Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда постановена по НОХД № 564/2010 година ВТРС е признал К. М. Й. за виновен в ,това че на 09.06.2009 година в Г.В.Т. пред сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Г.В.Т.,съзнателно се ползвал от неистински официален документ -свидетелство за основно образувание ,рег № 2284-52/08.07.1991 година ,на което е придаден вид ,че е издадено от Директор на ОУ "И.В. " Г.Г.О.,като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.Престъплението било осъществено от подсъдимия и покривало признаците на чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр ал.1 от НК.Наложено му било наказание три месеца лос ,което е отложено за изпълнение за срок от три години.Производството е разгледано в отсъствие на подсъдмия ,с назначен служебен защитник.Деянието се доказвало от свидетелски показания,извършени проверки в ОУ "И. В. " и графологически експертизи на подписите на Директора и класния ръководител на подсъдимия. Жалба е постъпила пред ВТОС против присъдата на ВТРС ,в която служебния защитник излага мотиви ,че на първо място е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ,тъй като делото е разгледано в отсъствие на подсъдмия,а обвинението е за тежко умишлено престъпление.Имало данни ,че лицето е извън територията на РБ и е следвало да се спре производството до неговото намиране и връщане в Държавата ,за да можел в пълен обем да използва и осъществи личното си право на защита.По този начин той бил лишен и от правото си да иска съкратено производство ,ако счете ,че е виновен.Моли да се отмени присъдата и да се върне делото при спазване на тези обстоятелства.На следващо място ,предлага ,ако не се възприеме тази теза К. М. Й. да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение.Не било безспорно доказано авторството на деянието ,в частност неговата вина ,а оттам и съставомерността на престъплението.И като последна алтернатива ,моли да се измени присъдата в частта на определеното наказание ,като се замени с пробация ,тъй като намира за тежко наложеното лос ,за този вид престъпление.Поддържа становището си и мотивите в съдабно заседание пред въззивната инстанция. Представител на В. намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.Производството било разгледано в синхрон с разпоредбата на чл.269 ал.3 т.4 б А от НПк и не били налице основания за отмяната и ,както и че събраните по делото доказателства сочели за самия автор на престъплението и неговите мотиви при осъществяването им.Наказанието било в минимален размер и нямало основания да се счита ,че било явно несправедливо и тежко. Съдът след като взе предвид доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намира ,че присъдата е правилна и законосъобразна поради следното : Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно ,като се приема ,че подсъдимия К. Й. е подал заявление за издаване на първоначално СУМПС,като пред служител на КАт Г.В.Т. /св.И. / е било сторено това на 09.06.2009 година.Представена е била диплома за завършено основно образувание като задължител документ към заявлението.Та огледала дипломана серия Е-03 № 573425 рег № 2284-52/08.07.1991 г. издадена от ОУ "И. В. " Г.Г.О. и и направило впечатление цвета на хартията.Била извършена проверка в последствие и се установило ,че това лице не е учило там ,не е издадена така диплома на тази дата.Била извъришена графологическа експертиза на подписите на Директора и на класен ръководител -св.В. С. и св.М. Г. и се установило ,че те не са полижили подписите върху тази диплома.Тези подписи в документа били отпечатани на цветен принтер. Досъдебното производство е започнало с участието на обвиняемия ,който в последствие напуснал територията на РБ видно от справка за излизане през ГКПП Г.Русе на 26.09.2009 година и е в неизвестност в друга държава.Приключило дп след определен и назначен служебен защитник който учавствал и в съдебната фаза на производството.Съдът е направил усилия да търси лицето на известните му адреси и след като се установило ,че не е в РБ е провел наказателното производство задочно ,като правилно се е позовал на разпоредбата на чл.269 ал.3 т.4 б А от НПК. Не е допуснато в този смисъл съществено нарушение на процесуалните правила тъй като и в призовката изпратена на адреса на лицето е било изречно споменато ,че делото може да се разгледа в негово отсъствие и решено съгласно чл.269 от НПК. На следващо място намираме ,че деянието е доказано по несъмнен начин както от обективна така и от субективна страна.Представената диплома за завършено основно образувание е неистински официален документ ,представен с ясното съзнание от К. Й. ,че фактите отразени в нея са неверни .Той не е завършил основно образувание в това училище и таза диплома не му е издавана от там.действал е при пряк умисъл ,като е целял да му се издаде СУМПС.За самото съставяне на дипломата не може да му се търси отговорност тъй като липсват доказателства той да е съставил този официален неистински документ. По отношение на наказанието намираме ,че то е справедливо и не следва да се изменя в пробация ,която при така създадената обстановка,не би могла и да се изпълни в който и да е вариантите на пробационните предвидени мерки. Съдът е отчел ,че подсъдмия е неосъждан и му е наложил минималното предвидено в НК наказание от три месеца ,като е счел ,че целите на наказанието в най-голяма степен ще се изпълнят като се отложи това наказание с три годишен изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Не е нарушено правото му на защита да иска съкратено производство тъй като същия сам се е поставил в това положение ,знаейки че се води срещу него разследване ,да напусне територията на РБ и да не извести или уведоми съответните органи къде да бъде призоваван.назначен му е бил във всички фаþи служебен защитник ,който е осъществил в пълен обем функциите дадени му от НПК,и в този смисъл намираме ,че не са налице основанията за отмята на присъдата и връщането на делото за спиране на производството до намиране на подсъдимия. Водим от горното и на осн. чл.334 т.6 от НПК съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда на ВТРС постановена по НОХД № 564/2010 година ,като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |