№ 51
гр. Плевен, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430103376 по описа за 2023 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********
от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***, чрез *** Б. З. от САК, против „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„***“ №***, представлявано от Н. П.П., с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и
чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023г., ищецът е сключил с
ответника, договор за паричен заем № ***, за сумата от 700лева. Сочи се, че
месечен лихвен процент не е посочен, при три броя погасителни вноски.
Твърди се, че в чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят
се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция или 2.Поръчителство на едно или две
физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия.
Сочи се, че в чл.11, ал.1 от Договора е уговорено, че в случай на
непредставяне на обезпечението, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 450 лева.
1
Ищецът твърди, че е погасил целия кредит.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10,
ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране
на ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че описаните в
договора такси и разходи / в това число възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка/ водят до различен ГПР от посочения.
Твърди, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която
ищецът следва да заплати
Твърди се, че заемателят се задължава да осигури действието на
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза
на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви,
разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочени в договора.
Сочи се, че съгласно договора, в случай, че Заемателят не предостави
посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, дължи
неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения
погасителен план. Ищецът счита, че е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора.
Смята, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е.опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Навеждат се доводи, че неустойката за неизпълнение на задължение, не
е свързана пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнява добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
2
санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната
лихва (в който се включва и начислената неустойка) за изключително висок и
противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на
уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия
договор. Твърди, че има разлика между посочената в договора подлежаща на
връщане сума, и реално върнатата от ищеца.
Твърди, че липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП,
вкл. за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Счита, че
нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Ищецът счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
3
Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, моли да
бъде прието, че е налице нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 /неустойка/ от
процесния договор на основание чл.26, ал.1 33Д
Моли на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
33Д ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10
лева, като частичен иск от 450 лева, представляваща недължимо платени
суми по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
Постъпила е молба-уточнение Вх. №17432/27.06.2023г. от ищеца, в
която уточнява, че е предявен иск за нищожност на отделни договорни
клаузи, но не и на целия договор.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез *** Л.В.. Ответникът признава предявения иск и моли да се постанови
решение при признание на иска по чл. 26 ЗЗД, на осн. чл. 237 ГПК. Твърди се,
че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по договора за кредит. Посочва
се, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на
настоящите искове, поради което и моли да не се възлагат разноски в негова
тежест. Посочва се, че не е имало претенции по отношение на процесното
задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй като последното не е било
заплатено от него. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба рег.№29029/25.10.2023г. потвърждава всички процесуални действия,
извършени от адв. Б. З., включително и подаването на исковата молба. С
молба рег.№27046/05.10.2023г. ищецът акцентира, че ответникът признава
само иска по чл. 26 ЗЗД, но не и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД. С молба рег.
№34939/20.12.2023г. от Н. П., чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК,
уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се
яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа изменението на осъдителния иск по реда на чл.214 ГПК, до размер
от 95,92 лева. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
4
представлява.
С Протоколно определение №2840/22.12.2023г. на осн. чл.214 ГПК е
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като
същият се счита предявен за сумата от 95,92 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Установява се от приложеното копие на Договор за потребителски
кредит №*** от 20.02.2023г., че е сключен на 20.02.2023г., като на същата
дата на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Договора, ответникът в качеството на
кредитодател предоставил на ищеца сумата от 700 лева.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.7 от Договора, лихвеният процент е фиксиран
40,05%, а съгласно чл. 3, ал. 1, т.5 ГПР 47,81%. В договора страните са
уговорили дата на първо плащане 22.03.2023г. / чл. 3, ал.1, т.8/ и дата на
последно плащане 22.05.2023г. / чл. 3, ал.1, т.10/, като общата сума за
плащане възлизала в размер на 747,24 лева / чл. 3, ал.1, т.12/. Видно от чл.4 от
договора, същият служи като разписка за получаване на предоставената в
заем сума. Видно от договора, в чл.5 страните са уговорили обезпечение на
кредита с едно от посочените обезпечения, а именно:
чл.5, ал.1, т.1 - Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва
или
чл.5, ал.1, т.2 - Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не
по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната;
2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е
5
кредитора;
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл.5, ал.2 от Договора, страните са се споразумели, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок
до 3 дни от сключване на договора.
Съгласно чл.11 от Договора, страните са договорили, че „(1) С
подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от
настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия
договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 287,76 лева.; (2) Страните се съгласяват, че в случаите по
предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено-
съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит
начин.“.
В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, на
ищеца Н. П. е изплатена сума от 700 лева от дружеството „Сити Кеш“, чре
посредник „Кеш Поинт“ ООД. Вещото лице дава заключение, че на
22.03.2023г. ищецът от своя страна е заплатил в полза на ответното
дружество сума в размер на 819,28 лева, като с нея са били погасени главница
в размер на 700 лева, договорна лихва в размер на 23,36 лева към дата
22.03.2023г., и неустойка в размер на 95,92 лева за липса на обезпечение.
Съгласно заключението, е договорен фиксиран лихвен процент от 40,05%, а
кредитът е погасен предсрочно на 22.03.2023г. От заключението се
установява, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в
Приложение 1 към чл. 19 ал. 2, ГПР се изчислява на 49,09 % и не надхвърля
максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че
уговорената неустойка по чл. 29 от договора представлява обезщетение за
6
неизпълнение на акцесорно задължение, а обезщетението по дефиниция не
попада в общите разходи и от там не може да се вземе предвид при
изчисляване на ГПР.
Съдът счита, клаузата на чл.11 от договора е нищожна и не е породила
правни последици. Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък
срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът
намира, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките
изисквания за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта
на неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в размер почти половината от предоставената сума.
Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.
Уговорената в чл.11 неустойка не гарантира възстановяване на вреди от
неизпълнение на това основно задължение, поради което Съдът приема, че с
нея не се осъществява обезщетителната й функция. В случая неустойката е
предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят заплаща изцяло и в
срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че кредитополучателят
изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение, то
той би дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя. Освен
това кредитодателят има правомощия да изисква и събира информация, с
която да провери кредитоспособността на потребителя и тези негови действия
би трябвало да предхождат вземането на решение за отпускане на кредита.
Едва след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе
решение дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава
информация и е прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое
задължение на кредитополучателя.
Изискването за предоставяне на обезпечение, съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, както и
възможност за едностранно въвеждани, непредвидени предварително и
неизвестни допълнителни параметри само от кредитора, които - предвид броя
им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят -
тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително
затруднение, както относно физическо лице - поръчител, което следва да
отговаря на редица критерии, за които информация би следвало да се събере
и от допълнителни източници /напр. за доход, осигуровки, чиста кредитна
история и други /. При това положение и изначалното предвиждане на
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
7
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно и риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за
спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи
служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./ Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в
случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка
представлява почти половината от заетата сума, при липса на предоставено
обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на кредита потребителят
би дължал неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма
пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче,
няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се
посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. Обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на
главното задължение. В случая и санкционната функция е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави
8
и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в този смисъл Решение
№ 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/. Тъй като
противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване
на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.
1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Отделно от това житейски преценено, се явява невъзможно в тридневен
срок да бъде събрана изискваната за поръчителите информация, което
нарушава принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Целта на кредитодателят е получаване на неустойката, което се доказва и от
обстоятелството, че същата е предвидена в погасителния план с дължимите
периодични вноски и води до оскъпяване на кредита. Същата не е свързана с
неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателят в резултат на
което да са настъпили вреди за кредитодателя и възниква в резултат от липса
на обезпечение чрез поръчителство. Поради това съдът приема, че същата
портиворечи на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд
е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя
при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Въвеждането в договора на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение представлява поставянето на
потребителя - ищец в неравностойно положение, налагащо по - големи от
допустимите по закон неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за
една от договарящите страни във връзка с изпълнението на самия договор, но
договарянето на неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на
вземането на кредитора само по себе си не може да бъде оправдано от закона,
който дава достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на
кредитора.
По този начин се търси отговорност от длъжника -за действия на трети
лица, каквато отговорност съгласно договора те не могат да носят.
9
С оглед на така изложеното, Съдът стига до извод, че разпоредбата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит № №*** от 20.02.2023г., се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск по чл.
26, ал.1 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД съдът намира следното:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга
и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключване на
договора с посочените клаузи, плащане по договора - разместването на
благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело
до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а
съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от
ответника, размер на претенцията си. Съобразно изхода на предявения иск за
нищожност на клаузата за неустойка по договора и установяването на
нейната нищожност съставлява пречка за възникване на задължение за
неустойка. Поради изложеното, заплатената на основание нищожната клауза
неустойка в размер на 95,92 лева се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен в предявения си размер
от 95,92 лева след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ***,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски,
които са в размер на 101 лева за държавна такса и 200 лева за съдебно-
счетоводна експертиза.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лева, при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение
№ 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено
по ч.гр.д. № 3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
Съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
10
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до
това становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени
в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест
ще бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на
подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се
отнема правото на Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да
присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото
на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия
му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Същото се приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е
приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като
частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема
свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на
конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на
сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС
е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на
нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива
да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,
дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на
ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514
11
от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95
от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, ответникът „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ***, следва да бъде
осъден да заплати на *** „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ
под № ***, фирмено дело №***г. по описа на Софийски градски съд,
представлявано от *** Д. М. М. от САК, сумата от 480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит № №*** от 20.02.2023г. „(1)С
подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5
от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 287,76 лева“; (2) Страните се съгласяват, че в
случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена
разсрочено-съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за
кредит начин.“ , сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и „Сити кеш“
ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. ***
№***, представлявано от Н. П.П., поради противоречие на горепосочената
клауза с добрите нрави и закона / ЗЗП и ЗЗД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „***“ №***, представлявано
от Н. П. да заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. Плевен сумата
от 95,92 лева, представляваща платена без правно основание неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение по Договор за потребителски
кредит № №*** от 20.02.2023г., сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-14.06.2023г., до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК „Сити кеш“ ООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“ №***, представлявано
от Н. П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк.
„***“ бл.***, вх.***, разноски в размер на 101 лева за държавна такса и 200
лева за депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
12
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „Сити кеш“ ООД, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по описа на Софийски градски
съд, представлявано от *** Д. М. М. от САК, адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13