РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 05.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 839
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.А.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, против Наказателно постановление № 124, издадено на 22.05.2020 г.
от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на основание
чл. 83 „м“ от ЗЛОД за нарушение на чл. 65, т. 9 във вр. с чл. 43, ал. 3, пр. 2,
т. 1 от ЗЛОД му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и
формулира искане за неговата отмяна.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. С.Д. поддържа жалбата и ангажира доказателства. В
съдебните прения излага подробни съображения за отмяна на издаденото
наказателно постановление, като акцентира върху това, че мястото на нарушението
е погрешно посочено както в АУАН, така и в НП, както и че нарушението е
останало недоказано.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - РДГ – Пазарджик се представлява от юрисконсулт Н.Ш.,
редовно упълномощена, която пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 01.05.2020 г. около 21.10 часа свид. А.В. забелязал
от терасата си автомобил, който карал бавно и се отбил по черния път към нивите
в землището на с. С.. Тъй като свидетелят бил част от ловната дружинка на с. С.
и следял за бракониери на ловната територия, стопанивана от дружинката, се
обадил на горския стражар – свид. Л.К., след което отишъл до тях и го взел с
автомобила си, за да проверят дали не се извършва незаконен лов. Тръгнали по
посоката на забелязания от свид. В. автомобил и след няколко завоя го открил
покрай една изорана нива, находяща се в местността „Славското поле“ и
представляваща поземлен имот с идентификатор № 67009.453.42. Свид. К. слезнал
от автомобила, за да извърши проверка. На място установил, че автомобилът е
марка „VW Caddy“ с рег. № ******, управляван от сина на жалбоподателя – А.Б..
На предната седалка до него се намирал тъстът на А.Б. – свид. Г.В., а на
задната седалка стоял жалбоподателят Е.Б., като в краката му се намирало
извадено от калъфа ловно оръжие - ловна карабина "Тика" 308 № Х81629
с монтирани термокамера „Оптикус“ и супресор. На място за оказване на
съдействие пристигнали свид. С.К. и С. П., също ловци от ловната дружинка на С..
За случая свид. К. сигнализирал и в РУ – Септември, като на място пристигнал
свид. Д.С. – полицейски инспектор по КОС, който извършил оглед на оръжието, което
към момента на пристигането му същото било без патрони и без поставен пълнител,
със завит супресор и със свалена термокамера, намираща се на задната седалка на
автомобила. При извършената проверка не се установило наличието на убит или
уловен дивеч.
Свид. Л.К. преценил, че с поведението си жалбоподателят
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 83м във вр. чл. 65, т. 9 във вр. с
чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД, за което нарушение на 05.05.2020 г. му съставил АУАН с бл. № 000138, който предявил лично на
жалбоподателя. Последният се запознал със
съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че не е съгласен с написаното и ще даде писмени
възражения. Получил и препис от АУАН.
Свид. Л.К. отбелязал мястото на нарушението в извадка
от ловната карта на ЛРД с. С. /л. 11/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал писмени възражения срещу констатациите в акта в насока, че на посочените дата и място в АУАН не е
ловувал, а синът му го е помолил да изпробват новозакупена от него оптика, като
я сравнят с оптиката, монтирана на ловното му оръжие.
АНО не приел възраженията на нарушителя и въз основа на
акта издал обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено на
жалбоподателя на 29.05.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 6/. Жалбата против последното е депозирана чрез АНО, като
е входирана в деловодството на РДГ - Пазарджик на 04.06.2020 г., поради което
се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП и пред компетентния съд.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Л.Т.К., показанията на свидетелите, присъствали при
извършване на нарушението – С.В.К., А.Б.В., показанията на полицейския
инспектор по КОС – Д.В.С., вкл. и от показанията на свидетелите А. Еленков Б. и
Г.С.В.. Показанията на свидетелие по отношение на основните факти, подлежащи на
доказване в настоящото производство, до голяма степен се припокриват, като са
налице несъществени несъответствия помежду им. От показанията на свидетелите
съвкупно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят се е
намирал на задната седалка на МПС - VW Caddy
с рег. № ******, с ловно оръжие, извадено от калъфа и с монтирани на него
термокамера и супресор. Следва да се отбележи, че приетата за установена
фактическа обстановка не се разколебава и от показанията на свидетеля на
жалбоподателя - А.Б., доколкото същият обяснява какви са били причините
жалбоподателят да предприеме описаното в АУАН поведение, но не отрича осъществяването
от обективна страна на съставомерните елементи от деянието на Е.Б., а именно обикаляне
с МПС извън населено място с ловно оръжие, което е извън калъф и с първоначално
монтирана върху него термокамера. В този смисъл са и обясненията на самия
жалбоподател, който признава, че ловното му оръжие е било извън калъфа на
задната седалка на автомобила, като първоначално е било с монтиран прибор на
нощно виждане. Съдът не кредитира показанията на свидетеля на защитата - Г.В.
по отношение на това, че пушката е била в калъф, доколкото същите се
опровергават от показанията на всички останали свидетели, които твърдят
обратното, вкл. и от обясненията на самия жалбоподател, който признава, че е
взел пушката си без калъфа. В този смисъл съдът намира показанията на този
свидетел за напълно изолирани и непочиващи на събрания по делото доказателствен
материал. Съдът даде вяра на показанията на останалите разпитани свидетели, тъй
като същите са обективни, последователни и логични, подкрепящи се и от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
В хода на сдебното следствие пред въззивната инстанция
беше допусната и назначена съдебно-техническа експертиза с поставена задача на
вещото лице след запознаване с приложената по делото извадка от ловна карта и
справка в ОСЗ гр. Септември да определи в коя местност и в кой поземлен имот се
намира мястото на извършване на нарушението, посочено в извадката от ловната
карта. От изготвеното и прието заключение по назначената СТЕ се установява, че
местоположението на извършеното нарушение попада в поземлен имот с
идентификатор № 67009.453.42, обл. Пазарджик, общ. Септември, с. С., местност
„Славското поле“, представляващ нива с площ от 3002 кв.м., като съдът кредитира
така изготвеното заключение като обективно и компетентно.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящата инстанция напълно споделя довода на
пълномощника на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и изготвяне на
НП.
Действително при извършената въззивна проверка съдът
установи, че АУАН не е издаден при спазване на процесуалните изисквания на
ЗАНН, като в случая съдът намира за нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Това нарушение се изразява в неправилното посочване на мястото на
извършеното нарушение, доколкото в АУАН е посочено най-общо, че същото е
извършено в местност „Баладжа“ – обстоятелство, което актосъставителят
поддържаше и при разпита си като свидетел. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че действителното място на
извършване на нарушението е в поземлен имот с идентификатор № 67009.453.42,
находящ се в различна местност от посочената в акта, а именно „Славското поле“.
Следва да се отбележи, че експертното заключение за местоположението на
нарушението е направено въз основа на изготвената от актосъставителя извадка от
ловната карта на ЛРД С., на която с червен химикал е отбелязано
същото. По този начин направената констатация в акта за мястото на нарушението
не кореспондира със събраните по делото доказателства, затова след съвкупна
преценка и анализ на всички доказателства по делото, съдът приема, че
процесното нарушение е извършено от жалбоподателя в поземлен имот с
идентификатор № 67009.453.42, находящ се в местността „Славското поле“, а
актосъставителят в съставения от него АУАН погрешно е посочил, че нарушението е
извършено в друга местност – „Баладжа“. След като неправилно описаната
фактическа обстановка е била възприета изцяло от наказващия орган, то с
последното е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като наказващият
орган не е доказал съществен факт от предмета на делото – мястото на извършване
на нарушението.
В административнонаказателното производство рамката на
обвинението се поставя със съставения АУАН и отразените там признаци на
нарушението, които следва да се установяват по безспорен и категоричен начин от
доказателствената съвкупност по делото. В процесния случай събраните
доказателства не само не подкрепят констатациите в акта, ами по несъмнен начин
опровергават основен и обективен признак на нарушението, описан в АУАН и НП,
доколкото нарушението не е извършено в местност „Баладжа“, а в местност
„Славското поле“. Констатираните нередовности в НП не могат да бъдат преодолени
във въззивната фаза на процеса чрез замяна на погрешно установен признак на
нарушението с установен от съда друг признак от обективна страна, а могат да се
санират само и единствено чрез отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му с НП администривно нарушение при изложените факти по отношение на
мястото на извършване, което от своя страна е основание за отмяна на издаденото
НП.
Освен това съдът намира, че действително в НП е налице
неяснота по отношение на забраненото средство за лов. Жалбоподателят е санкциониран
за нарушение на чл. 65, т. 9 от ЗЛОД, която норма предвижда забрана при
ловуване да се използват приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен
преобразувател или увеличител на образа, като за такива АНО е приел
термокамерата и супресора. Както се изясни в хода на съдебното следствие
супресорът представлява устройство, което има за цел да снижи с определени
децибели звуковата вълна при изстрел и да я насочи в различна посока от тази на
стрелящия, т.е. същото не съдържа електорнен преобразувател или увеличител на
образа. В тази връзка предвид предназначението на супресора съдът намира, че
същият не представлява забранено средство за лов по смисъла на чл. 65, т. 9 от
ЗЛОД, поради което неправилно е посочен като такова в издаденото НП.
Само в допълнение следва да се отбележи, че по АНД №
837/20 г. по описа на РС – Пазарджик, служебно известно на съда, поради това,
че настоящият съдия-докладчик е докладчик и по посоченото дело, жалбоподателят Е.Б.
е санкциониран с НП № 123/27.05.2020 г. на Директора на РДГ – Пазарджик, при
същите факти и обстоятелства, предмет на настоящото дело, но за нарушение на
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД – за това, че е ловувал с извадено от калъф и сглобено
оръжие с редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително за лов. В
този смисъл съдът намира, че в случай на действително извършено нарушение от
страна на жалбоподателя, същият е следвало да бъде санкциониран за едно
нарушение – по квалифициращия състав на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, предвиждащ
отговорност за лицата, които ловуват без писмено разрешително, използвайки
забранени средства – в случая термокамера, а не за две отделни нарушения - едно
по основания състав на чл. 84 и едно за това, че жалбоподателят е ловувал,
използвайки забранени средства. По този начин АНО недопустимо е разделил
единното деяние на два отделни състава, санкционирайки нарушителя с две отделни
наказания.
По изложените съображения обжалваното НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено
своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по
въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 124, издадено на 22.05.2020
г. от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на Е.А.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 83 „м“ от ЗЛОД за нарушение на
чл. 65, т. 9 във вр. с чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: