№ 15385
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110155934 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.ева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 55934 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова претенция от Н. М. М., с ЕГН **********, от гр.
************************, против „Б.Е.Е., с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************************, представлявано от управителя Л.Е.Л.,
1
за установяване по отношение на ответника, че „Б.Е.Е. дължи на Н. М. М., сумата от 488,05
лв. за главница, представляваща левовата равностойност на 250 евро - обезщетение по чл. 7,
§ 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет ********** с направление
София – Невшехир от 30.10.2023 г., сумата от 23,26 лв. – лихва за забава за периода от
29.11.2023 г. до 02.04.2024 г., със законната лихва върху главницата от 03.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за въздушен превоз,
сключен между страните, „Б.Е.Е. поело задължението да осъществи въздушен превоз на
ищеца от летище София до летище Невшехир с полет от 03.11.2023 г., за което бил издаден
ваучер № ******** от 11.08.2023 г. В нарушение на задълженията си по договора
превозвачът изпълнил полета с променен час на излитане, както и с междинно кацане във
Варна, при което пътниците били принудени да останат на борда на самолета. Сочи, че за
промяната на полет ********** на 30.10.2023 г. ищецът бил уведомен по имейла на
26.10.2023 г. от туристическата агенция, чрез която била направена резервацията. Излага
твърдения, че промяната на полета представлявала отмяна, като се позовава на чл. 5 от
Регламент (ЕО) 261/2004, както и на практиката на СЕС. Твърди, че разстоянието между
двете летища е 1 059 км, поради което ответникът дължал обезщетение в размер на 250 евро,
което превозвачът отказал да заплати, независимо от отправената покана за плащане. За
изпадането в забава ответникът дължал и лихва за забава. Сочи, че подал заявление за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 19590/2024 г. по
описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед било подадено възражение, като по
повод дадените от съда указания предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Б.Е.Е., с което исковата претенция се оспорва
като неоснователна. Оспорва извършената резервация за процесния полет, както и
наличието на облигационно отношение по смисъла на чл. 65 от ЗГВ. Навежда твърдения, че
полетът е изпълнен навреме, като оспорва твърдяното закъснение. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите
претенции, претендира направените по делото разноски.
С протоколно определение от 18.03.2025 г. „О.Т. е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ответника по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „О.Т., чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
2
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е възражение по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, както и искане по реда на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 19590/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
29.05.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която „Б.Е.Е., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на Н.
М. М. сумата от 488,96 лв., представляваща левовата равностойност на 250 евро – главница,
представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение
на полет ********** с направление София – Невшехир от 30.10.2023, сумата от 23,26 лв. –
лихва за забава за периода от 29.11.2023 г. до 02.04.2024 г., със законната лихва върху
главницата от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 475
лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и
450 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят Н. М. М., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
От приложените към възражението в заповедното производство заверени преписи от
документи, а именно: от извлечение от Търговския регистър, се установява, че „Б.Е.Е. е
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър, с предмет на дейност
услуги, свързани с въздушен транспорт и други, свързани с транспорта помощни дейности.
От приложения по делото заверен препис от електронен билет за полет H7701 на
30.10.2023 г., се установява, че същият е издаден на името на М. по направление от летище
София до летище Невшехир.
Като доказателства по делото е представена и приета кореспонденция по
електронната поща между страните по делото.
Видно от ваучер № V0047390 от 11.08.2023 г., издаден от „О.Т., ищецът и В.П. са
предплатили туристически услуги, включващи транспорт от летище София до летище
Невшехир и обратно, с посочен час на излитане на самолетите.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
01.03.2023 г. между „Б.Е.Е. и „О.Т. е било сключено споразумение за чартърни полети, които
следва да бъдат осъществени от „Б.Е.Е. между София и Турция по разписание и номера на
полетите, посочени в Приложение № 1, представляваща неразделна част от споразумението,
при договорена цена, в което приложение е включен и процесният полет ********** на
30.10.2023 г. с час на излитане от летище София в 10,10 ч.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че ответното дружество извършва услуги,
свързани с въздушен транспорт и други, свързани с транспорта помощни дейности, както и
че между ответното дружество и конституираното по делото трето лице помагач е било
сключено споразумение за чартърни полети. Не се спори относно разстоянието по въздушен
път между летище София до летище Невшехир, е по-малко от 1 500 км. Спори се относно
факта на закъснението на полета, като спорен е въпросът за дължимостта на обезщетение за
забава на полета.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Регламента когато опериращ въздушен превозвач очаква по
разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание за
три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 км. и при
всички други полети между 1 500 и 3 000 км., на пътниците се предлага предвидената в
Регламента помощ. По делото липсват данни на ищеца, в качеството му на пътник, да е била
3
предложена помощ от превозвача – ответното дружество.
По делото не се спори, че разстоянието по въздушен път между летище София до
летище Невшехир е по-малко от 1 500 км. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. ”а” от Регламента
определя размера на дължимото обезщетение от 250 евро при наличие на предпоставките за
изплащането му. Ето защо съдът намира, че исковата претенция се явява основателна.
Съгласно чл. 29 от ЗБНБ курсът на лева е фиксиран към курса на еврото, като едно евро е
равно на 1,95583 лв. Предвиденият размер на обезщетението от 250 евро се равнява на
488,96 лв.
Същевременно ответникът е направил възражение за липса на твърдяното
закъснение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че съгласно
Приложение № 1 към Споразумение за чартърни полети от 01.03.2023 г., сключено между
„Б.Е.Е. и „О.Т., процесният полет ********** е следвало да се осъществи на 30.10.2023 г. с
час на излитане от летище София в 10,10 ч. Не се спори относно датата на извършване на
процесния полет. От разменената между страните кореспонденция по електронната поща се
установява, че ищецът е бил уведомен на 26.10.2023 г. относно променения час на излитане
– 12,10 ч., както и че полетът ще се осъществи през летище Варна. За пълнота следва да се
посочи, че в Приложение № 1 процесният полет първоначално е следвало да се осъществи от
летище София до летище Невшехир през летище Варна. Съдът приема, че ищецът е бил
своевременно уведомен за промяна на началния час на полета. Ето защо исковата претенция
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователни и
предявената акцесорна искова претенция за присъждане на обезщетение за забава и искането
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 03.04.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 250 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от Н. М. М., с ЕГН **********, от гр.
************************, против „Б.Е.Е., с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************************, представлявано от управителя Л.Е.Л.,
4
за установяване по отношение на ответника, че „Б.Е.Е. дължи на Н. М. М., сумата от 488,05
лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и пет стотинки/ за главница, представляваща
левовата равностойност на 250 /двеста и петдесет/ евро - обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет ********** с направление София –
Невшехир от 30.10.2023 г., сумата от 23,26 лв. /двадесет и три лева и двадесет и шест
стотинки/ – лихва за забава за периода от 29.11.2023 г. до 02.04.2024 г., със законната лихва
върху главницата от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. М. М., с ЕГН **********, от гр. ************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Е.Е., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
********************************, представлявано от управителя Л.Е.Л., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5