Решение по дело №4560/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 1469

 

гр. Сливен, 16.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4560 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.Е.Д., ЕГН: **********, с адрес *** срещу ОДМВР - Сливен, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца 200 часа извънреден труд в периода 01.05.2017 г. - 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия период, до 01.07.2019 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция като осъществява служебните си задължения на сменен режим съгласно предварително утвърден месечен график на смените, а работното му време се изчислява в часове за отчетен тримесечен период. Твърди се, че през исковия период от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г. ответната дирекция не е изчислявала правилно работното му време, като не е включвала към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщането на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента 1,143. Твърди се, че тези неотчетени работни часове се явяват положен от ищеца извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната ОДМВР - Сливен е подала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се извършването на приравняване на положения от ищеца труд в нощните часове в дневни такива при твърдения от ищеца коефициент 1,143 и зачитането му за извънреден труд, тъй като в случая са приложими разпоредбите на ЗМВР, а не тези на КТ и издадената по приложението му НСОРЗ. Твърди се, че в приложимия ЗМВР са изброени изчерпателно видовете допълнителни възнаграждения, като положеният от ищеца труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. през исковия период е компенсиран. Излага се още, че съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд между 22.00 и 06.00 ч., работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време в ОДМВР е единица. Изтъква се и обстоятелството, че дори и да се преобразуват нощните часове положен труд с коефициент 1,143, то разликата не следва да се приема за извънреден труд, тъй като такъв реално не е положен.

След допуснато в съдебно заседание на 13.12.2019 г. изменение на исковете същите са предявени, както следва: искът с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 1393,51 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищеца 203 часа извънреден труд за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 115,00 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 26.07.2019 г. до 01.07.2019 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на ответната ОДМВР - Сливен на длъжност старши полицай при РУ - Сливен от 10.11.2015 г.

На тази длъжност през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза (таблица на л. 179 от делото), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след като е взело предвид представените от ответника писмени доказателства, вещото лице е изчислило, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1757 часа нощен труд, 3782 часа изработени часове и 251,25 часа нощен труд, преобразувани с коефициент 0,143. Общо отработените от ищеца часове са 4033,25, като разликата между индивидуалната норма часове - 3536 часа и изработените от ищеца часове е в размер на 497 часа, представляващи извънреден труд. От тях на ищеца са заплатени 294 часа, а за останалите 203 часа извънреден труд, които не са му заплатени, му се дължи допълнително възнаграждение в брутен размер на 1393,51 лева.

В табличен вид на л. 176 от делото, вещото лице е представило часовете положен от ищеца извънреден труд по отчетни тримесечия, както и дължимите за тях суми според основното месечно възнаграждение за всеки период, а дължимото обезщетение за забава е представено в таблицата на л. 177 от делото.

В заключението си вещото лице е приело, че за положения от ищеца извънреден труд от 203 часа през исковия период, получен след преобразуването на положения от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициента 1,143, се дължи допълнително брутно възнаграждение от 1393,51 лв., а общата мораторна лихва върху нетното възнаграждение възлиза на 118,29 лв. за периода от 28.07.2017 г. до 01.07.2019 г.  

Видно от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до 25.07.2017 г. в МВР са действали Вътрешни правила за работната заплата, съгласно които заплатите са се изплащали два пъти месечно - авансово и окончателно, без да са определени конкретни дати. От 31.01.2019 г. са утвърдени нови Вътрешни правила, съгласно които периодичността за изплащане на заплатите отново е два пъти месечно - авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Спорни между страните са правните въпроси дали положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчисляват в дневни такива с коефициент 1,143 и дали получените след преизчислението часове положен труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

На първо място съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г., са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в цитираните наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч., за отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143.

Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа, установена в чл. 136, ал. 3 КТ, се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа, установена в чл. 140 КТ. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Може да се обобщи, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими и по отношение на служителите на МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което всички служители, полагащи труд, следва да бъдат поставени при равни условия.

Ето защо положените от ищеца часове нощен труд през процесния период следва да бъдат приравнени на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд. От изложеното следва, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, е доказана по своето основание.

На следващо място съдът намира, че получените след преизчислението часове положен от ищеца труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Основателно е възражението на ответната дирекция, че часовете дневен труд, получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд. Факт е обаче, че извънредният труд може да бъде определен, когато се установи каква е била нормалната продължителност на работното време за ищеца и се изчисли колко часове той е работил в действителност, като се добавят и допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме - чл. 143, ал. 1 КТ. По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те часо­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с действително отра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, тоест в случая индивидуалната норма в часове на ищеца през исковия период и общия брой отработени часове. Разликата от 497 часа представлява извънреден труд, който на основание чл. 186, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Възражението на ответника, че на ищеца е заплатен положеният нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, поради което не следва да се дължи друго възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него, между 22,00 ч. и 6,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в размер не по-малък от 0,25 лв. Идентична е и разпоредбата на т. 1 от приетата по делото Заповед № 8121з-791-2810 от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, тоест при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Безспорно е по делото, че такова възнаграждение - от 0,25 лв./час е изплащано на ищеца. Но по делото няма представени от страна на ответника доказателства, а и няма и твърдения за  изплащане на извънреден труд, след преобразуването на положен нощен труд в дневен.

На последно място, съдът намира предявения главен иск за изцяло основателен и доказан и по отношение на претендирания размер от 1393,51 лв.

Видно от заключението на вещото лице (таблица 1 на л. 176 от делото) в някои от отчетните тримесечия през исковия период, ищецът е положил извънреден труд над 70 часа.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Ето защо възниква въпросът дължимо ли е допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд над 70 часа през отчетните тримесечия, в които е положен трудът.

Съдът намира, че отговорът на този въпрос следва да бъде положителен.

В теорията и практиката няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд (чл. 143, ал. 2 КТ) и императивните норми за максималната продължителност на извънредния труд (чл. 146 КТ и чл. 187, ал. 7 ЗМВР) са норми в интерес на работника и служителя. Те са норми на закрила на труда и целят да окажат на работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда на работника или служителя извън установеното работно време. Затова една от последиците за нарушаването им, когато работодателят е допуснал полагането на извънреден труд, е именно този труд да бъде заплатен от работодателя. Същата напълно съответства на основния принцип по чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, че работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.

Действително за отношенията между страните във връзка с полагането и компенсирането на извънредния труд са приложими нормите на специалния закон - ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Липсата на уредба обаче, регламентираща хипотези на извънреден труд, надхвърлящ законоустановената норма, който труд е положен от държавните служители на МВР, работещи на смени, не дава основание да се направи извод, че законодателят е имал предвид да се изключи изобщо възможността този труд да бъде заплатен. Подобно разбиране би поставило в неравностойно положение от една страна работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, а от друга - тези по служебно такова. Ако в случая работодателят не заплати извънредния труд, той би се обогатил неоснователно за сметка на служителя, с което би се нарушил посочения основен принцип на възмездност на труда. Освен това заплащането на извънредния труд е мярка срещу работодателя да се въздържа да прибягва до използване на извънреден труд.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 1393,51 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищеца 203 часа извънреден труд за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143 е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в пълния претендиран размер от 115,00 лв., след допуснатото изменение на иска. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Що се отнася до началната дата на дължимост на обезщетението за забава върху главницата, съдът намира следното. Видно от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до 31.01.2019 г., когато са утвърдени действащите Вътрешни правила за работната заплата в МВР, според които периодичността за изплащане на заплатите е два пъти месечно - авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца, не е имало определена конкретна дата, до която е било дължимо окончателното изплащане на заплатата за текущия месец. Следователно при липса на друга подзаконова уредба за исковия период от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г. е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Ето защо съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме 01-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде заплатено възнаграждението.

Или възнаграждението за положения от ищеца през периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. е било дължимо със заплатата за месеца, следващ отчетното тримесечие или със заплатата за м. юли 2017 г., поради което ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати на ищеца възнаграждението за извънреден труд, считано от 01.08.2017 г.

Тъй като за изчисляването на законната лихва върху определена парична сума, дължима за конкретен период, не са необходими специални знания, с които съдът да не разполага, при извършено преизчисление на дължимите лихви за забава върху допълнителните нетни възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за всяко от отчетните тримесечия от исковия период, по таблицата от заключението на вещото лице на л. 177 от делото, с начална дата на забавата 01-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде заплатено възнаграждението, се налага изводът, че дължимото обезщетение за забава е в общ размер на 117,00 лв.

Ето защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 115,00 лв., който е по-нисък от реално дължимото обезщетение за забава, както и за периода от 01.08.2017 г. до 01.07.2019 г., като следва да бъде отхвърлен като неоснователен единствено за периода от 26.07.2017 г. до 01.08.2017 г.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за основателно. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 1508,51 лв., тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 върху общия размер на материалния интерес, а именно 335,60 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 105,74 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда, в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1393,51 лв. /хиляда триста деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 203 часа извънреден труд за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.08.2019 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 115,00 лв. /сто и петнадесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.08.2017 г. до 01.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 26.07.2017 г. до 01.08.2017 г. като неоснователен; както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК сумата от 335,60 лв. /триста тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 405,74 лева /четиристотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: