№ 312
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20241001000819 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „АЛК“ АД, ЕИК
********* срещу решение № 1033/ 17.07.2024 г. по гр. д. № 1104/ 2021 г. по
описа на СГС, ГО, 2 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати
на „Щвейцарски национален осигурителен фонд за злополуки“ с фирмен
номер СНЕ–108.955.179 със седалище в Конфедерация Щвейцария, гр.
Люцерн на основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на
28.05.1999 г., сумата в размер на 582 710,22 лв. /левова равностойност на 324
629.65 швейцарски фрА. определени по фиксинга на БНБ към 16.06.2021 г./ –
представляваща равностойност на дължимо парично обезщетение за
покриване на разходи за проведени лечения, рехабилитационни и
възстановителни процедури, закупуване на медикаменти, както и за
изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност на пътниците
посочените в решението, пострадали вследствие на реализирала се злополука,
настъпила на борда на въздухоплавателното средство БОИНГ 737-3000 по
време полет № VBB-7205 от Прищина, Косово, до Базел, Щвейцария
изпълнен от „АЛК“ АД, на 16.06.2019 г., с час на излитане 18:00 часа, които
разходи са репарирани от ищцовото осигурително дружество, встъпило в
1
правата на увредените физически лица срещу въздушния превозвач при
условията на чл. 49 от Швейцарския Федерален закон № 832.20 за осигуровки
злополука във връзка с чл. 73 във връзка с чл. 74 от Швейцарския Федерален
закон № 830.1 относно обща уредба на федералното право на социалните
осигуровки от 06.10.2000 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и
съдопроизводствените правила.
Твърди, че решението е постановено по нередовни искова молба и
допълнителна искова молба, които нямали ясен петитум и не съответствали на
изискванията за редовност. Същите били подадени от адв. Т. Б., който е
посочил че предявения иск е срещу застрахователя „АЛК“ АД, каквато
застрахователна дейност дружеството не извършвало. Счита, че не е ясно, на
какво основание ищцовото дружество предявява иск за плащане, освен че се
позовава на щвейцарското законодателство, което било неприложимо
съобразно Монреалската конвенция и националното законодателство. Счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като не били представени доказателства
относно правния статут, актуалното състояние към датата на предявяване на
иска и кои лица представляват дружеството.
Поддържа, че капитанът и кабинният състав са изпълнили всичките си
задължения при настъпване на турбуленция, като на пътниците е била
предоставена информация касаеща тяхната безопасност, в т. ч. и оставане по
местата със закопчани колани по време на целия полет и чрез включените
светлинни табла за закопчаване на коланите. Същите били многократно
инструктирани да стоят на местата си със затегнати колани и проверявани от
кабинния състав, но след направената проверка, много от тях разкопчавали
коланите си. Затова намира, че няма вина за настъпилите увреждания, защото
те са самопричинени от пътниците, които не са следвали инструкциите на
кабинния състав, поради което и отговорността му не може да бъде
ангажирана.
Оспорва обезщетението дължимо на М. Б., тъй като за определения
процент нетрудоспособност липсвала медицинска обоснованост. Оспорва и
разпита на това лице, като твърди, че провеждането му чрез
видеоконферентната връзка през Skype е съществено нарушение на
2
процесуалните правила.
Застъпва тезата, че ищицовото дружество е следвало да представи
писмени документи и платежни нареждания от които да е видно в полза на
кого и в какъв размер са извършени плащанията.
Като се позовава на клаузи от застрахователната полица, поддържа
разбирането, че след като процесния полет е застрахован, съобразно
представеното удостоверение за застрахователно покритие издадено от ЗД
“Игнострах“, Русия, превозвачът не може да носи отговорност за
възстановяване на разходите за всяка телесна повреда.
Прави възражение, че иска е погасен по давност, тъй като съобразно чл.
35 от Монреалската конвенция и чл. 136 ЗГВ правото на обезщетение се
погасява, ако не бъде заведен иск в срок до две години, считано от датата на
пристигане в местоназначението и този срок в случая е изтекъл на 16.06.2021г.
Въззиваемата страна „Щвейцарски национален осигурителен фонд за
злополуки“, чрез адв. Б. оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Поддържа, че съгласно Монреалската конвенция, отговорността
на превозвача е обективна. Оспорва възражението, че иска е погасен по
давност, тъй като исковата молба била подадена в срок по пощата, с валидно и
реално клеймо.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, от лице с право на жалба и в установения от закона срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявен е иск по чл. 17, § 1 от Монреалската конвенция за
уеднаквяване на някой правила за международния въздушен превоз
/Конвенцията/
Ищецът СУФА е изложил твърдения, че извършва дейност по
задължително застраховане срещу злополука и професионални заболявания
съгласно Закона за застраховане срещу злополуки /UVV/ и Наредбата за
застраховане срещу злополуки /UVG/, като застраховката има покритие на
територията на целия свят. Твърди, че по предявени срещу СУФА претенции
на 26 лица е заплатил обезщетения, с които са покрити разходите им за
лечение, медикаменти, рехабилитация, възстановителни процедури и
обезщетения за временна нетрудоспособност, вследствие на претърпени от
3
същите увреждания по време на изпълнявания на 16.06.2019 г. от ответника
полет VBB – от Прищина /Косово/ до Базел Мюлюз /Щвейцария/Франция/ със
самолет Боинг – 737 – 300. Излага, че травмите са резултат от турболенция на
борда на въздухоплавателното средство, за която пасажерите не били
предупредени своевременно от командира или другите членове на екипажа, че
трябва да заемат местата си и да затегнат коланите. Посочва, че общата сума
за репариране на вредите възлиза на 328 444, 45 щвейцарски фрА.. С тези
твърдения, встъпвайки в правата на увредените лица обосновава искане за
осъждане на ответника да заплати обезщетение общо в размер на сумата от
328 444, 45 щвейцарски фрА..
Ответникът „АЛК“ АД е оспорил иска с подробни съображения развити
в отговора на исковата молба. Възразил е, че екипажа е изпълнил
задължението си да предупреди пътниците за навлизането на самолета в
зоната на турболенция и им е указал, че трябва да останат по местата си и да
затегнат коланите, но те не спазвали предписанията и самоволно разкопчавали
коланите. Поддържа, че отговорността следва да бъде понесена от
застрахователя на полета ЗД “Игнострах“, Русия, а не от превозвача. Предявил
е и възражение за изтекла погасителна давност - 2 годишна по чл. 35 от
Монреалската конвенция.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е изтъкнал, че съобразно
чл. 21, § 1 вр. с чл. 17 от Конвенцията, за вреди причинени от злополука
възникнала на борда на въздухоплавателното средство и непревишаващи
100 000 специални права на тираж за всеки пътник /121 128, 89 щв.фр. за
всеки пътник/, превозвачът не може да изключи или да ограничи
отговорността си. В случая, вредите не надвишават тази граница, поради
което въпросът дали същите са настъпили в резултат на виновно поведение –
небрежност или друго неправилно действие или бездействие на превозвача
няма пряко отношение към ангажиране на отговорността му. По отношение на
възражението, свързано с предпоставките за освобождаване от отговорност по
чл. 20 от Конвенцията, а именно, че за вредите е допринесла небрежността на
пътниците, съдът е приел, че това правило се прилага при установено
поведение на конкретни пътници, а по делото няма данни за конкретни лица,
действали небрежно.
Обжалваното решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният
4
съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна,
които САС изцяло споделя и към които препраща, съобразно дадената му за
това възможност по чл. 272 ГПК. Съдът е обсъдил всички възражения на
страните и подробно е анализирал доказателствения материал по делото. При
проверка на правилността на решението, въззивният съд следи служебно само
за нарушения на императивни правни норми, каквито в случая не са налице. В
останалата част, въззивният съд е обвързан от наведените с жалбата
възражения, а те са неоснователни.
Искът е предявен от изпълнилото трето лице Щвейцарския национален
осигурителен фонд за злополуки, което със заплащане на причинените вреди
на увредените пътници при извършения на 16.06.2019 г. от ответника полет
VBB -7205 от Прищина, Косово е придобило регресни права спрямо длъжника
– ответник и последния е задължен да плати на суброгиралото се лице.
Отчетливо в исковата молба са конкретизирани страните по спорното
правоотношение, вида на търсената защита и е посочено в какво се състои
искането, а именно, да бъде осъден ответника за заплати в посочения размер,
заплатените от ищеца обезщетения. Възражението, че иска е недопустим,
защото е основан на Щвейцарското законодателство е голословно и неясно. С
приетата по делото експертиза относно установяване съдържанието на
правото на Конфедерация Щвейцария е посочено, че осигурителят, какъвто е
и ищецът има законово право на суброгация за изплатени суми от настъпване
на риск злополука, ако е изпълнил задължението си за обезщетяване.
Предявеният иск е за ангажиране отговорността на превозвача за вреди
нанесени на пътници на основание чл. 17 от Конвенцията, чрез встъпилия в
правата на увредените пътници кредитор, като тази суброгацията не е
забранена нито по Конвенцията, нито по българското законодателство.
Добавеното към фирменото наименование означение, че ответника е
застрахователно дружество е допусната очевидна фактическа грешка, за която
несъстоятелно е да се твърди, че рефлектира върху редовността на исковата
молба. Последната отговаря на всички посочени в чл. 127 ГПК изисквания за
съдържанието и е подадена от лице с надлежно делегиран мандат за
процесуално представителство, чрез „АВУС – „България регулиране на щети“
ЕООД, упълномощено от Т. Д. и Б. Ф.. Видно от представеното с превод на
български език извлечение от Търговския регистър на кантон Люцерн,
посочените лица могат да представляват дружеството колективно с подпис от
5
двама и по този начин е подписано и пълномощното по делото.
Съгласно чл. 17 от Конвенцията превозвачът е отговорен за всяка вреда
понесена в случай на телесно увреждане на пътник при условие, че
злополуката, която е причинила увреждането е възникнала на борда на
въздухоплавателното средство или по време на качване или слизане.
Разпоредбата отчетливо сочи, че в тежест на превозвача е да обезщети
пътниците и обстоятелството, че полета е застрахован, противно на
поддържаното от ответника, не дерогира отговорността му да репарира
вредите. С разпоредбата на чл. 21 от конвенцията е предвидено, че вреди
възникнали съгласно чл. 17, ал. 1 и непревишаващи 100 000 специални права
на типаж за всеки пътник, превозвачът не може да изключи или ограничи
отговорността си. Видно е, че до определения нормативно лимит,
отговорността на превозвача е обективна, не се изисква наличието на вина,
поради което и възраженията свързани с вината са ирелевантни за ангажиране
на отговорността му. В случая, всички травми на лицата са по време на
процесния полет, вследствие на възникнала турболенция – внезапна промяна
във височината на полета. Получените увреждания на пътниците – физически
и/или психически са доказани с представената медицинска документация и са
подробно описани в приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.
Неоснователно е възражението, че за пътника М. Б. липсва медицинска
обоснованост на процента нетрудоспособност. В приложените документи е
описано какво е било физическото и психическото състояние на лицето,
отведена в Университетската болница в Базел веднага след приземяването,
какво лечение е проведено и какъв е бил периода на временна
нетрудоспособност.
Размера на заплатените от ищеца обезщетения за всяко едно лице не
надхвърля нормативния лимит, поради което и възраженията, дали е налице
вина на превозвача са ирелевантни за ангажиране на отговорността му.
Според чл. 20 от Конвенцията, изключение от правилото за обективна
отговорност на превозвача е допустимо, ако той докаже, че вредата е
причинена от или че за нея е допринесла небрежност, друго неправилно
действие или бездействие на лицето, което иска обезщетение, или лицето, от
което произтичат правата му, превозвачът изцяло или частично се
освобождава от отговорност спрямо ищеца до степента, до която тази
6
небрежност, неправилно действие или бездействие са причинили или
допринесли за вредата. В този смисъл са и поддържаните от ответника
възражения, че пътниците многократно били инструктирани да стоят на
местата си и да затегнат коланите, но след проверките от кабинния състав,
много от тях разкопчавали отново коланите си и не спазвали указанията на
кабинния състав. Тези възражения са обсъдени в решението, но те не могат да
обосноват приложението на изключващата отговорността на превозвача
разпоредба, защото са общи и в тях липсва каквато и да била конкретика, кои
лица и чрез кои действия/ бездействия са допринесли за вредата. В чл. 20 от
Конвенцията ясно е посочено, че освобождаването от отговорност е до
степента до която небрежността, неправилното действие или бездействие е в
пряка връзка с настъпилите увреждания, поради което и така както е изложено
в решението на СГС, отговорността на превозвача може да бъде намалена
само спрямо конкретни лица съобразно релевантното им към вредите
поведение, а не общо. Затова, дори и да бъдат кредитирани показанията на
разпитаните свидетели на ответника, че независимо от включената
сигнализация, пътниците да закопчеят коланите и направените от командира
на полета анонси за това, много от тях разкопчавали коланите си, седели без
колани, ставали и се разхождали, при липсата на точно посочени лица с
въпросното поведение и доказателства, каквито екипажът е бил в състояние да
събере, но не го сторил, тези факти остават без правно значение.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на
процесуалните правила при разпита на свидетеля М. Б., чрез приложението
SKYPE. Разпоредбата на чл. 102 а ГПК дава възможност за извършване на
процесуални действия в електронна форма. Но дори и в обратната хипотеза,
ако се приеме, че разпит на свидетел в електронна форма може да бъде
проведен само реда на чл. 156а ГПК чрез видеоконферентна връзка, то
допуснатото процесуално нарушение не рефлектира върху правните изводи на
съда и на изхода от спора.
Неоснователно е и възражението, че исковата претенция е погасена по
давност. Разпоредбата на чл. 35 от Конвенцията предвижда, че правото на
обезщетение се погасява, ако не бъде заведен иск в срок от две години считано
от датата на пристигане в местоназначението или от датата на която
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от датата на която
превозът е преустановен. Процесният полет е изпълнен на 16.06.2019 г. и
7
давностния срок за предявяване на иска изтича на 16.06.2021 г.. Редовното
пощенско клеймо е официален документ и след като оспорващата страна не е
доказала твърдението си за неистинност на документа, съдът е обвързан от
доказателствената му сила, а именно, че исковата молба е подадена на
16.06.2021 г. или в срок.
В обобщение, по делото е установено, че са налице всички условия за
уважаване на иска по чл. 17, § 1 от Конвенцията, поради което, въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдена.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора въззивникът следва да заплати направените от
въззиваемата страна разноски за производството пред САС в размер на 21 391,
20 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1033/ 17.07.2024 г. по гр. д. № 1104/ 2021
г. по описа на СГС, ГО, 2 състав в обжалваната му част
ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Щвейцарски
национален осигурителен фонд за злополуки“ с фирмен номер СНЕ –
108.955.179 със седалище в Конфедерация Щвейцария, гр. Люцерн, ул.
„Флуматтщрасе“ 1 разноски за производството пред САС в размер на 21 391,
20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9