Определение по дело №32617/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13933
Дата: 29 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20231110132617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13933
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110132617 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Опал 94“ АД срещу „Ай
Пи Ком“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и разпит на
двамата свидетели при режим на довеждане, съдът ще се произнесе в о.с.з., след изслушване
становището на ответната страна.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и разпит на двамата свидетели при режим на довеждане, за първото по делото
о.с.з.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.06.2024 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. 1 и 2 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 838,73 лв., представляваща сбор
от: 6 910,98 лв. наемна цена по договор за наем от 01.01.2021 г. за периода от м.01.2022 г. до
м.04.2023 г. и 9 927,75 лв., представляваща консумативни разходи за ползване на имота в
периода м.05.2022 г. - м.04.2023 г. (разходи за електроенергия и вода), ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен на 01.01.2021 г. с ответника
неформален договор за наем е предоставил временното и възмездно ползване на собствените
му три помещения с обща застроена площ от 215,00 кв. м, находящи се в гр. Враца, ул.
„Стоян Заимов“ №39. Поддържа, че договорът е сключен за срок от една година (01.01.2021
г. до 01.01.2022 г. ) при договорена месечна цена в размер на 460,00 лева, платима в рамките
на първите пет дни от месеца срещу издадена данъчна фактура. Посочва, че освен наем
наемателят е следвало да заплаща и стойността на консумираната ел. енергия и вода за
изминалия месец. Твърди, че ползването на имота от страна на наемателя продължава и след
01.01.2022 г., на което ищецът не се е противопоставил, с което договорът за наем се счита
продължен за неопределен срок. За дължимите месечни плащания страните са се
споразумели ищецът да издава проформа фактури, включващи наем за съответния месец и
стойността на консумираните ел. енергия и вода. Сочи, че по издадените за периода
01.01.2022 г. до 15.05.2023 г. фактури ответникът е извършвал пълни или частични
плащания като незаплатени са останали сумите за м.01.2022 г. и за периода м.05.2022 г. до
м. 05.2023 г.вкл. С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил,
че по издадената проформа фактура от 17.01.2022 г. е приспадната регламентираната
компенсация за електроенергия от електроразпределителното дружество за месец декември
2021 г. в размер на 315,48 лева и след постъпило плащане в размер на 1521,58 лева на
17.11.2022 г., за което била издадена фактура № 4948/17.11.2022 г., останала сума за
плащане за месец 01.2022 г. в размер на 286,98 лева за наем на помещение. Разходите за
консумативи, включващи електроенергия и вода се заплащали от наемодателя редовно
ежемесечно и до момента, поради което с постъпващите от наемателя суми наемодателят
погасявал първо задълженията на наемателя за ел. енергия и вода, а след това -
задължението за наема. Сочи се, че дължимите суми са както следва:
По проформа фактура № **********/15.05.2022 г. - 1002.40 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.05.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 05.2022 г. - 434.02
лева /с ДДС/; вода за м. 05.2022 г. -16.38 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/19.07.2022 г. - 1069.16 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.06.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 06.2022 г. - 504.06
лева /с ДДС/; вода за м. 06.2022 г. -13.10 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/16.08.2022 г. - 1239.99 лева /с ДДС/, от които:
2
наем на помещение за м.07.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 07.2022 г. - 671.61
лева /с ДДС/; вода за м.07.2022 г. -16.38 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/16.09.2022 г. - 1161.76 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.09.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г. - 591.86
лева/с ДДС/; вода за м.09.2022 г. -17.90 лева.
По проформа фактура № **********/17.10.2022 г. - 1054.38 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.09.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 09.2022 г. - 480.00
лева /с ДДС/; вода за м.09.2022 г. - 22.38 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/17.11.2022 г. - 1162.97 лева/с ДДС/, от които:
наем на помещение за м. 10.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 10.2022 г. - 561.73
лева /с ДДС/; вода за м. 10.2022 г. - 49.24 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/19.12.2022 г. - 1778.89 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.11.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 11.2022 г. -
1204.51 лева /с ДДС/; вода за м. 11.2022 г. - 22.38 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/17.01.2023 г. - 1715.61 лева/с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.12.2022 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 12.2022 г. -1145.71
лева /с ДДС/; вода за м.12.2022 г. -17.90 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/20.02.2023 г. - 2727.02 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.01.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 01.2023 г. -
2157.12 лева /с ДДС/; вода за м.01.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/15.03.2023 г. - 1284.30 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.02.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 02.2023 г. - 714.40
лева /с ДДС/; вода за м.02.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/19.04.2023 г. - 1202.21 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.03.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 03.2023 г. - 632.31
лева /с ДДС/; вода за м.03.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/;
По проформа фактура № **********/15.05.2023 г. - 1153.06 лева /с ДДС/, от които:
наем на помещение за м.04.2023 г. - 552.00 лева /с ДДС/; ел. енергия за м. 04.2023 г. - 583.16
лева /с ДДС/; вода за м.04.2023 г. -17.90 лева /с ДДС/.
При тези твърдения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6 910,98
лв. за наем и 9 927,75 лв. за консумативи /9680,49 лв. за ел. енергия и 247,26 лв. за вода/.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 232, ал.2,
предл. първо и предл. второ ЗЗД е да докаже възникването на облигационно отношение
между него и ответника по валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на
ответника държането на процесния имот и за ответника е възникнало задължението за
плащане на наемна цена и консумативни разходи за изразходвана електрическа енергия,
3
топла и студена вода в претендираните размери за посочените периоди и че вземанията за
изискуеми.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4