Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. А. с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], съдебен адрес: [населено място], бул. Витоша, № 4, ет.2, офис 217, чрез адв. В. З. от САК, срещу Решение № 42/07.02.2024 г., постановено по АНД № 1444/2023 г. на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1920-000105/18.07.2023 г., издадено от началник сектор в 01 РУ при ОДМВР – Перник, в частта в която на основание чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП на Т. В. А. е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а районният съд е постановил оспореното решение при неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка. Сочи, че същият е дал превес на показанията на полицейските служители, които са се намирали на около 150 м от мястото на нарушението, а е игнорирал изявленията на пътувалите с него лица, разпитани като свидетели. Прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор в ОДМВР – Перник, 01 РУ – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт З. В., която счита жалбата за неоснователна, пледира за оставянето й без уважение като се остави в сила оспореното съдебно решение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л., излага становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага на съда да го остави в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 23-1920-000105/18.07.2023 г., издадено от началник сектор в 01 РУ при ОДМВР – Перник, на касатора Т. В. А. с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП е наложена глоба в размер [рег. номер]. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

За да постанови своя акт административнонаказващият орган, а после и Районен съд – Перник, са приели, че на 23.06.2023 г., в 22:20 ч., в [населено място], на ул. Св. Св. К. и М., на кръговото кръстовище на магазин „БИЛЛА“, касаторът Т. В. А. е управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на В. И. А., движейки се от път II-63 към МОЛ – Перник. На посоченото кръгово кръстовище той извършил резки рискови маневри като подал рязко газ и повишил оборотите на двигателя. По този начин превъртял задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извел извън контрол. Деянието му, изразяващо се в използване на пътя, отворен за обществено ползване, в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора, според АНО, а после и според въззивния съд осъществявало състав на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Нарушението по-горе било установено от старши полицай в 01 РУ – Перник при ОДМВР – Перник М. Б. и непосредствено възприето от Н. Й., които се намирали на не повече от 50 м от мястото на извършването му. Първият от тях образувал административнонаказателно производство срещу А., съставяйки АУАН серия GA, № 624158/23.06.2023 г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, Районен съд - Перник приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Предвид установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Изложил е съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай, посочвайки че разпоредбата на чл.104б от ЗДвП е приета предвид нарастването на случаите на неправомерно поведение от страна на млади на възраст водачи, извършващи т.нар. „дрифтове“, на оживени места с голям пътникопоток. Съдът е приел и че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание в размер, който съответства на фиксирания и конкретно посочен такъв в нормата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН серия GA, № 624158/23.06.2023 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан е от него и е отбелязано, че същият няма възражения срещу отразените констатации. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган е издал процесното Наказателно постановление № 23-1920-000105/18.07.2023 г. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Перник за осъществяване на състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е безспорно, че водач на провереното превозно средство е бил касатора, както и че същият се е движел по път, отворен за обществено ползване.

Касационният жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

При извършване на преценката си въззивният съд не се е ограничил до безкритично възприемане на презумптивната доказателствена сила на АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Напротив, същата е убедително защитена чрез показанията на свидетелите М. Б. и Н. Й., които при извършване на нарушението били в непосредствена близост до мястото и пряко възприели действията на касатора. Изявленията им са ясни, подробни, последователни, взаимно непротиворечиви. Липсва каквато и да е заинтересованост от изхода на делото, поради което правилно са преценени от първоинстанционния съд като безпристрастни. Направен е и анализ на показанията, дадени от свидетелите на наказаното лице.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП, което е определено по абсолютен начин – глоба в размер [рег. номер]. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо, касаторът следва да бъде осъден да му заплати такова в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 42/07.02.2024 г., постановено по АНД № 1444/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Т. В. А. с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], съдебен адрес: [населено място], бул. Витоша, № 4, ет.2, Д. З. на ОДМВР – Перник, ул. Самоков, № 1, сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.