Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………………………2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН
административно дело № 1917 по описа за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 306 ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано въз
основа на частна жалба от кмета на община Варна срещу разпореждане
№9883/29.07.2022г. на председателя на Варненския административен съд, постановено
по административно дело №1284/2022г. по описа на същия съд, с което му е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за неизпълнение на влязло в сила
решение №438/12.03.2020г. на Административен съд – Варна, постановено по
административно дело №2856/2019г.
В жалбата се твърди, че в
изпълнение на решение №323-9/6/ от 13,14 юли 2020г. на Общински съвет – Варна,
с писмо рег.№ ОСИСД20003928ВН_002ВН/25.11.2020г. , подписано от кмета на община
Варна до Общинска служба по земеделие гр.Варна са били изпратени материалите по
административната преписка за последващи действия и изготвяне на план за
обезщетение. С писмо рег.№ РД17021452ВН_021ВН/11.01.2021г. цялата
административна преписка с рег.№ РД17021452ВН/02.11.2017г. е била изпратена до
началника на ОбСЗ – Варна по компетентност. Изтъква се, че кмета на общината е
изпълнил задължението си за внасяне на мотивирано предложение в Общински съвет
– Варна, въз основа на което е било взето решение №323-9/6/ от 13,14 юли 2020г. на Общински
съвет – Варна, с което е била предоставена имоти по чл.19 ал.1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи на разпореждане на Общинска служба по земеделие – Варна за
обезщетяване на бивши собственици по реда на същия закон. Отделно от това е
изтъкнато, че в конкретния случай Г.Д.С. няма право да му бъде възстановена по
реда на §27 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като не са останали свободни
земи от общинския поземлен фонд и остава възможността за обезщетение само с
поименни компенсаторни бонове. Иска отмяна на разпореждането, с което му е
наложена глоба.
Ответникът Г.Д.С. е
представил писмено становище с вх.№ 16715/09.11.2022г. чрез адв.К.С., в което
оспорва частната жалба на кмета на община Варна като неоснователна. Изтъква се,
че неизвършването на фактическото
действие на кмета на общината по внасяне на предложение до Общинския съвет не
може да се обосновава с недостатъчно земя за обезщетение и с липсата на приет
план за обезщетение, което всъщност касае основателността на самото искане за
обезщетяване, което следва да бъде разгледано по същество от общинския съвет. Иска
се потвърждаване на оспореното разпореждане.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП не споделя възраженията в частната жалба. Смята, че действително се
установява неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, което е основание за
налагане на глоба по реда на чл.304 и следващите от АПК.
За да се произнесе по
съществото на прания спор, съдът взе предвид следното:
Разпоредбата на чл.45ж
от ППЗСПЗЗ регламентира сложен
фактически състав на обезщетяване на собствениците /включително
наследниците/ с
признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими
граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на
общинската служба по земеделие или със съдебно решение. Процедурата започва с мотивирано
искане от общинската служба по
земеделие до кмета на общината в
случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. След което, кметът на общината е длъжен по силата на чл.45ж ал.1
от ППЗСПЗЗ да внесе това мотивирано искане за разглеждане от съответния
общински съвет. Следователно, изпълнението на това задължение от кмета на
общината се свежда единствено до внасяне
на преписката за разглеждане от общинския съвет, тъй като предложения за
решения от този орган на местното самоуправление могат да се правят от кмета на
общината и общинските съветници, съгласно чл.31 ал.1 от Правилника за
организацията и дейността на Общински съвет – Варна.
С решение
№438/12.03.2020г., постановено по административно дело № 2856/2019г. на
Административен съд гр.Варна, кметът на община Варна е осъден да внесе в Общински
съвет – Варна мотивираното искане по чл.45ж ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ по мотивирано предложение
рег.№ РД17021452ВН/02.11.2017г. на началника на Общинска служба по земеделие –
Варна в 14-дневен срок от влизане на съдебното
решение в сила. Цитираният съдебен акт е оставен в сила от Върховния
административен съд с решение № 15827/21.12.2020г., постановено по
административно дело № 6475/2020г.
Тоест,
кметът на общината е осъден с цитираното по-горе и влязло в сила съдебно
решение да извърши фактическо действие по чл.256 ал.1 от АПК, произтичащо пряко
от нормативен акт.
Следователно, въпросът
дали кметът на община Варна е бил задължен да внесе мотивирано искане по чл.45ж
ал.1 от ППЗСПЗЗ в Общински съвет – община Варна е решен с влязло в законна сила
съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, възпрепятстваща повторното разглеждане на
същия правен спор.
Предмет на настоящото
съдебно производство е установяване на факта
дали кмета на община Варна е изпълнил вмененото му задължение с решение
№438/12.03.2020г., постановено по административно дело № 2856/2019г. на Административен
съд гр.Варна и в 14-дневен срок от влизането му в сила, т.е. в 14-дневен срок
от 21.12.2020г. дали е внесъл в Общински съвет – Варна за разглеждане искането
на началника на Общинска служба по земеделие – Варна с рег.№
РД17021452ВН/02.11.2017г.
За да се произнесе по
правния спор, съдът установи следното от фактическа страна:
По делото са налични няколко
писма за разменена кореспонденция между
директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ – община Варна и директора на дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ /ОСИСД/ в същата община, които
взаимно се подканят за предприемане на последващи действия в изпълнение на
решение №438/12.03.2020г., постановено по административно дело № 2856/2019г. на
Административен съд гр.Варна.
С писмо рег.№
РД17021452ВН_035ВН/02.06.2021г.,
директорът на дирекция „ОСИСД“ при община Варна е заявил на
Г.Д.С., че поради изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на район „Аспарухово“ имотите по предоставената скица-проект не могат
да послужат за целите на обезщетяването по реда на чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ. Поискано
е от Г.С. да допълни подаденото от него заявление със скица-проект на
имота/имотите, която да послужи за произнасяне от Общински съвет – Варна, за да
бъде продължена процедурата за обезщетяване.
В отговор Г.С. е представил към заявление
рег.№ РД17021452ВН_036ВН/11.06.2021г. в оригинал две скици-проект
№15-616804/09.06.2021г. и № 15-616826/09.06.2021г. до директора на дирекция
„ОСИСД“ при община Варна.
Вместо да бъде внесено предложение от кмета на
общината по реда на чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, с писмо рег.№
РД17021452ВН_034ВН/31.05.2021г. директорът на дирекция „Канцелария на общински съвет“ е
уведомил Г. С., че заявлението му рег.№
АУ-10-756/1/ от 27.10.2017г. е изпратено до началника на Общинска служба по
земеделие – Варна с писмо рег.№ РД17021452ВН_021ВН/11.01.2021г.
Последвало е писмо от
директора на дирекция „ОСИСД“ при община Варна с рег.№ РД17021452ВН_039ВН от
28.09.2021г., с което преписка с рег.№ РД17021452_ВН/02.11.2017г. е върната
на началника на Общинска служба по
земеделие – Варна за изготвяне на мотивирано предложение за обезщетяване на
собствениците по реда на ЗСПЗЗ.
Със заявление рег.№
РД17021452ВН_040ВН/02.02.2022г. Г.С. отново е поискал от кмета на община Варна
да изпълни процесното съдебно решение. Заявлението е било препратено до
началника на Общинската служба по земеделие – Варна, който от своя страна е
изпратил писмо до кмета на община Варна с рег.№
РД17021452ВН_041ВН/23.02.2022г., в което категорично е напомнено на кмета на
общината, че следва да внесе по реда на чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ в общинския
съвет за разглеждане на искането на началника на Общинската служба по земеделие
– Варна с изх.№ АУ-10-776/01.11.2017г. Подобно напомняне до кмета на община
Варна е било отправено от началника на Общинска служба по земеделие – Варна с
предходни негови писма с рег.№ РД17021452ВН_029ВН/23.03.2021г.,
с рег.№ РД17021452ВН_030ВН от 23.03.2021г. и с рег.№
РД17021452ВН_031ВН/05.05.2021г.
Необходимо е да се
отбележи, че в решение №438/12.03.2020г., постановено по административно дело №
2856/2019г. на Административен съд гр.Варна изрично е прието, че изготвеното
предложение до Общински съвет – Варна с рег. №РД20003291ВН/13.02.2020г. не
представлява изпълнение на задължението на кмета на общината да внесе
мотивираното предложение на Общинската служба по земеделие – Варна, което е
обосновало и крайния резултат на съдебния акт.
Действията, които са
били предприети от общинската администрация след постановяване на касационното
решение на ВАС се свеждат единствено до размяна на писма между директора на
дирекция „Правно-нормативно обслужване“ и директора на дирекция „ОСИСД“ и двете
в община Варна: писмо с рег.№ РД17021452ВН_018ВН/ 29.12.2020г., рег.№
РД17021452ВН_022ВН/13.01.2021г., с рег.№ РД17021452ВН_026ВН/02.02.2021г.;
размяна на писма между директора на дирекция „ОСИСД“ и директора на дирекция
„Канцелария на общински съвет“ с рег.№ РД17021452ВН_023ВН/18.01.2021г. и с
рег.№ РД17021452ВН_033ВН/31.05.2021г. и запитване от директора на дирекция
„ОСИСД“ в община Варна до началника на службата по земеделие – Варна относно
това дали заявлението на Г.С. с рег.№
АУ-10-756/1/ от 27.10.2017г. ще бъде включено при изготвянето на плана за
обезщетение.
Анализът на документите,
представени по делото води до извода, че
кметът на община Варна не е изпълнил задължението, вменено му с решение
№438/12.03.2020г., постановено по административно дело № 2856/2019г. на
Административен съд гр.Варна, поради което правилно му е наложена глоба от
председателя на същия съд.
Обжалваното разпореждане
№ 9883/29.07.2022г., постановено по адм.дело №1284/2022г. на Варненския
административен съд е правилно. Жалбата е неоснователна и наведените в нея оплаквания не сочат към отмяната му.
По изложените
съображения, на основание чл.306 ал.6 от АПК,
Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане
№9883/29.07.2022г. на председателя на Варненския административен съд,
постановено по административно дело №1284/2022г. по описа на Административен съд гр.Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.