РЕШЕНИЕ
№ 1229
Русе, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20247200700817 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Постъпила е жалба от Р. А. К.-Б. от [населено място], срещу Решение № 2153-17-94 от 13.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе. С оспореното решение е потвърдено разпореждане [номер]-17-430/ 26.06.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване и е отхвърлена жалбата й срещу това разпореждане.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие на материалноправните разпоредби. Основното възражение на жалбоподателката е, че административният орган неправилно не е зачел за стаж времето от 01.07.1986 г. до 31.12.1996 г., в който период жалбоподателката е работила в КИД „Химпроект“ Русе, преминало в НИПКИ СХ, а след това в КОЛОРА ЕООД/ЕАД/АД, клон Русе. Твърди се, че осигурителният й стаж към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 01.03.2024 г. – е около 37 години, а не както е признат от органа 27 г. 07 м. 18 дни. Иска от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадени указания по приложение на закона. В с.з., процесуалният представител на жалбоподателката, заявява, че не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ [населено място], в с.з. и представени по делото писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се нейното отхвърляне.
Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
По фактите
Със заявление вх. № 2113-17-251/01.03.2024 г. /от л.9 до л.12 от преписката/ Р. А. К.-Б. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След преценка на представените и служебно събрани доказателства, с разпореждане [номер]-17-430/26.06.2024 г., ръководителят по пенсионно осигуряване отказал отпускате на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като приел, че жалбоподателката, навършила възраст 62 г. 02 м 18 дни, има осигурителен стаж от трета категория 27 г. 07 м. 18 дни, а не изискуемия 36 г. 06 м., без да посочи кой трудов/осигурителен стаж не е признат от административния орган .
С жалба вх. № 1012-17-437 от 13.08.2024 г. до директора на НОИ ТП Русе /л.4 от преписката/, Р. К.-Б., оспорила цитираното разпореждане. В жалбата си посочила, че пенсионният орган неправилно не е зачел за стаж периодите от 01.07.1986 г. до 30.09.1986 г. и 01.10.1986 г. до 01.01.1997 г. към осигурител КОЛОРА АД, клон Русе/НИПКИ/Химпроект.
Във връзка с постъпилата жалба, била извършена повторна проверка във ведомостите на КОЛОРА АД, клон Русе/НИПКИ СХ/Химпроект. Резултатът от нея е обективиран в Доклад изх. № 1006-17-116 от 27.08.2024 г. на експерт по осигуряването към НОИ ТП – Русе /л.33 от преписката/, съгласно който за периода от 01.10.1986 г. до 01.01.1997 г. - не са открити данни за лицето и за периода от 01.07.1986 г. до м.09.1986 г. – не са представени ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж.
След анализ на събраните доказателства, административният орган стигнал до извод, че обжалваното разпореждане е издадено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Приел, че за процесните периоди не са открити данни за трудов/осигурителен стаж за Р. К.-Б. и издал оспореното решение, с което потвърдил разпореждане [номер]-17-430/26.06.2024 г., с което е отказано отпускате на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.
Правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентно по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директор на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма, като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон.
Единственият спорен по делото въпрос е относно размера на осигурителен/трудов стаж на жалбоподателката и конкретно следва ли да се признае за такъв периода от 01.07.1986 г. до 31.12.1996 г., в който период тя е работила в КИД „Химпроект“ Русе, преминало в НИПКИ СХ, а след това в КОЛОРА ЕООД/ЕАД/АД, клон Русе.
В хода на съдебното производство е представено решение рег. № 204/05.02.2025 г., постановено по гр.дело № 5663/2024 г. на РРС /от л.20 до л.24 от делото/. С решението, на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, е признато за установено по отношение на Национален осигурителен институт, ТП – Русе, че Р. А. К.-Б. е работила по трудов договор в КИД Химпроект Русе/НИПКИ СХ, направление Проектиране/КОЛОРА ЕООД, клон Русе, за периода от 01.07.1986 г. до 31.12.1996 г. на длъжност „проектант“, на пълен работен ден от 8 часа при пет дневна работна седмица и ежемесечно заплащане на труда, през който период има прослужен трудов стаж от общо 10 години и 6 месеца, което време да й се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране. Решението е влязло в законна сила на 25.02.2025 г. Така приобщеното доказателство решава спорния по делото въпрос със силата на пресъдено нещо.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-94 от 13.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]-17-430/26.06.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на Р. А. К.-Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което следва, при зачитане на осигурителен стаж да бъде взето предвид и времето от 01.07.1986 г. до 31.12.1996 г., т.е. периода от 10 години и 6 месеца, да бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р. А. К.-Б. от [населено място], Решение № 2153-17-94 от 13.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]-17-430/26.06.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1-3 и чл.9а, ал.2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по приложение на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |