№ 152
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора и Ю. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на адвокат С. П. - нарочно упълномощен за това
защитник на осъдения П. Ч. Б., с което се иска възобновяване на наказателното дело с
аргумент, че първоинстанционната присъда и решението на Окръжен съд –
Благоевград, постановено по в.н.о.х.д. № 977/2024 г., са постановени при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, а
наложеното наказание е явно несправедливо.
С въззивното решение е потвърдена осъдителната присъда на Районен съд -
Сандански по н.о.х.д. № 685/23 г., с която осъденият е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което е санкциониран, при
условията на чл. 55 НК, с наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца,
търпимо при общ режим, „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „ лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 ( две) години. На основание чл. 68, ал. 1 НК е
било приведено в изпълнение наложеното наказание по предходно осъждане,
възлизащо на 1 ( една) година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване също е
постановено да е при общ режим.
В искането, изготвено от адвокат С. П., се твърди, че първоинстанционната
присъда е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални
нарушения и е явно несправедлива. Поддържа се, че присъдата и въззивното решение
са немотивирани; че обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК е
недоказано – изпробването с техническо средство е извършено след преустановяване
движението на МПС от страна на Б., полицейските служители и св. В. сочат, че той не
е имал признаци на лице, употребило алкохол, а в приетата СХЕ не е посочено, че
1
алкохолът се е намирал в процес на елиминация, от които обстоятелства защитникът
заключава, че евентуалната употреба на алкохол е осъществена непосредствено преди
проверката. Сочи, че това възражение на защитата не е било обсъдено от
първостепенния съд и въззивната инстанция, респ. съдебните актовете са
немотивирани. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като
деянието на Б. е следвало да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 342, ал.1
от НК. Въведено е оплакване за явна несправедливост на наказанието.
Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на
нов с оправдателен характер, а алтернативно – за намаляване размера на наказанието.
В речта си в съдебните прения упълномощеният в настоящото производство
адвокат И. Ц. поддържа искането. Намира, че е сгрешена квалификацията на
престъплението, тъй като липсвали доказателства подзащитният му да е управлявал
МПС под въздействие на алкохол, поради което следва да бъде приложена хипотезата
на чл. 342, ал.1 от НК. Поддържа и твърденията за явна несправедливост на
наказанието и упреците към мотивите на съдилищата.
Представителят на САП пледира за оставяне на искането без уважение.
Прокурорът намира за правилни съдебните актове и на двете инстанции и подчертава,
че установените факти почиват на събраните в производството доказателства, а
направените въз основа на тях изводи относно извършено престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК от страна на искателя Б. са законосъобразни.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
С присъда № 13 от 15.04.2024 г.на Районен Съд – Сандански, 3-ти
граждански състав по н.о.х.д. № 685/23 г. искателят П. Ч. Б. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 16.08.2021 г.
около 21,50 часа в с.Долна Градешница, общ.Кресна, на главен път ПП 1 Е-79, с
посока на движение от гр.Кресна към с.Струмяни, общ.Струмяни управлява
МПС-[1]влекач марка и модел „Волво ФХ-480“ с рег.№ ********, с прикачено
полуремарке марка“СТАС“, с рег.№ ********, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в
Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с протокол за
химическа експертиза № 262/20.08.2021г. на СНТЛ –ОД МВР-Благоевград и са му
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, търпимо при
общ режим, „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „ лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 ( две) години. С присъдата на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 ( една)
година, наложено му по НОХД № 377/2021 г. по описа на РС-Монтана, със
споразумение в сила от 04.06.2021г., което също е постановено за изтърпяване при
първоначален общ режим.
Присъдата на районния съд е проверена по реда на въззивния контрол по
жалба на осъдения. С решение 298/ 01.11.2024 г. на ОС Благоевград, 3 въззивен състав
по в.н.о.х.д. № 977/24 г. обжалваната присъда е потвърдена като правилна. Решението,
като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на постановяването му.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирани за това субекти, в рамките на предвидения 6 – месечен срок
2
(подадено е на 26.11.2024 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт,
непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения
Съдържанието на искането налага настоящия съдебния състав да изрази
своята принципна отправна позиция, застъпвана последователно във всяко
производство като процесното. Тя касае предметния обхват и пределите на дължимата
проверка. В производството по възобновяване, извънредно по своя характер, съдът е
обвързан от инвокираните възобновителни основания, които, съобразно чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания.
Възложената на съда проверка в тази процедура не включва установяването на
фактически положения и събиране на доказателства. Съдът не действа като трета
редовна инстанция и се произнася само по правото, не и по фактите.
Отново във връзка с горното, необосноваността не е касационно основание,
защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако
не е допусната грешка в процеса на неговото формиране, тъй като съдът е суверенен
при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените
източници при изграждане на фактическите си изводи. В този смисъл следва да се
отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно
убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за
съществени процесуални нарушения, не подлежат на проверка. Процесът на
формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото същото
всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този
въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на
решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали
последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно
действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречието между
тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на
проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на
изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде
признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с
изискването по чл. 303 НПК.
Последно, във връзка с наведените оплаквания, касаещи
първоинстанционната присъда, САС припомня, че предмет на проверката за
възобновяване е въззивният съдебен акт. Обсъждането на първоинстанционния
поначало е през призмата на решението, с което е извършена въззивната проверка.
Съобразявайки горните бележки, съдът намира за удачен подход да провери
естеството на наведените оплаквания, за да разграничи мотивираните предимно с
твърдения за необоснована, според защитата, оценъчна дейност на доказателствените
източници, от тези, които действително се отнасят до твърдяна порочна
доказателствена дейност в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения.
Въз основа на изложеното в искането може да се резюмира, че твърденията за
съществени процесуални нарушения се свеждат до оплакванията за: липса на мотиви
към първоинстанционната присъда и въззивното решение, от които не ставало ясно
защо се приема за доказано обвинението и в частност управлението на Б. след
употреба на алкохол.
От решението на въззивния съд, с което е потвърдена осъдителната присъда,
е видно, че втората инстанция е изпълнила прецизно задължението си да обсъди
3
задълбочено и всестранно доказателствените материали, в това число и в аспекта на
наведените от защитника доводи. На л.л. 5 – 6 от решението ОС Благоевград е
изложил изчерпателни съображения досежно деянието, посочвайки въз основа на
какви доказателствени материали приема за установена фактологията и отговаряйки на
всяко едно от наведените от защитата възражения. Спазено е процесуалното изискване
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на
вътрешното убеждение на решаващия орган. Въззивният съд е обсъдил
доказателствата касателно управлението на искателя Б. след употреба на алкохол и
като е извършил собствена оценка на събрания доказателствен материал е заключил,
че този въпрос е установен по изисквания от закона несъмнен и категоричен начин,
чрез съвкупния анализ на показанията на свидетелите Б., Я. и В., данните от
свидетелстването на които сочат, че във времевия отрязък от напускането на МПС от
подсъдимия, отиването му в хранителния магазин и извършването на неговата
проверка с техническо средство, същият не е консумирал алкохол, от което следва, че
установената употреба е била преди това и именно под въздействието му Б. е
предприел застрашаващото останалите участници в движението поведение като водач
на МПС, мотивирало св. Б. да подаде сигнал на тел.112. Поставеният от защитата
довод за обратното е получил изчерпателен отговор. В този смисъл въззивното
решение съдържа отговор на всички доводи, релевирани с въззивната жалба.
Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи защо на свой ред споделя
фактическата обстановка, приета от първата инстанция, поради което и актът му е
съответен на изискванията на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК.
По оплакването за нарушение на материалния закон
Въз основа на приетите от съдилищата факти, законът е приложен правилно.
За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо деецът да е
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над 1,2
промила, установено по надлежния ред. Налични са факти за всички съставомерни
признаци на състава на чл. 343б, ал.1 от НК, вкл. за спазване на процедурата, визирана
в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като чрез
химическо изследване е установена концентрацията от 2.18 на хиляда в кръвта на
водача. Искането на защитата за приложение на състава на чл. 342, ал.1 от НК е
намерило отрицателен отговор във въззивното решение, тъй като инкриминираните и
установени по делото факти сочат именно на избраната от обвинението и съдилищата
правна квалификация. Следователно, така претендираното основание за възобновяване
на производството не е налице.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание
Наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, наложени на искателя Б. са
определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под най – ниския, предвиден в
закона размер, който в случая е бил 1 ( една) година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева. Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за
индивидуализацията на наказанието и като краен резултат е споделил извода на
първата инстанция за вида и размера на всяка от наложените санкции единствено
поради важимостта на забраната за влошаване положението на обжалващия, визирана
в чл. 337, ал.2 от НПК, като не е открил нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и втората изискуема
предпоставка за приложение на чл. 55 от НК – да е несъразмерно тежко и най-лекото
предвидено в закона наказание. Тези съображения са споделяеми от настоящия
съдебен състав, като съществено за настоящото произнасяне по отношение на
определените наказания е, че не са явно несправедливи. Ето защо и не може да се
4
приеме основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира,
че не е налице нито едно от твърдените възобновителни основания, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. П. - упълномощен
защитник на осъдения П. Ч. Б., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. №
977/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 3 въззивен състав.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП и на защитника адв. И. Ц..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5