Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 16.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3420 по описа за 2020г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.05.2019г., гр.д.22611/13г., СРС, 46 с-в
осъжда Агенция „П.и.” да заплати на З. „А.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.) сумата 688,80 лв. (главница), представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
(щета № 10009-0301-11047 от 06.04.2009г.; за ПТП от 05.04.2009г.), ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба на 28.05.2013г. до окончателното
изплащане и сумата 620,00 лв. –
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска Агенция „П.и.”. Счита, че увреденият автомобил не е
управляван от подалия декларацията за щета Т.Т.,
който не е присъствал на инцидента, а от неговата дъщеря М.Т.К.. Нейните
показания са противоречиви и не следва да се кредитират. Същата, обаче заявява,
че „проходът“ е бил затворен, като се има предвид републикански път II-55 „Дебелец – Гурково - Стара Загора“. Този път действително
към момента на ПТП е бил изцяло затворен за МПС-та, поради извършване на
ремонт, възложен от ответника на третите лица помагачи. Свидетелката не
уточнява къде точно се е движила по републиканския път или по обходен маршрут и
на кой километър настъпва ПТП-то. Ищецът посочва в декларацията си, че е
уведомил органите на полицията, но не е съставен протокол за ПТП. Няма причинна
връзка между произшествието и претърпените вреди. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът З. „А.” АД оспорва жалбата.
Третите лица помагачи на ответника - „Пътни строежи
Велико Търнова“ АД и „Б.“ АД не изразяват становище.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По
аргумент на противното основание от изчерпателно изброените хипотези в чл.125,
т.1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник,
същият няма задължение да уведомява
органите на МВР-КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието
и да съставят съответен протокол. Наред с това, в чл.6, т.4 от Наредба № І3-41 от 12 януари 2009г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационния център към Гаранционния фонд ясно се предвижда, че не се
посещават от органите на МВР - „Пътна полиция”, и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. В този смисъл, законовият и
подзаконов нормативни актове не съдържат изрично
изискване всяко ПТП да бъде посещавано от служител на КАТ, което да е
придружено със съставяне на протокол за ПТП, а само ПТП-та, настъпили в конкретни
хипотези, различни от настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя.
По принцип, протоколът за
ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ
документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с
настъпилите вреди. В тази част протоколът не обективира
изявления на длъжностното лице-актосъставител за
факти, осъществени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказва
какви изявления за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния
инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване, когато бъдат
своевременно оспорени от насрещната страна. Независимо че за процесния пътен
инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не е
задължително съобразно чл.125 ЗДвП, обстоятелствата за механизма на увреждането
и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателствени средства.
В тази връзка са декларация
и уведомление за щета, съставени на 06.04.2009г. от Т.Т.,
собственик на увредения автомобил, застрахован по „ГО“ при ищеца З. „А.“ АД,
както и подкрепящите ги показания на водача – свидетелката М.К.. От съвпадащите
данни по тези доказателствени средства се установява, че на 05.04.2009г., при
движение със скорост 60 км.ч. по обходен маршрут, поради ремонт на прохода
………….., преди навлизане в
населено място, управляваното от свидетелката МПС пропада в несигнализирана
дупка с диаметър 40 см. и значителна дълбочина, разположена на пътната лента, като
в резултат се спуква предната дясна гума и се изкривява съответната джанта.
Въззивният съд отчита
заинтересоваността на свидетелката от благоприятния за ищеца изход на делото.
Това, обаче не води до недопустимост на показанията по аргумент на противното, черпен
от чл.164 ГПК. Свидетелката е разпитана след предупреждение за наказателна
отговорност при лъжесвидетелстване. Показанията й като заинтересована не следва
да се кредитират само, ако са опровергани или разколебани от противоречащи им преки
доказателствени средства, при извършена преценка по реда на чл.172 ГПК. След
като липсват други данни по делото в смисъл, различен от установения от
свидетелката, няма пречка да се възприемат показанията.
Релевантно е попадането на
автомобила в участък на неравност от пътното платно. При този доказан факт,
съдът намира, че щом пътната неравност не е била обезопасена и обозначена, не е
било възможно своевременното й възприятие, с оглед избягване на произшествието.
Налице е
условие, без което вредата не би настъпила при нормално стечение на
обстоятелствата.
За управлението на застрахованото имущество е без
значение дали се извършва от собственика или от упълномощен от него водач.
Спрямо упълномощаването за това действие на обикновено управление, законът не
изисква специална форма. В случая, водачът е известен и се счита упълномощен от
собственика на автомобила да го управлява, след като разполага с документите за
автомобила. Нормата на чл.257, ал.2 КЗ/отм./ предвижда, че застраховани лица по
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите са собственикът на МПС, за
което е сключен валиден застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание.
Следва да се ангажира отговорността на ответника АПИ,
който на основание чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПП на ЗП има задължение да
организира дейностите по поддържане на платното за движение на републикански
път в границите на села или селищни образования, какъвто именно е пътя към
……………., където настъпва процесното ПТП. Обстоятелството,
че фактическото изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на
републикански път II-55 „Дебелец – Гурково - Стара
Загора“, на който даже и не е настъпил инцидентът, ответникът възлага на подпомагащите
го страни „Пътни строежи Велико Търнова“ АД и „Б.“ АД, касае единствено
вътрешните отношения между контрагентите. От значение е за евентуално
ангажиране на регресната отговорност на изпълнителя
по договора при настъпил инцидент в този участък, каквато не е настоящата
хипотеза, но във всички случаи не освобождава ответника от отговорността му,
произтичаща от обсъдената законова норма. Искът по чл.213, ал.1 КЗ/отм./ е изцяло
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.05.2019г., гр.д.22611/13г., СРС, 46 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.”, гр.София, бул. „****** да заплати на З.
„А.“ АД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участие на трети лица помагачи на ответника - „Пътни строежи Велико Търнова“ АД и „Б.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.