Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 178 от 31.05.2012 год. по гр.д. № 2302 по описа за 2011 год. Горнооряховският районен съд е приел за установено по отношение на М. М. П. от гр.Г.,ул.”М. Д. „,№ ... ,че дължи на „Б. П. Б.”,с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.С..,бул.”В..”,№ .. сумата от 398,95 лв. - неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит - транскарт на физическо лице по с/ка № *,сключен на 20.11.2003 год.,сумата от 423,73 лв.- договорна ,просрочена лихва,съгласно чл.5,б.”в” от Договора ,за периода от 16.11.2006 год. - 26.04.2011 год.,произтичащи от Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице по с/ка № *,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 29.04.2011 год.,до окончателното издължаване.Отхвърлил е иска на „Б. П. Б.” против М. М. П. за разликата от 15,15 лв.,договорна просрочена лихва,съгласно чл.5 от Договора,за периода от 16.11.2006 год. - 26.04.2011 год.,до пълния предявен размер 438,88 лв. като неоснователен и недоказан.Осъдил е М. М. П. да заплати на „Б. П. Б.” - С.. сумата от 250,39 лв. разноски,направени в исковото производство. Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Навеждат се подробни съображения ,в какво се състои порочността на решението. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да реши спора по същества ,като отхвърли предявения иск.Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото.С довод за неоснователност ,моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на първата инстанция. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява неправилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция въззивникът представя писмо № 20120256/28.06.2012 год. на Т. ф. с. „ЕАД,Проблемни кредити. Предявен е установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,чл.75,ал.2 от ЗЗД,който съдът намира за неоснователен и недоказан по съображения изложени по - долу. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка въззивната инстанция намира за неправилни по следните съображения: По делото не е спорно ,че на 20.11.2003 год. между „Е.”-С. и М. М. П. е сключен Договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по с/ка № * за сумата от 700 лв. /л.6-7/.Издаването на кредитната карта -транскарт е станало от Т. Ф. с.”ЕАД ,а финансовото обезпечаване на сумата по кредита от „Е.”.Ищецът по делото „Б. П. Б.” е правоприемник на „Е.”.Не е спорно,че ответникът не е платил претендираната сума на ищеца по делото.Не е спорно също така ,че на 13.12.2006 год. ответникът е внесъл в „Б. ДСК” . сума в размер на 440 лв. по с/ка на Т. Ф. с.”ЕАД,с което счета,че е погасил дълга си../л.37/ Спорно по делото е съществува ли вземането на ищеца спрямо ответника в посочения размер.Ответникът е направил правопогасително възражение,че на 13.12.2006 год. е платил вноска в размер на 440 лв.,с която е покрил усвоените суми в предходния период.Възразил е ,че е платил не на „Е.”,а на ю.л. издало кредитната карта. Т. Ф. с.”ЕАД..В съдебно заседание на 19.03.2012 год. ответникът е дал обяснения пред съда,от които се установява,че получил писмо от „Е.” да погаси дълга.Отишъл в банката и нейна служителка му написала дължимата сума с указания да внесе сумата в ДСК,т.к. паричния салон не работел поради преименуване на банката./л.69 от първ.дело/С отговора по чл.131 ГПК в първоинстанционното производство ответникът е поискал съдът да задължи ищеца да представи доказателства ,от които да е видно освен процесния договор страна ли е по друг договор за предоставяне на кредит -Т. и ако да,кога е сключен този договор,в какъв размер и погасени ли са задълженията по този договор.В подкрепа на възражението си ,че е платил ответникът е представил банково бордеро / операционна бележка/ видно от която на 13.12.2006 год. е внесъл в „Б. ДСК” сума в размер на 450 лв.,от които сума по вноската 440 лв.Тази сума е внесена за погасяване на кредит с/ка № 10558773 на Т. Ф. с.”ЕАД.Съдът е отказал да допусне това доказателство.Това доказателство е поискано отново с въззивната жалба,което въззивният съд на основание чл.266,ал.3 ГПК е допуснал.Представеното писмено доказателство представлява отговор от писмо № 20120256/28.06.2012 год. на Т. ф. с. „ЕАД,Проблемни кредити , и Изнвлечение от с/ка : Движение по кредит на М. М. П. карта № ... за периода от 11.10.2006 год. - 03.02.2010 год.Под № 68,карта 64370600,на дата 13.12.2006 год. е направил захранвания чрез банков превод,вноска в ДСК,за сумата от 440 лв./л.19- 21 от въззивното дело/. Насто щият състав на въззивната инстанция намира,че в настоящия казус следва да намери приложение разпоредбата на чл.75,ал.2 от ЗЗД.От личните обяснения на ответника дадени в съдебно заседание се установява,че е направил плащането по указание на служител на ищеца,който след справка е посочил размера на дължимата сума и къде да бъде платена тя.Към момента на плащането банката е била в реорганизация,паричния салон не е работел и ответникът е бил препратен да извърши плащането в друга Б.,което видно от представените писмени доказателства е сторил.Извършвайки плащането на Т. Ф. с.”ЕАД ответникът е считал,че е извършил плащането на лице,което е овластено от кредитора да получи изпълнението.След като банката -кредитор не работи поради реорганизация е приел,че трябва да плати на лицето издало транс-картата,налице са недвусмислени обстоятелства по смисъла на закона,че страната счита,че плаща на овластено лице,което да получи изпълнението на задължението.В случая ответникът е действал добросъвестно,със съзнанието ,че плащайки на третото лице изпълнява задължението си към кредитора.По тези съображения ответникът,който добросъвестно е платил задължението си към третото лице ,следва да бъде освободен от задължението да плати на кредитора.За ищеца по делото остава правната възможност да търси по съдебен ред вземането си от лицето,което е получило изпълнението,още повече че самото трето лице признава,че е получило изпълнението.Към дата 13.12.2006 год. ответникът е внесъл сумата от 440 лв.,в която сума влиза претендираната главница в размер на 398,98 лв. и лихви за забава изчислени към датата на изпълнението. По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и подлежаща на уважаване. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в двете инстанции разноски в размер на 125 лв. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде отменено изцяло и постановено друго отхвърлящо исковата претенция. Водим от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 178 от 31.05.2012 год. по гр.д. № 2302/2011 год. на ГОРС в обжалваната част,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на „Б. П. Б.”,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”В.”,№ ..,с който да се приеме за установено, по отношение на М. М. П. от гр.Г.,ул.”М. Д. „,№ .. ,че последния дължи сумата от 398,95 лв. - неиздължена главница по Договор за предоставяне на кредит - транскарт на физическо лице по с/ка № *,сключен на 20.11.2003 год.,сумата от 423,73 лв.- договорна ,просрочена лихва,съгласно чл.5,б.”в” от Договора ,за периода от 16.11.2006 год. - 26.04.2011 год.,произтичащи от Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице по с/ка № *,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 29.04.2011 год.,до окончателното издължаване. и разноски като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Б. П. Б.”,с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление гр.С.бул.”В.”,№ . да заплати на М. М. П. от гр.Г.,ул.”М. Д. „,№ .. разноски в размер на 125лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател : Членове : |