемия с оглед изяснената му съпричастност към ползването на лекия
автомобил.
В случая, след като ПС се е движело на собствен ход по път, отворен за
обществено ползване, то е било необходимо да бъде регистрирано по
надлежния ред.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът
намери, че от правна страна, обвиняемият е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на
5

18.11.2021 година в село Сладун, област Хасково, по третокласен път № 5509,
е управлявал МПС – лек автомобил марка „LAND ROVER DISCOVERY” с
рама № SALLJGBF8VA709394, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година. Този ред изисква
поставянето на регистрационни табели. В случая регистрация е била
прекратена.
Престъплението е на просто извършване и за неговото довършване не е
нужно да са извлечени облаги или други ползи, респ. да са настъпили вредни
последици. Субект на разглежданото престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице (собственикът на МПС или всеки, който го
управлява).
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа
от НК в състояние на вменяемост. Същият е съзнавал ясно, че управлява ПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрация е била
прекратена, както и е бил наясно с установения ред и правилата за
регистрация на ПС, тъй като това е ноторно известно и тъй като има
собствени регистрирани МПС. Въпреки това, при ясно формирани в
съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлявал лекия
автомобил без регистрация. От тук и еднозначният извод за наличието на
пряк умисъл, при който обвиняемият е съзнавал противоправността на
деянието си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал
представа и за общественоопасните му последици, предвиждал е
неизбежността от настъпването им, като от волева страна се е съгласявал и
искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че
общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен
резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и
константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от А. умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание
„Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер – реабилитиран е към датата на деянието; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние (реабилитиран е); той не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този момент, според правната теория и съдебната
практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл.
78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е
6

от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи
неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки АТ. АНГ. АТ. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на АТ. АНГ. АТ., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства младата му възраст, самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, сравнително добрите му
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка
разкрива положителна оценка за личността му), чистото му съдебно минало,
доброто му процесуално поведение на фазата на БП, както и в съдебната фаза
на процеса, съдействието, което е оказал на органите на БП, изразеното
съжаление и декларираното желание да спазва правомерно поведение за в
бъдеще. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете наличието на
налагани наказания за нарушения по ЗДвП и КЗ, както и налагана
принудителна административна мярка.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – работи като
земеделски производител при месечни доходи в размер малко над
минималната работна заплата, няма други доходи и издържа двете си
непълнолетни деца, с имотното му положение - притежава недвижим имот и
МПС, които са необходими във връзка с работата му на земеделски
производител и със семейното му положение – женен, но съпругата му работи
при минимално месечно възнаграждение. При определяне размера на
Глобата, Съдът се съобрази и с факта, че е управлявал процесният лек
автомобил, за да помогне на приятел в нужда и по третокласната пътна мрежа
и то на разстояние само между две села, където по принцип интензитета на
движението е занижен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемият за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а
именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е
напълно оправдано с оглед финансовото състояние на обвиняемия А.,
7

съобразно установеното по делото относно доходите на лицето – обвиняемия.
В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява
справедливо наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на
обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от него.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на обвиняемия като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него А. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН
цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Обвиняемият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно разноските:
Такива не се констатираха.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
8

Номер на акта:	148
Дата:	13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200913
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 ноември 2021 г.

Решение по дело №913/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите