Присъда по дело №750/2024 на Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ:

С обвинителния акт подсъдимият С.С.М. е предаден на съд затова, че:
1.На 10.12.2023 г. в гр. Пордим, Плевенска област, отвлякъл Н.Л.Р. от
същия град – престъпление по чл. 142, ал. 1 НК;
2. На 10.12.2023 г. в землището на с. Згалево, Плевенска област,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н.Л.Р.,
чрез употреба на сила и заплашване – престъпление по чл. 150, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и изразява становище, че те са
доказани по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на пет години – за първото
престъпление, и наказание в размер на четири години лишаване от свобода –
за второто деяние, като на основание чл. 23, ал. 1 НК С.М. да изтърпи по-
тежкото от двете наказания, при първоначален общ режим.
Повереникът на частния обвинител Н.Л.Р., адвокат Л.Г., поддържа
обвиненията, намира, че те са доказани по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъдат определени наказания към максималния размер за всяко
от престъпленията.
Защитникът на подсъдимия С.С.М., адвокат Г.С., както и самият
подсъдим, изразяват становище, че обвиненията не са доказани по несъмнен
начин, както и че двете деяния, за които М. е предаден на съд, не съставляват
престъпления.
Адвокат Г.С. предлага подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан, а С.С.М. моли съда да прецени дали той е извършил престъпления.
От анализа на събраните и проверени на съдебното следствие
доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият С.С.М. е роден на *** г. в град Плевен, но живее в гр.
Пордим, Плевенска област. Завършил е основно образование, не е женен, но
се намира във фактическо съжителство с И.Л.И. от гр. Пордим, Плевенска
област. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер и не е
реабилитиран. Притежава добри характеристични данни като гражданин и
като работник в „Керчев и синове“ ООД-гр. Русе.
Подсъдимият и пострадалата Н.Л.Р. се познавали, тъй като живеят в
едно и също населено място. До 10.12.2023 г. двамата били в добри
отношения, а освен това имали и далечна родствена връзка.
На 10.12.2023 г. С.С.М. решил да извърши блудствени действия с Н.Р.,
възползвайки се от обстоятелството, че съпругът на Р. се намирал в Затвора-
Плевен, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. Малко след 19:00
часа на същата дата, той се придвижил с лекия си автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *** до дома на Р., намиращ се в гр. Пордим, Плевенска
област, ул. ***. Подсъдимият спрял МПС пред къщата и започнал да подава
1

звукови сигнали с клаксона. Н.Р. и малолетната й /към онзи момент/ дъщеря
А.-М.С.И. възприели сигналите и излезли от дома си. С.М. обяснил на
пострадалата, че е дошъл, за да я помоли да съобщи номера на мобилния му
телефон на съпруга си Б.Б.Р., а той от своя страна да го предаде на своя брат
В.Б.А., който по това време се намирал с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в Следствения арест в гр. Плевен. Пояснил, че желае да разговаря
с В.А., за да му осигури адвокат-защитник. Тъй като времето било студено А.-
М.И. се прибрала в къщата, а С.М. поканил Н.Р. да влезе в лекия автомобил.
Пострадалата, която била обута само с чорапи, се съгласила, влязла в
автомобила и се настанила на предната дясна седалка, но предната дясна врата
останала отворена. Между подсъдимия и пострадалата се провел разговор,
като М. се интересувал дали семейството на Р. разполага с парични средства и
храна. Р. извадила мобилния си телефон, за да запише в него номера на
подсъдимия. В този момент С.М. се пресегнал, затворил предната дясна врата,
автоматично заключил вратите на автомобила, след което запалил двигателя
на колата и потеглил. Н.Р. се изплашила и опитала да отвори предната дясна
врата, но това не й се отдало. Тя се разплакала и започнала да моли
подсъдимия да я върне обратно в дома й. С.М. не откликнал на молбите на Р.,
а я откарал в района на ж.п. гара Пордим, разположена в края на града. Спрял
автомобила и казал на пострадалата, че я харесва и желае да бъде с нея.
Предложил й 200 лева, за да осъществят полово сношение. Н.Р. му отказала.
Взела да крещи, разплакала се отново и започнала да моли М. да я върне
вкъщи. Тогава подсъдимият привел автомобила си в движение и заявил на
пострадалата, че я връща в дома й. Не сторил това, а излязъл от гр. Пордим и
поел по пътя към гр. Плевен. В землището на с. Згалево, Плевенска област
С.М. се отклонил от пътното платно и навлязъл в сливова градина,
разположена встрани от пътя, където спрял управляваното от него МПС.
Подсъдимият заявил на пострадалата, че иска да спи с нея, а след това – че не
искал полов акт, а желае Р. да му направи фелацио. Пострадалата не била
съгласна и настоявала той да я върне вкъщи. М. хванал Р. за челюстите и й
казал, че трябва да спи с него, защото иначе „ще става каквото не е ставало“.
Подсъдимият вдигнал с ръката си дясната ръка на пострадалата над нивото на
седалката, изпънал я нагоре, надвесил се над Р. и започнал да я целува по
шията, а с другата си ръка я опипвал по задните части и гениталиите.
Пострадалата се разплакала и М. пуснал ръката й, но се преместил на
предната дясна седалка, надвесил се над Р. и започнал да опипва гърдите й.
Повдигнал блузата й и започнал да пипа и да целува гърдите й. Стискал
пострадалата за гърлото и я карал да гали зърната на гърдите му, защото така
щял да свърши по-бързо. Р. се опитвала да се съпротивлява, но това не й се
отдавало, предвид разликата в пола, телосложението и физическите
възможности на двамата. Подсъдимият се преместил върху своята седалка,
извадил половия си орган и започнал да мастурбира. Р. обърнала главата си, за
да не гледа, и се разплакала. Тогава С.М. отново се прехвърлил на предната
дясна седалка. Надвесил се над Р. и започнал да опипва и да целува гърдите й,
2

да я целува по шията и устните, да търка половия си член в дрехите й и да я
опипва в областта на слабините. Слез това подсъдимият се завърнал на
предната лява седалка, продължил да мастурбира и еякулирал върху
долнището на анцуга, с което бил облечен, като част от семенната течност
попаднала и върху тапицерията на предната лява седалка на лекия автомобил
/снимка № 9 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието/.
След като удовлетворил половото си желание, С.М. откарал Н.Р. до дома
й. По пътя й заявил, че не е осъществил полов акт с нея и станалото не бива
да се разгласява. Предложил да й даде 20 лева, но пострадалата отказала и
влязла в къщата си. Била разстроена и плачела. Състоянието й било възприето
от дъщеря й А.-М.С.И.. Н.Р. се обадила по телефона на свид. М.И.С. и й
съобщила, че подсъдимият „я е отвлякъл и се е опитал да я изнасили“.
Разговорът бил чут и от свид. Т.Е.В., която изпратила в дома на пострадалата
свид. Е.Б.Р.. Р. отишъл в къщата на пострадалата, като малко след него там
пристигнал и подсъдимият. Поради присъствието на С.М. в къщата
пострадалата не разказала истината за случилото се на Е. Р., а го излъгала, че
непознато лице е прескочило оградата на къщата и я е изплашило.
Подсъдимият предложил на А.-М.И. 20 лева, но тя отказала и тогава С.М.
оставил банкнотата в раницата на друго от децата на Н.Р.. Малко по-късно
същата вечер подсъдимият откарал пострадалата, децата й и свид. Е. Р. в
къщата на последния. След като С.М. си тръгнал от дома на Е. Р.,
пострадалата провела разговор със съпругата на Р. – свид. И.К.М., и й
разказала какво се е случило. В 21:02:17 ч. на 10.12.2023 г. Н.Р. се обадила на
телефон 112 и съобщила за извършените от подсъдимия действия /л. 71 от том
2 от ДП/. Сигналът на пострадалата бил предаден в оперативната дежурна част
на ОД на МВР-Плевен в 21:12:47 ч. По-късно същата вечер свид. Б.Т.П. –
служител в РУ-Пордим, призовал по телефона подсъдимия да се яви в Първо
РУ-Плевен. С.М. да се яви незабавно в Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-
Плевен. М. пристигнал в полицейското управление и малко по-късно бил
задържан.
От назначената по време на ДП съдебномедицинска експертиза за
освидетелстване на живо лице № 673/2023 става ясно, че при прегледа на Н.Р.,
извършен на 11.12.2023 г., са установени кръвонасядане в основата на шията
вляво и кръвонасядане по предната повърхност на дясното бедро.
Кръвонасядането в областта на шията е получено по механизма „ex
vacuo“ – чрез намаляване на извънсъдовото налягане /еротично захапване със
смучене/.
Кръвонасядането по предната повърхност на дясното бедро е вследствие
на действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да се
получи при притискане на тялото на пострадалата към седалката на лекия
автомобил.
От назначената по време на ДП ДНК експертиза на веществени
доказателства № PG16/DNA/29022024 е видно, че по долнище на анцуг
3

„Adidas“ и по долнище на анцуг със сиви кантове до коленете, предадени от
подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 11.12.2023 г., е доказано
наличие на човешка сперма. ДНК профилът на човешката сперма по двата
изследвани обекта напълно съвпада с ДНК профила на С.С.М..
От същото експертно заключение става ясно, че за обекти №PG-16-1-
1/2024 /обтривка от шията на Н.Р./ и № PG-16-1-2/2024 /обтривка от шията на
Н.Р./ е установена една и съща смес от биологичен материал от две лица от
мъжки и женски пол, в различно съотношение. По-голямото количество
биологичен материал се визуализира в алели с по-силен интензитет, които
формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на С.С.М.. По-
малкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб
интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила
на Н.Л.Р..
От заключението на назначената по време на ДП съдебна аудио-
техническа експертиза е видно, че представеният за изследване компакт диск
CD-R 700 MB с фабричен надпис „My media“, съдържа текстови файл с
наименование „EL KARTON“ и аудио файл във формат .way с наименование
„povikvane1_21,02,17 ch_10.12.2023 .way“ – Сх.1 от дата 10.12.2023 г. от
21:02:17 часа, с продължителност 07:28 минути.
В заключението на вещото лице е възпроизведено и визуализирано
съдържанието на аудиофайла, като е посочено, че лицето, което се е обадило
на оператора на телефон 112 от мобилен телефон 0879/694 716, се е
представило като Н.Л.Р..
От заключението на назначената по време на ДП съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е видно, че Н.Л.Р. е клинично психично здрава и
репродуцира спомените си за инкриминираното деяние последователно,
логически свързано и хронологично правилно. Тя е могла правилно да
възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото, както и да дава достоверни показания за тях.
По време на инкриминираното деяние Н.Р. е изпитвала нормално
психологичен /емоционално детерминиран/ страх в отговор на конкретен
стимул, който е възприет като риск за здравето и живота й. Страхът, описван
от Р., е нормално психологично разбираем и е пряко свързан с конкретната
ситуация и с представа за определена опасност.
От назначената по време на ДП съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза става ясно, че подсъдимият С.С.М. е клинично психично здрав.
Вещите лица не са установили психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие т. е. психоза при М., както в настоящия момент, така и в който и да е
етап от живота му.
Към 10.12.2023 г. подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От медицинска
гледна точка по време на инкриминираното деяние С.М. е могъл правилно да
възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от
4

значение за ДП. Промяната в обясненията на подсъдимия може да бъде
интерпретирана като защитно поведение, целящо избягване или намаляване
на наказателната отговорност.
Подсъдимият е личност с висока самооценка и склонност към
демонстративно поведение, силно развито честолюбие и настойчивост при
преследване на цели и отстояване на интереси. Личностовата структура е с
преобладаващо субективно възприемане и оценяване на нещата, с изразен
индивидуализъм, повишена чувствителност и афективност.
С.М. е с нисък праг на раздразнителност, с ниски комуникативни умения
за обмисляне на различни варианти на поведение и за избор на най-адекватни
действия, съобразени с вероятни последствия. При него е налице агресивен
тип отреагиране, като начин за справяне с проблемни ситуации. Склонен е
към избухливост, а на критика реагира с раздразнение. Той е с нисък праг на
фрустрация, склонен е към прояви на вербална и физическа агресия, както и
към преживявания на негативни чувства на ревност и омраза за
недействителни и действителни възприети от него намерения или действия на
други лица. В състояние на фрустрация М. демонстрира външна насоченост на
гнева, враждебността и неудовлетворението вследствие на преживяване на
непримиримост с фрустриращото въздействие и ниска вероятност да го
приеме с реакция на търпимост и толерантност или да го омаловажи, като
негативни последици за себе си.
Подсъдимият С.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 142, ал. 1 НК, тъй като на 10.12.2023 г. в гр.
Пордим, Плевенска област, ул. *** отвлякъл Н.Л.Р. от същия град, както и
състава на престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, тъй като на 10.12.2023 г. в
землището на с. Згалево, Плевенска област, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – Н.Л.Р., чрез употреба на сила.
Съобразно правната доктрина и съдебната практика, изпълнителното
деяние по чл. 142, ал. 1 НК се състои в отвличане на лице. От обективна
страна то се характеризира с ограничаване на възможността на пострадалите
да се придвижват свободно в пространството и едновременно с това да бъдат
преместени или отведени на друго място, принудително и против тяхната
воля. При отвличането деецът принудително променя разположението на
пострадалия в пространството, като го лишава от възможността сам да
определя местонахождението си. Формите на упражнена принуда нямат
съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения,
лишаващи пострадалия от възможност по собствена воля и усмотрение да се
придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане
на мястото, където пострадалият се е намирал. Отвличането е съставомерно и
когато е извършено като междинно деяние при преследването на друга цел,
както това е и в конкретния случай. В този смисъл са решение № 297 от
07.06.2013 г. по н. д. № 790/2013 г., Трето н. о., решение № 202 от 08.04.2019 г.
5

по н. д. № 769/2018 г., Трето н. о., решение № 200 от 08.03.2021 г. по н. д. №
928/2020 г., Второ н. о.
В разглеждания случай подсъдимият е отвлякъл Н.Л.Р., тъй като на
10.12.2023 г. е ограничил възможността й да се придвижва свободно в
пространството и в същото време с управлявания от него лек автомобил я е
отвел на друго място – принудително и против нейната воля.
С.С.М. е осъществил блудствените действия с пострадалата, описани
по-горе в мотивите, чрез употреба на сила, която се е изразила в стискане с
ръка на челюстите на Н.Р., повдигане и изпъване на дясната й ръка над нивото
на седалката, стискане на гърлото на Р. и притискане на тялото й към предната
дясна седалка на лекия автомобил.
От субективна страна подсъдимият е осъществил и двете престъпления
умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на тези деяния
и е искал настъпването на тези последици. В частност С.М. е съзнавал, че
ограничава възможността на пострадалата да се придвижва свободно в
пространството, че принудително и против волята й я отвежда на друго място,
както и че извършва блудствени действия с Р. против нейната воля и чрез
употреба на физическа сила.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Н.Л.Р.,
М.И.С., И.К.М., Т.Е.В., Е.Б.Р., А.-М.С.И., Б.Б.Р., Б.Т.П., В.Б.А., К.П.И., П.А.Д.,
С.М.С., Р.М.С., Р.Р.Р., отчасти с показания на разпитания свидетел Ц.П.П., със
свидетелските показания на Н.Л.Р., М.И.С. и Т.Е.В., дадени по време на ДП и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по време на
съдебното следствие, със заключенията на вещите лица д-р Н.М.М., инж.
К.Г.Т. Б.П.Ш., д-р Л.З.Т. и Б.В.Б., както и със събраните по делото писмени и
веществени доказателства.
Свидетелката Н.Л.Р. установява времето на извършване на
престъплението по чл. 142, ал. 1 НК – малко след 19:00 ч. на 10.12.2023 г.,
начина, по който е била отвлечена от подсъдимия, транспортирането й с лекия
автомобил на С.М. в района на ж.п. гара Пордим, а след това и в землището на
с. Згалево, Плевенска област, извършените чрез употреба на сила блудствени
действия от подсъдимия, опитите й да се противопостави на тези действия,
откарването й в дома й, провеждането на телефонен разговор със свид. М.С.,
посещението на свид. Е. Р. в дома й, придвижването й – заедно с децата й, до
дома на Е. Р., разговора си със свид. И.М., обаждането си на телефон 112,
проведения разговор с жената, с която подсъдимият е във фактическо
съжителство, опитите, направени от С.М., да осуети подаването на сигнал за
извършените от него престъпления, отвеждането й в РУ-Пордим, за да бъде
разпитана, обстоятелството, че тя и съпругът й не са искали парични средства
от подсъдимия, за да промени Р. показанията си.
По начало отвличането и блудството не са публичен акт и рядко има
6

странични наблюдатели, които пряко да свидетелстват за начина, по който те
се извършват. Не е изключено и за употребената принуда да отсъстват
обективни белези, установими по експертен път. Затова и основен източник
на информация в болшинството от случаите се явяват показанията на
пострадалото лице, които поради това му качество следва да бъдат подложени
на внимателна проверка за достоверност.
В разглеждания случай съдът прие с доверие показанията на Н.Р., тъй
като е налице кореспонденция на изложеното от нея за двете престъпления с
данните, съобщени от свидетелите М.С., И.М., Т.В., Е. Р., А.-М.И. и Б. Р.,
както и с констатациите на съдебномедицинската експертиза, ДНК
експертизата на веществени доказателства и съдебната аудио-техническа
експертиза. Именно на тази основа е възможно да се направи извод за
вътрешната логичност и последователност на свидетелските показания на
пострадалата, а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които
да са оказали влияние при уличаването на подсъдимия като извършител на
престъпленията. В тази връзка следва се посочи и обстоятелството, че Н.Р. не
пожела да се конституира като граждански ищец в съдебното производство.
Един от основните факти, подлежащи на установяване при ангажиране
на наказателната отговорност на дадено лице за извършване на изнасилване
или блудство, е липсата на съгласие на пострадалата да участва доброволно в
половия акт или в блудствените действия. Обстоятелството, че тя не е
извършвала активни отбранителни действия, само по себе си не е достатъчно,
за да се направи извод, че е участвала доброволно в тези действия. В решение
от 04.12.2003 г. по делото „М.Ч. срещу България, Европейският съд по правата
на човека приема, че „подходът в конкретния случай е бил ограничителен и на
практика въздигащ съпротивата до положение на определящия елемент на
престъплението“. В посоченото решение е изрично отразено, че „съгласието
трябва да бъде дадено доброволно, като резултат на свободната воля на
жертвата, преценена в контекста на заобикалящите я обстоятелства“. По
аналогичен начин по конкретното дело не може да бъде направен извод –
въпреки броя и характера на уврежданията на пострадалата, че тя е била
съгласна подсъдимият да осъществи блудствени действия с нея. Тъкмо
обратното – от доказателствения материал е видно, че тя явно е
демонстрирала нежеланието си за това и с цялостното си поведение и
отправените думи към подсъдимия е показала липса на съгласие, което
безспорно е било възприето от С.М..
Съдебната практика е константна по въпроса, че не могат да се
поставят формални изисквания по отношение на реализираната съпротива,
нейния интензитет и продължителността й. В тази насока релевантни са
редица фактори – зрелостта, смелостта и силата на жертвата, положението и
обстановката, в които тя е поставена, състоянието на уплаха или смущение, в
което може да изпадне и което може да парализира в значителна степен
съпротивителните й способности. В този смисъл е решение № 250 от
14.05.2012 г. по н. д. № 778/2012 г., Трето н. о.
7

Свидетелката А.-М.С.И. изяснява пристигането на подсъдимия с
управлявания от него лек автомобил пред дома й, проведения разговор между
него и Н.Р., датата и часа на отвличането на майка й – след 19:00 ч. на
10.12.2023 г, обстоятелството, че майка й е била без обувки – само по чорапи,
завръщането на майка й в къщи, която била разтревожена, обезпокоена и
разплакана, обаждането на Р. по телефона на свид. М.С., посещението на свид.
Е. Р. и на подсъдимия в къщата им, отиването на цялото семейство в дома на Е.
Р. с лекия автомобил на подсъдимия.
Показанията й са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което бяха приети с доверие от състава на съда.
Свидетелките М.И.С. и Т.Е.В. установяват, че вечерта на 10.12.2023 г.
са били на работа – нощна смяна, в Центъра за настаняване от семеен тип в
Пордим, обаждането на пострадалата до С., направено след 19:00 часа на
същата дата, разказа на Н.Р., която плачела, че подсъдимият я е отвлякъл с
лекия си автомобил и извършил блудствени действия с нея, изпращането на
свид. Е. Р. в дома на пострадалата, телефонните разговори между С. и
подсъдимия, по време но които той молел Р. да не пуска жалба срещу него,
след това признал какво е извършил, а впоследствие заплашил, че ще ги убие,
ако пуснат жалба.
Показанията им са еднопосочни, логични, детайлни и способстват за
разкриване на обективната истина. Поради това бяха възприети с доверие от
съда.
Свидетелят Е.Б.Р. изяснява, че вечерта на 10.12.2023 г. получил
обаждане от свид. Т.В. да иде в дома на пострадалата, тъй като неизвестно
лице я безпокояло, посещението си в дома на Н.Р., пристигането в къщата и на
подсъдимия, откарването на пострадалата и децата й от подсъдимия в дома на
Е. Р., емоционалното и физическо състояние на Н.Р., която била уплашена,
плачела и треперела, подробностите за случилото се между пострадалата и
С.М., които научил от съпругата си И.М..
Показанията му са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което бяха приети с доверие от състава на съда.
Свидетелката И.К.М. установява, че вечерта на 10.12.2023 г. била
уведомена по телефона от Т.В. и М.С. за случилото се с Н.Р., пристигането
малко по-късно същата вечер на пострадалата, децата й, съпруга й Е. Р. и
подсъдимия в дома й, разказа на пострадалата за отвличането й от С.М. и
извършените от него блудствени действия, обаждането на Н.Р. на телефон 112.
Показанията й са логични и последователни, способстват за разкриване
на обективната истина и поради това бяха приети с доверие от състава на
съда.
Свидетелят Б.Б.Р., съпруг на пострадалата, изяснява, че по време на
извършване на инкриминираните деяния, се е намирал в Затвора-Плевен,
където изтърпявал наказание лишаване от свобода, посещението му в затвора
от подсъдимия и Т.В. по време на свиждане, последващото пристигане на
8

С.М. в следствения арест, подробностите за престъпленията, осъществени от
подсъдимия, които научил от съпругата си, молбите на С.М. към него да убеди
Н.Р. да промени показанията си срещу заплащане.
Показанията му са обективни, логични и последователни. Поради това
бяха възприети с доверие от състава на съда.
Свидетелят В.Б.А., брат на Б.Б.Р., установява, че на 08.12.2023 г. е
бил задържан под стража в следствения арест в гр. Плевен, че малко след
задържането си подсъдимия и Т.В. провели свиждане с брат му Б. Р., по време
на което предали дрехи и храна, предназначени за самия него, които той
получил впоследствие, разговорите си с подсъдимия в затвора, по време на
които той отричал да е извършил престъпления, но предлагал да даде 5000
лева на Н.Р., за да оттегли жалбата си, разговорите си с брат си, по време на
които той категорично отказвал да вземе пари от С.М., а изразявал желание М.
да бъде осъден.
Показанията му са обективни и последователни, поради което бяха
приети с доверие от съда.
Свидетелят Б.Т.П. изяснява, че късно вечерта на 10.12.2023 г.
получил телефонно обаждане от колеги от РУ-Пордим, че при тях е подаден
сигнал от Н.Р., в който се твърдяло, че тя е изнасилена от подсъдимия, но те не
могат да намерят С.М., че провел телефонен разговор с М. и му наредил да се
яви веднага в Първо РУ-Плевен, пристигането на подсъдимия в управлението
с адвокат, проведения разговор с М., по време на който установил, че върху
единия крачол на анцуга му има бяло засъхнало петно, обяснението на
подсъдимия, че е извършвал строителни дейности и се е изцапал,
доброволното предаване на дрехите, с които М. бил облечен.
Показанията му са детайлни и последователни, способстват за
разкриване на обективната истина, поради което бяха възприети с доверие от
състава на съда.
Свидетелят Ц.П.П. установява, че на 10.12.2023 год., около 17-18
часа, управлявал собствения си лек автомобил по улицата, на която е
разположена къщата на пострадалата, когато забелязал, че в лекия автомобил
на подсъдимия, който бил паркиран на улицата, се качила Н.Р., която седнала
на предната дясна седалка и затворила вратата.
Съдът не даде вяра на показанията на П. в частта, в която твърди, че
описаните от него събития са станали около 17:00-18:00 часа, както и в частта,
в която твърди, че пострадалата сама е затворила предната дясна врата на
лекия автомобил, собственост на подсъдимия. В посочените части
показанията на свид. Ц. П. се опровергават от свидетелските показания на Н.Р.
и А.-М.С.И., които сочат, че качването на пострадалата в лекия автомобил е
станало след 19:00 часа, а Р. посочва, че вратата е затворена не от нея, а от
подсъдимия. Самият П. признава, че е управлявал своето МПС с включени
светлини на фаровете, тъй като се било стъмнило. Ето защо според съда той
не е имал възможност, още повече, че се е намирал по собствените му думи на
9

разстояние 40-50 м, да види кой затваря предната дясна врата на автомобила
на М., а да види единствено затварянето на вратата.
В останалата част съдът даде вяра на свидетелските показания на Ц. П.,
тъй като способстват за разкриване на обективната истина.
Свидетелят Ф.А.Р. установява, че е пребивавал в Затвора-Плевен
заедно с подсъдимия и свид. Б. Р., както и че е в приятелски отношения със
С.М. и в лоши отношения с Р.. Пояснява, че многократно е присъствал на
разговори между Р. и М., по време на които съпругът на пострадала изнудвал
подсъдимия да му даде 10 000 лева, за да промени Н.Р. показанията си и да
оттегли жалбата си, както и че е чул от съучениците си в училището към
затвора, че Б. Р. се хвалел, че ще вземе 10 000 лева от подсъдимия.
Съдът не даде вяра на показанията на Ф.Р., намирайки ги за
недостоверни. Р. е в приятелски отношения с подсъдимия, поради което е
разбираемо желанието му да облекчи наказателно-правното положение на
С.М.. Освен това показанията му се опровергават от свидетелските показания
на С.М.С., В.Б.А. и Б.Б.Р., от приложената на л. 38 – л. 40 от том 4 от ДП
справка от Затвора-Плевен, от която е видно, че по отношение на подсъдимия,
по време на престоя му в ареста и в корпуса на затвора, не са регистрирани
сигнали за осъществена принуда и отправени заплахи, както и от приложената
на л.43 от том 4 от ДП писмена декларация от С.С.М., в която той саморъчно е
записал, че няма никакви опасения и никой не го притеснява.
Свидетелят С.В.А. пояснява, че е пребивавал в Затвора-Плевен заедно
с подсъдимия и с Б. Р., че е чувал разговори, по време на които Р. искал от
С.М. сумата от 10 000 лева, за да промени съпругата му своите показания.
Съдът не даде вяра на показанията на А., намирайки ги за
недостоверни. Тези показания са изолирани, подкрепят се единствено от
показанията на Ф.Р., но се опровергават от останалите гласни доказателства по
делото, включително и от свидетелските показания на останалите лишени от
свобода, които твърдят, че не са присъствали и не са чували разговори с
подобно съдържание.
Свидетелят Г.Б.К. обяснява, че познава подсъдимия, че на 10.12.2023
г. около 17:00 – 18:00 часа, пътувал със собствения си лек автомобил от гр.
Пордим към с. Пелишат, Плевенска област, че в землището на с. Згалево,
Плевенска област, встрани от асфалтовия път забелязал лек автомобил, който
бил паркиран на черен път, приближил се на около 10-15 м от МПС и тогава
установил, че това е лекият автомобил на подсъдимия, че вътре видял С.М.,
който пушел и непозната жена, че чул разговор за сума от 200 лева между
двамата, че на шега хвърлил бучка пръст по лекия автомобил, след което
подсъдимият привел автомобила си в движение и си тръгнал. Пояснява, че е
разговарял с подсъдимия през лятото на 2024 г., когато разбрал от него защо е
бил задържан, както и че неволно е бил свидетел на случая, свързан със
задържането му, след което обещал на подсъдимия, че ще свидетелства.
Съдът обсъди показанията на Г.К. и след като ги съпостави с
10

останалите събрани по делото доказателства, прие, че те са недостоверни и
неистински.
Преди всичко следва да се изтъкне, че по време на разследването в ДП,
нито подсъдимият, нито защитниците му са поискали К. да бъде допуснат и
разпитан в качеството на свидетел. Това обстоятелство противоречи на
правилата на формалната логика, като се има предвид, че – ако показанията са
достоверни, по принцип те подкрепят защитната теза на С.М..
На второ място, недостоверността на свидетелските показания на Г.К.
се потвърждава от приетата като писмено доказателство справка от
Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, филиал
Плевен /л. 124 от наказателното дело/. От тази справка е видно, че на
10.12.2023 г. в района на гр. Пордим слънцето е залязло в 16:46 часа, а
гражданският полумрак е бил с продължителност 35 минути. Тези обективни
данни, съчетани с показанията на свидетелите Н.Р. и А.-М.И., съобразно които
отвличането е осъществено малко след 19:00 часа на 10.12.2023 г. водят до
единствено възможния правен извод, че К. не е имал възможност да забележи
лекия автомобил на подсъдимия, който е бил паркиран встрани от асфалтовия
път – в сливовата градина в землището на с. Згалево, Плевенска област, още
повече, че – видно от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие от 11.12.2023 г. /л. 7 – л. 15 от том 2 от ДП/ автомобилът
„Фолксваген Пасат“ е тъмносин на цвят. По същата причина К. не е имал и
физическа възможност – от разстояние 10-15 м, да види кои лица се намират в
МПС, което е било неосветено.
На последно място, но не и по значение, следва да бъде посочено, че
нито подсъдимият, нито пострадалата твърдят, че са водили разговор в лекия
автомобил за паричната сума от 200 лева.
Свидетелят С.М.С. изяснява, че е пребивавал в Затвора-Плевен заедно
със свид. Б. Р., който споделил с него, че съпругата му е отвлечена, че не
познава подсъдимия, както и че по време на престоя си в затвора е виждал Р.
да разговаря единствено с брат си В.Б.А..
Показанията му са обективни и последователни, поради което бяха
приети с доверия от състава на съда.
Свидетелят Р.М.С. установява, че е пребивавал в Затвора-Плевен
заедно със свид. Б. Р., че е посещавал училището в затвора заедно с Б. Р., че е
научил от Р., че съпругата му била „изнасилена“, че не познава подсъдимия,
както и че свид. Ф.Р. не е учил в училището към затвора заедно с Б. Р..
Показанията му са обективни и способстват за разкриване на
обективната истина. Поради това бяха възприети с доверие от съда.
Свидетелят С.С.С. изяснява, че е пребивавал в Затвора-Плевен заедно
с подсъдимия и свид. Б. Р., пресъздава разговора си със С.М. относно
причината за задържането на подсъдимия, пояснява, че е чувал разговори
между подсъдимия и Р., по време на които Р. обиждал М..
11

Показанията му са обективни и способстват за разкриване на
обективната истина, поради което – макар и неотносими към предмета на
доказване, бяха приети с доверие от състава на съда.
Свидетелят Р.Р.Р. установява, че е пребивавал в Затвора-Плевен
заедно със свид. Б. Р., с когото са посещавали и училището, че Р. не е споделял
с него какво се е случило със съпругата му, както и че е бил много студен
човек и останалите лишени от свобода избягвали да контактуват с него.
Показанията му са обективни и последователни и способстват за
разкриване на обективната истина. Поради това бяха приети с доверие от
съда.
Свидетелките К.П.И. и П.А.Д. изясняват, че работят в Средно
училище „Димитър Митев“-Ловеч, с допълнителна месторабота в Затвора-
Ловеч, че са обучавали Б. Р., който не е бил ученик по едно и също време със
свид. Ф.Р., че Б. Р. не е споделял с тях защо е задържан, както и какво се е
случило със съпругата му, че не познават подсъдимия.
Показанията им са обективни и еднопосочни, поради което бяха приети
с доверие от състава на съда.
Подсъдимият С.С.М. не се признава за виновен и по двете обвинения.
Разпитан на съдебното следствие не отрича, че е откарал с личния си лек
автомобил Н.Р. в землището на с. Згалево, Плевенска област, както и че е
осъществил с нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание.
Твърди обаче, че това е станало със съгласието на пострадалата. Обяснява, че
сутринта на 10.12.2023 г. се срещнал с Н.Р. в гр. Пордим и поискал тя да го
задоволи орално, като обещал да й даде 200 лева. Р. се съгласила, но му казала
да дойде в дома й, когато се стъмни. М. отишъл с лекия си автомобил до
къщата на пострадалата малко след 16:30 часа, взел я и я откарал първо до ж.п.
гара Пордим, а след това и в землището на с. Згалево, където – със съгласието
на Р., задоволил половото си желание, но без са осъществява полов акт с нея.
Категорично отрича да е използвал физическа сила по отношение на
пострадалата, както и да я е транспортирал с автомобила си против нейната
воля. Твърди, че Р. и други пъти го е задоволявала орално, както и че тя
работила като проститутка във Федерална Република Германия.
Свидетелските показания на пострадалата и на нейните близки и роднини,
които го уличават в извършването на престъпленията, обяснява с това, че те
желаели по този начин да получат парични средства от него. В подкрепа на
тезата си сочи, че по време на престоя си в Следствения арест в гр. Плевен
многократно бил изнудван от съпруга на Н.Р. – свид. Б.Б.Р., да предостави на
пострадалата парична сума от 10 000 лева, за да оттегли тя жалбата си срещу
него.
Обясненията му по време на съдебното следствие са в съществено
противоречие с обясненията, депозирани от него в присъствието на защитник
на ДП, което наложи последните да бъдат включени в доказателствения
материал чрез прочитането им.
12

В обясненията си на ДП С.М. изгражда съвсем различна позиция - че
по време на свиждането с Б. Р., Р. обещал на М., че Н.Р. ще му върне
похарчените от него 100 лева, поради което на 10.12.2023 г., около 17:30 ч.,
той отишъл в дома на Р., която доброволно се качила в автомобила му и го
помолила да го приведе в движение, по време на движението тръгнали към с.
Згалево – по указание на Р., пострадалата го попитала дали може да оправи
сметката по друг начин – като преспи с него, а той й даде още 100 лева, но той
отказал и я върнал обратно вкъщи, като не е извършвал действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание.
По време на съдебното следствие С.С.М. твърди, че поддържа
обясненията си пред съдебния състав, а по отношение на обясненията, дадени
по време на ДП, изтъква, че били „съчинени“ от разследващия полицай и
защитника му.
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия – както тези, депозирани по
време на разследването, така и тези, дадени на съдебното следствие, но след
като ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, ги отхвърли
като недостоверни, намирайки ги за избрана от него защитна позиция.
Обясненията на подсъдимия се опровергават по несъмнен и
категоричен начин от свидетелските показания на Н.Л.Р., М.И.С., Т.Е.В.,
И.К.М., А.-М.С.И. и Е.Б.Р., които са логични, последователни и
непротиворечиви и установяват извършените престъпления и тяхното
авторство.
Обясненията на С.М. се опровергават и от констатациите на
назначените по време на разследването в ДП съдебномедицинска експертиза,
ДНК експертиза на веществени доказателства и аудио-техническа експертиза.
Обясненията на подсъдимия в частта, че е бил изнудван от Б.Б.Р. по
време на престоя си в Затвора-Плевен, се опровергават по несъмнен начин от
свидетелските показания на Р.Р.Р., В.Б.А. и Б.Б.Р., както и от писмената
декларация, съставена от самия подсъдим и от справката, изготвена от
Затвора-Плевен, в която е посочено, че по отношение на него не са
регистрирани случаи на осъществена принуда и отправени заплахи.
Съдът намери възражението на защитника на подсъдимия, както и на
самия подсъдим, че деянията му са несъставомерни, тъй като той е търсил
сексуална услуга от пострадалата, която в миналото е проституирала във ФРГ,
за неоснователно. Това е така, тъй като съобразно константната практика на
ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 551 от 12.06.2013 г. по
н. д. № 1916/2012 г., Второ н. о., без значение за съставомерността на
престъпленията изнасилване и блудство са: здравословното, психиатричното
или психичното състояние на пострадалата, алкохолното й повлияване,
виктимологичните й проблеми, склонността й към доброволни или платени
сексуални контакти, съдебното й минало.
Като неоснователно съдът прие и възражението на защитника на
подсъдимия, че свидетелите Н.Р., А.-М.И., Т.В. и М.С. съзнателно променят
13

началния час на влизането на пострадалата в лекия автомобил на подсъдимия
– от 16:30-16.45 часа на 10.12.2023 г. на 19:00 часа на същата дата, за да
обяснят защо обаждането на телефон 112 е станало в 21:02:17 часа.
Преди всичко следва да се изтъкне, че правно релевантно е
обстоятелството, че в близко време след извършване на деянията е депозиране
обаждане на телефон 112 от страна на пострадалата.
На второ място, показанията на изброените свидетели относно времето
на извършване на деянията са последователни и обективни. Въз основа на тези
свидетелски показания и предвид емоционалното състояние, в което се е
намирала пострадалата, престоя й в дома й след деянията – в присъствието на
Е. Р. и подсъдимия, водените там разговори, отиването й в дома на Е. Р.,
проведените там многобройни разговори – дори в присъствието на С.М.,
последвалия разговор с И.М., лесно може са се обясни защо обаждането е
реализирано в 21:02:17 ч.
Тезата на подсъдимия, че е жертва на мащабен заговор, организиран от
пострадалата и нейните близки, с цел да бъде принуден да даде значителни
парична сума на Н.Р., за да промени тя свидетелските си показания, не е
подкрепена от несъмнени и безспорни доказателства. Напротив, по делото са
налице доказателства – показанията на свидетелите Н.Р., Б. Р. и В.А., от които
става ясно, че самият подсъдим нееднократно е предлагал пари на
пострадалата и съпруга й, за да оттегли Р. жалбата си. От свидетелските
показания на Т.В. и М.С. е видно, че С.М. – още преди да бъде задържан, е
правил многократни опити да осуети подаване на жалба за извършените от
него престъпления, а от свидетелските показания на Б.Т.П. – че в Първо РУ-
Плевен подсъдимият е питал Попов „може ли да се направи нещо и той да
сключи споразумение“ – позиция, която е необяснима за невинен човек.
Опити за бъде осуетено наказателното преследване спрямо подсъдимия
е правила и жената, която е във фактическо съжителство със С.М. – И.Л.И..
Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите Н.Р. и И.М..
Причини за извършените престъпления са неправилното отношение на
подсъдимия към правото на свободно придвижване на гражданите в
пространството, както и и незачитането от негова страна на половата
неприкосновеност на личността.
Като мотив за извършените престъпления съдът прие желанието на
подсъдимия да възбуди и удовлетвори половото си желание, макар и по
неправомерен начин.
При определяне размера на наказанията, които наложи на подсъдимия
С.С.М., съдът съобрази и прие:
а/ като смекчаващи обстоятелства – добрите характеристични данни за
М. като работник и гражданин, обстоятелството, че упражнява
общественополезен труд, както и влошеното здравословно състояние на
дъщеря му С.С. М.а.
14

б/ като отегчаващи обстоятелства – наличието на предходни
осъждания, за които С.М. не е реабилитиран, включително и по реда на чл. 88а
от НК, обстоятелството, че за кратък период от време той е извършил две
умишлени престъпления от общ характер, конкретната обществена опасност
на двете деяния, която е висока и се извежда от времето, мястото и начина на
тяхното извършване.
Съдът, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
които по тежест и значение преобладават, ОСЪДИ подсъдимия С.С.М.:
1.На основание чл. 142, ал. 1 и чл. 54 НК – на ПЕТ ГОДИНИ лишаване
от свобода;
2. На основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 НК – на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът НАЛОЖИ на подсъдимия С.С.М.
да изтърпи по-тежкото от наложените наказания в размер на ПЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Съдът намери, че определеното за изтърпяване от подсъдимия по-
тежко наказание е достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание и за
постигане на целите на наказанието, поради което не приложи разпоредбата
на чл. 24 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното за изтърпяване от подсъдимия по-
тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът ЗАЧЕТЕ предварителното
задържане на подсъдимия С.С.М. по Закона за МВР, считано от 23:15 ч. на
10.12.2023 г. до 16:10 ч. на 11.12.2023 г.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът ЗАЧЕТЕ предварителното
задържане на подсъдимия С.С.М., считано от 17:00 ч. на 11.12.2023 г. до
20.06.2024 г.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът ЗАЧЕТЕ времето през което
подсъдимият С.С.М. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест, считано
от 20.06.2024 г. до 27.08.2024 г., като два дни домашен арест се зачитат за един
ден лишаване от свобода.
С обвинителния акт подсъдимият С.С.М. е предаден на съд и
затова, че е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1 НК чрез употреба
на заплашване.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че докато М.
и Р. се намирали в лекия автомобил в землището на село Згалево, Плевенска
област, подсъдимият – тъй като пострадалата се противопоставяла на
желанията му и викала, я заплашил, че „ще стане по-лошо, ако не е покорна“.
В действителност точните думи на Н.Р. при разпита й пред съдия в ДП, които
бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
съдебното следствие, са, че М. й заявил, че „трябва да спи с него, защото
15

иначе ще става каквото не е ставало“.
Легална дефиниция на понятието „заплашване“ е дадена в
разпоредбата на чл. 198, ал. 2 НК, в която е посочено, че под заплашване се
разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго
някое присъстващо лице.
В конкретния случай употребените от подсъдимия изрази не
представляват заплашване по смисъла на закона. Това е така, тъй като от една
страна те са твърде общи и неясни, а от друга страна тези думи не са
застрашавали Н.Р. с конкретно деяние, което излага на тежка опасност живота,
здравето, честта или имота й. Думите, изречени от С.М., представляват по
естеството си обикновено предупреждение, което не е било в състояние
противоправно да мотивира пострадалата към поведение, което тя не желае.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия С.С.М. за
НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението по член 150, ал. 1 НК чрез
употреба на заплашване и го ОПРАВДА по този пункт от обвинението.
Съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, приложените към
делото веществени доказателства:
а/ 1 бр. яке, черно на цвят, 1 бр. долнище на анцуг, черно на цвят със
странични сиви кантове до коляното е 1 бр. долнище на анцуг с надпис
„Адидас“, да бъдат върнати на подсъдимия С.М.;
б/ 1 бр. яке, зелено на цвят, 1 бр. дамска блуза, черна на цвят и 1 бр.
долнище на анцуг, да бъдат върнати на частния обвинител Н.Л.Р.;
в/ 1 бр. парче от тапицерия със засъхнало петно – обект № 1, 1 бр. парче
от тапицерия – обект № 2, 2 бр. тампони обтривки от шията на Н.Л.Р., 1 бр.
сравнителен материал за ДНК анализ, иззет от подсъдимия и 1 бр. сравнителен
материал за ДНК анализ, иззет от частния обвинител Н.Р., да бъдат
унищожени.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ОСЪДИ подсъдимия С.С.М. да
заплати:
1. По сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на ДП
разноски по делото в размер на 6309,54 лева;
2. По сметката на Окръжен съд-Плевен направените по време на
съдебното следствие разноски по делото в размер на 380 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът ОСЪДИ подсъдимия С.С.М. да
заплати частния обвинител Н.Л.Р. направените от нея разноски по делото за
упълномощаване на повереник в размер на 1000 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

16

Номер на акта:	10
Дата:	31 март 2025 г.
Съдия:	Румен Петров Лазаров

Дело:	20244400200750
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 октомври 2024 г.

Присъда по дело №750/2024 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите