Присъда по дело №372/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 53
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 13 ноември 2021 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20202310200372
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 53
гр. Елхово, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Николина Д. Златева
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело частен
характер № 20202310200372 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият АС. С. Т. , роден на *** година в
гр.Ямбол, обл.Ямбол, живущ в село с.Изгрев, общ. Елхово, ул. „*** №13,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан –
реабилитиран, ЕГН-**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2020
година около 16.00 часа в с. Изгрев, обл. Ямбол, в търговски обект – магазин,
стопанисван от Т.К., чрез нанасяне на удар с юмрук по главата в областта на
лявата част на лицето и лявото слепоочие, е причинил на ИВ. Т. ГР. с ЕГН-
********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота– разкъсно – контузна рана в областта на
челото левостранен периорбитален хематом с ангажиране предимно на
долната половина на очницата, охлузване на кожата на лявата половина на
лицето и оточност на тъканите в областта на лявата половина на лицето,
която е довела до видима лицева асиметрия- престъпление по чл.130, ал.1 от
НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимият АС. С. Т. с ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.45 от ЗЗД на частния тъжител ИВ. Т. ГР. с ЕГН-
**********, сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/, представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на осъщественото от подсъдимия
1
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата
от 1 500.00 лв., считано от датата на увреждането – 16.11.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият АС. С. Т.
с ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител ИВ. Т. ГР. с ЕГН-
********** направените по делото разноски в размер на 332.00 /триста
тридесет и два/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА подсъдимият АС. С. Т. с ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -
Елхово сумата от 60.00 /шестдесет/ лева, представляващи държавна такса
върху уваженият размер на гражданския иск, както и 5.00 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок.

Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 53 от 28.10.2021 година, постановена
по НЧХД № 372/2020 година по описа на РС-Елхово:
Наказателното от частен характер производство е образувано по
тъжба на И. Т. Г. с ЕГН- **********, от гр. Елхово, ул. „Цар Освободител“
№5, с която против подсъдимия А. С. Т., , ЕГН-**********, от с.*** общ.
Елхово, ул. *** №13, е повдигнато обвинение по чл.130, ал.1 от НК, за това,
че на 16.11.2020 година около 16.00 часа в с. *** обл. Ямбол, в търговски
обект – магазин, стопанисван от Т.К., чрез нанасяне на удар с юмрук по
главата в областта на лявата част на лицето и лявото слепоочие, е причинил
на И. Т. Г. с ЕГН- ********** лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота– разкъсно – контузна
рана в областта на челото левостранен периорбитален хематом с ангажиране
предимно на долната половина на очницата, охлузване на кожата на лявата
половина на лицето и оточност на тъканите в областта на лявата половина на
лицето, която е довела до видима лицева асиметрия.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск по чл.45 от ЗЗД, предявен от тъжителя
против подсъдимия А.Т. за сума в размер на 1500.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на осъщественото от подсъдимия
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата
от 1 500.00 лв., считано от датата на увреждането – 16.11.2020г. до
окончателното изплащане. Частният тъжител И.Г. е конституиран като
граждански ищец по делото.
В съдебно заседание тъжителят участва лично и с повереник - адв.
Марков от АК - Ямбол, редовно упълномощен. Тъжбата се поддържа изцяло,
като се поддържа и предявеният против подсъдимия граждански иск. В хода
на съдебните прения повереникът на тъжителя пледира за доказаност на
обвинението по чл.130, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна
страна. Пледира се съдът да кредитира показанията на свидетелите Т.К. и
С.К., съдържащи данни за нанесен от подсъдимия на тъжителя удар в
областта на главата, както и дадените от подсъдимия обяснения в хода на
съдебното следствие, съдържащи самопризнание за нанесен такъв удар, в
резултат на който са били причинени телесните увреждания на И.Г.. Пледира
се постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия и налагане на
наказание, което да окаже възпитателно въздействие върху неговата личност,
за да бъдат осъществени целите на специалната и генералната превенция. По
отношение на предявеният граждански иск се прави искане същият да бъде
уважени в предявения размер.
Подсъдимият А. С. Т. участва лично в съдебно заседание. Не се
признава за виновен по предявеното против него обвинение и желае да бъде
оправдан от съда. В дадените в хода на съдебното следствие обяснения
подсъдимият не оспорва, че е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на
1
тъжителя, в резултат на който удар тъжителят е паднал на земята. Твърди, че
причината да нанесе този удар на тъжителя е нанесен от страна на последния
непосредствено преди това удар в областта на лицето /челюстта/.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Т.К. стопансвал търговски обект – магазин в с. *** обл.
Ямбол. На 16.11.2020 година св. К. се намирал в търговския обект. Около
16.00 часа в обекта отишъл подсъдимият А. С. Т., който помолил св. К. да го
откара с автомобила си до гр. Елхово, за да си плати кредитите. Св. К. се
съгласил и затворил магазина. В този момент видял св. С.К., която се
приближавала към търговския обект и тъй като тя му дължала пари,
предложил на подсъдимият да я изчакат. Отворил магазина, в който влязъл
подсъдимия, и седнал на стол и св. К., придружавана от децата си, която
започнала да пазарува. Непосредствено сред това в търговския обект влязъл
тъжителят И. Т. Г. от гр. Елхово, с който св. К. имал уговорка от преди това
за ремонт на електрически бойлер. Подсъдимият и тъжителят не се познавали.
Тъжителят Г. отправил нецензурни реплики към св. К., по повод на които
между тях възникнал първоначално словесен конфликт, при който тъжителят
нанесъл удар с юмрук по лицето на подсъдимия в областта на челюстта.
Подсъдимият също нанесъл един удар на тъжителя по лицето в областта на
лявото слепоочие, в резултат на който тъжителят паднал на пода. Св. К. се
намесил, като казал на подсъдимият да излезе навън, помогнал на тъжителя
да стане от пода и го отвел до складовото помещение, за измие лицето си от
потеклата кръв. След около 10-15 минути Г. напуснал търговския обект и се
прибрал с автомобила си в дома си в гр. Елхово. Св. К. уведомил за случилото
се кмета на с. *** който подал сигнал в РУ- Елхово.Във връзка с този сигнал
полицейски служители- свидетелите П.И. и П.П. посетили тъжителя в дома
му и снели писмени сведения от него по повод на конфликта му с подсъдимия
по- рано на същата дата. Установили оток в лявата очна ябълка на
пострадалия с лилав цвят. След това полицейските служители посетили с. ***
където снели писмени сведения от св. К., св. К. и подсъдимия. На 16.1.2020г.
св. П.П. в присъствието на св. П.И. съставил против подсъдимия Протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не отправя закани за престъпление
против личността на И.Г..
На 17.11.2021г. тъжителят посетил съдебен лекар в гр. Сливен – д-р
Тома Чаушев, който извършил преглед и освидетелстване на Г. и издал
представеното по делото от тъжителя Съдебномедицинско удостоверение №
506 от 2020г. От същото е видно, че при извършения преглед на тъжителя са
установени следните телесни увреждания: разкъсно- контузна рана в областта
на челото левостранен периорбитален хематом с ангажиране предимно на
долната половина на очницата; охлузване на кожата на лявата половина на
лицето и оточност на тъканите в областта на лявата половина на лицето,
която е довела до видима лицева симетрия. Описаните увреждания са
2
причинили на тъжителя Г. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По случая е била образувана преписка № 261000-6147/2021г. по
описа на РУ- Елхово. С Постановление от 03.12.2020г. прокурор от РП-
Ямбол е отказал да образува досъдебно производство по Преписка №
5124/2020г. по описа на РП- Ямбол, като е приел, че по преписката не са
налице данни за извършено престъпление от общ характер, а същите сочат за
причинена на И.Г. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
което престъпление е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия с рег.
№ 833/2020г. на БС при РС- Елхово, се установява, че А. С. Т. е бил осъждан
с пет влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, като по тези
осъждания подсъдимият е бил реабилитиран.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Т.К., П.И.,
П.П. и С.К., както и от обясненията на подсъдимия А.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по
делото - Съдебномедицинско удостоверение № 506 от 2020г., Постановление
от 03.12.2020г. за отказ да се образува ДП, Протокол за предупреждение от
16.11.2020г., Справка за съдимост на подсъдимия А.Т..
При установяване на описаната по – горе фактическа обстановка
съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, по
отношение на които съдът не констатира съществени противоречия, които да
дадат основание някои от тях да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. За възникналия конфликт между тъжителя и подсъдимия по
повод на отправени обидни реплики към св. К. данни се съдържат както в
показанията на тази свидетелка, така и в обясненията на подсъдимия. Данни
за нанесен удар от подсъдимия на тъжителя се съдържат отново в
показанията на св. К. и в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие. Св. К., който не е очевидец на нанесения удар на
тъжителя от подсъдимия, е възприел вече падналия на пода тъжител и
неговото състояние. Свидетелите И. и П. не са очевидци на случилото се на
16.11.29020г. в търговския обект, стопанисван от св. К. между подсъдимия и
тъжителя, като в показанията си възпроизвеждат състоянието на тъжителя
след инцидента, възприето от тя, както и факти и обстоятелства, станали им
известни във връзка с извършената предварителна полицейска проверка по
образуваната преписка в РУ- Елхово. Показанията на свидетелите са
идентични, последователни и непротиворечиви помежду си относно
нанесения един удар с юмрук на тъжителя от подсъдимия в областта на
лицето, като в същото време те кореспондират напълно и с писмените
доказателства по делото. Характера и вида на телесните увреждания на
тъжителя се установяват от приетото като доказателство съдебномедицинско
3
удостоверение, сочещо на причинена на тъжителя лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Механизма на причиняване на описаните в
съдебномедицинското удостоверение телесни увреждания на тъжителя се
установява по безспорен начин от гласните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите К. и К., както и от обясненията на подсъдимия, така и
от посоченото в удостоверението от съдебния лекар, извършил преглед и
освидетелстване на пострадалото лице.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият А. С. Т. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
16.11.2020 година около 16.00 часа в с. *** обл. Ямбол, в търговски обект –
магазин, стопанисван от Т.К., чрез нанасяне на удар с юмрук по главата в
областта на лявата част на лицето и лявото слепоочие, е причинил на И. Т. Г. с
ЕГН- ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота– разкъсно – контузна рана в
областта на челото левостранен периорбитален хематом с ангажиране
предимно на долната половина на очницата, охлузване на кожата на лявата
половина на лицето и оточност на тъканите в областта на лявата половина на
лицето, която е довела до видима лицева асиметрия.
От обективна страна съдът прие за безспорно установено, че на
инкриминираната дата – 16.11.2020г. подсъдимият е причинил на тъжителя
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота– разкъсно – контузна
рана в областта на челото левостранен периорбитален хематом с ангажиране
предимно на долната половина на очницата, охлузване на кожата на лявата
половина на лицето и оточност на тъканите в областта на лявата половина на
лицето, която е довела до видима лицева асиметрия. Описаните телесни
увреждания подсъдимият причинил чрез нанасяне на един удар на тъжителя в
областта на лявото слепоочие.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като
същият съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Т. е извършил противоправното деяние със съзнанието, че
нанасяйки удар на пострадалия Г. ще му причини телесно увреждане.
Поради изложеното съдът призна подсъдимия А.Т. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимият А. С. Т. са налице
материално правните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.78А от
НК, чието приложение е задължително за съда. За деянието, в извършването
на което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. От деянието не са
4
настъпили имуществени вреди. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият не е бил осъждан за престъпления от общ характер /предвид
настъпилата реабилитация по предходните осъждания/ и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от
НК.
Ето защо, съдът, след като призна подсъдимият за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание
чл.78 А от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба.
При определяне размера на административното наказание, съдът
намери, че следва да се вземе предвид сравнително ниската степен на
обществена опасност на този вид престъпления, утвърдената съдебна
практика, ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му
съдебно минало, неговата възраст, семейното и имотното му състояние, и с
оглед постигане целите на наказанието определи наказанието глоба в размер
на 1000.00 лв., т.е. в предвидения в закона минимален размер, които
подсъдимият следва да заплати в полза на държавата. При определяне
размера на административното наказание глоба, съдът отчете наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина по делото чрез дадените от него обяснения,
съдържащи самопризнание за нанесения удар на тъжителя, като прецени, че в
случая целите на административното наказание, предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН биха били постигнати като на подсъдимия бъде наложено
административно наказание глоба в размер към минималния, предвиден в
закона, а именно глоба в размер на 1000 лв.
Съдът прецени, че това наказание, наложено на подсъдимия би било
съответно на извършеното от него деяние и ще постигне целите както на
генералната и най-вече на специалната превенция, предвидени в ЗАНН.
По отношение на предявеният граждански иск за неимуществени
вреди, съдът намери следното:
Съдът намери предявеният от тъжителя И.Г. против подсъдимия
А.Т. граждански иск за обезвреда от престъплението по чл.130, ал.1 от НК за
основателен и доказан в предявения му размер от 1500.00 лева. Гражданската
отговорност на подсъдимия е ангажирана на основание чл.45 и сл. ЗЗД, т.е. на
плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно в случая е налице
извършено от подсъдимият виновно и противоправно деяние, увреждащо
тъжителя. Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен
резултат, както и причинната връзка между него и поведението на
подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимият. Справедливостта изисква
извършеното посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия, който е изпитал негативни преживявания - болка и страдания, да
бъдат възмездени. При определяне размера на дължимата от подсъдимия
5
обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост.
ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 година, че понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да се
изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и начинът на
извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. С оглед
вида на нанесената на пострадалия телесна повреда и съобразявайки се с
утвърдената съдебна практика, намери, че следва на тъжителя да се присъди
обезщетение в заявения размер от 1500.00 лева, който се явява основателен и
доказан. При изрично заявена претенция за лихви, съдът присъди и законната
лихва върху сумата от 1500.00 лв., считано от датата на увреждането –
16.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият А. С. Т.
да заплати на частния тъжител И. Т. Г. направените по делото разноски в
размер на 332.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
и внесена държавна такса.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС - Елхово сумата от 60.00 лева,
представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск,
както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:…………
/Яна Ангелова/


6
Съобщи за изтекли лични данни