Делото е образувано по повод
постъпил в съда обвинителен акт с изх.№п.д.40/14/26.09.2014 г. на Районна
прокуратура – гр. Айтос, съставен по досъдебно производство №06-162/2013 г. по
описа на РУП – гр.Айтос, област Бургас.
Обвинителния акт е съставен против К.Х.Х., род. на *** ***, общ. Н., обл. С., ул. “***” № 1, понастоящем в
Затвора гр. Пловдив - ТПО гр. С., български гражданин, разведен, осъждан, ЕГН ********** с обвинение в извършване на
престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, а именно за това, че за
времето от 10.12.2013 г. до 28.06.2014 г., след като е осъден с решение №
198/31.05.2004 г. на Карнобатски районен съд по гр. дело № 738/2003 г., влязло
в законна сила на 17.06.2004 г. да заплаща месечна издръжка на детето си Ю. К. Х.,***,
в размер на 50,00 лева ежемесечно, считано от 17.06.2004 г., чрез неговата
майка и законен представител – А.С.Р., ЕГН ********** ***, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на общата сума от 6 100 лв., считано за времето от 17.06.2004 г. до
17.07.2014 г.
Преди
даване ход на съдебното следствие подсъдимия и защитника му помолиха съда да
постанови разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие –
чл.чл.370-374 – Глава 27 от НПК.
По
време на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – гр. Айтос
поддържа обвинението и пледира за определяне на наказание по вид „пробация” за
срок от две години и половина с основните пробационни мерки и предвидена мярка
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на две години с 300 часа
труд за всяка календарна година.
Защитника
на подсъдимия пледира за справедливо наказание, но не в размера предложен от
прокуратурата.
Подсъдимият
Х. се солидаризира със становището на защитника си, признава се за виновен и
съжалява за извършеното.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.02.2001 г. лицата К.Х.Х. и А.С.Р. сключили
граждански брак.
От съвместното съжителство на подс. Х. и св.Р. на
04.04.2001 г. се родило детето им Ю., малолетен и към настоящия момент.
С Решение №198/31.05.2004 г. по брачно дело №738/2003 г.,
в сила от 17.06.2004 г. на Районен съд – гр. Карнобат, подс.К.Х. бил осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си Ю. в размер на 50 лева, чрез неговата
майка и законен представител А.Р..
За периода от 17.06.2004 г. до 17.07.2014 г. подс. Х. не
е изплатил нито една от дължимите месечни вноски за издръжка на детето.
Така установена, фактическата обстановка, изложена и в
обвинителния акт, не се оспорва от страните по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз
основа на събраните по делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на св. А.Р. дадени по време на досъдебното
производство и на подкрепените от доказателствата по делото самопризнания на
подсъдимия.
Писмени доказателствени средства: Протокол за разпит на свидетел; Справка за съдимост;
съдебно решение;
Експертизи:
заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
съдът намери подсъдимия К.Х.Х., род. на *** ***, общ. Н., обл. С., ул. “***”
№ 1, понастоящем в Затвора гр. Пловдив - ТПО гр. С., български гражданин,
разведен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че за
времето от 10.12.2013 г. до 28.06.2014 г., след като е осъден с решение №
198/31.05.2004 г. на Карнобатски районен съд по гр. дело № 738/2003 г., влязло
в законна сила на 17.06.2004 г. да заплаща месечна издръжка на детето си Ю. К. Х.,***,
в размер на 50,00 лева ежемесечно, считано от 17.06.2004 г., чрез неговата
майка и законен представител – А.С.Р., ЕГН ********** ***, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на общата сума от 6 100 лв., считано за времето от 17.06.2004 г. до 17.07.2014
г., с което е извършил престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на извършеното от подс. Х.
престъпление се изразява в бездействие - незаплащане на издръжка на своето дете,
дължима по силата на влязло в сила съдебно решение.
От субективна страна:
Престъплението е извършено виновно, при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е искал
постигането на престъпния резултат и е направил всичко, за да довърши замисъла
си.
Съществуват и индиции на това, че подсъдимият е
бездействал при форма на вина „евентуален умисъл“, като е предвиждал последиците
от поведението си, но не е сторил нищо, за да ги предотврати.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Налице е критичност към извършеното, която подс. Х.
изрази и която бе визуално възприета от съда по време на единственото по делото
редовно и с даден ход съдебно заседание.
Налице е също така нужда от това наказанието, което
следва да му бъде наложено, да не го възпрепятства от възможността да работи и
по този начин да реализира доходи, ergo да заплаща определената издръжка.
При всичко посочено съдът се спря на следните пробационни
мерки:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация за срок от ДВЕ ГОДИНИ по
настоящ адрес: с. В.д., общ. Н., обл. С., изразяваща се в явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, три пъти
седмично;
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
3.БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото в размер на 200
часа годишно за една година.
Определено по този начин и по мнение на състава,
наложеното на подсъдимия наказание би следвало да осъществи целите по чл.36 от НК.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:________________________