Р Е Ш Е Н И Е № 260020
гр. Пловдив, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, трети
граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди двадесет
и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4641 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЛК
Лидер“ ООД ЕИК ********* против А.С.Г. ЕГН **********, с която се предявява иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцовото дружество не дължи на ответника сума в размер на
350 лева, представляваща съдебни разноски, присъдени й с решение № 14 от 06.01.***
год., по в.гр.дело № 2324/2019 год. по описа на ОС Пловдив, за която сума е
издаден изпълнителен лист по в.гр.дело 2324/2019 год. по описа ОС Пловдив, за
събирането на които разноски е образувано изпълнително дело № ***от *** год. по
описа на *** с рег. № *** и район на действие ***.
В исковата молба се излагат
съображения, че с решение № 14 от 06.01.2020 год., по в.гр.дело № 2324/2019
год. по описа на ОС Пловдив ищцовото дружество е било осъдено да заплати на
ответницата сумата от 350 лева – разноски. Тъй като към момента на
постановяване на цитираното решение, ответницата била длъжник по изпълнително
дело № ***/*** год. по описа на *** с рег. № *** и район на действие ***, по
което взискател било ищцовото дружество /с предишно наименование Лизингова компания
Лидер АД/, с уведомително писмо от 15.01.2020 год. по цитираното изп.дело,
дружество взискател направило изявление за прихващане на дължимата към А.Г.
сума от 350 лева със задълженията на последната по изпълнителното дело, които
към 15.01.2020 год. възлизали на сумата от 144953.77 лева. Твърди се, че към
датата на депозиране на исковата молба задълженията възлизали на сумата от
155881.81 лева. Сочи се, че уведомлението за прихващане било връчено чрез ***
на *** на Г. на 15.01.2020 год., с което задължението на ищцовото дружество към
ответницата по в.гр.дело 2324/2019 год. по описа на ОС Пловдив било погасено
изцяло. Излагат се твърдения, че въпреки извършеното извънсъдебно прихващане,
на 17.01.2020 год., въз основа на издадения на ответницата изпълнителен лист за
сумата от 350 лева по въззивното гр.дело, било образувано изп.дело № ***/***
год. по описа на ***. По това дело по сметка на съдебния изпълнител на 17.03.2020
год. от банка *** ЕАД от банката сметка на дружеството ищец била преведена
сумата от 882 лева, в следствие на наложения запор от ***, в която сума, освен
сумата от 350 лева – разноски, се включвала и сумата от 300 лева адвокатско
възнагражение и 232.50 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Твърди се, че сумата
от 882 лева не се дължи от ищеца на ответницата, тъй като вземането по
издадения изпълнителен лист по в.гр.дело 2324/2019 год. на ОС Пловдив било погасено
преди образуване на изпълн.дело ***/*** год. по описа на ***, чрез извършеното
от ищцовото дружество извънсъдебно прихващане по реда на чл. 103, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното моли предявената
искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от ответника със съображения за частична недопустичост
и неоснователност на предявената искова претенция. Сочи се, че изявлението за
прихващане не е породило правен ефект, тъй като от една страна, ищецът не е
посочил с кое от вземанията, които са част от общата сума от 144953.77 лева
иска да се направи прихващане. На следващо място се сочи, че съдебният
изпълнител няма право да връчва изявления на страните, които не касаят
изпълнителното дело, нито има право да зачита извършени едностранно заявления
за прихващане. Твърди се и че ответницата не дължи на ищеца сумата от 144953.77
лева, тъй като вземанията на ищеца, по които било образувано изп.дело ***/***
год. по описа на *** не подлежали на принудително събиране, поради погасяването
им по давност. Излага подробни съображения за това.
Предвид горните съображения се иска от
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
С Определение от 10.09.2020 год. съдът
е спрял, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството по настоящото дело
до приключване на търг.дело 65/2020 год. по описа на ОС Пловдив, с предмет
признаване на установено между страните недължимостта на суми, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело 4675/1999 год. и изп.лист по ч.гр.дело №
1610/2005 и двете по описа на РС Пловдив, и които са предмет на принудително
изпълнение по изп.дело№ **/*** по описа на *** и изп.дело № ***/*** год. по
описа на ***.
С Определение от 23.04.2025
год. производството по делото е възобновено.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
В рамките на настоящото производство,
не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства – Решение № 14 от 06.01.2020 год., постановено по възз. гр.дело
2324/2019 год. по описа на ОС Пловдив /л.8/, че с цитираното решение, влязло в
сила на 06.01.2020 год., ищцовото дружество е осъдено да заплати на А.С.Г. –
ответник в настоящото производство, сумата от 350 лева, представляваща сторени
от Г. разноски по възз.гр.дело 2324/2019 год. по описа на ОС Пловдив.
От приобщените по делото материали по
изпълнително дело № ***/*** год. по описа на ***, в това число приложено писмо
с разписка /л.1199 от ИД, том ІV/ и молба изх. № 03670/15.01.2020 год. с уведомително
писмо /л.1191-1193 от ИД, том ІV/, се установява, че на *** год. е образувано изпълнително
дело № ***/*** год. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие *** с
взискател Лизингова компания Лидер АД и длъжник Х.М.Е.и А.С.Г., по което
изпълнително дело на 15.01.2020 год. на *** на А.С.Г., чрез ***, е връчено
уведомително писмо от ЛК Лидер ООД /с предишно наименование Лизингова компания
Лидер АД /. С уведомителното писмо, адресирано до А.С.Г., последната се
уведомява, че от ЛК Лидер АД се извършва прихващане на вземанията на ЛК Лидер
АД по изп. дело ***/*** год. по описа на ***, възлизащи към 15.01.2020 год. на
144953.77 лева с вземането на А.С.Г. срещу ЛК Лидер АД, въз основа Решение от 06.01.2020 год. по в.гр.дело 2324/2019
год. по описа на ОС Пловдив в размер на
350 лева, до размера на по-малкото от тях.
Видно от приложените материали по изпълнително
дело № ***/*** год. по описа на ***, в рег. № *** с район на действие ***, цитираното
изпълнително дело е образувано на 17.01.2020 год. по молба на А.С.Г. въз основа
на изпълнителен лист, издаден по възз.гр.дело № 2324/2019 год. по описа на ОС
Пловдив за сумата от 350 лева – разноски, дължима от ЛК Лидер АД на А.С.Г.. По
изпълнителното дело, на 18.03.2020 год. е постъпила сума от 882.50 лева, която
до 20.05.2025 год. не е разпределена и изплатена, а изп.дело е спряно, на
основание чл. 432, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 397, ал.1, т.3 ГПК.
С Решение № 69 от 09.07.2021 год.,
постановено по възз.търг.дело 253/2021 год. по описа на АС Пловдив, влязло в
сила на 17.10.2024 год., са отхвърлени предявените от А.С.Г. против ЛК Лидер АД
отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за
признаване на установено между страните, че Г. не дължи на ЛК Лидер АД, поради
погасяване по давност, сумата от 5001 лева, частично от 12957.51 лева, за която
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело 4675/1999 год. по описа на РС Пловдив
и сумата от 25001 лева, частично от 63000 лева, за която е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 1610/2005 год. по описа на РС Пловдив, за които вземания е
образувано изпълнително дело ***/*** год. по описа на ***.
С протоколно определение, постановено в
открито с.з. от 11.06.2025 год. по настоящото производство, съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към дата 06.01.2020
год. и към дата 15.01.2020 год. задължението на ответницата А.С.Г. по
изпълнително дело № ***/*** год. е надхвърляло сумата от 350 лева.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С предявяването на иска по чл. 439, ал.
1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника
следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В настоящия казус, ищецът, като длъжник
по изп. дело ***/*** по описа на ***, оспорва изпълнението, като се позовава на
правопогасяващи факти – изпълнение, извършено след влизане в сила на 06.01.2020
год. на решението по в.гр.дело 2324/2019 год. по описа на ОС Пловдив, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист за сумата от 350 лева в полза на Г.
и е образувано на 17.01.2020 год. изп.дело ***/*** год. по описа на ***.
Позовава се на извършено извънсъдебно прихващане от 15.01.2020 год. между тази
сума от 350 лева и сумата, дължима му по изп. дело ***/*** год. по описа на ***.
Институтът на прихващането е уреден
в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД
Според законовите разпоредби и мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез
изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект - погасяване
на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа
белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и
размер. Извършено извън процеса, изявлението е безусловно. За да породи
действие, трябва да достигне до адресата.
В разглежданата хипотеза, се установи
безспорно от събрания доказателствен материал, че към датата на изявлението за
прихващане – 15.01.2020 год., всяка едва от страните е дължала на насрещната
страна парично вземане. ЛК Лидер АД е дължало на ответницата сумата от 350
лева, въз основа на влязлото в сила решение по в.гр.дело 2324/2019 год. по описа
на ОС Пловдив, а А.Г. е дължала на ЛК Лидер АД сумата от 12947.51 лева по
изп.лист издаден по гр.дело 4675/1999 год. и 63000 лева по изп.лист, издаден по
ч.гр.дело 1610/2005 год. Установи се, че активното вземане – това на ищеца ЛК
Лидер АД, е ликвидно – установено е със заповеди за изпълнение, издадени съответно
по ч.гр.дело 4675/1999 год. и ч.гр.дело 1610/2005 год. и двете по описа на РС
Пловдив и изискуемо – подлежащо на изпълнение. Установи се и че от страна на
ищеца до ответницата е отправено изявление за прихващане, в което изявление са
отразени страните по двете подлежащи на прихващане вземания, основанието на
вземанията и техния размер. Установи се и че това изявление е достигнало до своя
адресат – ответницата, на 15.01.2020 год. чрез връчването му по реда на чл. 46 ГПК на нейния *** – Г.Г..
Съдът не споделя възражението на
ответната страна, че съдебният изпълнител не би могъл да връчва уведомление за
прихващане. То е извършено по изпълнителното дело, по което и прихващащия, и
този, от когото се прихваща са страни, с вземане, предмет именно на това
изпълнително дело.
Съдът не споделя и възражението на
ответника, че към момента на извършване на извънсъдебното прихващане между
страните е било образувано търг.дело 65/2020 год. по описа на ОС Пловдив с
предмет недължимостта на вземанията по изп. дело ***/*** год. по описа на ***,
поради погасяването им по давност, тъй като видно от приложената по делото
искова молба, въз основа на която е инициирано цитираното търгъговско дело
/л.89-91/, същата е депозира в ОС Пловдив на 24.01.2020 год., тоест близо десет
дни след получаване на изявлението за прихващане.
Касателно възражението, че изявлението
за прихващане не е достигнало до своя адресат – ответницата, то това възражение
е сторено едва с писмената защита, депозирана по делото. Следва да се отбележи
и че с исковата молба също се съдържа уведомление за извършеното прихващане, а
и от материалито по изп.дело ***/*** год. се установи, че уведомлението е
връчено на *** на ответницата.
Относно възражението, за нередовност на
изявлението за прихващане, поради непосочване, с което точно от всички
задължения на ответницата – длъжник по изп.дело ***/*** год. е направено
прихващането на сумата от 350 лева, то в настоящия случай, доколкото не е
спорно че по изпълнителното дело към момента на изявлението за прихващане от Г.
е била дължима сума над 350 лева, то стореното възражение е ирелевантно. Посочване
на конкретната сума, с която се прави прехващане не е условие за редовността на
извършеното извънсъдебно прихващане. Необходимост от уточнение, с кое точно
вземане се прави прихващане би възникнала, ако активното вземане не бе ликвидно
и ако всяко от вземанията се дължеще по различни изпълнителни дела. На следващо
място, в ЗЗД, чл.76, е посочен реда за погасяване на множество задължения.
Съдът не споделя и възраженията на
ответника, че са налице два иска, предявени от ищеца. Действително в
първоначалната искова молба е посочена недължимост не само на сумата от 350
лева, но и разноските по изпълнително дело, но след дадени указания именно от
съда, по реда на чл. 129 ГПК, нередовността е изправена, като ищецът изрично е
посочил, че предявява иск единствено за недължимост на сумата от 350 лева, а
недължимостта на разноските е естествена последица от недължимостта на главното
вземане.
По изложените съображения, доколкото се
установи, че към датата на образуване на изпълнително дело ***/*** год. по
описа на *** и след влизане в сила на решението на ОС Пловдив, с което ЛК Лидер
ООД е осъден да заплати на А.Г. процесната сума от 350 лева, последната не е
била дължима, тъй като е погасена посредством извършеното извънсъдебно
прихващане, то предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да
бъде уважен изцяло.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. По
делото се доказа да са сторени разноски от ищеца, както следва: 50 лева – заплатена
държавна такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение и 48 лева – такса за
преписи на изп.дело. По образувано производство по обезпечение на бъдещ иск по
чл. 439, ал.1 ГПК – ч.гр.дело ***/*** год. по описа на РС Пловдив, от ищеца е
заплатена сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение и 40 лева – държавна
такса. Съдът не споделя възражението за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение в обезпечителното производство като намира същият за
пропорционален на материалния интерес и фактическата и правна сложност на
производството. Размерът на адвокатския хонорар съответства и на действащата,
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие Наредба № 1
09.07.2024 год. за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът „ЛК Лидер“ ООД ЕИК
********* /с предишно наименование „Лизингова компания Лидер“ АД/ не дължи на ответника А.С.Г. ЕГН **********
сума в размер на 350 лева, представляваща съдебни разноски, присъдени й с Решение
№ 14 от 06.01.2020 год., постановено по възз.гр.дело № 2324/2019 год. по описа
на ОС Пловдив, за която сума е издаден изпълнителен лист по възз.гр.дело
2324/2019 год. по описа ОС Пловдив, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***от *** год. по описа на *** с рег. № *** и район на
действие ***.
ОСЪЖДА А.С.Г. ЕГН ********** да заплати
на „ЛК Лидер“ ООД ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 458 лева, представляваща сторени
разноски в настоящото производство и сумата от 400 лева – сторени разноски по
ч.гр.дело ***/*** год. по описа на РС Пловдив.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването
му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.