Р Е Ш Е Н И Е
№ 262101 26.07.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13522 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на С.Ж.П.,
ЕГН ********** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил
сключен договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS № *** от 13.10.2018 г., с уговорена сума 4200 лева, с вкл. такса
ангажимент от 147 лева, застр. премия от 846,72 лева, при обща стойност на
плащанията 6229,80 лева, платими на 24 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на по 173,05 лева, при лихвен процент от 17,17 % и ГПР – 21,69 %, който
бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на
разпоредбите на чл.10, ал.1, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10,
11, ал. 2, чл. 33 ЗПК, чл. 143, т.19 ЗЗП.
С оглед изложеното се моли за
прогласяване недействителността на договора, както и присъждане на сумата от
100,20 лева – платена без основание за погасяване на „такса ангажимент“, ведно
със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда –19.10.2020 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва исковете.
Твърди спазване на всички изисквания на ЗПК при
съставяне и подписване на договора – ищецът се запознал със съдържанието му,
получил отпуснатия кредит, започнал да погасява, като платил общо 4153,20 лева.
Ясно и точно били посочени – фиксираният лихвен процент, ГПР, общата дължима
сума, начинът на погасяване и размерът на вноските. Таксата ангажимент не била
уговорена за действие по усвояване или управление на кредита, а срещу нея
кредиторът фиксирал лихвения процент при съдържащите се в договора условия,
срокове и размери. Сумата за застраховка не била задължително условие за
сключване на договора, а въпрос на преценка и желание на кредитополучателя.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата,
че: между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS № *** от 13.10.2018 г., по който предоставеният
кредит е усвоен, като ищецът е платил 24 вноски по 173,05 лева или общо 4153,20
лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 260991/08.02.2021 г. – л.58-59/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Относно
действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при
решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните
хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011
г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК,
II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III
г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя
– Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение
№ 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които
водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение №
204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора
според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без
довод по предявения иск, следи служебно.
Ответникът
е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и
ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, регламентира
задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по –
малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се
установява, че размерът на шрифта е 11,5 pt. Само изложеното е достатъчно, за
да се приеме недействителността на договора. Налице са обаче и други нарушения.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 17,17 %. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита,
върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв
период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става
ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху
цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване.
Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на
претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването
за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските
между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както
и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия
/начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер. В последните изречения на чл. 5 от договора са
посочени условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на
лихвения процент, уговорен в раздел „Параметри и условия“. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, която е императивна. Тази нередовност не може да се отстрани
от приложеното извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия
кредитор, а общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката, не
отговаря на записаната обща стойност на плащанията.
В случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР
и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение
е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не
е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Отделно
- посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на
чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
В настоящия случай, предвид
размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР /21,68
%/ е видно, че застрахователна премия /846,72 лв./ не е била взета предвид при
определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение от 50%. Ето защо,
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния
такъв.
Посочената в договора
за кредит по-ниска стойност, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В
този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020
г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
За разлика от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник
дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други
разходи.
Предвид горното, платената от ищеца сума за такса
ангажимент от 100,20 лева е недължима и подлежи на връщане /изрично признание
на ответника за плащането й в о.с.з. – л.114 гръб/. Тя е недължима, освен съгл.
чл. 23 ЗПК и съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Таксата ангажимент касае задължение на кредитора да
фиксира лихвата, като същата се приема да е свързана именно с управлението на
кредита и погасяването на дог. лихва, поради което е недължима.
С оглед изложеното,
предявените искове са доказани при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, пълно и
главно от ищеца, поради което следва да бъдат уважени в цялост.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 299,19 лева –
ДТ; 100 лева – депозит СТЕ и 600 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за
прекомерност е своевременно, но неоснователно, т.к. хонорарът е под минимума по
чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ /646,50 лв./.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните С.Ж.П., ЕГН ********** и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, че сключеният помежду им договор
за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS № *** от
13.10.2018 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, ж.к.
„Младост 4“ да плати на С.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***5, следните суми: 100,20 лева /сто лева и двадесет
стотинки/ - получена без основание за погасяване на „такса ангажимент“ по
договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS № ***
от 13.10.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в
съда – 19.10.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 999,19 лева /деветстотин деветдесет и
девет лева и деветнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1,
т.7 ГПК /л.40/:
IBAN: ***
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ