№ 3975
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК и сл.
Постъпила е жалба от ЗД „Б.И.“ АД срещу постановление за разноските от 13.07.2022
г. по изп. д. № 1264/2022 г. по описа на ДСИ, 24 уч. при СРС. Изложени са съображения, че
с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното производство определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно. Процесуалният представител единствено е подал
молба за образуване на изпълнителеното дело, поради което не се дължи възнаграждение за
водене на делото, а само за неговото образуване съгласно Наредба № 1. Счита, че по делото
липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. С оглед на това и
предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело моли съда да намали
претендирания от взискателя по изпълнителното дело хонорар до размера на сумата от 200
лв., а в условията на евентуалност - да намали адвокатското възнаграждение до минималния
размер на образуване и водене на изпълнителното дело, като му присъди сторените по
делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.
ДСИ С.А. е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
съображения, че жалбата е неоснователна. Сочи, че с постановлението от 13.07.2022 г., на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. е определено
възнаграждение в размер на 620 лв., с оглед размера на вземането, предмет на
изпълнителното дело, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелстото,
че дългът не е бил погасен към дата на постановлението. С оглед на това счита, че макар
жалбата да е процесуално допустима, то същата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба съображения и
мотивите на държавния съдебен изпълнител при СРС, както и съдържащите се
в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
1
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, като същата е процесуално
допустима, разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело е образувано на 20.06.2022 г. по молба на С.К.Л. срещу ЗД
„Б.И.“АД, въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2022 г. за заплащане на сумата от
2690,08 лв., представляваща присъденото адвокатско възнаграждение. В молбата е
посочен изпълнителния способ - налагане на запор върху паричните средства по банковите
сметки на длъжника.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. С.П. от взискателя за
осъществяване на процесуално представителство по образуване и водене
на изпълнителното дело.
Представен е договор за правна помощ и съдействие от 17.06.2022 г., сключен между
взискателя и представлявалия го по изпълнителното дело адвокат, с който са уговорили
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
На 08.07.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на сумата
от 3765,48 лв., в т. ч. 351,76 лв. - такса по чл. 53 от Тарифа за държавните таски по ГПК в
полза на СРС.
На 12.07.2022 г. длъжникът е депозирал молба до ДСИ с искане за намаляване
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя поради прекомерност,
предвид правната и фактическа сложност на делото.
С постановление от 13.07.2022 г. съдебният изпълнител при СРС е констатирал, че
възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗПП, вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е постановил възнаграждение в
размер на 620 лв. Постановлението е връчено на длъжника на 29.07.2022 г.
На 20.07.2022 г. длъжникът е изплатил сумата от 3414,08 лв. по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат,
които са за сметка на длъжника, на основание чл. 79, ал.1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. За да
се възложат в тежест на длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Разпоредбата на чл. 10, т. 2 (Изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
В случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на
обжалваното постановление от 13.07.2022 г. се състоят в депозирането на молбата за
образуване на изпълнително дело № 1264/2022 г. по описа на ДСИ, 24 уч. при СРС, в която е
посочен изпълнителен способ. В хода на изпълнителното производство не са извършени
други действия от страна на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане по
изпълнителния лист. В този смисъл в производството е дължимо само възнаграждението по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. - за образуване на изпълнителното производство и
затова в тежест на длъжника, следва да се възложи само минималното адвокатско
възнаграждение за защитата от адвокат. Освен това се установи, че длъжникът е платил
2
сумата от 3414,08 лв. в срока за доброволно изпълнение. Това води до извод, че
производството за принудително удовлетворяване на присъдени разноски не се
характеризира с голяма правна и фактическа сложност, поради което няма основание в
тежест на длъжника да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения
минимум, който съгласно Наредбата възлиза в размер на 200 лв.
Предвид изложеното минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза в
размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
уговореното адвокатско възнаграждение не е заплатено. Както се посочи,
по изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022 г.,
от който е видно, че за процесулания представител на взискателя е договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. В договора за правна защита и
съдействие не е посочен изрично начинът на плащане, но е отразено заплащането на
уговорената сума. Съгласно Определение № 40/22.02.2017 г. по ч. гр. д. № 476/2017 г. на
ВКС, ГК, I г.о. отбелязването на начина на плащане на адвокатското възнаграждение в
приложения по делото договор за правна помощ не представлява задължителен реквизит на
този договор. Ето защо настоящия състав на съда приема за доказани направените разноски
от взискателя по изпълнителното дело.
По изложените съображения постановлението за разноските, което е инкорпорирано
в поканата за доброволно изпълнение следва да се отмени за сумата над 200 лв. до 620 лв.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. Доколкото не са ангажирани
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на длъжника в настоящото производство, такова не следва да
се присъжда.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.07.2022 г. по изпълнително дело № 1264/2022 г. по
описа на ДСИ, 24 уч. при СРС, с което в тежест на длъжника ЗД „Б.И.“ АД е
възложено адвокатското възнаграждение в размер над 200 лв. до пълния размер от 620 лв.
ОСЪЖДА С.К.Л.-П., ЕГН: *******, със съдебен адрес: гр. Козлодуй, ул. ******* ет.
*******, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3