Определение по дело №2211/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2164
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20225300502211
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2164
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба вх.№ 38850/16.05.2022 г.,
депозирана от И. Т. М., ЕГН **********, чрез адвокат А. Ц., против
определение № 4975/10.05.2022 г., поправено с определение №
8202/29.07.2022 г., постановено по г.д.№ 14538/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което е върната искова молба на жалбоподателя против
„Медидом“АД, ЕИК ********* и е прекратено производството по делото,
както и частна въззивна жалба вх.№ 52239/27.06.2022 г., депозирана от
„Медидом“АД, ЕИК *********, чрез адвокат А. В., против определение №
6512/16.06.2022 г., поправено с определение № 8202/29.07.2022 г., с което е
изменено определение № 4975/10.05.2022 г., в частта относно присъдените
разноски, като И. Т. М., е осъден да заплати на „Медидом“АД сумата от
300,00 лева, направени по делото разноски.
Относно частна въззивна жалба вх.№ 38850/16.05.2022 г.:
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
противоречие на атакувания акт с процесуалния закон. Сочи се, че не са
налице неясноти в исковата молба и уточняващите я такива. Поддържа се, че
в случая се касае за електрическа инвалидна количка, която след пореден
ремонт и заплащане на последния от „Социални грижи“ трябва да бъде
1
върната на жалбоподателя, като неин собственик, за да може той да провери
дали е извършен ремонт на дефектите. Сочи се също така, че ищецът не
желае финансово обезщетение за невърнатата инвалидна количка, както и за
причинените му нематериални щети, като влошаване на здравословното му
състояние. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и
делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Медидом“АД, с
който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения в
подкрепа на обжалваното определение. Моли се то да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по г. д. № 14538/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от И. Т. М., против „Медидом“АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 2016 г., чрез
решение на ТЕЛК, ищецът е получил право да закупи инвалидна
акумулаторна количка, като покупката е извършил от ответното дружество
„Медидом“АД. Поради дефект в предната ходова част на количката през
есента на 2019 г. ищецът я предоставил за ремонт в същото дружество.
Когато вещта била върната след ремонт ищецът констатирал, че тя няма
необходимата мощност. Обърнал се отново към ответното дружество и в
резултат количката му била заменена с нова. След известно време заменената
количка получила дефект в електрониката. Ответното дружество я приело
отново за ремонт, като за времето до отстраняване на повредата предоставило
на ищеца като оборотна старата му (преди замяната) количка, която също не
била ремонтирана. След проведени разговори с представители на ответното
дружество, то приело за ремонт и оборотната количка. Ответното дружество
отправило предложение до ищеца да получи след ремонт първоначалната
(заменена) количка, но ищецът отказал. В резултат повече от 14-15 месеца
ответното дружество отказвало да върне на ищеца втората (предоставена след
замяната) количка, като задържало и двете колички. Посочено е, че
закупената през 2016 г. количка е на цвят синя, с фабричен № 203, Agin Pietz,
2
заменена с количка с цвят червен, с фабричен № S141Bui60i000i6. Предявено
е искане ответното дружество да бъде осъдено да предаде на ищеца
владението на собствената му движима вещ (червената количка) или нова
количка, или да възстанови продажната цена за нея от 3019,00 лева, както и
да възстанови на „Социално подпомагане“ сумата от 2112,60 лева, платена за
неосъществен ремонт, ведно с лихви.
С разпореждане № 21383/22.10.2021 г. исковата молба е оставена без
движение за посочване адрес на ищеца, излагане на ясни фактически
твърдения, на които се основават исковете, посочване какви и колко искове се
предявяват, както и формулиране на надлежен петитум във връзка с
изложените фактически твърдения.
В изпълнение на дадените указания към молба вх.№
66592/08.11.2021 г. от ищеца, е представено уточнение, с което се поддържат
вече предявените фактически твърдения, като е предявен петитум ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 2112,60 лева, ведно с лихви,
като обезщетение за неизвършения ремонт и претърпени материални вреди и
физически и психически страдания.
С разпореждане № 22530/08.11.2021 г. до ищеца са дадени указания
да посочи кога е сключен договорът за покупко – продажба на инвалидната
количка, как е формирана сумата от 2112,60 лева, от кого на кого е платена
тази сума, с каква цел, твърди ли се, че е налице неизпълнение на договор от
страна на ответника или сумата се претендира, тъй като ответникът се е
обогатил неоснователно с нея, да се посочи банкова сметка или друг начин на
плащане.
С молба вх.№ 14011/21.02.2022 г. ищецът уточнява, че количката е
получeна срещу фактура на негово име и касова бележка за платената сума от
3019,00 лева, а сумата от 2112,60 лева е за основен ремонт на количката и е
посочена банкова сметка на ответното дружество.
С молба вх. № 15898/28.02.2022 г. допълнително е посочено, че
договорът за покупко – продажба на количката е сключен през 2016 г., като е
допусната грешка в посочената сума от 2112,60 лева и същата да се счита
2115,00 лева.
След тези уточнения е постановено връчване на препис от исковата
молба до ответника за отговор.
3
С последваща молба вх.№ 15900/28.02.2022 г. и приложенията към
нея от ищеца е представено изложение, в което се поддържа да е закупил през
2016 г., от ответното дружество акумулаторна инвалидна количка, чрез
решение на ТЕЛК, като след дефект вещта била подменена с нова, последната
също приета за ремонт, като след приемане за ремонт и на тази втора количка,
а впоследствие и на предоставената му оборотна, както заменената, така и
втората количка се намират при ответното дружество, а ищецът е без
транспорт от 17.07.2019 г. Посочено е, че ищецът не желае финансово
обезщетение за невърнатата инвалидна количка, както и за причинените му
нематериални щети, като влошаване на здравословно състояние. Предявено е
искане да му бъде върната ремонтираната количка или тя да бъде заменена с
нова, като се даде възможност на ищеца да провери дали е изправна.
За да постанови сега обжалваното определение, с което исковата
молба е върната, първостепенният съд е приел, че въпреки неколкократно
предоставената на ищеца възможност, са изложени противоречиви факти и
обстоятелства, както и различни искания, които препятстват определянето на
правната квалификация на предявените искове, а именно – дали между
страните е сключен договор за покупко – продажба, ако да кога; коя е
исковата сума – 2112,60 лева или 2115,00 лева, как е формирана същата, от
кого на кого е платена, кога и с каква цел; твърди ли се, че е налице
неизпълнение на договор от страна на ответника, или сумата се претендира,
тъй като последният неоснователно се е обогатил с нея; ако се твърди, че
сумата е платена от Дирекция „Социално подпомагане“ на ответника, на
какво основание ищецът претендира заплащането ; с последната молба е
предявен изцяло нов петитум – за връщане на ремонтираната акумулаторна
количка или заменянето с друга, като се даде възможност на ищеца да
провери изправността ѝ, което се намира от съда за недопустимо.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК исковата молба следва да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво
се състои искането. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
следва да направи твърдение за факти, които са включени в хипотезата на
правната норма, която урежда субективното право, чиято защита се търси, а
правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда.
4
В случая още в първоначалната искова молба са изложени
твърдения, че ищецът е собственик на акумулаторна инвалидна количка,
закупена от ответното дружество през 2016 г., като в допълнителните молби е
уточнено, че за продажбата е издадена фактура на името на ищеца (самата
фактура се намира на л. 108 от делото на РС), впоследствие поради дефект
заменена с друга, отново дефектирала, като след предявени рекламации и
предприети ремонти, ответното дружество е задържало и двете посочени
колички и въпреки проведени разговори отказва да върне на ищеца,
собствената му количка. В първоначалната искова молба и двете колички са
индивидуализирани, чрез посочване на техния цвят и фабричен номер. В
съответствие с така въведените фактически твърдения е предявен петитум от
ищеца да бъде възстановена фактическата му власт върху собствената му
количка. Последната е посочена, като червената такава.
Посоченото обосновава извод, че е предявен иск с правна
квалификация чл. 108 от ЗС – за признаване правото на собственост на ищеца
върху описаната движима вещ, на посоченото правно основание и осъждане
на ответника да му предаде нейното владение. В исковата молба се съдържат
твърдения за основанието, на което се претендира правото на собственост
(като конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на
собственост и предаването на владението ищецът сочи покупко – продажба на
движима вещ, заменена от продавача впоследствие), обектът на ревандикация
е надлежно индивидуализиран, посочени са действията, с които ответникът
препятства упражняването на това право и е въведено твърдение, че именно
последният упражнява фактическа власт върху претендираната количка. В
съответствие с въведените фактически твърдения е предявено искане за
осъждане на ответника да предаде на ищеца фактическата власт върху
собствената му (след замяната) движима вещ. Преценката за това дали е
налице претендираното право на собственост върху заменената движима вещ,
е въпрос по съществото на спора, а не такъв по редовността на исковата
молба.
На свой ред предявените претенции за заплащане на парични суми
са оттеглени с последната молба вх.№ 15900/28.02.2022 г. Тъй като в тази
част претенцията е останала нередовна, независимо от разпореденото от
първостепенния съд връчване на препис от исковата молба до ответника,
действието по подаване на молба вх.№ 15900/28.02.2022 г. съставлява
5
поправка на исковата молба, за която не важат ограниченията на чл. 214 от
ГПК (определение №144/25.02.2015 г. по ч.г.д.№ 1020/2015 г., 4-то г.о. на
ВКС). В тази връзка, с оглед направеното с молбата изявление, че ищецът не
желае финансово обезщетение за невърнатата инвалидна количка, както и за
причинените му нематериални щети, като влошаване на здравословно
състояние, следва да се приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на тази
част от претенциите и не се налага тяхното квалифициране.
Следователно липсва посоченото от първостепенния съд
противоречие между фактическите твърдения на ищеца, а изложените такива
да са неясни, по смисъла на разпоредбата на чл.127, ал. 1, т. 4 от ГПК и, че са
налице различни искания, които препятстват определяне на правната
квалификация на предявените искове.
Поради така изложените съображения частната жалба се явява
основателна, а обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, като
вместо това да бъде постановено продължаване на съдопроизводствените
действия, при съобразяване на обстоятелството, че съдът е сезиран с редовна
искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС,
съгласно дадените указания.
Относно частна въззивна жалба вх.№ 52239/27.06.2022 г.:
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
до-пустимостта на производството в тази част, намира че частната жалба е
пода-дена в срок, от легитимирана страна и против обжалваем съдебен акт. С
оглед обаче на постановената отмяна на определение № 4975/10.05.2022 г., с
което е върната исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, като законна последица следва да бъде отменено и определение
№ 6512/16.06.2022 г., поправено с определение № 8202/29.07.2022 г., с което
в полза на ответника са присъдени разноски във връзка с прекратяването.
Последното от своя страна обуславя извод, че за жалбоподателя
„Медидом“АД липсва правен интерес от предявеното искане за присъждане
на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер от
480,00 лева, евентуално на такива от 360,00 лева с включен ДДС, вместо
присъдените. Поради това посочената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по нея прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4975/10.05.2022 г., поправено с определение
№ 8202/29.07.2022 г., постановено по г.д.№ 14538/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което е върната искова молба на И. Т. М., ЕГН ********** против
„Медидом“АД, ЕИК ********* и е прекратено производството по делото и
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОТМЕНЯ определение № 6512/16.06.2022 г., поправено с определение
№ 8202/29.07.2022 г., с което е изменено определение № 4975/10.05.2022 г., в
частта относно присъдените разноски, като И. Т. М., е осъден да заплати на
„Медидом“АД сумата от 300,00 лева, направени по делото разноски.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба вх.№
52239/27.06.2022 г., депозирана от „Медидом“АД, ЕИК *********, чрез
адвокат А. В., против определение № 6512/16.06.2022 г., поправено с
определение № 8202/29.07.2022 г., с което е изменено определение №
4975/10.05.2022 г., в частта относно присъдените разноски, като И. Т. М., е
осъден да заплати на „Медидом“АД сумата от 300,00 лева, направени по
делото разноски и прекратява производството по в. ч. г. д. № 2211/2022 г. на
ОС Пловдив в тази част.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на
„Медидом“АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7