РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Варна, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110114740 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е
образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу Д. Д. К., ЕГН ********** и М.
Д. К., ЕГН ********** и двете, действащи чрез законен представител Д. К. Г., обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове с
материално правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответниците
дължат на ищеца при условията на разделност по 1/2 част от следните суми: сумата от
477.06 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен № *, дължима за
периода от 23.01.2017 г. до 19.08.2021 г., за обект-имот, находящ се в *, сумата от 158.88 лева
/сто петдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, дължимо за периода от 25.08.2018 г. до 04.03.2023 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, дължими както следва:
- от Д. Д. К., ЕГН **********, чрез законен представител Д. К. Г., ЕГН **********:
сумата от 238.53 лева /двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ –
представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 477.06 лева, дължима за
периода от 23.01.2017 г. до 19.08.2021 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида
с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *, сумата от 79.44 лева /седемдесет и девет лева
и четиридесет и четири стотинки/ – представляваща 1/2 ид. част от общото обезщетение за
забава в размер на 158.88 лева, дължимо за периода от 25.08.2018 г. до 04.03.2023 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2023 г.;
- от М. Д. К., ЕГН **********, чрез законен представител Д. К. Г., ЕГН **********:
сумата от 238.53 лева /двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ –
представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 477.06 лева, дължима за
1
периода от 23.01.2017 г. до 19.08.2021 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида
с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *, сумата от 79.44 лева /седемдесет и девет лева
и четиридесет и четири стотинки/ – представляваща 1/2 ид. част от общото обезщетение за
забава в размер на 158.88 лева, дължимо за периода от 25.08.2018 г. до 04.03.2023 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1391/13.03.2023 г. по ч. гр. д. №
2915 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи
се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответниците в качеството
им на потребител, имайки предвид, че са собственици на процесния водоснабден недвижим
имот, такива в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване на предявените
искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
по размер.
Ответниците, чрез назначения от съда особен представител, оспорват твърденията на
ищеца, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва се, че Д. К. Г. е законен
представител на Д. Д. К. и М. Д. К.; 2./ оспорва се качеството „потребител на ВиК услуги“
на ответниците; 3./ оспорва се реалността на доставеното количество ВиК услуги, както и
техния обем; 4./ оспорват се исковете и по размер; 5./ релевират възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички процесни суми.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват. Чрез
особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поддържат депозирания
писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 09.03.2023 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
2915 по описа за 2023 г. на РС-Варна. С разпореждане на съда такава е издадена с №
1391/13.03.2023 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника, обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
наличието на валидно учредена облигационна връзка между страните с предмет доставяне
на ВиК услуги до процесния обект; 2./ своята изправност по договора, а именно доставянето
на ВиК услугите до водоснабдения обект в претендираното количетсво; 3./ изискуемостта на
вземането за главница и изпадането на ответника в забава; 4./ размера на предявените
граждански притезания, 5./ както и това, че същите са предмет на издадена в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
2
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения опис на отчети на абонатен № * от
таблет, модул, самоотчет /л. 91/, справка за недобора по партида с абонатен номер * /л. 33/,
препис-извлечение от карнетен лист /л. 88/, уведомително писмо от 16.08.2018 г. /л. 89/,
констативен проткол за подмяна на общ или индивидуален протокол от 20.05.2020 г. /л. 90/,
справка от НБД „Население /л. 53/, справка по лице от СВ-гр. В. за периода от 01.01.1993 г.
до 22.02.2023 г. /л. 44/, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л. 99/, се установява по
несъмнен начин, че в качеството си на съсобственици, притежаващи по ½ ид. ч. от
водоснабдения имот, ответниците са били посочени, като потребители на ВиК услуги. Това
е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на
услугите ВиК са собствениците на водоснабдяваните имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответниците са потребители на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материалноправна легитимация. От страна на ответниците не са наведени
твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на тяхно име
партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за
учредяване на право на ползване в полза на друго лице, факти които по несъмнен начин
биха отрекли твърденията на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период
собственици на имота са били именно ответниците.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо, съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения опис на отчети
на аб. № * от таблет, модул, самоотчет. В същия са вписани показания на водомера за
периода от 23.01.2017 г. до 21.08.2024 г.
Описът на отчети на аб. № * от таблет с модул за самоотчет е частен свидетелстващ
документ, който в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална
доказателствена сила, доколкото материализира неизгодни за издателя му факти –
потребеното количество ВиК услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи
нямат обвързваща съда материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в
подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е
представил и справка за недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира
със отбелязванията в електронния карнет. Отделно от това, по делото е представен и
препис-извлечение от карнетния лист /л. 88/, от който е видно, че към м.07.2018 г.
3
показанията на водомера са 2698 куб.м. Отбелязано е, че консумираната вода е 48 куб.м.,
като карнетният лист съдържа подписа на потребителя. В графа забележка е посочено, че
отчетът във водоснабдения имот вече се извършва с електронен таблет. Видно е още от
констативния протокол за подмяна на общ или индивидуален водомер, че на 20.05.2020 г. в
присъствието на П. К. е подменен водомерът, поставен във водоснабдения имот с аб. № *,
доколкото същият е бил с изтекъл срок на метрологична годност, видно от уведомителното
писмо на л. 89, който факт се констатира и от отбелязванията върху препис извлечението от
описа на отчети от ел. таблет /л. 91/.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за отчетния период от 23.01.2017 г. до 19.08.2021 г. в
претендираните количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната
стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за отчетния период
от 23.01.2017 г. до 19.08.2021 г. по издадените фактури за периода от 26.07.2018 г. до
25.08.2021 г. е 477.06 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско
притезание. Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от
установените месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж
до 04.03.2023 г., възлиза на 79.46 лева.
Крайният извод на съда е за доказаност на предявените искове както по основание,
така и по размер, което обуславя разглеждането по същество на инвокираното в
преклузивния срок по чл. 131 от ГПК материалноправно възражение за изтекла в полза на
ответниците погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на 3-годишна давност се погасяват
вземанията за периодични плащания, каквито са и тези за предоставени ВиК услуги, според
ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВСК.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
При срочните задължения вземането става изискуемо от момента, в който изтече
срокът за изпълнение, като правилото е, че срокът кани длъжника да удовлетвори
кредиторовия интерес, без да е необходима нарочна покана. В конкретния случай,
задължението за плащане на цената на доставените ВиК услуги е станало изискуемо от
момента на изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ, който е 30-дневен след датата на
фактуриране и именно от тази дата е започнал да тече и кратният 3-годишен давностен срок.
Давността съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД се прекъсва с предявяване на иск. В
конркетния случай съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, специланите
положителни установителни искове се считат за предявени от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а именно 09.03.2023 г. Т.е., на тази дата е прекъсната и
погасителната давност, от което следва, че всички вземания с настъпил падеж преди
09.03.2020 г. са покрити от погасителния давностен срок.
I. Видно е от експертното заключение, че най-ранният отчетен период е от 23.01.2017
г. до 19.07.2018 г., за който е издадена фактура на 26.07.2018 г., като вземането в размер на
135.08 лева е станало изискуемо и давността е започнала да тече на 26.08.2018 г.
Тригодишният давностен срок е изтекъл на 26.08.2021 г., като същият не е прекъсван през
този период.
II. Следващият отчетен период е от 19.07.2018 г. до 21.08.2018 г., за който е издадена
фактура на 22.08.2018 г., като вземането в размер на 23.78 лева е станало изискуемо и
давността е започнала да тече на 22.09.2018 г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на
22.09.2021 г., като същият не е прекъсван през този период.
III. Следващият отчетен период е от 19.02.2019 г. до 20.08.2019 г., за който е издадена
фактура на 21.08.2019 г., като вземането в размер на 111.42 лева е станало изискуемо и
давността е започнала да тече на 21.09.2019 г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на
4
21.09.2021 г., като същият не е прекъсван през този период.
IV. Следващият отчетен период е от 20.08.2019 г. до 19.11.2019 г., за който е издадена
фактура на 20.11.2019 г., като вземането в размер на 46.43 лева е станало изискуемо и
давността е започнала да тече на 20.12.2019 г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на
20.12.2022 г., като същият не е прекъсван през този период.
V. Следващият отчетен период е от 19.11.2019 г. до 20.05.2020 г., за който е издадена
фактура на 21.05.2020 г., като вземането в размер на 3.37 лева е станало изискуемо и
давността е започнала да тече на 21.06.2020 г. Тригодишният давностен срок изтича на
21.06.2023 г., като същият е прекъснат на 09.03.2023 г. с предявяване на иска по реда на чл.
422 ГПК.
VI. Констатира се още от експертното заключение, че с фактурата от 01.06.2020 г. е
начислена такса за смяна на водомер в размер на 25.00 лева, което е в унисон с констативния
протокол от 20.05.2020 г. на л. 90.
VII. Следващият отчетен период е от 20.05.2020 г. до 17.09.2020 г., за който е
издадена фактура на 21.09.2020 г., като вземането в размер на 99.59 лева е станало
изискуемо и давността е започнала да тече на 21.10.2020 г. Тригодишният давностен срок
изтича на 21.10.2023 г., като същият е прекъснат на 09.03.2023 г. с предявяване на иска по
реда на чл. 422 от ГПК.
VIII. Последният отчетен период е от 17.09.2020 г. до 19.08.2021 г., за който е
издадена фактура на 25.08.2021 г., като вземането в размер на 32.39 лева е станало
изискуемо и давността е започнала да тече на 25.09.2021 г. Тригодишният давностен срок е
изтекъл на 25.09.2024 г., като същият е прекъснат на 09.03.2023 г. с предявяване на иска по
реда на чл. 422 от ГПК.
В заключение съдът приема, че в полза на ищеца по издадената заповед по чл. 410 от
ГПК съществува вземане в размер на 135.35 лева, формирана от цената на доставени ВиК
услуги в отчетния период от 19.11.2019 г. до 19.08.2021 г.
Вземанията в общ размер на 316.71 лева за отчетния период от 23.01.2017 г. до
19.11.2019 г. са покрити от изтеклата в полза на длъжниците погасителна давност, което
обуславя отхвърлянето на исковете в тази част.
Вземането в размер на 25.00 лева по фактура от 01.06.2020 г. не представлява цената
на доставена и потребена ВиК услуга, а е дължима такса срещу подмяната на водомера с
изтекъл срок на метрологична годност, поради което и искът в тази част също следва да се
отхвърли, доколкото съдът не е издавал заповед за вземане за такса за подмяна на водомер.
Вземането може да се претендира в отделно производство, но не и в рамките на настоящото
специално исково по реда на чл. 422 от ГПК.
Основателността на вземането в размер на 135.35 лева – главница за ползвани ВиК
услуги през отчетния период от 19.11.2019 г. до 19.08.2021 г., обуславя дължимостта и на
акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, което
възлиза на 31.35 лева, видно от изслушаната ССчЕ, което обуславя отвхърлянето на
претенциите за разликата над 31.35 лева до предявения размер от 158.88 лева.
При съобразяване на притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността,
учредена върху водоснабдения имот, то искът за главница и мораторна лихва следва да
бъде уважен при условията на разделност или по 1/2 част спрямо всеки от ответниците.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 302.75 лева, от които – 283.09 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /47.18 лева/, депозит за вещо лице /104.85 лева/,
особен представител /104.85 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /26.21 лева/ и 19.66 лева разноски сторени в заповедното производство,
съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д. Д. К., ЕГН
********** и М. Д. К., ЕГН ********** и двете, действащи чрез законен представител Д. К.
Г. дължат на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, при условията на раздленост по ½ /една втора/ част
от следните суми:
- сумата от 135.35 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № *, дължима за периода от 19.11.2019 г. до 19.08.2021 г., за
обект-имот, находящ се в *;
- сумата от 31.35 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
падежа на всяка фактура, издадена за отчетния период от 19.11.2019 г. до 19.08.2021 г., до
04.03.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1391/13.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2915 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу Д. Д. К., ЕГН
********** и М. Д. К., ЕГН ********** и двете, действащи чрез законен представител Д. К.
Г., обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни
искове с материално правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответниците дължат на ищеца при условията на раздленост по ½ /една втора/ част от
следните суми:
- сумата от 341.71 лева, формирана от разликата над уважената част от 135.35 лева до
предявената част от 477.06 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № *, дължима за периода от 23.01.2017 г. до 19.11.2019 г., за
обект-имот, находящ се в *;
- сумата от 127.53 лева, формирана от разликата над уважения размер от 31.35 лева
до предявения размер от 158.88 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от падежа на всяка фактура за отчетния период от 23.01.2017 г. до 19.11.2019 г., до
04.03.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1391/13.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2915 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Д. Д. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН ********** и двете, действащи
чрез законен представител Д. К. Г., да заплатят при условията на разделност по ½ /една
втора/ част в полза на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * от сумата в общ размер на 302.75 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- 283.09 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на
настоящото исково произовдство, включващи държавна такса /47.18 лева/, депозит за вещо
лице /104.85 лева/, особен представител /104.85 лева/, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /26.21 лева/ и
- 19.66 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 2915 по описа за 2023
г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7