Р
Е Ш Е
Н И Е № 65
гр. Пловдив, 15.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№1221 по описа на ПОС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258
и сл. ГПК.
Съдът
е сезиран с
въззивна жалба с вх.№17500/07.06.2019г.
депозирана от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София,район “Люлин“, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Б. против Решение №1134/22.03.2019г. постановено по
гр.д.№3495/2018г. по описа на ПРС, девети гр.с., с което се отхвърлят предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, против М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношение между
страните, че М.М. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
9775/13.10.2017г. по ч.гр.д. №16062/2017г. на ПРС, а именно: главница в размер
на 470,90 лева; договорна лихва в размер на 61,78 лева за период от 09.06.2015
г. до 05.01.2016 г.; неустойка в размер на 366,24 за период от 09.06.2015 г. до
05.01.2016 г., лихва за забава в размер на 84,35 лева за период от 27.05.2015
г. до 11.10.2017 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер
на 50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението
– 11.10.2017г. до окончателното плащане.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, постановено
при неправилна преценка на
доказателствата и в нарушение на
материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск, като основателен. Претендират се разноски,
съгласно представения списък с направени такива
Въззиваемият М.И.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. И.Н., оспорва жалбата и
наведените в нея твърдения като
неоснователни по съображения изложени в отговора, моли решението
на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес
да обжалва, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, и по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество
твърди, че на 28.04.2015 г. между дружеството „Вива кредит“ ООД и ответника е
сключен договор за паричен заем, както и, че вземанията по същия договор били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за който било изпратено уведомление до
ответника, но въпреки неколкократните опити за уведомяването му, последният не
ги е получил, поради което моли копие от уведомлението да се връчи с исковата
молба и счита, че по този начин редовно е уведомен ответникът за извършената
цесия. Твърди се, че въз основа на сключения договор била предоставена на
ответника сума в размер на 500 лева, която същият се задължил да върне, ведно с
договорна лихва в общ размер от 76,90 лева, на вноски, като падежът на
последната бил 05.01.2016 г. Уговорено било още, че при забава на плащането на
погасителните вноски се дължи законна лихва за забава, като в случая била
начислена такава за периода от 27.05.2015 г. до подаване на заявлението в съда.
Сочи се, че длъжникът не е изплатил изцяло дължимите суми, като е платил
единствено сума в размер на 190 лева, с което били погасени само част от
задълженията. Претендират се останалите
непогасени задължения.
В срок е постъпил
отговор от особения представител на ответника, в който се изразява становище,
че уведомлението за цесията е задължение на цедента, поради което и доколкото
нито в твърденията на ищеца, нито в приложените доказателства има данни за
изпълнение на това обстоятелство, то прехвърлянето няма действие по отношение
на длъжника.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че цесията не е породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за
прехвърляне на вземанията по договора за заем. Посочил е, че представените
обратни разписки не удостоверяват получаване от длъжника на изпратените му уведомления за цесията,
а по отношение на връчването на това
уведомление с исковата молба на особения представител е приел, че такова
връчване в хода на процеса не поражда действие и редовно не уведомява длъжника за цесията, тъй като
чрез уредената процесуална фикция не могат да се получават изявления с
материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира, че същото
е валидно и
допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по изложените
във възззивната жалба
доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните
такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от
първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което, касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По същество на жалбата:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за извършването й. Тези въпроси се явяват основен предмет на спора
между страните пред настоящата инстанция.
Договорът за цесия е неформален,
консенсуален и каузален. С
него цедента прехвърля на цесионера едно свое вземане, безвъзмездно или срещу насрещна престация. Следователно,
за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно постигане на
съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за
действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Разпоредбата
обаче на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда,
че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Действително съобщаването не е елемент от
фактическия състав, тъй като правата по
цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие, но уведомяването
има значение за третите за договора лица, какъвто се явява и длъжникът.
Съгласно
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за извършване
на цесията, до който момент носител на вземането по отношение на последния, се явява цедента.
В този смисъл възражението на жалбоподателя,
че уведомяването на длъжника не влияе на придобиване на качеството кредитор от
цесионера, се явява неоснователно.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че в
уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по
който следва да бъде уведомен длъжника. Няма
и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено
е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това изискване е
свързано със сигурността, че действително е извършена цесия, като съгласно
трайно установената практика, е допустимо предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно
производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, подадено на 02.03.2018г. и в случая това е релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към същия момент. Следователно цесионерът
не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на
заявлението, респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника..При настъпило частно правоприемство, преди
надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран
да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към
този момент.Този извод се извлича от задължителните разяснения в т. 10б от ТР
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, като в този смисъл е и
определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933/2013г.
От гореизложеното следва извод, че цесията
не е породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен
за прехвърляне на вземанията по договора за заем, поради което иска се явява
недоказан и подлежи на отхвърляне. До тази краен извод е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора на жалбоподателят не се дължат направени в производството разноски.
С оглед
гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1134/22.03.2019г. постановено по гр.д.№3495/2018г. по описа на ПРС, девети
гр.с.,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: