№ 236
гр. Варна, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница С.
Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243100502598 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 64869/12.08.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Ж. С. П. и Р. О. Р., чрез общия им процесуален представител адв. Р. Д. от АК-
Варна, срещу Решение № 2861/27.07.2024 г., поправено с решение № 3837/30.10.2024г.,
постановено по гр. д. № 15024/2023 г. по описа на РС-Варна, 40-ти с-в, с което съдът е
отхвърлил предявените от Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 108 ЗС, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответниците А. П. А., ЕГН ********** и Д. П. А., ЕГН **********, че са собственици на по
½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ, находящ се в гр. Варна, с идентификатор №
10135.2566.49 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18- 92/14.10.2008г., на изп.
дирерктор на АГКК, въз основа на правна сделка – покупко-продажба от 06.02.2007г. и
евентуално давностно владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2007г. от
праводателите им и лично от тях от 2007г. до 10.2023г., и ответниците да бъдат осъдени да
предадат владението на имота на ищците при посочените квоти и е осъдил, на основание чл.
78 ал. 3 ГПК, Ж. С. П. и Р. О. Р., да заплатят на А. П. А., ЕГН ********** сумата от 8500
лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски. Решението е
постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответниците - Х. А. П.,
ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********.
Жалбоподателите считат първоинстанционното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Считат, че по делото е безспорно установено, че те са
собственици на процесния недвижим имот. Считат, че вероятно в нотариалните актове за
собственост от 2000г. до 2003г. е допусната техническа грешка при изписване на процесния
имот, като към ПИ 2028 е прибавена буквата „А“, но това не променя обстоятелството, че
имотът описан в посочените документи е идентичен с процесния. По същество молят
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
1
предявените от тях искове да бъде уважени.
В срока по чл. 263 ГПК, от А. П. А. и Д. П. А., чрез общия им процесуален
представител адв. Б. Ф., е подаден отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Молят същата да бъде оставена без уважение и
обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263 ГПК, от Х. А. П. и И. П. П. - трети лица помагачи на страната на
ответниците, чрез общия им процесуален представител адв. В. Г., е подаден отговор, с който
се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят същата да бъде
оставена без уважение и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззивниците – Ж. С. П. и Р. О. Р., чрез
общия си процесуален представител адв. Р. Д. поддържат въззивна жалба. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззиваемите – А. П. А. и Д. П. А., чрез
общия си процесуален представител адв. Б. Ф. поддържат отговора на въззивната жалба
Претендират се разноски.
Третите лица помагачи – Х. А. П. и И. П. П. – редовно призовани, не се явяват, не се
представляват.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Ж. С. П. и Р. О. Р.,
срещу А. П. А. и Д. П. А., искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за
установено, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
10135.2566.49 по КККР на гр. Варна одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., на изп.
дир. на АГКК, въз основа на правна сделка – договор за покупко-продажба от 06.02.2007г. и
евентуално давностно владение от 2003г. до октомври 2023г, като ответниците бъдат
осъдени да предадат владението на имота на ищците при посочените квоти.
Ж. С. П. и Р. О. Р. твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 63, том I, peг. № 809, дело №
46/06.02.2007г. на Нотариус П. П., в който е описан имот, находящ се в гр. Варна местност
„Т.“, с площ от 1100 кв.м. по документ за собственост, представляващ ПИ № 122 по
Кадастралния план на „Приморски парк“. По силата на посочения договор О. О. и А. О.а са
продали описания имот на Ж. С. П., докато е била в брак с Р. О. Р..
Сочат, че с договор за покупко-продажба от 28.03.2003 г., който е обективирано в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том I, peг. № 1255, дело №
75/28.03.2003 г. на Нотариус П.С., Д.Т.Б. е продала на О.Р. О. ПИ № 122 по Кадастралния
план на „Приморски парк“, гр. Варна с площ 808 кв.м., като в този НА е посочено, че имотът
е идентичен с имот 2028А.
Д.Т.Б. от своя страна е закупила от П. В. Д., ЕГН **********, имот находящ се в гр.
Варна местност „Т.“ с № 2028А по КП „Св. Н. –А.“ с площ 1100 кв.м., което е отразено в
Нотариален акт за покупко-продажба № 125, том IV, peг. № 8116, дело № 569/31.07.2003г. на
Нотариус Александър Ганчев.
П. В. Д. е придобил имот находящ се в гр. Варна местност „Т.“ с № 2028А по КП „Св.
Н. – А.“ с площ 1100 кв.м чрез покупка от Д.З. Д., ЕГН **********, което е обективирано в
Нотариален акт за продажба № 146, том I, peг. № 2644, дело № 125/07.06.2001г. на Нотариус
П.С..
С КНА за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №
39, том II, peг. № 1918, дело № 39/11.05.2000 г. на Нотариус О.С., Д.З. Д. е признат за
собственик на земеделска земя, находящ се в гр. Варна, местност „Т.“, с пл. № 2028А с площ
1100 кв.м. За имота е била учредена договорна ипотека през 2002г. от П. Д. в полза на
Дафинка Бобева за обезпечаване на задължение на длъжник Златка Д.а, която впоследствие е
била заличена. Сочат, че са упражнявали явно и спокойно фактическа власт спрямо имота с
2
намерението да го своят от 06.02.2007г. до октомври 2023г., като преди това такава
фактическа власт е била осъществявана от праводателите им - съпрузите О. О. и А. О.а.
Твърдят, че надлежно са плащали дължимите данъци за имота. Сочат, че имотът към 2003г. е
бил ограден с мрежа и колове, като впоследствие те са били откраднати и предвид
местонахождението му в пресечена местност залесена с храсти и дървета, не е бил ограден
от ищците или праводателите им, но е бил наглеждан от тях. В края на месец октомври
2023г. ищците били уведомени от съсед на имота, че неизвестни лица разчистват имота им и
го ограждат. След разговор с лицето, което предприело тези действия те установили, че това
е ответникът А. А., който се легитимирал като негов собственик съобразно сделка
обективирана в нотариален акт от 29.05.2023г. и съобразно вписването в КККР на гр. Варна.
Ищците оспорват ответниците или техните праводатели, най-ранният от които е П.К.
легитимиращ се с нот. акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка № **** г.,
да са били собственици на имота. Сочат, че никой от посочените в този нотариален акт
имоти не съвпадат с процесния по площ и граници. Евентуално твърдят, че към съставянето
на КНА за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 39, том
II, peг. № 1918, дело № 39/11.05.2000 г. на Нотариус О.С., правото на собственост спрямо
имота не е принадлежало на П.К..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от А. П. А. и Д. П. А. е постъпил писмен
отговор, с който изразяват становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че са
собственици на процесния недвижим имот въз основа на правна сделка - договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 43, том 2, peг. № 6611, дело №
227/29.05.2023 г. на Нотариус О.С. - Варна от 29.05.2023г. С посочения договор А. П. А. по
време на брака си с Д. П. А. е закупил имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на гр.
Варна от Х. А. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********.
Сочат, че Х. А. П. и И. П. П., по време на брака си, са закупили ПИ с идентификатор
10135.2566.49 по КККР на гр. Варна от продавачите Р. А. Б., ЕГН ********** и М.Ц.И., ЕГН
**********, която сделка е обективирана в Нотариален акт за продажба № 163, том II, peг. №
5477, дело № 357/18.05.2018 г. на Нотариус О.Ш. – Варна.
Сочат, че Р. А. Б. и М.Ц.И. са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор
10135.2566.49 по КККР на гр. Варна чрез правна сделка – договор за покупко-прадажба,
обективиран в Нотариален акт № 191, том II, peг. № 5042, дело № 428/11.12.2017г. на
Нотариус В. П. – Варна. Като доказателство за собствеността си продавачите по сделката са
представили Нотариален акт № ****г., с който П.К.К. е признат за собственик, въз основа на
придобивна давност, на 4 броя ниви с площ от 5 дка, 4 дка, 6 дка и 3 дка и едно лозе в
землището на с. Виница с площ от 1 дка.
Твърдят, че имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна съвпада с
имота по нотариален акт от 1957г. с посочен в него собственик П.К.. Този нотариален акт е
посочен като индивидуализиращ титул за собственост на имот с идентификатор
10135.2566.49 при изработването на КК и КР през 2008г. Никой не е възразил тогава и
впоследствие пред АГКК или пред съд против посочването на П.К. като собственик за имот
с идентификатор 10135.2566.49 в КК и КР. Впоследствие собствениците в КККР са
актуализирани съобразно гореописаните правни сделки на които ответниците основават
правата си, като са посочени хронологично праводателите на ответниците, респ.
ответниците. Оспорват, че описаните имоти в нотариалните актове, на които се позовават
ищците, съвпадат с ПИ с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна.
В условието на евентуалност, считат, че Д.З. Д. не е придобил по давност процесния
имот, което обстоятелство е отразено в констативен нотариален акт от 2000г. След като той
не е придобил собствеността спрямо имота, всички последващи разпоредителни сделки
извършени с този имот от него и последващите му приобретатели са извършени от лица
несобственици и не са произвели вещнопрехвърлителен ефект.
Ответниците се позовават на кратка придобивна давност предвид добросъвестно
осъществяване на владението от тяхна страна, към което присъединяват също
3
добросъвестното владение на техните праводатели, считано от 10.10.1957г. до датата на
предявяване на иска, както следва – от 10.10.1957г. до 11.12.2017г. - П.К.К. и наследниците
му, от 11.12.2017г. до 18.05.2018г. – Р. А. Б. и М.Ц.И., от 18.05.2018г. до 29.05.2023г. - Х. А.
П. и И. П. П. и от последната дата до предявяване на иска – ответниците. Евентуално, ако не
се докаже добросъвестността им и тази на праводателите, се позовават на придобивна
давност въз основа на недобросъвестно владение осъществявано от тях, към което
присъединяват и това на посочените по-горе техни праводатели, считано от 1947г. до
предявяване на иска, както следва от 01.1947г. до 11.12.2017г. - П.К.К. и наследниците му, от
11.12.2017г. до 18.05.2018г. – Р. А. Б. и М.Ц.И., и от последната дата до предявяване на иска
– от тях.
По искане от ответниците са конституирани трети лица – помагачи на тяхна страна
праводателите им Х. А. П. и И. П. П.. Те сочат, че са закупили в СИО ПИ с идентификатор
10135.2566.49 по КК и КР на гр. Варна от продавачи Р. А. Б. с ЕГН ********** и М.Ц.И. с
ЕГН **********, съобразно Нотариален акт за продажба №163, том II, peг. №5477, дело
№357/18.05.2018г. на Нотариус О.Ш. – Варна. От своя страна праводателите им са
придобили имота от лицата и последователността посочена от ответниците в отговора.
Сочат, че имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна, съвпада с имота по
нотариален акт от 1957г. с вписан в него собственик П.К.. Поддържат становището на
ответниците, което е изразено в отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищците – Ж. С. П. и Р. О. Р. лично и чрез
общия си процесуален представител адв. Р. Д. поддържат предявения иск. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответниците – А. П. А. и Д. П. А., чрез
общия си процесуален представител адв. Б. Ф. оспорват предявения иск. Претендират се
разноски.
Третите лица помагачи – Х. А. П. и И. П. П. – чрез общия си процесуален
представител адв. В. Г. пледират за уважаване на предявения иск.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 63, том 1, рег. № 809, дело
№ 46 от 2007 г. на нотариус П. П. става видно, че на 06.02.2007 г. О.Р. О. и А.Т. О.а от една
страна като продавачи са продали на Ж. С. Р.а, в качеството й на купувач, поземлен имот с
идентификатор № 122 по КП на „Приморски парк“, находящ се в град Варна, местност „Т.“,
при граници ПИ № 025; 132; алея и път Варна – Златни пясъци.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том 1, рег. № 1255, дело №
75 от 2003 г. на нотариус П.С. става видно, че на 28.03.2003 г. Д.Т.Б. от една страна като
продавач е продала на О.Р. О., в качеството му на купувач, поземлен имот с № № 122, по КП
на „Приморски парк“, находящ се в град Варна, местност „Т.“, идентичен с поземлен имот
№ 2028 А, при граници ПИ № 2025; 2028; алея и път Варна – Златни пясъци.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125, том 4, рег. № 8116, дело №
569 от 2002 г. на нотариус Александър Ганчев става видно, че на 31.07.2002 г. П. В. Д. от
една страна като продавач е продал на Д.Т.Б., в качеството й на купувач, недвижим имот,
находящ се в град Варна, местност „Т.“, представляващо поземлен имот № 2028 А по КП
„Св. Н. – А.“, при граници ПИ № 2025; 2028; и от двете страни път.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, том 1, рег. № 2644, дело №
125 от 2001 г. на нотариус П.С. става видно, че на 07.06.2001 г. Д.З. Д. от една страна като
продавач е продал на П. В. Д., в качеството му на купувач, недвижим имот, находящ се в
град Варна, местност „Т.“, представляващо поземлен имот № 2028 А по КП „Св. Н. – А.“,
при граници ПИ № 2025; 2028; и от двете страни път.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 39, том 2-1, рег. № 1918, дело
4
№ 39 от 2000 г. на нотариус О.С. става видно, че на 11.05.2000 г. Д.З. Д. е признат за
собственик, въз основа на давностно владение на недвижим имот, находящ се в град Варна,
местност „Т.“, с планоснимачен № 2028 А, при граници ПИ № 2025; 2028; и от двете страни
път.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 132, том 1, рег. № 1331,
дело № 80 от 2002 г. на нотариус П.С., става видно, че на 01.04.2002 г. Д.Т.Б. е предоставила
на Златка Д.а Д.а кредит в размер на 5000 лева. За обезпечаване на получения кредит,
заедно с разноските по него П. В. Д. е учредил в полза на Д.Т.Б. ипотека върху недвижим
имот имот № 2028 А по КП „Св. Н. – А.“, при граници ПИ № 2025; 2028; и от двете страни
път.
От справка чрез отдалечен достъп по данни за имот в Служба по вписвания – град
Варна става видно, че имот с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на град Варна към
30.05.2023 г. се води собственост на А. П. А..
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том 2, рег. № 6611, дело №
227 от 2023 г. на нотариус О.С. става видно, че на 29.05.2023 г. Х. А. П. и И. П. П. от една
страна като продавач са продали на А. П. А., в качеството му на купувач, недвижим имот, с
идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, местност
„Долна Т.“ № 49, при граници имоти с идентификатор № 10135.2566.48, 10135.2566.145,
10135.2566.64, 10135.2566.152.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том 2, рег. № 5477, дело №
357 от 2018 г. на нотариус О.Ш. става видно, че на 18.05.2018 г. Р. А. Б. и М.Ц.И., от една
страна като продавач са продали на Х. А. П., в качеството й на купувач, недвижим имот, с
идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, местност
„Долна Т.“ № 49, при граници имоти с идентификатор № 10135.2566.48, 10135.2566.145,
10135.2566.64, 10135.2566.152.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191, том 2, рег. № 5042, дело №
428 от 2017 г. на нотариус В. П. става видно, че на 11.12.2017 г. Т.П. И.ов; Д. А. П.; С.М.
И.ова и Д. А. И.ова, от една страна като продавач са продали на Р. А. Б. и М.Ц.И., в
качеството им на купувач, недвижим имот, с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на
град Варна, находящ се в град Варна, местност „Долна Т.“, при граници имоти с
идентификатор № 10135.2566.48, 10135.2566.145, 10135.2566.64, 10135.2566.152.
От нотариален акт за право на собственост на недвижим имот издаден на основание
обстоятелствена проверка № 46, том 3, дело № 1757 от 1957 г. на М.Д. става видно, че на
10.10.1957 г. П.К.К. въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик по
наследство и давност на 5 имоти : нива в местност „Т.Т.“ от 5 декара; нива в местност „К.“
от 4 декара; нива в местност „Д.Г.“ от 6 декара; нива в местност „Какодива“ от 3 декара и
лозе в местност „М.“ от 1 декар.
По делото са приложени приходни квитанции от Служба „Местни данъци“ към
Община Варна за платени местни данъци и такса битови отпадъци за период 2010-2023г.
От протокол за трасиране, означаване и координиране на гранични точки на ПИ
10135.2566.49, се установява, че на 06.06.2023 г правоспособното лице е извършило
трасиране и означаване на граничните точки на посочения имот, въз основа на документ за
собственост – нотариален акт № 140/30.05.2023 г., том 39, дело № 8944, входящ рег. №
15122.
От конструктивно становище с указания за изпълнение, става видно, че същото е
изготвено по поръчение на възложителя А. П. А.. Становището е изготвено за монтаж на
преместваем обект – ателие в ПИ с идентификатор № 10135.2566.49.49 по КККР на град
Варна, като е посочено, че предвидената сглобяема метална конструкция притежава
необходимите здравина и устойчивост, гарантиращи безопасността на преместваемия обект
при бъдеща експлоатация.
По делото е приложена извадка от предварителен договор за присъединяване към
5
водопроводната и/или канализационна система от 16.08.2023г., сключен между „ВИК –
Варна“ ООД и А. П. А., с който страните се съгласяват да сключат окончателен договор за
присъединяване на обект ПИ с идентификатор № 10135.2566.49.49 по КККР към
водопроводната и/или канализационната система.
От справка за промишлен абонат от 19.02.2024г. и удостоверение за сключен договор
за достъп до електроразпределителните мрежи с вх. № 6634347/28.09.2023г., става видно, че
титуляр по партида за имот с адрес в м. „Т.“, парцел № 10135.2566.49.49 е А. П. А..
От приходна квитанция серия: ББ22 № **********/05.02.2024г., става видно, че за
2024 г. данъците за имот в град Варна, м. „Д.Т.“ № 49, зачислен на А. П. А., са заплатени.
От известие за глоба фиш № ********** от 27.07.2018г. от Дирекция ,,МД“ гр. Варна,
става видно, че Х. А. П. е глобена с 10 лева за неспазен срок за деклариране на земя
придобита по договор обективиран с нотариален акт № 163/18.05.2018 г. за имот с
идентификатор № 10135.2566.49, с което е нарушила чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Приложени са приходни квитанции за заплащане на данък недвижим имот и такса
битови отпадъци за имот в град Варна, местност „Д.Т.“ № 49 от И. П. П.
Представени са и разрешение, предоставено на Х. А. П., за поставяне на преместваем
обект за търговия /маса, павилион, кабина и др,./ № Ч-99/20.06.2018г. в имот с
идентификатор № 10135.2566.49; , скица на поземлен имот № 15- 366763-07.06.2018г., за
имот с идентификатор № 10135.2566.49, с посочен собственик Х. П., становище относно
състоянието в геоложко отношение на ПИ 10135.2566.49 СО „Т.“, Варна..
От заключението на приетата СТЕ се установява, че ПИ с идентификатор
10135.2566.49 се намира в местност „С.Н. и А.” /м.Т./, за която територия към настоящия
момент, действащ план е кадастралната карта и кадастралните регистри на административен
район Приморски, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АК-София. За
процесната територия са изработени кадастрални планове от 1936г., 1956г., 1977г. и
действащата към момента кадастрална карта. По КП-1956г. по плана на м.Крайбрежието,
процесният имот 10135.2566.49 /с площ от 809кв.м/ съвпада с част в имот пл.№1522-записан
в разписният лист на ГНС, и в път към имот пл.№1524 /без запис на собственик в
разписният лист/. ПИ 10135.2566.49 /с площ от 809кв.м/ съвпадащ с имот пл.№122,
попълнен със заповед №85/11.02.2003г., попадащ в имот пл.№2028 по КП-1977г. на м. „С.Н.“
и м. „А.“ на гр.Варна, записан на ГНС-Варна/, като имот 122 е с площ от 800кв.м /изчислена
графически след сканиране и векторизиране/. ПИ с идентификатор 10135.2566.49 съвпада по
местонахождение, граници и приблизителна площ с имота посочен в нотариален акт имот
№63, т.1, рег.№809, дело№46/06.02.2007г., за продажба на недвижим имот от О.Р. О. и А.Т.
О.а на Ж. С. Р.а - поземлен имот, находящ се в м.Т., гр.Варна, с площ по документ за
собственост 1100 кв.м, а по скица с площ от 808кв.м, представляващ ПИ №122, по
КП“Приморски парк“, гр.Варна, при граници: ПИ №2025, 132, алея и път Варна-Златни
пясъци. Имот представляващ ПИ №122, по КП“Приморски парк“ попада в имот пл.№2028
по КП-1977г. на плана на м.Св.Н. и м.А., гр.Варна, на основание Заповед №85/2003г. В КП-
1977г. няма отразяване на имот пл. № 2028 А. ПИ с идентификатор 10135.2566.49 по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на административен район
Приморски, одобрена със заповед №РД-18- 92/14.10.2008г. на ИД на АК-София, е с площ от
809кв.м, с вид територия-урбанизирана, стар номер 5660049, е записан на А. П. А. въз
основа на нотариален акт №140/2023г. Местонахождението на имотите посочени в
Нотариален акт № ****г., с който П.К.К. се признава за собственик по наследство и давност
на следните недвижими имоти: нива в м. “Т.Т.“ от 5 дка, в землището на с.Виница, при
съседи К.А.К., Н.К.К. и шосе; 2/нива в м.К. от 4 дка, в същото землище, при граница: Д.К.,
път и Д.И.П.; 3/нива в м.Д.Г. от 6 дка в същото землище, при граници и съседи: Х.К., Г.К.,
К.К., К.М., сега негови наследници; 4/нива в м.К. от 3 дка в същото землище, при съседи:
Т.Л., Г.К., К.К., А.К.; 5/ лозе в м. М. от 1 дка в същото землище, при съседи: Д.К. Д.К., Г.К.,
Калчо Д.. М-ст „Т.Т.“ е пътя „Виница“ – „Дружба“ от лявата и от дясната страна към
„Дружба“. М-ст „К.“, не съвпада с местонахождението на ПИ с идентификатор
6
10135.2566.49. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че посочените в
нотариален акт Нотариален акт № ****г. имоти са с местонахождение различно от местност
„Т.“, а именно както следва в североизточната част на „Виница“; местност „Д.Г.“ е между
„М.Р.“ и „А.М.“ в горния северен край на пътя за „Златни пясъци“; местност „К.“ е в южната
част на „А.М.“ с к.к. „Чайка“, местност „М.“ има в зоната около м-ст „М.“ - Владиславово и
друга „М.“, която пак е в зоната западно или югозападно на кв. „Виница“.
В качеството на свидетел по делото е разпитана А.Л.М., без родства и дела със
страните. Същата заявява, че познава ищците Р. и Ж. от 2000г., когато са били колеги на
„Златни пясъци“. Знае, че имат имот по пътя за „Златни пясъци“ на завоя на ,,Т.“ в посока
Златни пясъци, на спирката под пътя, към морето. Свидетелката заявява, че е ходила в имота
им, когато са го купили през 2003 г. Спомня си, че в имота не е имало къща, но същият е бил
ограден с ограда от телена мрежа и колчета, като оградата на два пъти е била крадена. След
2003 г. свидетелката не е посещавала имота, сочи че на имота няма какво да се прави, тъй
като не е имало насаждения и същият е бил обрасъл. Последно е ходила в имота през 2011 г.,
като същият е бил обрасъл с растителност. Сочи, че пътувайки с автобуса за кк. „Златни
пясъци“, минавайки по пътя имотът се вижда. Преди около една година, пътувайки с
автобуса към „Златни пясъци“ е виждала, че в имота се извършва дейност. Знае, че имотът
около 2003г. е бил купен от родителите на Р. и те през 2007г., са го прехвърлили на името на
Ж..
В качеството на свидетел по делото е разпитана Г.К.М., без родство и дела със
страните. Същата заявява, че познава Ж. и Р., както и родителите на Р. - О. и А. от 1992г.
Сочи, че с О. и А. са били съседи и са живеели на една улица - ул. ,,К.“ в гр. Варна. Знае че
са имали имот към ,,Т.“ от долната страна. Заявява, че е минавала многократно покрай имота
с автомобил и знае къде се намира, но физически никога не е влизала в имота. Заявява, че в
имота не е имало култивирани насаждения. Знае, че О. и А. са били собственици на имота от
2003г. Непосредствените наблюдения на свидетелката са били в периода 2005-2006г., когато
е продала своя имот. След това инцидентно е минавала от там, като последно е минавала
преди 2-3 години. Знае, че имотът е бил ограден с ограда с мрежи и колове, които са били
откраднати. Пояснява, че никога не е влизала вътре в имота. Само е минавала по главния
път покрай него.
В качеството на свидетел по случая е разпитана М.Р.Р., без родства и дела със
страните. Същата заявява, че познава А. и неговата съпруга Д.. С А. е в служебни отношения
и го познава от повече от 5 години. Свидетелката е консултант недвижими имоти, а той има
фирма за покупко-продажба на апартаменти. Знае, че А. и Д. от 2023 г. са собственици на
имот, който се намира по пътя за Златни пясъци, след новото кръговото на ,,Т.“, в дясно.
Свидетелката е помагала при закупуването на парцела. Парцелът е бил закупен от Х. П..
Свидетелката сочи, че многократно е посещавала имота от началото на 2023г. – над десет
пъти. След закупуването на имота е била проведена процедура по трасиране, след
процедурата по трасиране е прекарана вода и е започната процедура по ограждането на
имота. В имота е имало ниска растителност, същият е бил обрасъл с храсти и дървета, бил е
запустял, с денивелация към морето и не е бил ограден. След закупуването му от А. и към
настоящия момент имотът е ограден и почистен. Парцелът се пада в малко по-ниската част
на локалното движение и не се вижда откъм главния път, защото има една бетонова стена
към пътя. Пада се по–ниско от главния път.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Г.П.П., без родство и дела със
страните. Същият заявява, че познава А. от около 7-8 години, тъй като двамата са колеги и
работят заедно. Знае, че той и съпругата му Д. са собственици на имот в местност ,,Т.” от
лятото на 2023 г. Имотът е с неправилна форма, с денивелация към морето. Свидетелят е
ходил в имота скоро след като А. го е закупил, в началото на лятото 2023 г. А. е искал да
почисти имота, тъй като е бил обрасъл със саморасли храсти и дървета, и да сложи ограда.
Свидетелят сочи, че е участвал в почистването на имота и ограждането му. Свидетелят сочи,
че скоро не е ходил в имота.
В качеството на свидетел е разпитана Е.И.Г., без родство и дела със страните. Същата
7
заявява, че познава Х. и И. от около 20 години. Знае, че Х. е собственик на имот, който се
намира в ,,Т.”, до кръговото кръстовище, вдясно, към морето по локалното пътче, от
пролетта на 2018г. Свидетелката е виждала имота, знае, че същият е с неправилна форма,
попада в червена зона и в него не може да се строи. Имотът тогава е бил обрасъл с много
растителност и не е бил ограден. След това е бил разчистен. След закупуването му
свидетелката е посещавала имота поне десетина пъти. Същият е бил трасиран и разчистен,
изкарани са разрешения за присъединяване към електропреносната мрежа, с оглед поставяне
на преместваем обект. Не й е известно някой да е изявявал претенции към имота. Знае, че
понеже Х. не е имала възможност да облагородява имота, с оглед че попада в червена зона и
не е разрешено строителство, го е продала. В имота не е имало овошки. Същият не се вижда
от главния път, виждат се единствено върховете на дърветата.
В качеството на свидетел е разпитан П.Т.П., без родство и дела със страните. Същият
заявява, че познава Р. и М., на които е бил продаден парцелът. Свидетелят сочи, че П.К. е
негов прадядо. Имотът, който са продали се намира в ,,Д.Т.”, под кръговото кръстовище.
Същият е бил собственост на прадядо му. Свидетелят за първи път е посетил имота през
1997 г. заедно с дядо си П. И.ов И.ов, като там е имало лозови насаждения. Всяка година е
посещавал имота. Последно го е посетил през 2017г., когато са го продали. След 2017г. не е
посещавал имота. В периода от 1996г. до 2017г. свидетелят е ходил всяка година, предимно
лятото, като е минавал покрай имота, за да отиде на плаж, тъй като пътеката за плажа
минава покрай него. Накрая имотът е бил изоставен, същият не е бил ограден.
Между показанията на свидетелите водени от ищците А.Л.М. и Г.К.М. от една страна
и свидетелите водени от ответниците М.Р.Р. и Г.П.П. е налице противоречие по отношение
на обстоятелството, дали процесният имот се вижда от главния път. Свидетелите А.Л.М. и
Г.К.М. заявяват, че са го виждали минавайки по главния път от Варна към кк. „Златни
пясъци“, докато свидетелите М.Р.Р. и Г.П.П. заявяват, че многократно са посещавали
процесния имот и същият не се вижда от главния път, тъй като се намира по-надолу от него
и е с денивелация. Във връзка с констатираното противоречие съдът кредитира показанията
на свидетелите М.Р.Р. и Г.П.П., тъй почиват на непосредствени възприятия, придобити във
връзка с фактическото им посещение на място в процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено между
страните, че Ж. С. П. и Р. О. Р. са собственици на по ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ ПИ, находящ се в гр. Варна, с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на
гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18- 92/14.10.2008г., на изп. директор на АГКК, въз
основа на правна сделка – покупко-продажба от 06.02.2007г. и евентуално давностно
8
владение, осъществявано за периода от 2003г. до 2007г. от праводателите им и лично от тях
от 2007г. до 10.2023г., и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на имота на
ищците при посочените квоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот (установителна
част), и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота
(осъдителна част). За да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице
няколко предпоставки: 1) ищецът да е собственик на имота предмет на иска, 2) ответникът
да владее този имот и 3) това владение да е без правно основание. Условие за редовност на
исковата молба е надлежната индивидуализация на спорния имот и посочване на правното
основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота, предмет на иска –
покупко-продажба, дарение, наследяване, договор за издръжка и гледане, давност и т.н.
Предметът на доказване е правото на собственост на заявеното правно основание. Съдът
дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца правно основание.
Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона.
Всеки недвижим имот като обект на правото на собственост се характеризира със
своето местонахождение, площ, граници и вид. Плановете наред с документите за
собственост имат основно значение при установяване на горепосочените технически
характеристики в рамките на гражданския процес, като имат основно значение при
проследяване на същите в различните периоди от време.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 39, том 2-1, рег. № 1918, дело
№ 39 от 2000 г. на нотариус О.С. се установи, че на 11.05.2000 г. Д.З. Д. е признат за
собственик, въз основа на давностно владение на недвижим имот, находящ се в град Варна,
местност „Т.“, с планоснимачен № 2028 А, при граници ПИ № 2025; 2028; и от двете страни
път.
От комбинирана скица № 2 /на лист 74 от първоинстанционното дело/, от
заключението на вещото лице по извърШ.та СТЕ, става видно, че имот, находящ се в град
Варна, местност „Т.“, с планоснимачен № 2028 А, заключен между граници ПИ № 2025;
2028; и от двете страни път, който е описан в нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 39, том 2-1, рег. № 1918, дело № 39 от 2000 г. на нотариус О.С., се състои от имотите
с № 122 и № 132. Двата имота – имот № 122 и имот № 132, графически посочени на скица
№ 2 /на лист 74 от първоинстанционното дело/, формират недвижим имот, находящ се в град
Варна, местност „Т.“, с планоснимачен № 2028 А. Съответно за собственик на недвижим
имот, находящ се в град Варна, местност „Т.“, с планоснимачен № 2028 А /състоящ се от
имот № 122 и имот № 132/, въз основа на давностно владение е признат Д.З. Д. –
първоначалният праводател на ищците по делото.
Съдът кредитира заключението на приетата СТЕ, в частта му, в която се установи, че
ПИ с идентификатор 10135.2566.49 се намира в местност „С.Н. и А.” /м.Т./. Имот пл. № 122
попада в имот пл. № 2028 по КП от 1977 по КП на м. „Св. Н. и м. А.“. Вещото лице е
посочило, че по КП от 1977 г. няма отразяване на имот с пл. № 2028 „А“. Съдът счита, че
цялата площ на процесния имот с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на град Варна
попада в имота по нотариален акт за собственост на недвижим имот № 39, том 2-1, рег. №
1918, дело № 39 от 2000 г. на нотариус О.С..
От друга страна местонахождението на имотите посочени в Нотариален акт № ****г.,
с който П.К.К. е признат за собственик по наследство и давност, не съвпада с
местонахождението на ПИ с идентификатор 10135.2566.49. Посочените в нотариален акт №
****г. имоти са с местонахождение различно от местност „Т.“.
9
Следователно ищците се легитимират като собственици на процесния имот с
идентификатор 10135.2566.49 по КККР на град Варна, въз основа на деривативно основание
– договор за покупко-продажба, което е годно да ги направи собственици, с оглед
идентичността на имота описан в договора за покупко – продажба от първоначалния
праводател на ищците и процесният имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР.
От друга страна, от заключението на вещото лице по извърШ.та съдебно-техническа
експертиза се установи, че имотите посочени в нотариален акт № ****г. са с
местонахождение различно от местност „Т.“. От горното следва, че няма идентитет между
процесния имот с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на град Варна и имотите посочени
в Нотариален акт № ****г. Следователно първоначалният праводател на ответниците –
П.К.К. не е бил собственик на процесния имот идентификатор 10135.2566.49 по КККР на
град Варна. Никой не може да прехвърли право, което няма. П.К.К. не е бил собственик на
процесния имот. Ответниците са придобили имота от лица, които не са били негови
собственици и по отношение на имота не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект.
Съдът счита, че първата предпоставка, за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а
именно - ищецът да е собственик на имота предмет на иска, е налице. Ищците са
собственици на процесния имот въз основа на правна сделка – договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 63,
том 1, рег. № 809, дело № 46 от 2007 г. на нотариус П. П., от който е видно, че на 06.02.2007
г. О.Р. О. и А.Т. О.а, от една страна като продавачи, са продали на Ж. С. Р.а, по време на
брака й с Р. О. Р., в качеството й на купувач, поземлен имот с идентификатор № 122 по КП
на „Приморски парк“, находящ се в град Варна, местност „Т.“, при граници ПИ № 2025; 132;
алея и път Варна – Златни пясъци.
Не е спорно по делото и от доказателствата се установи, че към момента процесният
имот се владее от ответниците по иска – А. П. А. и Д. П. А.. Същите са го оградили,
изчистили и електрифицирали. Следователно и втората предпоставка за уважаване на иска
по чл. 108 от ЗС е налице.
По отношение на третата предпоставка за уважаване на иска /владението от
ответниците да е без правно основание/, ответниците сочат, че владеят процесния имот на
правно основание – правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 43, том 2, peг. № 6611, дело № 227/29.05.2023 г. на Нотариус О.С. - Варна
от 29.05.2023г. С посочения договор А. П. А. по време на брака си с Д. П. А. е закупил имот
с идентификатор 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна от Х. А. П., ЕГН ********** и И. П.
П., ЕГН **********.
От заключението на СТЕ се установи, че имот с идентификатор 10135.2566.49 по
КККР на гр. Варна не съвпада с имота по нотариален акт от 1957г. с посочен в него
собственик П.К.. Първоначалният праводател на ответниците - П.К. не е бил собственик на
процесния имот, следователно и последващите праводатели на ответниците са придобили
имота от несобственици. Ответниците не могат да станат собственици на имота въз основа
на правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 43, том
2, peг. № 6611, дело № 227/29.05.2023 г. на Нотариус О.С., тъй като праводателите им не са
били собственици на имота и не е възможно да настъпи вещнопрехвърлителен ефект по
отношение на имота. В условията на евентуалност ответниците се позовават на изтекла в
тяхна полза кратка придобивна давност, в условията на евентуалност дълга придобивна
давност. Към своето владение присъединяват владението на техните праводатели, считано от
10.10.1957г. до датата на предявяване на иска, както следва – от 10.10.1957г. до 11.12.2017г. -
П.К.К. и наследниците му, от 11.12.2017г. до 18.05.2018г. – Р. А. Б. и М.Ц.И., от 18.05.2018г.
до 29.05.2023г. - Х. А. П. и И. П. П. и от последната дата до предявяване на иска –
ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение за период от 10
години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
10
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Давностното владение е период от
време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов
собственик.
От показанията на М.Р.Р. и Г.П.П. се установи, че от лятото на 2023 г., ответниците
действително упражняват фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене,
израз на което са предприетите от тях действия по трасиране, разчистване, ограждане и
електрифициране на процесния имот, както и действия по поставяне на преместваем обект в
него. От показанията на М.Р.Р. и Г.П.П. се установява, че преди закупуването на имота от А.
А. – лятото на 2023 г., същият е бил запустял, обрасъл с храсти и дървета, и не е бил
ограждан. От това следва, че преди лятото на 2023 г., когато ответниците са започнали да
владеят процесния имот с намерение за своене, същият е бил запустял и по отношение на
него не е била упражнявана фактическа власт с намерение за своене. Ответниците не успяха
да докажат твърдението си, че владеят имота на правно основание.
Предявените от Ж. С. П. и Р. О. Р. срещу А. П. А. и Д. П. А., искове с правно
основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено, че ищците са собственици на по ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ ПИ, находящ се в гр. Варна, с идентификатор №
10135.2566.49 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18- 92/14.10.2008г., на изп.
дирерктор на АГКК, въз основа на правна сделка – покупко-продажба от 06.02.2007г., и
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на имота на ищците при посочените
квоти, са основателни.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което исковите претенции на Ж. С. П. и Р. О. Р. следва да
бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците - Ж. С. П. и Р. О. Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. На възстановяване подлежат действително
сторени разноски, за които са представени съответните доказателства. А. П. А. и Д. П. А.
следва да бъдат осъдени да заплатят на Ж. С. П. и Р. О. Р. сумата в размер на 5546,86 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред РС-Варна,
съставляваща платени 4500 лева за адвокатско възнаграждение; 500 лева депозит за вещо
лице; 449 лева платена държавна такса, 5 лева за съдебно удостоверение, 48 лева такса за
преписи от искова молба и 44,86 лева такса за вписване на искова молба, както и сумата в
размер на 7917,79 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
разглеждане на делото пред ОС-Варна, съставляваща 7600 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение; 255,66 лева платена държавна такса; 62,13 лева довнесена държавна такса
пред РС-Варна. Следователно А. П. А. и Д. П. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ж.
С. П. и Р. О. Р. сумата в общ размер на 13464,65 лева, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.
Водим от горното, ОС-Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2861/27.07.2024 г., поправено с решение №
3837/30.10.2024г., постановено по гр. д. № 15024/2023 г. по описа на РС-Варна, 40-ти с-в, с
което съдът е отхвърлил предявените от Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 108 ЗС, с които се иска да бъде прието за
установено по отношение на ответниците А. П. А., ЕГН ********** и Д. П. А., ЕГН
**********, че са собственици на по ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ,
находящ се в гр. Варна, с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна, одобрени
11
със заповед № РД-18- 92/14.10.2008г., на изп. дирерктор на АГКК, въз основа на правна
сделка – покупко-продажба от 06.02.2007г. и евентуално давностно владение, осъществявано
за периода от 2003г. до 2007г. от праводателите им и лично от тях от 2007г. до 10.2023г., и
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на имота на ищците при посочените
квоти, и е осъдил, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН
********** да заплатят на А. П. А., ЕГН ********** сумата от 8500 лева, представляваща
сторени по делото пред РС-Варна съдебно – деловодни разноски и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, в отношенията между
ищците – Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН **********, и ответниците А. П. А.,
ЕГН ********** и Д. П. А., ЕГН **********, че Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН
********** са собственици на по ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ, находящ се
в гр. Варна, с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
№ РД-18- 92/14.10.2008г., на изп. дирерктор на АГКК, въз основа на правна сделка –
покупко-продажба от 06.02.2007г., обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим
имот акт № 63, том 1, рег. № 809, дело № 46 от 2007 г. на нотариус П. П.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС, ответниците А. П. А., ЕГН ********** и Д.
П. А., ЕГН **********, да предадат на ищците – Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН
**********, при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях, владението върху недвижим имот,
представляващ ПИ, находящ се в гр. Варна, с идентификатор № 10135.2566.49 по КККР на
гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18- 92/14.10.2008г., на изп. дирерктор на АГКК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. П. А., ЕГН ********** и Д. П. А.,
да заплатят на Ж. С. П., ЕГН ********** и Р. О. Р., ЕГН **********, сумата в размер на
13464,65 лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за разглеждане на
делото пред двете инстанции.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на
ответниците - Х. А. П. ЕГН ********** и И. П. П. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12