Решение по дело №10258/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 520

03.02.2015г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданска колегия, 7-ми състав

на 22 януари 2015г.                                                   Година 2015

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар А. П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 10258 по описа за 2014г.

 

Предявен е иск с правно основание чл.99 във вр. чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от ищеца „К.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков” №22 партер, срещу ответник “Е.П.” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 308,75 лева, представляваща придобито вземане по договор за цесия сключен от ищеца на 12.05.2014 г. за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 20.02.2010 г. - 04.08.2010 г. за обект, находящ се в гр. ***, клиентски №**********, аб. №**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №**********/ 06.12.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 08.08.2014 г. до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молбата ищецът навежда следните твърдения: По силата на договор за цесия от 12.05.2014 г. ищецът изцяло встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 308,75 лева представляваща недължимо платена и начислена от ответника по фактура №**********/ 06.12.2010 г. за извършена корекционна процедура. С уведомление за цесия получено от ответника на 31.07.2014 г. същия бил уведомен за новия кредитор по вземането.

Твърди, че плащането на начислената сума е било направено единствено с мотив да не се прекъсне ел.захранването на абонат на ответника. Твърди, че са били накърнени правата на потребител, защото едностранно е извършена корекцията от ответника. Твърди, че ответника е черпил права по ЗЕ и ОУ, но без да са спазени задълженията за поддръжка на СТИ, което не е собственост на абоната. Оспорва като неправилни и незаконни начина и методиката, по които е начислена дължимата сума, като твърди, че сумата е произволно изчислена. Оспорва, че за посочения период на посочения адрес не е употребено начисленото допълнително количество ел.енергия. Оспорва съставения констативен протокол.Оспорва Общите условия на ответника за корекционната процедура като противоречащи на закона. Оспорва, че ответника не е доставял начисленото количество ел.енергия на посочения в исковата молба абонат. Твърди, че ответника неоснователно се е обогатил с посочената сума за сметка на свой абонат. Поради изложеното се моли претенцията да бъде уважена, с присъждане на сторените разноски. 

Ответникът е подал в указания срок отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като изцяло е оспорил исковата претенция. Твърди, че договор за продажба на вземане от 12.05.2014 г. е нищожен поради липса на предмет, /защото прехвърленото вземане не съществува/, както и поради липса на съгласие между страните /защото адвоката не е бил надлежно упълномощен да подпише договор за цесия от името на абоната/. Поради изложеното се твърди, че ответника не е надлежно уведомен за цесията – уведомен е от процесуален представител без представителна власт. Твърди, че корекционната процедура е законна и направена съгласно законовите правила и правилата на общите условия, които са били в сила за страните по договора за доставка на ел.енергия. Твърди, че сумата е платена на валидно правно основание. Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което изцяло да отхвърли ищцовите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От копие на договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2014г. е видно, че  К. М. Д. е прехвърлил на ищеца вземане срещу ответника в размер на 308,75 лева. За цесията ответника е уведомен на 31.07.2014г. писмено от адв.Кр.Т., представляващ К. М. Д.

Сумата е начислена за плащане от  Кемал Мустафа Демир, след извършена проверка на СТИ, за което е съставен КП №319950/ 04.08.2010г., като е установено, че СТИ не измерва точно. След проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка. Протокола е подписан от двама свидетели. След това е предприета от ответника процедура за корекция на сметка и с ДИ№ **********/ 06.12.2019г. е начислена допълнителна за плащане спорната по делото сума. Дължимата сума е била платена на няколко вноски съгласно споразумителен протокол подписан на 27.12.2010г., което се доказва и от заключението на вещото лице от приетата по делото ССЕ /л.59-60/.

По делото е изготвена и приета СТЕ /л.61-68/, която съдът кредитира като обективно и коректно изготвени. От заключението е видно, че става въпрос за коригирана сметка, след констатирани нередности при отчитане на ел.енергия от СТИ, от абонат К. М. Д.

По делото е прието като доказателство оригинал на пълномощно подписано от К. М. Д. и адв.Кр.Т. на 14.04.2014г. /л.88а/.

По делото е изготвена и приета СПЕ /л.95-100/, която съдът кредитира като обективно и коректно изготвена. От заключението се установява, че подписите в оспореното пълномощно са изпълнение от лицата, вписани в пълномощното.

  

По искане на страните в о.с.з. е разпитан свидетеля Д. Я. С., след призоваване. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Ответника е представил доказателства, че вземането е прехвърлено с повторна цесия от ищеца на неучастващо в спора търговско дружество „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК *********, с договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.   

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се установи, че е заплатена процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, а ответникът, че такава му се следва на годно правно основание.

Предвид възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия, съдът приема същите за неоснователни. Това е така, защото съгласно нормата на чл.99 и чл.100, ал.1, пр.3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото

Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.

За да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай договорът не страда от сочения порок - липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на цедента-абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и подлежи на връщане.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез адв.Т., който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването.

Не е проведено успешно оспорване на подписите досежно пълномощното, като от заключението по допусната съдебно графологична експертиза безспорно се установи, че подписите за пълномощник и упълномощител са на лицата, сочени за техни автори.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на 31.07.2014г. от цедента, предишен кредитор чрез адв.Т., следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера-ищец.

Ответникът дължи връщане на сумата по договора за цесия на ищеца, защото в настоящото производство ответникът следва да установи, че последният в качеството му доставчик на електроенергия е доставил определено количество електроенергия, съгласно справката за корекция, което количество електроенергия не е отчетено, поради неизправност на СТИ /средството за търговско измерване/, което средство следва да е годно според нормативните актове. Ответника, в тази връзка, начислява съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника сума съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е. че същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия, която е валидна и не страда от пороци, водещи до нейната недействителност, съдът следва да се произнесе и за наличието или не съществуващо вземане у цедента.

В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да коригира сметката за ел. енергия в тази връзка и процесната сума се търси без основание от ответника.

По делото не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия за битови нужди съгласно §1, т.43 ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което последният има задължението да заплаща използваната ел. енергия. По делото се установи, че Общи условия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ”, които на които ответника се позовава са влезли в сила.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е Решение №1081/07.02.2008г., постановено по ТД№657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по ТД№658/2009г.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество.  В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

С решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание

С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

След като не е имал право на процесните суми, като главница на ответникът не се дължи и лихвата за забавено плащане, която е начислил.

По отношение на споразумителния протокол №ДР05117/27.12.2010г., няма касателство към настоящия ответник, тъй като същият е сключен между „Е.ОН България” ЕАД и К. М. Д. Съгласно извършени справки в Търговски регистър „Е.ОН България” ЕАД, с ЕИК *********, вече е заличен търговец с правоприемник „Енерго-Про Варна” ЕООД. Т.е дружеството сключило споразумението не е доставчик на ел.енергия, не е извършило корекцията.

Следователно съдът не кредитира споразумителния протокол като признание на задължението спрямо ответника.

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че сумата от 308,75 лева му се следва, поради което е получил същата от абоната без основание.

Както съдът отбеляза по – горе, нещо което е получено без основание подлежи на връщане.

Спорното вземане е отново прехвърлено в хода на производството след завеждане на исковата молба с договор за цесия от 23.10.2014г. от страна на ищеца на „Интейк” ЕООД, като ответникът е уведомен за същия. Прехвърлянето в хода на процеса следва да бъде отразено в диспозитивната част на решението за прецизност. За прехвърлянето важат правилата на чл.226 ГПК, съгласно която разпоредба, ако спорното право бъде прехвърлено в хода на процеса, производството продължава между първоначалните страни, като решението, винаги представлява сила на пресъдено нещо и спрямо преобретателя. Нормата на чл.226 ГПК изключва възможността съдът служебно да конституира преобретателя, като главна страна. Процесуалната легитимация на ищеца, вече произтича не от принадлежността на спорното право, а от процесуалния закон, защото той вече има качеството на процесуален субституент на преобретателя. В хипотезата на чл.226 ГПК не важи разпоредбата на чл.26 ГПК, който касае първоначална субституция, а не последваща такава. Присъденото в полза на прехвърлителя вземане ще ползва и преобратателя, в настоящия случай „Интейк” ЕООД, дори и ако на съда не му беше известен факта на прехвърлянето. Такива са мотивите и задължителните разяснения досежно приложението на този институт дадени в Определение № 362/ 25.07.2013г. по ЧГД № 2826/ 2013г. по описа на І ГО на ВКС и Определение № 410/ 01.12.2008г. по ЧГД №322/ 2008г. на ІІ ГО на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по ТД № 3/ 2013 г., ОСГК, т.10 Б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/ 2013 г., ОСГТК/.

По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.99, ал.1, вр.чл.55 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 50,00лв. държавна такса, 220,00 лв., възнаграждение за вещи лица и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, или обща сума от 570,00 лева, като съдът не приема възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, защото по делото са проведени две заседания, събрани са множество доказателства, както и защото юр.к.възнаграждение е в размерите предвидени от Наредба 1 за минималните размери на адв.възнаграждения от 09.07.2004г.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Г.” ЕООД, ***, партер, прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк” ЕООД, ЕИК **********, СУМАТА от 308,75 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия сключен между „КНМ Груп” ООД и К. М. Д. на 12.05.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 20.02.2010 г. - 04.08.2010 г. за обект, находящ се в гр. ***, клиентски №**********, аб. №**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №**********/ 06.12.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 08.08.2014г. до окончателното заплащане на задължението.

 ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Г.” ЕООД, ***, партер, СУМАТА от 570,00 лева представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2 - седмичен срок от връчването на препис със съобщение на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: