№ 897
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110157377 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Н. Н. Х., представляван от адв. Д. М.
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника,
че разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за потребителски кредит,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от *********** в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му
дължимо вземане от 5 050 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
С определение от 30.01.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер и същият е приет за
разглеждане за сумата от 129, 97 лв., като това е окончателният му размер.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2023 г. по реда на ЗПФУР между Н. Н. Х. в
качеството му на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който
кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 5 000 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума в срок от 18 месеца на погасителни
вноски, като е следвало да върне сумата с лихва 35 % или 1 750 лв., общо – 6 750 лв., като в
договорът бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49, 66 %. В чл. 5 от
сключения договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство,
предоставено от ******** в полза на дружеството ответник, но в самия договор за
потребителски заем никъде не е предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил кредита
заемателят установил, че освен заетата сума от 5 000 лв. са му начислени такса за
обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“
1
ЕООД, в размер на 5 050 лв. Към датата на предявяване на иска ищeцът е погасил изцяло
задълженията си към ответника по сключения договор. Според ищеца сключеният договор
за потребителски заем е недеиствителен, тъи като дължимите вноски за поръчителство не са
посочени в него, нито в общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително
условие за предоставяне на кредит. Ищецът твърди, че не е подписвал договора нито с
обикновен, нито с квалифициран подпис, не му е предоставян и екземпляр от същия.
Твърди, че сключеният договор за заем е недеиствителен, тъи като не отговаря на
законоустановените изисквания за форма, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР
и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъи като сумата за
предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора, а деиствителният ГПР бил
над 70 %. Според ищеца клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е
нищожна и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Иска се
процесната клауза на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******
да бъде прогласена за нищожна и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
5 лв. – частичен иск от общо 5 050 лв, представляваща платена сума при изначална липсва на
основание по договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“
ЕООД, подаден чрез адв. Е. Ц., в които исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за
законосъобразност, а потребителят е получил цялата необходима информация, за да прецени
дали да го сключи. Твърди, че кредитополучателят е могъл да обезпечи договора по
различни начини, следователно и сключването на договор за поръчителство с ****** не е
задължително условие при отпускане на кредита. Сочи, че уговорката за сключване на
договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед
заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит. Поддържа, че
договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от
кредитодателя и не се включва в ГПР, тъи като не влиза в общия разход по кредита,
доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор № *******/20.06.2023
г., сключен между „Фератум България“ ЕООД в качеството му на кредитодател и Н. Н. Х. в
качеството му на кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат
заем в размер на 5 000 лв., при годишен лихвен процент 35%. Посочено е, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 49.66 %. Сумите следва да се върнат на 12
вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 20.07.2023 г. В чл. 5 от Договора е
посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ****** в полза на
кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става
неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че
за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя. Не е посочено, че
възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в
общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на
ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се държи възнаграждение за гаранта.
По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски
формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от е посочено, че общодължимата сума по
кредита е в размер на 6 750 лв., от които дължимата главница възлиза на 5 000 лв., а сумата
за лихвата е 1 750 лв. В секция 4 „Свързани с договора разходи“, т. 4.3 е посочено, че
2
кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/,
предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на
договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи
за кредитополучателя ще бъдат в размер на 5 050 лв., които няма да се включват при
изчисляването на ГПР.
Приети по делото са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти. В чл. 6 са уредени начините за сключване на договора,
като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване отпускането на
заем на кредитоискателя, като след получаване на одобрението за отпускане на заема,
кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за
заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на код за потвърждаване
на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или чрез собственоръчно
подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите
условия. В случай, че кредитополучателят не потвърди сключване на договора се счита, че
договорът е не бил сключен.
Приложено по делото и приета като доказателство е справка за получени плащания
по договор за кредит № *******, от която се установява, че платените суми по договора за
главница в размер на 5 000 лв., лихва в размер на 50, 54 лв. и такса за предсрочно
погасяване 50 лв.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че общият
размер на заплатената сума от Н. Н. Х. за погасяване на сключения на 20.06.2023 г. Договор
за потребителски кредит № ******* е 5 230,51 лв. Сумата е платена в полза на „Фератум
България“ ЕООД и представлява сбор от следните суми: 5 000 лв. – главница, 50, 54 лв. –
лихва, 50 лв. – такса просрочено погасяване, 129, 97 лв. – допълнително избрана
незадължителна услуга. Вещото лице е посочило, че ако сумата от 5 050 лв., начислена като
обезпечение съгласно чл. 5 от договора, се прибави към Годишния процент на разходите
/ГПР/, ще се формират допълнителни разходи по кредита на стойност 101 % от размера на
предоставената главница и ГПР след добавянето на обезпечението ще бъде в размер на 150,
66 %. В открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2024 г. вещото лице е посочило, че
не й е представен първичен счетоводен документ за превеждане на сумата от 129, 97 лв. от
ответника на гарантиращото дружество, а единствено справка, която няма характеристиките
на счетоводен инструмент.
От неоспореното от страните и прието от съда заключение по съдебно – техническа
експертиза /СТЕ/, която съдът намира за обективно и професионално изготвено, поради
което го кредитира с доверие, се установява, че за кредитоискателя в интернетстраницата на
кредитодателя има предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на
поръчител физическо или юридическо лице. Вещото лице е посочило, че на 20.06.2023 г. от
системата на „Фератум България“ ЕООД е изпратена електронна поща до клиента на
посочен от него мейл, съдържаща преддоговорна информация, стандартен европейски
формуляр, общи условия за предоставяне на потребителски кредити и договор за
предоставяне на потребителски кредит № *******/20.06.2023 г. В системата на ответника е
отразено, че при сключване на процесния Договор за кредит от разстояние № ******* от
20.06.2023 г. Н. Н. Х. е дал своето съгласие в процедурата му по отпускане при избрана
опция за обезпечение от самия него, предоставено от ******. Опцията се визуализира в
3
трета стъпка при кандидатстване за процесния договор, етап: извършване на заявката,
попълване на предпочитаното обезпечение, избор на личен гарант или представителство от
****** (****).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит №
******* от 20.06.2023г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП –
нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на
закона и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с осъдителен иск с
правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 129, 97 лв., представляваща платена без основание
сума по нищожна клауза.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете
страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или
същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да
задържи внесената сума.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и страните не спорят,
че са били в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 5 000 лв., а кредитополучателката се задължила да
върне заетата сума в срок от 18 месеца на погасителни вноски, като е следвало да върне
сумата с лихва 35 % или 1 750 лв., общо – 6 750 лв., като в договорът бил посочен годишен
процент на разходите в размер на 49, 66%., а според чл. 5 от сключения договор кредитът
бил обезпечен с поръчителство, предоставено от ********.
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
/ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че е установено сключване на договора за кредит между страните по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно
изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която
препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1
ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се
установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен
подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай,
извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. 8 от
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са били валидно обвързани от договор за
потребителски кредит се установява и от неоспорените факти, че главницата по кредита е
погасена, както и че кредитополучателят е правил плащания по кредита, които се доказват и
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
За ищеца не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение /такса за гарант в
договора за кредит или в погасителния план, като сумата е посочена единствено в
предоставената ù преддоговорна информация. Според т. 5.1 и т. 5.2 от Общите условия
преди сключване на договора заемодателят оценява кредитоспособността на кандидат-
заемателя, като при оценката на кредитоспособността взема предвид и предложените в
негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши кредитоспособността си, заемателят
може да предложи обезпечение, предоставено от гарант-поръчител, одобрен от заемодателя,
или да предложи физическо лице – поръчител, също одобрен от заемателя. В същото врече
обаче в предоставената на ищцата преддоговорна информация в т.4.3 изрично е посочено, че
предоставянето на обезпечение не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит. Следователно предоставянето или не на обезпечение от страна на
искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата
кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма
полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко
и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя.
След като от кредитополучателят се дължи заплащане на възнаграждение за гарант,
без то да има отражение към кредитоспособността му, т.е. да бъде оценявано на тази призма
от кредитодателя, то съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1 ЗПКр. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ
разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
5
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посоченият в договора разход по кредита 49,66 %, не е действителен, тъй като в него
не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. Ако беше посочено и включено в
годишния процент на разходите, то същият щеше да надвиши законустановения максимум и
щеше да бъде в размер на 150, 66 %, което е посочено от вещото лице по ССчЕ. Вследствие
на непосочването и невключването на възнаграждението за гаранта в ГПР се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, съгласно която разпоредба годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България., потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
Ето защо настоящият състав достига до извода, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит е недействителна поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.
Следва да се посочи още, че за ответника „Фератум България“ ЕООД няма основание
да получи и задържи сумата от 5 050 лв. Не се доказа по делото, че ответникът е превел
платената от ищеца сума от 129, 97 лв. на „******”.
В заключение съдът намира, че начинът, по който е установена конструкцията за
обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на нормите за защита
на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с допълнителни плащания.
В допълнение следва да се отбележи и че по делото въобще не се събраха
доказателства за сключен договор за поръчителство или гаранция между ищецът и „******”.
Действително от изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че ищецът е
избрал такава опция за обезпечение, но въобще не става ясно по какъв начин потребителят е
бил обвързан да заплати възнаграждение за това лице в такъв размер.
При това положение предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищеца, като в негова полза
следва да се присъдят следните суми: 102, 50 лв. – заплатена държавна такса, включително,
30 лв. – такса за издадени съдебни удостоверения, 300 лв. – депозит за вещо лице. По
отношение на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение съдът съобрази
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 480 лв. с ДДС, поради което и
разноските в общ размер възлизат на 912, 50 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между Н. Н. Х., ЕГН **********, с
адрес в ****************************************** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
******************************************* клаузата на чл. 5 от сключения между
страните Договор № ******* от 20.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в ******************************************* да заплати на Н. Н. Х.,
ЕГН **********, с адрес в ****************************************** сумата от 129,
97 лева /сто двадесет и девет лева и деведесет и седем стотинки/, платена без основание във
връзка с Договор № ******* от 20.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.10.2023г.) до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в ******************************************* да заплати на Н. Н. Х.,
ЕГН **********, с адрес в ****************************************** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 912, 50 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7