№ 14271
гр. ****, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110161325 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „***” **** срещу *** и * с
която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*****” **** извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град ***
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да
платят сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово
разпределение” в процесния топлоснабден имот. С оглед изложеното, претендира
съдът да осъди ответниците да му платят следните суми: 395,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на вземането, 65,92 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение:
30,22 лева – главница за периода м.09.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
и 6,83 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., начислена
върху претендираната главница за неплатена цена за услугата „дялово разпределение“.
От ответника Р. Ч. претендира ¾ от общия размер на дължимите суми, а от ответника
*. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника *** в указания законоустановен срок чл. 131 ГПК е подал писмен
1
отговор, в който заявява, че претендираните суми са платени изцяло. От ответника ***
в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор. Не е депозирано становище и от *** Е** – **
На 19.04.2024 г. /л. 74/ е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че
претендираните по делото суми са погасени изцяло чрез плащане в хода на делото.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ в топлоснабдения имот с абонатен №
**** и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което
ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В доказателствена тежест на ответниците и
при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на
дълга, както и релевираните с отговора правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с определение № 18908/07.05.2024 г.
/л. 76 и сл./ съдът, с оглед заявените становища на страните, е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: процесният имот е топлоснабден през
релевирания период и ответниците имат качеството „клиенти на топлинна енергия“ за
него, като количеството и стойността на доставената до същия топлинна енергия са на
посочената в исковата молба стойност; за процесните имот и период е извършвана
услугата „дялово разпределение“, като цената за същата е в размера, посочен в
исковата молба; ответниците са изпаднали в забава за плащане на претендираните
главници, вследствие на което дължат законна лихва за забава в претендирания от
ищеца размер за процесния период; всички претендирани с исковата молба суми са
погасени чрез плащане в хода на делото – на 25.01.2024 г.
В обобщение, предвид изложеното, предпоставките за основателност на
предявените срещу ответниците обективно кумулативно осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани.
С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответниците са
представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на
производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
процесния случай от представените доказателства – фискален бон от 25.01.2024 г. /л.
68 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и
връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез
2
плащане от ответниците. В обобщение, претендираните от ищеца вземания, предмет
на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на
процеса плащане.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответниците обективно кумулативно осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът. От последния в проведеното по делото открито съдебно заседание на
12.07.2024 г. е заявено, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ .
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „***” ****, *, със седалище в
град **** и адрес на управление: ***, срещу ***, ЕГН **********, с адрес: град ***.,
ЕГН ******, с адрес: град **** обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да платят на ищеца следните суми: 395,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер ****,
находящ се на адрес: град ****, ж.к. „****, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.11.2023 г., до окончателното плащане на вземането,
65,92 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г.,
както и суми за дялово разпределение: 30,22 лева – главница за периода м.09.2020 г. –
м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 6,83 лева – мораторна лихва за периода от
15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена
цена за услугата „дялово разпределение“, при следните квоти: за Р. Ч. - ¾ от общия
размер вземанията, а от ответника *, поради погасяване на паричните задължения чрез
плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕГН **********, с адрес: град
***., ЕГН ******, с адрес: град **** да платят на „***” ****, *, със седалище в град
**** и адрес на управление: ***, разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, при квоти: за Р. Ч. - ¾ от общия размер на сумата, а за ответника *.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***“ ** като ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3