Р Е Ш
Е Н И Е №149
Гр.Варна, 20.06.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи май през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 153 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „КМ Билдсистем“ ЕООД със седалище гр.Варна
срещу решение № 102 от 05.12.2018г. по търг.дело № 202/17г. по описа на
Силистренски окръжен съд, в частта му, с която е осъдено да заплати на Община
Силистра сумата от 31 755.38лв., представляваща сума платена на
24.06.2015г. без основание, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
18.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението и по жалба на Община
Силистра срещу същото решение, но в частта му, с която
е отхвърлен предявения от общината срещу „КМ Билдсистем“ ЕООД осъдителен иск за
сумата 8 025.37лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 24.06.2015г. до 17.12.2017г.
В жалбата
на „КМ Билдсистем“ ЕААД със седалище гр.Варна се твърди че решението, в
обжалваната от него част е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Твърди че
в съдебното заседание на 26.09.2018г. съдът не е уважил молба на управителя на
дружеството, придружена с болничен лист, за отлагане на производството по
делото. Твърди че са били налице пречки за даване ход на делото и с
неуважаването на молбата, съдът е ограничил възможността за осъществяване на
процесуални действия и права на страната. В отношение на евентуалност твърди че
не му е връчено и определението на съда по чл.140 от ГПК, което също представлява
пречка за даване ход на делото. Твърди че липсва и окончателен доклад по делото
със съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 от ГПК. Излага, че докладът следва да
бъде точно и пълно отразен в съдебния протокол, което не е строено. Твърди че в
доклада не са посочени обстоятелствата, от които произтичат правата и
възраженията на страните, т.е. какво твърди ищеца и какво оспорва и твърди
ответникът, или това са правно релевантни факти, включително и тези относно
преюдициалните права и възражения.
Твърди че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение при провеждане и на второто
съдебно заседание на 17.10.2018г., като е приел, че ответникът е редовно
призован и не са нали процесуални пречки за даване ход на делото. Твърди че
дружеството е било нередовно призовано за съдебното заседание на 17.10.2018г.
Излага че в това съдебно заседание е докладвана молба от 01.10.2018г. за
приемане по делото на писмени доказателства, представени с молбата. Дадени са
му указания да изложи причините, поради които тези доказателства не са
представени своевременно.
Твърди че
редовно първо по ред съдебно заседание и било това на 31.10.2018г., в което
съдът е следвало да утвърди проектодоклада за окончателен, да укаже на страните
доказателствената тежест, да отдели спорното от безспорното и да даде указания
за кои твърдения страните не сочат доказателства и да им даде срок за
събирането. Поради което и твърди че не е налице преклузия по представянето и приемането на
доказателства, представени с отговора на исковата молба с допълнителния отговор
и с молбата от 01.10.2018г.
Оспорва
изложеното в мотивите на съда позоваване на мотиви по решение № 85 по
в.търг.дело № 45/18г. по описа на АС – Варна, невлязло в сила. Твърди че
мотивите нямат задължителна сила на решението и не обвързват друг съдебен
състав с изложеното в тях.
Твърди че
липсва произнасяне на съда по наведените твърдения в отговора на исковата молба
досежно наличието на представителна власт на В към датата на сключване на
договора за цесия от 26.11.2014г. Твърди че законът не предвижда съдебен
контрол и недопустимо трети лица да оспорват решенията на съдружниците в
консорциума. Твърди че съдът не е отчел че ответникът е съдружник в консорциума
и че плащането от страна на ищеца е на основание фактура № 59 от 07.08.2014г.
за извършени СМР по договор за възлагане от 27.09.2011г. и 28.10.2011г.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу
него иск да бъде отхвърлен, като претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата Община Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда
да потвърди решението в обжалваната от „КМ Билдсистем“ ЕООД част.
В жалбата
на Община Силистра се твърди че решението, в частта му с която е отхвърлен
предявения от общината иск за обезщетение за забава е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди че
ответникът не е възразил срещу основателността на иска за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.06.2015г. до
17.12.2017г. Сочи че с оглед липсата на възражения и оспорвания срещу този иск,
съдът в доклада по делото не е давал указания. Твърди че е недопустимо едва с
решението този иск да бъде отхвърлен със съображения, въведени служебно от съда
едва със съдебното решение.
Оспорва
извода на съда че относно това обезщетение е приложима разпоредбата на чл.84
ал.2 от ЗЗД като за да изпадне длъжника в забава е необходима покана. Твърди че
в случая следва да намери приложение разрешението дадено в т.7 на Постановление
№ 1/79г. на Пленума на ВС на РБ, съобразно което в хипотеза на чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД ответникът изпада в забава още към момента на получаването на
паричните суми, без да е необходима покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Твърди че
претенцията му за обезщетение за забава за периода от плащането на сумата до
завеждане на исковата молба в съда е основателна и доказана.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от общината част и да постанови друго, с
което предявеният от нея иск за обезщетение за забава да бъде уважен, като
претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата „КМ Билдсистем“ ЕООД със седалище гр.Варна в срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание, страните, чрез
процесуалните си представители поддържат своите жалби и молят съда да ги уважи,
оспорват жалбите на другата страна.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от Община
Силистра срещу „КМ Билдсистем“ ЕООД за сумата 31 780.75лв., претендирана
като платена на 24.06.2015г. при начална липса на основание и за сумата
8 025.37лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането
за периода от датата на плащане до завеждане на исковата молба в съда.
При фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.първо
от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе
като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането
на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на
полученото.
Не е спорно по делото, че на 24.06.2015г.
Община Силистра е превела по банкова сметка *** „КМ Билдсистем“ ЕООД сумата
31 755.38лв. В представеното по делото преводно нареждане платецът е
посочил като основание за превода – плащане по фактура № ********* от
07.08.2014г. – СМР сграда Сепариране. Не е спорно между страните, че тази сума
е част от задължение по фактура № ********* от 07.08.2014г., издадена от
„Екоинженеринг Антитраш за Силистра“, дружеството по ЗЗД за изпълнени СМР по
договор от 27.09.2011г. От Община Силистра не се оспорва съществуването на
задължението по фактурата, дължимо по договор за обществена поръчка №
2011-0017-С от 27.09.2011г., както и че плащането е извършено на „КМ
Билдсистем“ ЕООД след получаване на уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД за
сключени договори за цесия между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ и
„КМ Билдсистем“ ЕООД.
Като доказателства по делото са представени
договор за цесия от 26.11.2014г., по силата на който ДЗЗД „Екоинженеринг
Антитраш за Силистра“ прехвърля на „КМ Билдсистем“ ЕООД остатъка от своето
вземане по фактура № 59 от 07.08.2014г. и уведомление по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, изходящо от гражданското дружество и получено от Община Силистра на
06.01.2015г. Същите са подписани от името на ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за
Силистра“ чрез пълномощник на управител и представляващ гражданското дружество В.
Твърди се в исковата молба, че договорът за
цесия, с който се прехвърля процесното вземане е подписан от лице без
представителна власт по отношение на цедента ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за
Силистра“, поради което и липсва съгласие, твърди се и противоречие на закона –
на разпоредбата на чл.360 ал.1 от ЗЗД тъй като за сключването му следва да е
взето решение със съгласието на всички съдружници в гражданското дружество,
каквото няма. Оспорва и полученото уведомление, като твърди че същото е подписано
от лице без представителна власт.
Съобразно разрешението дадено в т.2 на
тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г. на
ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Община Силистра не оспорва съществуването на
задължение по фактура № 59 от 07.08.2014г. към цедента по договора за цесия от
26.11.2014г. С постигането на съгласие между страните по договора за цесия
цесионерът е титуляр на вземането в отношението му спрямо цедента. На Община
Силистра в качеството и на длъжник по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от цедента и е
съобщено за прехвърлянето на вземането. Поради което и с плащането на
процесната сума на цесионера, посочен от стария кредитор, Община Силистра
погасява свое съществуващо задължение и плащането я освобождава от дълга.
Сключилият от името на гражданското
дружество договор за цесия В е едноличен собственик на капитала и управител на
съдружника в дружеството „Пластпроект Инженеринг“ ЕООД /с предходно
наименование „Пластпайп“ ООД/ и се легитимира като представляващ гражданското
дружество с решение взето от съдружниците на 20.09.2013г., за което е
представен по делото протокол. Дори и решението за промяна в представителството
на гражданското дружество да е взето в нарушение на нормата на чл.360 ал.1 от ЗЗД и договорът за цесия да е сключен от лице без представителна власт, е
налице хипотезата на висяща недействителност, на която може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът, но не и друго лице каквото е
Община Силистра. След като общината не е лице, което може да се позовава на
действия, извършени от лице без представителна власт и въведеното с исковата
молба от общината основание за нищожност на договора за цесия е неоснователно.
Налице е получено от длъжника уведомление за сключения договор, изходящо от
лицето, сключило договора от името на цедента. Налице е плащане от страна на
общината на съществуващо задължение по фактура с погасителен ефект.
Неоснователни са и другите две въведени с
исковата молба основания за нищожност на договора – липса на съгласие и
противоречие със закона. При сключването на договор от лице без представителна
власт е налице висяща недействителност, а не нищожност на договора поради липса
на съгласие. Нарушението на нормата на чл.360 ал.1 от ЗЗД за единодушие на
участниците в гражданското дружество при взимане на решение за цедиране на
вземанията по двата договора за обществена поръчка с Община Силистра, за
каквото има данни от представения по делото протокол от 04.10.2013г., няма за
последица нищожност на сключените договори за цесия, а има значение само във
вътрешните отношения между участниците в гражданското дружество. Наличието на
предварително решение на съдружниците в гражданското дружество не е
предпоставка за сключване на договор за прехвърляне на вземане от името на
същото.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че „КМ Билдсистем“ ЕООД е получил процесната сума в качеството си на цесионер по договор за цесия от
26.11.2014г., за който по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжникът е уведомен.
Поради което и е налице основание за получаването на сумата от страна на „КМ
Билдсистем“ ЕООД. Предявеният иск за връщане на сумата по реда на чл.55 ал.1
предл.първо от ЗЗД от Община Силистра следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед неоснователността на иска за главницата, неоснователен е
и иска за заплащане на обезщетение за забава и също следва да бъде отхвърлен.
Влязлото в сила към момента решение по
търг.дело № 187/16г. по описа на ОС – Силистра, с което е отхвърлен осъдителен
иск на „КМ Билдсистем“ ЕООД срещу Община Силистра за вземания по договор за
изработка от 27.09.2011г., сключен между Община Силистра и ДЗЗД „Екоинженеринг
Антитраш за Силистра“, прехвърлено му възмездно с договор за цесия от
20.01.2014г. е с друг предмет и обективните предели на силата на присъдено нещо
се простират само върху спорното материално право по това дело. Мотивите на съда
не се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това и мотивите на съда по
търг.дело № 187/16г. досежно нищожността на договора за цесия от 20.01.2014г.
не са задължителни за съда, разглеждащ настоящия правен спор.
С оглед на така
изложеното, обжалваното решение в частта му, с която осъдителният иск на Община
Силистра е уважен следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което искът за връщане на сумата да бъде отхвърлен. Решението, в частта му, с
която е отхвърлен иска за обезщетение за вреди от забава в плащането следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред въззивна инстанция
и направеното искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззивника „КМ
Билдсистем“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на сумата 2 635.10лв. за въззивна инстанция, представляваща
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Доказателства за направени разноски
пред първа инстанция няма представени. Решението в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Община Силистра следва да
бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 05.12.2018г., по
търг.дело № 202/17г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта му, с която
е отхвърлен предявения от Община Силистра срещу „КМ Билдсистем“ ЕООД със
седалище с.Сребърна, община Силистра осъдителен иск за сумата 8 025.37лв.,
претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва от
24.06.2015г. до 17.12.2017г.
ОТМЕНЯВА решение №
102 от 05.12.2018г. по търг.дело № 202/17г. по описа на Силистренски окръжен
съд, в частта му, с която „КМ Билдсистем“ ЕООД е осъдено да заплати на Община
Силистра сумата от 31 755.38лв., представляваща сума платена на
24.06.2015г. без основание, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
18.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
3 678.29лв. – разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
осъдителен иска по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД на Община Силистра срещу „КМ
Билдсистем“ ЕООД със седалище с.Сребърна, община Силистра за сумата
31 755.38лв., претендирана като платена на 24.06.2015г. без
основание.
ОСЪЖДА
Община Силистра, с адрес гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ № 33, да заплати на
„КМ Билдсистем“ ЕООД със седалище с.Сребърна, община Силистра, ЕИК *********,
сумата 2 635.10лв.
/две хиляди шестстотин тридесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща
направени разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: