Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.02.2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А РО Д А
Русенският
районен съд, VI-ти граждански състав в публично заседание на трети февруари ,
две хиляди и девета година в състав:
Председател: Е.Б.
при секретаря Г.Г. и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията Б. гр. д. № 82по описа за 2009 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпила е молба за
развод с правно основание чл.100 от СК.
Молителите М.А.М. и М.П.М.
твърдят, че са сключили граждански брак на 21.11.1992г. Заявяват, че са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод. Представят споразумение по
въпросите, визирани в чл.101, ал.1 от СК. Молят съда да прекрати брака им с
развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях споразумение.
Съдът, намира, че
молбата е основателна.
След преценка на
събраните по делото доказателства и предвид волеизявленията на молителите, съдът
приема за установено следното:
Молителите са
сключили граждански брак на 21.11.1992г. в гр.Русе с акт №1055 от същата дата,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак на Община Русе.
Очевидно са изтекли повече от три години от сключване на брака им /чл.100, ал.2
от СК/.
От брака си имат едно
непълнолетно дете – М. .М. М., родена на 31.10.1993г.
Съдът се убеди, че съгласието на
молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо. Представеното
от тях споразумение по чл.101, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло
отношенията им след развода и не
противоречи на закона.
Предвид изложеното и
на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите
следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях
споразумение – утвърдено.
Съдът определя
окончателна държавна такса за развода в размер на 40лв., която следва да се
заплати от молителите по равно, като от тази сума се приспадат 25лв., внесени
при завеждане на делото.
Така мотивиран съдът,
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА
развод по взаимно съгласие между М.А.М.
ЕГН: **********,*** и М.П.М., ЕГН
**********,***, сключили
брак на 21.11.1992г. в гр.Русе с акт №1055 от същата дата на Община Русе.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
от молителите споразумение по чл.101, ал.1 от СК както следва:
1.Прекратява се брака между молителите с развод по взаимно
съгласие.
2. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака непълнолетно дете М. М. М., родена на 31.10.1993г. се предоставят за
упражняване на майката М.А.М..
3. Бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето М. М. М., родена на 31.10.1993г. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09.00часа преди обяд в събота, до 19.00 часа
вечерта в неделя, както и 30 дни от лятото, които да не съвпадат с отпуската на
майката.
4.Бащата се задължава да заплаща чрез майката М.А.М. издръжка за детето М. М. М. в размер на 60 /шестдесет/ лева месечно, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на
съдебното решение по настоящото дело, до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменението или погасяването на това задължение.
5.Семейното жилище на молителите, находящо се в гр.Р. ж.к.”.”,
ул.””, №, бл., вх., ет. което е собственост на мъжа, се предоставя за ползване
на жената.
6.Страните декларират, че притежаваното и придобито от тях по време на
брака им движимо, недвижимо имущество, пари и ценности, подлежащи на подялба,
ще се поделят извънсъдебно или в евентуално бъдещо друго гражданско
производство, както и че не си дължат издръжка взаимно.
7. След прекратяване на брака, жената ще продължи
да носи брачното си фамилно име М..
8.Разноските по делото се поемат от молителите така,
както са ги направили досега.
ОСЪЖДА М.А.М.
ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Русенски районен съд 7.50лв. допълнителна
държавна такса за развода
ОСЪЖДА М.П.М.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на
Русенския районен съд 43.20лв. държавна такса по споразумението за издръжката, 7.50
лв. допълнителна държавна такса за развода.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: