№ 154
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502851 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от СТ. К. Д., ЕГН: **********,
против решение № 260117 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1454/2020
г., по описа на Карловски районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от него иск против П. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, ИЛ. ВЛ. М.,
ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН: **********, за признаване на
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
основание наследяване по закон на 1/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.502.929, по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. 4330, улица „***,
целият с площ от 592 кв. метра; и на построените в него сгради: СГРАДА с
идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор
68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена
площ от 22 кв. метра, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с
1
идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна , за отмяна на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за констатиране правото на собственост
върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност №
179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на
нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, и на нотариален акт за
констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на
основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело №
136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани
Рангелов, и не е допуснато от съда да се извърши съдебна делба на
недвижимия имот между К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН:
**********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, К. Г. Д., П. ИЛ. АТ., ЕГН:
**********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН: **********.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което предявеният от СТ. К. Д. установителен иск за собственост бъде
уважен, да бъдат отменени констативните нотариални актове и бъде
допусната съдебна делба на недвижимия имот при посочените в исковата
молба квоти.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ИЛ. ВЛ. М. и Г. Н. Н., чрез пълномощника им адв. Г., с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае
неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и
приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството пред Районен съд –Карлово е образувано по обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК , чл.341 от
2
ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК,предявени от К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л.,
ЕГН: **********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, К. Г. Д., ЕГН: **********,
против П. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н.
Н. - М.а, ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване по закон на
общо 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929,
находящ се в гр. С., общ. С., обл. Пловдивска, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к.
4330, улица „***, целият с площ от 592 кв. метра, и построените в него
сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв.
метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от
70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма
данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с
идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение:
хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена
площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт
за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на
основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело №
701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани
Рангелов, с който ИЛ. ВЛ. М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота и
нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим
имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. №
1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на
НК - Тани Рангелов, с който ИЛ. ВЛ. М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч.
от имота, находящ се гр. С., ул. „***; и за допускане на съдебна делба на
недвижимия имот между съсобствениците и при квоти: 1/6 ид. ч. общо за К.
К. Д., М. К. Л., СТ. К. Д., К. Г. Д., 4/6 ид. ч. общо за ИЛ. ВЛ. М. и Г.Н. Н. - М.а
и 1/6 ид. ч. за ответника П. ИЛ. АТ..
В исковата си молба ищците са изложили съображения , че са
наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г.-
преживял съпруг и деца. Чрез договор за покупко-продажба на недвижим
3
имот от 15.05.1978г., родителите на наследодателката им И.С. и С.С.
придобили собствеността върху процесния недвижим имот.След смъртта на
И.С. на 30.12.1978г.,притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот е преминала в собственост при равни права или по 1/6 ид. ч. в
патримониума на наследниците му по закон – дъщерите му Н.И.С-П., П. ИЛ.
АТ. и Т.И. Д..Със смъртта на последната на 11.09.2011 г., собствеността
върху притежаваната от нея по наследство от И.С. 1/6 ид.ч. е преминала в
патримониума на ищците, като нейни носледници по закон.Ищците твърдят
също, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г., С.С. е
прехвърлила собствената си ½ ид. част от имота на ответника И.М., а с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. №
5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., И.М. е придобил от Н.И.С. - П.
нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот. С нотариален акт за констатиране
правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело
№ 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020
г. от 09.03.2020 г., ответникът И.М. е бил признат за собственик на основание
изтекла придобивна давност и на останалите 2/6 ид. части от имота. По този
начин същият се легитимирал като негов единствен собственик. Ищците
твърдят, че без тяхното знание и съгласие ИЛ. ВЛ. М. се е снабдил с
посочените нотариални актове по обстоятелствена проверка, с които е станал
собственик на 2/6 ид. части от недвижимия имот.Сочат ,че не са били налице
предпоставките на чл. 79 от ЗС, тъй като И.М. не е упражнявал самостоятелно
фактическо владение върху имота, спокойно и непрекъснато в продължение
на 10 години и не го бил държал като свой.
В писмения си отговор съпрузите ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н.
- М.а, ЕГН: **********,са оспорили предявения установителен иск за
собственост и за делба, като са изложили съображения,че от 1997г.
единствен собственик и ползвател на процесния имот бил само И.М.. Никоя
от страните по делото не е възразила или декларирала желанието си да
ползва, стопанисва или дори да посещава имота. През периода от 2005 г. до
днес И.М. е извършил и значителни подобрения в имота, строил нова сграда –
пристройки към жилищната, сменил покрива на трета и всичко това, без нито
една от страните да възрази срещу неговите действия.
4
От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че ищците К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН:
**********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, и К. Г. Д., ЕГН: **********, са
наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г.-
преживял съпруг и деца. С договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.05.1978г., родителите на наследодателката им И.С. и С.С. придобили
собствеността върху процесния недвижим имот.След смъртта на И.С. на
30.12.1978г.,притежаваната от него ½ ид.ч. от имота е преминала в
собственост при равни права или по 1/6 ид. ч. в патримониума на
наследниците му по закон – дъщерите му Н.И.С-П., П. ИЛ. АТ. и Т.И. Д..Със
смъртта на последната на 11.09.2011 г., собствеността върху притежаваната
от нея по наследство от И.С. 1/6 ид.ч. е преминала в патримониума на
ищците,от по 1/24 ид.ч. за всеки един от тях, като нейни наследници по
закон. С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г., С.С. е
прехвърлила собствената си ½ ид. част от имота на ответника И.М., а с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. №
5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., И.М., по време на брака си с Г. Н.
–М.а , е придобил от Н.И.С. - П. нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот. С
нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот
№ 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален
акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 152, т. I,
peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., ответникът И.М. е бил
признат за собственик на основание изтекла придобивна давност и на
останалите 2/6 ид. части от имота.
С постановеното на 17.06.2021г. Решение №260117 ,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по делото положителен
установителен иск за собственост и за делба , приемайки, че
доказателствената сила на съставените нотариален акт за констатиране
правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело
№ 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020
г. от 09.03.2020 г.,с които ответникът И.М. е бил признат за собственик на
основание изтекла придобивна давност на 2/6 ид. части от имота, не са
опровергани от ищците, поради което е оставил без уважение и искането за
5
тяхната отмяна.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само
от ищеца СТ. К. Д., ЕГН: **********. Тъй като по исковете за собственост
ищците са обикновени другари и от останалите ищци К. К. Д., ЕГН:
**********, М. К. Л., ЕГН: ********** и К. Г. Д., ЕГН: **********, не е
подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и същите не
са се присъединили към жалбата на СТ. К. Д. в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК,
следва да се приеме , че първинстанционното решение , в частта, с която е
отречено тяхното право на собственост върху имота , в качеството им на
наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г., е
влязло в законна сила , поради което първоинстанционното решението не
може да се отмени по отношение на тях, включително и по отношение на
общите факти.
Така пренесен пред въззивната инстанция чрез подадената само от
жалбоподателя СТ. К. Д., ЕГН: **********, въззивна жалба е дали в полза на
ответника И.М., по време на брака му с ответницата Г.Н., е осъществен
уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ , за продобиване на
основание изтекла придобивна давност на 2/6 ид. части от имота, за което са
съставени и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху
недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г.,
и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим
имот №152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 11/2012 г., ОСГК, нотариалните актове, с които се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, каквито
нотариални актове са и тези, издадени в полза на И.М., не се ползват с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. С това тълкувателно решение е прието също така, че при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл. 193 от ГПК.
Доколкото посочените нотариални актове удостоверяват придобиване по
давност на идеални части от имот, съсобствеността по отношение на който
6
произтича от юридически факт, различен от наследяването, за установяването
на субективния елемент на владението на общо основание е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, съгласно която до доказване на противното се
приема, че владелецът държи вещта като своя.От цитираното тълкувателно
решение следва, че ищецът по първоинстанционното дело С.Д., оспорил
констатациите в нотариалните актове за изтекла в полза на И.М. придобивна
давност, е следвало да ангажират гласни и/или писмени доказателства, с
които да опровергаят оспорените констатации.
В тази връзка от показанията на всички разпитани по делото свидетели –
А.Р. , В.И., Г.Г. , е категорично установено , че ответникът И.М. е живял в
имота , като е упражнявал трайно и непрекъснато фактическа власт върху
него от 1997г., когато С.С. му е прехвърлила притежаваната от нея ½ ид.ч. от
имота срещу задължение за гледане и издръжка. Жалбоподателят и неговият
праводател не са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, не са
живяли в имота, не разполагат и с ключ и не могат да влязат в него.
Следователно владението , което е упражнявал И.М. върху имота от 1997г. е
несъмнено, защото е доказано, че той е владял имота като свой. То е
спокойно, тъй като не е установено чрез насилие, както и явно, тъй като не е
установено по скрит начин. Той е манифестирал по отношение на всички, че
имотът е негов като го е облагородявал и застроявал.
При тези доказателства по делото, че от 1997 година до датите на
съставяне на констативните нотариални актове- 13.11.2019 г. и 09.03.2020г. ,
процесният недвижим имот е ползван само и единствено от И.М. и неговото
семейство, необезпокоявано, явно и при извършвани фактически действия в
рамките на ползването на имота, които не будят съмнение, че фактическата
власт е упражнявана като такава на собственик на имота, следва, че именно в
патримониума на И.М. е придобито правото му на собственост на основание
изтекла в негова полза придобивна давност.
Като намира за доказано, че са изпълнени предпоставките на чл. 79, ал. 1
от ЗС по отношение на ответника И.М., настоящият състав приема, че
правото на собственост е придобито от него и не са налице основания за
частична отмяна на констативните нотариални актове. Щом действието на
предвидения в чл.79 ЗС оригинерен придобивен способ се е реализирало по
време на брака на съпрузите И.М. и Г.Н., като резултат от упражнявано от
7
единия от съпрузите непрекъснато владение върху недвижимите имоти в
продължение на предвидения от закона период от време, придобитото е
съпружеска имуществена общност.
За остатъка от имота ответникът И.М. има нотариални актове за
придобивни сделки, вещноправният ефект на които не са опровергани по
делото.
С оглед на горните съображения възражението на ответниците по делото-
съпрузите М.и за изключителна собственост на имота е доказано,
оспорването на констативните нотариални актове за наличие на придобивна
давност не е доказано от страна на носещия доказателствената тежест
жалбоподател. Поради това имотът не е съсобствен между страните, с оглед
придобиването от ответниците на частта на жалбоподателя С.Д. по
давностно владение.С оглед липсата на съсобственост , то и предявеният иск
за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал да същите изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора , жаблоподателят следва да бъде осъден да
заплати на насрещната страна сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260117 от 17.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 1454/2020 г., по описа на Карловски районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от СТ. К. Д., ЕГН: **********, против П. ИЛ. АТ.,
ЕГН: **********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН:
**********, иск за признаване на установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на основание наследяване по закон на 1/24 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к.
4330, улица „***, целият с площ от 592 кв. метра; и на построените в него
сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв.
8
метра, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с
идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор
68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, предназначение: хангар,
депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21
кв. метра, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, за отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла
придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от
13.11.2019 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, и на
нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим
имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. №
1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на
НК - Тани Рангелов, и не е допуснато от съда да се извърши съдебна делба на
недвижимия имот между К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН:
**********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, К. Г. Д., П. ИЛ. АТ., ЕГН:
**********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА СТ. К. Д., ЕГН: **********, да заплати на ИЛ. ВЛ. М., ЕГН:
**********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН: **********, сумата от 600 лева - разноски
по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9