Решение по КНАХД №214/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 506                  Година 02.04.2021              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

                                          

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела ДРАГНЕВА                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                         2.Яна КОЛЕВА

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 214 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас против решение № 86/30.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 206/2020г. по описа на Районен съд Карнобат. Счита, че решението е неправилно. Не  споделя мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – В.Ж.Й.кмет на с.Подвис, общ.Сунгурларе, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Карнобат е отменил наказателно постановление №  45/07.08.2020г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.112, ал.1, т.5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО на В.Ж.Й.в качеството ѝ на кмет на с.Подвис е наложена глоба в размер на 1 400,00 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че установеното нарушение е неправилно квалифицирано от административнонаказващия орган. По същество е обосновал извод за несъставомерност на деянието, като е преценил, че липсват доказателства нерегламентираното изхвърляне на отпадъци да е осъществено в периода от 03.12.2019г., когато за кметът е възникнало задължение да предприеме мерки то да бъде предотвратено, поради което установеното бездействие не може да му бъде вменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства.

Отговорността на ответникът по касация В.Й.е ангажирана за това, че в качеството си на кмет на с.Подвис, общ.Сунгурларе, в периода 07.07-09.07.2020г. не е предприела мерки за недопускане на изоставяне на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени за това места, за което е съставен АУАН, а в последствие издадено и наказателно постановление №45/07.08.2020г. с което на основание чл.151, ал.1 т.4 от ЗУО и за нарушение на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО и е наложена глоба в размер на 1400,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.

Съгласно чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО, наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112.

В тежест на административнонаказващият орган е да установи безспорно съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на наказателното постановление.

Установява се по делото, че със заповед № 837/03.12.2019г. на кмета на община Сунгурларе са делегирани правомощия на кметовете и кметските наместници на населените места в общината, сред които е и с.Подвис, по установяване в съответните селища и землищни граници на неразрешени и нерегламентирани сметища и места, където се изхвърлят битови или строителни отпадъци, както и създадени незаконосъобразни сметища. Със заповедта им е наредено да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци и да организират почистването им, както и да организират управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на съответната територия, да организират почистването на общинските пътища, уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии предназначени за обществено ползване.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че нерегламентираното изхвърляне и изоставяне на отпадъци на мястото посочено в наказателното постановление е осъществено в периода от когато на кмета на с.Подвис са вменени тези контролни функции - 03.12.2019г., до момента на установяване на наличието на отпадъци от контролните длъжностни лица. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението дадени в съдебно заседание пред районния съд, проверяващите са констатирали наличие на битови и строителни отпадъци на мястото – стари и свежи такива, но не са установили факти, които да водят до извод, че това е станало в периода, когато ответникът по касация е бил оправомощен да предотвратява и контролира нерегламентираното им изхвърляне, което обосновава несъставомерност на вмененото му деяние и неправилно ангажиране на неговата отговорност, както е приел и първоинстанционният съд.

Правилно първоинстанционния съд е приел и че в случая е извършена неправилна правна квалификация на приетото за извършено административно нарушение.

Разпоредбата на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО предвижда, че кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне. Съответно в нормата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, е предвидено, че кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.

В случая, контролните органи са установили на посоченото място изхвърлени отпадъци от различен битов произход, тоест налице е изхвърляне на отпадъци и образуването на нерегламентирани сметища. От обективна страна това нарушение осъществяващо признаците на  чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, а не на чл.112, ал.1 от ЗУО. Неправилната правна квалификация на деянието води и до неправилно определяне като приложимата санкционна норма на чл.151, ал.1 от ЗУО, вместо на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/30.11.2020г. постановено по н.а.х.д. № 206/2020г. по описа на Районен съд Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

 

 

2.